Във връзка с поставени въпроси във Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 96-00-81/ 11.02.2008г. е изложена следната фактическа обстановка:

Физическото лице е земеделски производител и продава собствена продукция. При регистрация по ЗДДС през м.април 2007 год., регистрацията е издадена на ЕТ, образувана през 1990 год. През 2006 год. е подадена декларация по чл.41 само като земеделски производител. За 2007 год. продължава да се осигурява като земеделски производител. След регистрацията по ЗДДС на ЕТ, през фирмата се осъществява дейността по отглеждане и продажба на готова продукция. За покупките се ползва правото на ДДС.

Поставени са следните въпроси:

1. Правилно ли се осигурява лицето през 2007 год. като земеделски производител.

2. Има ли право лицето да се регистрира по ДДС едновременно като ЕТ и като земеделски производител.

3. Банковата сметка на физическото лице в качеството на земеделски производител може ли да се ползва като фирмена на ЕТ.

Предвид посочената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:

Относно задължителното обществено осигуряване на ЕТ – регистриран земеделски производител, който извършва единствено земеделска дейност, Ви обръщаме внимание за следното:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За да бъдат квалифицирани като „регистрирани земеделски производители” за целите на КСО лицата трябва да отговарят на две условия, които следва да са налице кумулативно:

-Да са регистрирани по установения ред в качеството им на физически лица, включително и като еднолични търговци;

-Да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Земеделските производители подлежат на вписване в Регистър на земеделските производители по ред, определен в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.

Осигуряването на регистрираните земеделски производители възниква от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност и продължава до момента на нейното прекратяване (чл. 10 от КСО). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина земеделските производители следва да подадат декларация в съответната териториална дирекция на НАП в 7 – дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.

Регистрираните земеделски производители се осигуряват авансово върху избран месечен осигурителен доход между 50 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 2 от КСО). Регистрираните земеделски производители, които упражняват единствено земеделска дейност внасят осигурителни вноски върху 25 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 6, ал. 7, т. 3 от КСО).

Здравното осигуряване на регистрираните земеделски производители се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване – здравнооосигурителни вноски тези лица внасят върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване.

Регистрираните земеделски производители, които произвеждат непреработена растителна и животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

По този ред внасят задължителните осигурителни вноски и земеделските производители, чиято регистрационната карта е издадена под ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК на едноличен търговец. Следва да се има предвид, че в случаите, при които едноличен търговец, регистриран като земеделски производител, който освен земеделската дейност упражнява и други дейности - по трудови или без трудови правоотношения, или като самоосигуряващо се лице, не може да се възползва от привилегирования режим на чл. 6, ал. 7, т. 3 от КСО, а за доходите си от дейностите, извън земеделската, търговецът извършва и годишно изравняване по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

По втори въпрос:

Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "ВG". На основание §1, ал. 1, точка 4 от ДР на ППЗДДС, идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът "ВG".

В този аспект трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър. От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.

Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.

В този смисъл е и разпоредбата на §1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност. За основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица - еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност (т.е. идентификационният код, издаден във връзка с регистрацията им като еднолични търговци), съответно пред който следва да бъде поставен знакът "ВG".

В случаите, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът "ВG" (§1, ал. 4 от ДР на ППЗДДС).

Пререгистрацията по §1, ал. 3 и ал. 4 от ДР на ППЗДДС се извършва в 14 - дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, като за дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.

Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.

По трети въпрос:

Отговорът на този въпрос не е от компетентността на НАП.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/