Това са разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т.1  и т. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тези разпоредби както работниците и служителите наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец така и изпълнителите подоговори за управление и контрол са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. Осигуряването на едно от посочените основания не изключва внасянето на осигурителни вноски по другото основание. Поради това когато едно и също лице е наето по трудово правоотношение и едновременно с това е управител на търговско дружество за него се дължат осигурителни вноски върху възнагражденията получени и от двете места. Осигурителните вноски и по трудовото правоотношение и по договра за управление в търговското дружество се дължат върху получените възнаграждения но върху не по-малко от минималния осигурителен праг определен за всяка длъжност в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителите и не повече от максималния месечен осигурителен доход определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски се начисляват и внасят от всеки осигурител поотделно.
През 2008 г., на основание т. 4 от забележките към приложение № 1 на ЗБДОО минималните осигурителни доходи не се прилагат за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. Бюджетни предприятия са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети , както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху сбора от двата дохода на осигурените лица е регламентирано в чл. 6, ал. 10 от  кодекса за социално осигуряване, съгласно който: “За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2.  осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.”
Доходите от дейностите посочени в точка 1 от горната разпоредба се поставят на първо място когато осигурените получават едновременно с това и доходи от дейностите посочени в т. 2 и 3. Доходите от дейностите посочени в т. 1 обаче са равнопоставени помежду си т. е. редът по който са изброени не означава, че при образуването на сбор от тези осигурителни доходи задължително на първо място трябва да се постави дохода от трудовото правоотношение. Поради това когато осигурените получават различни доходи по посочените в точка 1 правоотношения те сами трябва да определят основния си осигурител и да посочат поредността на доходите си при образуването на максималния осигурителен доход.  Това задължително трябва да се извърши когато сбора от осигурителните доходи е по-голям от определения размер на максималния месечен осигурителен доход. Ако осигурените изберат трудовото си правоотношение за основно , осигурителният доход по договора за управление ще допълва месечния осигурителен доход, върху който ще се изчислят осигурителните вноски до определения максимален размер. В аналогичната ситуация когато по трудовото правоотношение осигурителните вноски са внесени върху максималния размер на осигурителния доход върху дохода получен за управлението осигурителни вноски не се дължат.
Осигурителните вноски за работещите по трудово правоотношение се дължат както когато възнагражденита на лицата са изплатени така и в случаите когато те са само начислени и не са изплатени. При същите условия възниква дължимостта на осигурителните вноски и за управителите на търговските дружества /чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/. Съгласно разпоредбите на Търговския закон управителят на търговското длужество е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Въпреки това  често в договорите сключени с управителите на търговски дружества изрично се записва, че за осъществяване на управлението управителят няма да получава трудово възнаграждение.  В тези случаи разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не може да бъде приложена т. е. няма нито изплатено нито начислено възнаграждение, върху което да се дължи осигурителна вноска за ДОО.
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за управителите на търговси дружества се разпределят между осигурителя и осигуреното лице. През 2008 г. това разпределение е 60 на сто за сметка на осигурителите и 40 на сто за сметка на осигурените лица.