На основание чл. 237, ал. 1, т. 1 и 2 от ДПК във връзка със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Данъчния процесуален кодекс (ДПК), „Държавен вестник", бр. 42 от 9.05.2003 г., в сила от 13.05.2003 г., даваме следното задължително указание:

 

I. Методически указания, технологии и процедури, изготвяни и давани от главния данъчен директор

Съгласно чл. 237, ал. 1, т. 1 от ДПК главният данъчен директор осъществява ръководството и контрола на цялостната дейност на данъчната администрация.

На основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ДПК главният данъчен директор изготвя и дава задължителни за данъчната администрация методически указания, технологии и процедури за осъществяване на дейността й. Безспорно технологиите и процедурите са насочени към вътрешната организация и взаимодействието между различните структури на данъчната администрация и поради това са задължителни за всички нейни органи и служители.

Методическите указания се изготвят и дават във връзка със създаването на единна практика по прилагането на данъчното законодателство, което е свързано с осъществяването на функциите, посочени в чл. 231, ал. 2 от ДПК. Задължителната сила на тези указания е с оглед реалното осъществяване на ръководството и контрола на цялостната дейност на данъчната администрация от главния данъчен директор. По този начин се осъществява изпълнението на въведеното в чл.9, ал. 1 от ДПК задължение органите на данъчното производство да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти. Именно затова адресати на тези указания са всички органи и служители на данъчната администрация.

II. Становища на главния данъчен директор по прилагане на данъчното законодателство

На основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ДПК главният данъчен директор организира анализ на данъчната практика, прави предложения за промени в данъчната политика и дава становища по проекти на данъчни нормативни актове по прилагането на данъчното законодателство.

Становищата по прилагането на данъчното законодателство имат адресат не всички органи на данъчната администрация, а само данъчните органи и служители, които ще приложат становището към този казус, включително и при обжалване по административен ред. Тези становища изразяват позицията на главния данъчен директор, насочена към разрешение на конкретен проблем. В тази връзва, ползвайки се от вмененото му от закона правомощие да ръководи цялостната дейност на ДА, с даденото разрешение на проблема главният данъчен директор осигурява и контролира еднаквото спазване на законите от данъчните органи и тяхното точно и еднакво прилагане спрямо всички данъчни субекти.

Изразеното становище на главния данъчен директор по конкретен проблем има задължителна сила за данъчните органи или служителите на данъчната администрация, които са го сезирали, и за тези, които ще приложат становището към конкретни; казус, включително и при обжалване по административен ред.

III. Правомощия на главния данъчен директор по разясняване на данъчното законодателство

Съгласно чл. 237, ал. 1, т. 10 от ДПК главният данъчен директор разяснява данъчното законодателство и съдейства за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти. Тези правомощия могат да бъдат осъществявани както чрез даване на становище до определен данъчен субект по отправени запитвания,; така и чрез информиране на неопределен кръг адресати чрез брошури, Интернет, изявления в пресата и др. Становищата нямат задължителен характер за своите адресати, тъй като тяхната цел е друга - информиране за прилагането на данъчното законодателство и повишаване на данъчната култура на данъкоплатците. Чрез така предоставената информация на данъчните субекти става достояние позицията на данъчните органи. Следователно от така изложения характер на информацията не може да се търси задължителност за субектите. По отношение на данъчната администрация тези становища вече са станали задължителни чрез издадени вътрешни служебни актове (указания, правила, процедури, заповеди и др.).

Извън горното следва да се има предвид, че когато министърът на финансите дава общо становище или указание за единното прилагане на данъчното законодателство съгласно чл. 232, ал. 2, т. 2 от ДПК, то е задължително за данъчната администрация като структура в системата на МФ. В случай на противоречие между становището или указанието на министъра на финансите с това на главния данъчен директор се прилага становището или указанието на министъра на финансите.