В отговор на поставените въпроси относно определяне (преизчисляване) на данъка върху недвижимите имоти и таксата за (битови отпадъци за 2002 г. за земи и сгради - ДМА, принадлежащи на предприятия, при промяна на отчетната им стойност (съм 1.01.2002 г. вследствие на извършена оценка.

 

С Писмо № 24-00-87 от 19.02.2003 г. Главна данъчна дирекция е изготвила указания относно счетоводното и данъчно третиране на оценките на ДМА, произтичащи от прилагането на новото счетоводно законодателство.

В раздел I от указанията са развити два подхода при оценка на ДМА - препоръчителен и алтернативен, като отражение върху определяне на данъка върху недвижимите имоти (респективно таксата за битови отпадъци) би настъпило само при промяна на отчетната стойност на актива.

Предприетите действия по преоценка на ДМА - земи и сгради, в посочените случаи ще имат данъчен ефект по отношение на нежилищните имоти на предприятия, тъй като според чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ отчетната стойност е данъчна основа за облагане на нежилищните недвижими имоти на предприятия (за жилищните имоти - данъчната им оценка се определя съгласно нормите по приложение № 2 към ЗМДТ).

„Отчетна стойност" е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане (т. 2, буква „б" от НСС 4 Отчитане на амортизациите). Аналогично определение се съдържа в § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ.

В чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е установено правилото относно релевантния момент, към който се определя данъчната оценка на облагаемите имоти - това е първи януари на годината, за която се дължи.

В съответствие с тази разпоредба и аргументи от чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ се счита, че при промяна на отчетната стойност на облагаем недвижим имот към 1.01.2002 г. предприятията следва да извършат преизчисляване на дължимия данък и такса за 2002 г. и хипотезата на увеличаване на отчетната стойност да внесат разликата в задълженията, а при намаляването й - да претендират възстановяване на надвнесените суми при условията и по реда на чл. 112 от ДПК.

Изразеното становище кореспондира на основния принцип за определяне на данъчното задължение в съответствие със стойността на облагаемото имущество. Този принцип е намерил пряко проявление в ал. З на чл. 19 от ЗМДТ, според който при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната.

За целта е необходимо предприятието да подаде декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на новите задължения за 2002 г. Декларацията се подава в резултат на промяна на декларирани данни, имащи значение за данъчното облагане - чл. 17, ал. 1, изречение второ от ЗМДТ. Срокът за подаването й е двумесечен и започва да тече от 1.02.2003 г., крайният срок за изготвяне на годишния финансов отчет за 2002 г. (чл.37, ал.1 от Закона за счетоводството). Административнонаказателни санкции по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ се налагат при неспазване на този срок.

Лихви върху дължимия данък, респективно такса, произтичащи от увеличената стойност на актива, ще се дължат от деня, следващ момента на подаване на декларацията. Изразеното становище за дължимост на лихвите от този момент се опира на  чл. 23, ал. З от ДПК и е мотивирано от датата на обнародване и влизане в сила на измененията на Националните счетоводни стандарти (обн., ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г.). То отчита особеностите на създалата се обстановка и по изключение и намира приложение спрямо разглежданите хипотези на определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2002 г.