I.По счетоводното отчитане и данъчно третиране на дълготрайни материални активи

 

1. Относно стойностния праг на същественост по Закона за счетоводството (ЗСч) и НСС 16 Дълготрайни материални активи (в сила от 1.01.2002 г.)

Предвид определената по чл. 237, ал. 1, т. 10 от ДПК, компетентност на главния данъчен директор, счетоводните трактовки по действащото законодателство са от компетентността на Сектор „Счетоводство на реалния сектор" при МФ. В този смисъл изразеното становище е със следното съдържание:

„На основание изискването на чл. 14 от Закона за счетоводството, активите се класифицират като дълготрайни, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период, и като краткотрайни, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на двадесет месеца.

Според НСС 16 Дълготрайни материални активи, предприятието следва да оповести в годишния финансов отчет информация относно възприетата счетоводна политика по отношение отчитането на дълготрайните материални активи, в това число и възприетия подход при класифициране на материалните активи като дълготрайни. В тази връзка предприятието определя и оповестява възприетия от него стойностен праг (максимална стойност при придобиването им) на същественост на придобитите и притежавани активи, под който материалните активи се отчитат като текущ разход при придобиването им. Възприетият стойностен праг на същественост на материалните активи може да бъде различен за различните предприятия, но следва да се регламентира в счетоводната им политика."

2. Относно данъчното третиране по ЗКПО на определения от дружеството праг от 200 лв.

В действащите за 2002 г. разпоредби на чл. 23 от ЗКПО не е изрично определен за данъчни цели стойностен праг на същественост за дълготрайни материални активи, с превишението на който да се увеличава финансовият резултат при данъчното преобразуване. Следователно за същата година водещ е принципът за прилагане на избрания и оповестен праг, определен със счетоводната политика на предприятието и основан на изискванията на новото счетоводно законодателство, в това число ЗСч и новите НСС. При установяване на факта, че в нарушение на счетоводните правила придобиването на един дълготраен материален актив е отчетено като текущ разход, се извършва преобразуване на финансовия резултат само с разликата над полагащата се данъчна амортизация на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Предвид множество запитвания от данъчнозадължени лица за определяне на стойностен праг за дълготрайни активи (материални и нематериални) за целите на данъчното облагане, с предстоящите изменения на ЗКПО за следващата година е предложен за обсъждане вариант, съгласно който за целите на ЗКПО дълготрайни материални и нематериални активи са тези, които:

- отговарят на критериите, определени със Закона за счетоводството и

- са с първоначална оценка не по-малко от 500 лв. Независимо от горното, ако за определения от дружеството стойностен праг на същественост от 200 лв.,са налице изискванията на ЗСч и НСС 16, за 2002 г. не е предвидено регулиране в частта на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО.

II. По счетоводното отчитане и данъчно третиране на отчетени разходи за провизии

1. Относно счетоводното отчитане на провизиите До 31.12.2001 г. признаването, отчитането и оповестяването на провизиите се извършваше по реда на Закона за счетоводството (отм.), във връзка с НСС 3 Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди (отм.). съгласно т. 1 от НСС 3 провизиите бяха определени като „начислени разходи за просрочени вземания или за потенциални задължения". В стандарта бяха заложени и условия за класифициране на вземанията като просрочени (т. 1.2), в това число - трудносъбираеми (1.3), несъбираеми (1.4) и безнадеждни (т. 1.5 от НСС 3).

С „Държавен вестник", бр. 22 от 2002 г. са приети новите НСС, в сила от 1.01.2002 г. В новия НСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи се дава ново определение за провизия - „задължение с неопределена срочност и размер". Критериите за признаване на провизия са регламентирани в т. 4.1 от НСС 37, като са предпоставени: наличието на текущо правно или конструктивно задължение; вероятността за погасяването му чрез паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди и възможност да се направи надеждна оценка на размера му. При липса на един от посочените в т. 4.1 критерии провизия не се признава. Следователно обезценката на вземанията на предприятието не попада под разпоредбите на новия счетоводен стандарт за провизии.

След 1.01.2002 г. кредитите и вземанията, възникнали първоначално в предприятието, са определени в т. 2.4.1 от НСС 32 Финансови инструменти, като „финансови активи, създадени от предприятието посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги на дадени дебитори". На основание т. 6.4 от НСС 32 „всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка".

2. Относно данъчното третиране по реда на ЗКПО

Съгласно чл. 21 от ЗКПО облагаемата печалба е положителна величина, определена но основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон. Ето защо данъчното преобразуване по реда на чл. 23 от ЗКПО се променя в съответствие с настъпилите изменения в счетоводното законодателство.

2.1. До 31.12.2001 г. на данъчно преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО подлежаха тридесет на сто от начислените разходи за провизии във всички предприятия, с изключение на банките. Този ред за данъчно третиране се прилага спрямо разходите за провизии на вземания, отчетени на основание НСС 3 (в сила до 31.12.2001 г.). Регулирането на разходи за провизии е с характер на данъчна временна разлика. В чл. 23, ал. З, т. 10 от ЗКПО за 2001 г. е налице възможност за обратно проявление в следващи данъчни периоди в случаите на реинтегриране на провизията в печалбата.

Подходът за данъчно преобразуване е запазен и след промяната в счетоводното законодателство от 1.01.2002 г.; като в новия чл. 23 от ЗКПО се регламентира финансовият резултат да се:

- увеличава с разходите за провизии, които са довели до намалението му през текущия отчетен период - чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО;

- намаление с обложената част от провизиите, богато провизиите се реинтегрират в печалбата през следващи отчетни периоди - чл. 23, ал. З, т. 11 от същия закон. Намаление се извършва по този ред и в случаите, когато в предходен период е извърш­вано увеличение по отменената разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО и през текущия период провизираното вземане е събрано (погасено). ЗКПО в тази си норма не разграничава разходите за провизии според това по кой счетоводен стандарт са начислени, а прилага общия принцип за обратно проявление (признаване) в текущия период на временната разлика с източник обложената част от провизиите на предприятието през предходните периоди.

С цел детайлизиране на данъчното законодателство в частта на обратното проявление на обложени провизии на вземания (съгласно действащото до 31.12.2001 г. счетоводно законодателство) в предстоящите промени на ЗКПО е предложено да бъде формулирана самостоятелна точка в ал. З на чл. 23 от същия закон.

2.2. Във връзва с промяната на ЗСч и НСС от 1.01.2002 г. обезценката на вземанията, която се е отразила в намаление на финансовия резултат, подлежи на преобразуване в посока увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 9 от ЗКПО. В този смисъл правилно е възприето увеличение на финансовия резултат на основание последната разпоредба.

Поради запазване на подхода за третиране на загубите (разходите) от обезценка на вземания като данъчна временна разлика, в чл. 23, ал. З, т. 4 от ЗКПО е предвиден ред за намаление, а именно с „приходите от възстановяване на загубите от обезценка на активи, когато в предходен период е извършено увеличение и само до размера на това увеличение".

В този смисъл предвид предстоящите промени в ЗКПО е направено предложение за детайлизиране на разпоредбите, регламентиращи преобразуването на финансовия резултат в частта - проявление на данъчните временни разлики по реда на чл. 23 ал. 2 и 3 от закона (в това число обезценката на вземания).