Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > МСС

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

МСС 12 - Данъци върху дохода

08 Dec 2003 02:25ч, видяна 3136 пъти
реклама
Преработен 2000 година
През октомври 1996 съветът одобри преработения стандарт МСС 12 (преработен 1996) Данъци върху дохода, който замести МСС 12 (преформатиран 1994) Отчитане на данъците върху дохода. Преработеният стандарт е приложим за финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 1998.

През май 1999 МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса внесе промени в параграф 88. Промененият текст влезе в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на и след 1 януари 2000.

През април 2000 параграфи 20, 62(а), 64 и приложение А, параграфи А10, А11 и В8 бяха променени с цел ревизиране на препратките и терминологията в резултат на издаването на МСС 40 Инвестиционни имоти.

През октомври 2000 съветът одобри изменения в МСС 12, като добави параграфи 52А, 52Б, 65А, 81 (1), 82А, 87А, 87Б, 87В и 91 и заличи параграфи 3 и 50. Незначителните корекции уточняват счетоводното третиране на ефекта от дивидентите върху данъците върху дохода. Преработеният текст е приложим за годишни финансови отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 януари 2001.

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 12:

# ПКР 21 Данъци върху дохода - възстановяване на преоценени неамортизируеми активи; и

# ПКР 25 Данъци върху дохода - промени в данъчния статут на предприятието или на неговите акционери.

Въведение

Този стандарт (“МСС 12 (преработен)”) заменя МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата (оригиналния МСС 12). МСС 12 (преработен) е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 1998. Основните различия от оригиналния МСС 12 са, както следва:

1. Оригиналният МСС 12 изисква предприятието да осчетоводява отсрочените данъци, като използва или метода на отсрочване, или пасивния метод, който понякога е известен като метод на задълженията, определени посредством отчета за доходите. МСС 12 (преработен) забранява използването на метода на отсрочване и изисква използването на друг пасивен метод, известен още като балансов метод на определяне на задължението.

Методът на задълженията, определени посредством отчета за доходите, се концентрира върху времевите разлики, докато балансовият метод на определяне на задълженията е фокусиран върху временните разлики. Времеви разлики са разликите между облагаемата печалба и счетоводната печалба, които възникват в един и същ период и се проявяват с обратна сила в един или повече следващи периоди. Временните разлики са разликите между данъчната основа на актива или пасива и неговата балансова сума. Данъчната основа на актива или пасива е стойността, придадена на този актив или пасив за данъчни цели.

Всички времеви разлики са временни разлики. Временните разлики възникват също и при следните обстоятелства, които не пораждат времеви разлики, въпреки че оригиналният МСС 12 ги третираше по същия начин, както и операциите, пораждащи времеви разлики:

а) дъщерни, асоциирани или съвместни предприятия, които не са разпределили напълно печалбата си към предприятието майка или инвеститора;

б) преоценени активи, на които не е направено съответно преизчисление за данъчни цели; и

в) цената на бизнескомбинация, представляваща придобиване, е разпределена върху придобитите разграничими активи и пасиви от гледна точка на техните справедливи стойности, но не е направено съответно преизчисление за данъчни цели.

Освен това съществуват някои временни разлики, които не са времеви, например онези временни разлики, които възникват, когато:

а) непаричните активи и пасиви на чуждестранна дейност, която представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие, са преобразувани по исторически валутни курсове;

б) непаричните активи и пасиви са преизчислени съгласно изискванията на МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики; или

в) балансовата сума на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му данъчна основа.

2. Оригиналният МСС 12 разрешаваше предприятията да признават отсрочените данъци върху активи и пасиви, когато съществуват достатъчно доказателства, че времевите разлики няма да се проявят с обратна сила в продължение на значителен период от време. МСС 12 (преработен) изисква предприятията да признават пасиви по отсрочени данъци или (при определени обстоятелства) активи по отсрочени данъци с някои изключения, които са отбелязани по-долу.

3. Оригиналният МСС 12 изисква:

а) активи по отсрочени данъци, произлизащи от времеви разлики, да се признават, когато съществува основателно очакване за тяхната реализация; и

б) активи по отсрочени данъци, произлизащи от данъчни загуби, да се признават като активи само тогава, когато има достатъчно доказателства, че съществуват достатъчни бъдещи облагаеми приходи, срещу които да бъдат реализирани ползите от признатите за данъчни цели загуби; оригиналният МСС 12 допускаше (но не изискваше) предприятието да отсрочи признаването на ползите от признати за данъчни цели загуби до момента на тяхната реализация.

МСС 12 (преработен) изисква активи по отсрочени данъци да се признават, когато е вероятно да има бъдеща облагаема печалба, срещу която да може да се усвои отсроченият данъчен актив. Когато едно предприятие има история на данъчни загуби, то признава активи по отсрочени данъци само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или съществуват други убедителни доказателства, че ще има достатъчна облагаема печалба.

4. Като изключение от общите изисквания, изложени в параграф 2, МСС 12 (преработен) забранява признаването на пасиви по отсрочени данъци и активи по отсрочени данъци, произтичащи от разлики между първоначално признатите отчетни стойности на дадени активи и пасиви и тяхната първоначална данъчна основа. Тъй като такива обстоятелства не пораждат времеви разлики по силата на оригиналния МСС 12, при тях не възникват активи или пасиви по отсрочени данъци.

5. Оригиналният МСС 12 изискваше дължимите данъци върху неразпределената печалба на дъщерните или асоциираните предприятия да се признава, освен ако съществува основание да се приеме, че тази печалба няма да бъде разпределена или че разпределението няма да породи данъчно задължение. Въпреки това МСС 12 (преработен) забранява признаването на такива пасиви по отсрочени данъци (както и такива, произтичащи от всички свързани с тях натрупани корекции при преобразуване), в които:

а) предприятието майка, инвеститорът или съдружникът е в състояние да контролира времето на проявяването на ефекта от временните разлики; и

б) съществува вероятност временните разлики да не се проявят в предвидимо бъдеще.

Когато в резултат на тази забрана не се признаят никакви пасиви по отсрочени данъци, МСС 12 (преработен) изисква предприятието да оповести общия размер на съответните временни разлики.

6. Оригиналният МСС 12 не препраща изрично към преизчисленията до справедлива стойност, извършвани при бизнескомбинация. Такива преизчисления пораждат временни разлики и МСС 12 (преработен) изисква предприятието да признава произтичащите пасиви по отсрочени данъци или (в зависимост от вероятностния критерий за признаване) активи по отсрочени данъци със съответния ефект при определяне размера на положителната или отрицателната репутация. Въпреки това МСС 12 (преработен) забранява признаването на пасиви по отсрочени данъци, произтичащи от самата положителна репутация (ако амортизацията на положителната репутация не може да бъде приспаданe за данъчни цели), и на активите по отсрочени данъци, произтичащи от отрицателна репутация, която се третира като приход за бъдещи периоди.

7. Оригиналният МСС 12 позволяваше, но не изискваше предприятието да признава пасиви по отсрочени данъци във връзка с преоценка на активи. МСС 12 (преработен) изисква предприятието да признава пасиви по отсрочени данъци от преоценка на активи.

8. Данъчните последици от възстановяване на балансовата сума на определени активи или пасиви може да зависи от начина на възстановяване или уреждане, например:

а) в някои държави приходите от нарастване стойността на активи не се облагат с данъци по същата ставка както другите облагаеми приходи; и

б) в някои държави сумата, която се отчислява за данъчни цели при продажбата на актив, е по-голяма от сумата на признатите за данъчни цели амортизации.

Оригиналният МСС 12 не предлага насоки за оценка на активите и пасивите по отсрочени данъци в такива случаи. МСС 12 (преработен) изисква оценката на активите и пасивите по отсрочени данъци да се извършва на база данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква да възстанови или погаси балансовите стойности на своите активи и пасиви.

9. Оригиналният МСС 12 не поставя специално изискване относно това дали активите и пасивите по отсрочени данъци могат да бъдат дисконтирани. МСС 12 (преработен) забранява дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци. Изменение на параграф 39, и) на МСС 22 Бизнескомбинации забранява дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци, придобити при бизнескомбинация. В предишния си вид параграф 39, и) на МСС 22 нито забранява, нито изисква дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци, придобити при бизнескомбинация.

10. Оригиналният МСС 12 не определя дали предприятието следва да класифицира активи и пасиви по отсрочени данъци като текущи или нетекущи активи и пасиви. МСС 12 (преработен) изисква предприятие, което прави разграничение между активи и пасиви, да класифицира активите и пасивите по отсрочени данъци като текущи активи и пасиви.

11. Според оригиналния МСС 12 дебитните и кредитните салда по отсрочени данъци могат да бъдат компенсирани. МСС 12 (преработен) установява повече забрани по отношение на компенсирането, като се основава най-вече на онези финансови активи и пасиви, засегнати от МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне.

12. Оригиналният МСС 12 изисква да се оповести обяснение на връзката между разходите за данъци и счетоводната печалба, ако тази връзка не може да се обясни с действащите данъчни ставки в държавата, в която предприятието осъществява дейността си. МСС 12 (преработен) изисква това обяснение да бъде представено в един от следните два вида:

а) числово равнение между данъчните разходи (приходи) и резултата от умножаването на счетоводната печалба по приложимите данъчни ставки; или

б) числово равнение между средните ефективна данъчна ставка и приложимата данъчна ставка.

МСС 12 (преработен) също изисква обяснение на измененията на приложимата данъчна ставка (ставки) в сравнение с предходния отчетен период.

13. Новите оповестявания, изисквани от МСС 12 (преработен), включват:

а) за всеки тип временни разлики неоползотворените данъчни загуби и данъчни кредити:

1) сумата на признатите активи и пасиви по отсрочени данъци; и

2) сумата на отложените данъчни приходи или разходи, отчетена в отчета за доходите, ако тя не е очевидна от измененията на сумите в баланса;

б) за преустановяваните дейности данъчните разходи, отнасящи се до:

1) печалбата или загубата от преустановяването; и

2) печалбата или загубата от обичайни дейности при прекъснатата операция; и

в) сумата на активите по отсрочени данъци и естеството на условията, оправдаващи тяхното признаване, когато:

1) усвояването на активите по отсрочени данъци зависи от това дали бъдещите облагаеми печалби надвишават печалбите, възникнали в резултат на обратния ефект от съществуващите данъчни временни разлики; и

2) предприятието е претърпяло загуба в текущия или предходния период под данъчната област, към която се отнася активът по отсрочени данъци.

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на този стандарт е да даде предписания за счетоводното третиране на данъците върху дохода. Основният момент при осчетоводяването на данъците върху дохода е как да се отразят текущите и бъдещите данъчни последици за:

а) бъдещо възстановяване (уреждане) на балансовите суми на активите (пасивите), отчетени в баланса на предприятието; и

б) операциите и другите събития през текущия период, които са признати във финансовите отчети на предприятието.

Подразбира се, че при признаването на актив или пасив, отчитащото се предприятие очаква да си възстанови или погаси балансовата сума на този актив или пасив. Ако съществува вероятност това възстановяване или уреждане на балансовата сума да направи бъдещите данъци по-големи (по-малки) отколкото биха били, ако това възстановяване или уреждане би имало данъчни последици, този стандарт изисква предприятието да признае отсрочен данъчен пасив (актив) с някои малки изключения.

Този стандарт изисква да се осчетоводяват данъчните последици от сделки и други събития по същия начин, по който се осчетоводяват самите транзакции и събития. По този начин за всички транзакции и събития, отразени в отчета за доходите, се посочват също съответните данъчни ефекти, свързани с тях. За транзакции и други събития, признати директно в капитала, всички свързани данъчни ефекти се признават също директно в собствения капитал. По същия начин признаването на активи и пасиви по отсрочени данъци при бизнескомбинация засяга размера на положителната или отрицателната репутация, възникваща в резултат на бизнескомбинацията.

Стандартът също така третира признаването на активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или данъчни кредити, представянето на данъците върху дохода във финансовите отчети и оповестяването на информацията, отнасяща се до данъците върху дохода.

Обхват

1. Този стандарт следва да се прилага при осчетоводяването на данъците върху дохода.

2. За целите на този стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се базират на облагаемите доходи. Данъците върху дохода включват също така данъци при източника, които са платими от дъщерно, асоциирано или смесено предприятие при разпределението на печалбите на отчитащото се предприятие.

3. [Заличен]

4. Стандартът не се занимава с методите на осчетоводяване на държавни заеми (виж МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ) или инвестиционни данъчни кредити. Въпреки това този стандарт третира осчетоводяването на временните разлики, които могат да възникнат в резултат на такива заеми или инвестиционни данъчни кредити.

Дефиниции

5. В този стандарт се използват термините, които имат следните значения:

Счетоводна печалба е нетната печалба или загуба за периода преди намаляването й с разходите за данъци.

Облагаема печалба (данъчна загуба) е печалбата (загубата) за периода, определена в съответствие с правилата, установени от данъчните власти, по силата на които се начисляват (възстановяват) данъците.

Данъчен разход (приход) е общата сума, включена в определянето на нетната печалба или загуба за периода във връзка с текущите и отсрочените данъци.

Текущ данък е сумата на дължимите (възстановимите) данъци върху дохода във връзка с данъчната печалба (загуба) за периода.

Пасиви по отсрочени данъци са сумите на дължимите данъци върху дохода за бъдещи периоди във връзка с облагаемите временни разлики.

Активи по отсрочени данъци са сумите на възстановимите данъци върху дохода за бъдещи периоди по отношение на:

а) приспадаемите временни разлики;

б) преноса на нереализирани данъчни загуби; и

в) преноса на неизползвани данъчни кредити.

Временните разлики са разликите между балансовата сума на един актив или пасив и неговата данъчна основа. Временните разлики биват:

а) облагаеми временни разлики - временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, с които ще се увеличи облагаемата печалба (загуба) в бъдещи периоди, когато балансовата сума на актива или пасива бъде възстановена или погасена; или

б) приспадаеми временни разлики - временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, с които да се намали данъчната печалба (загуба) за бъдещи периоди, когато балансовата сума на актива или пасива бъде възстановена или погасена.

Данъчната основа на един актив или пасив представлява стойността на този актив или пасив за данъчни цели.

6. Данъчният разход (приход) включва текущите данъчни разходи (приходи) и отсрочените данъчни разходи (приходи).

Данъчна основа

7. Данъчната основа на един актив представлява сумата, която ще бъде приспадната за данъчни цели срещу икономическите ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то си възстанови балансовата сума на актива. В случай че тези икономически ползи не са облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова сума.

Примери

1. Една машина е придобита за 100 единици. За данъчни цели амортизацията в размер 30 единици е била вече отчислена в текущия и предходните периоди и остатъчната стойност ще продължи да се признава за данъчни цели в бъдещи периоди или посредством амортизациите, или при отписване на актива. Генерираният приход от използването на машината е облагаем, както и всяка евентуална печалба ще бъде облагаема, а всяка загуба - призната за данъчни цели. Данъчната основа на машината е 70 единици.

2. Вземанията по лихви имат отчетна стойност 100 единици. Съответните приходи от лихви ще бъдат обложени с данък на база извършено плащане. Данъчната основа на вземането по лихви е нула.

3. Търговско вземане има отчетна стойност 100 единици. Съответният приход вече е бил включен при изчислението на облагаемата печалба (загуба). Данъчната основа на търговското вземане е 100 единици.

4. Вземания от дивиденти от дъщерно предприятие имат отчетна стойност 100 единици. Дивидентите са необлагаеми. По същество цялата отчетна стойност на един актив се приспада срещу получените икономически ползи. Като последствие данъчната основа на вземанията от дивиденти е 100 (Съгласно този анализ не е налице облагаема временна разлика. Един алтернативен анализ е, че начислените вземания по дивиденти имат данъчна основа “нула” и че данъчна ставка “нула” се прилага по отношение на получената в резултат облагаема временна разлика от 100 единици. Съгласно двата анализа не е налице отсрочено данъчно задължение.)

5. Вземане по заем има отчетна стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.

8. Данъчната основа на един пасив е неговата балансова сума, намалена с всички суми, признати за данъчни цели във връзка с това задължение за бъдещи периоди. В случай че приходите са получени предварително, данъчната основа на възникналото в резултат задължение е неговата балансова сума, намалена със сумите от приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди.

Примери

1. Текущите пасиви включват начислени разходи с отчетна стойност 100 единици. Свързаните с тях разходи ще бъдат приспаднати за данъчни цели на базата на извършено плащане. Данъчната основа на начислените разходи е нула.

2. Текущите пасиви включват получени авансово приходи от лихви с отчетна стойност 100 единици. Съответно приходите от лихви са били обложени с данъци на база извършено плащане. Данъчната основа на авансово получените приходи от лихви е нула.

3. Текущите пасиви включват начислени разходи с отчетна стойност 100 единици. Съответните разходи вече са били приспаднати за данъчни цели. Данъчната основа на начислените разходи е 100 единици.

4. Текущите пасиви включват начислени глоби и наказателни лихви с отчетна стойност 100 единици. Наказателните лихви не се признават за данъчни цели. Данъчната основа на начислените глоби и наказателни лихви е 100 единици (Съгласно този анализ не е налице облагаема временна разлика. Един алтернативен анализ е, че начислените глоби и наказателни лихви имат данъчна основа “нула” и че данъчна ставка “нула” се прилага по отношение на получената в резултат облагаема временна разлика от 100 единици. Съгласно двата анализа не е налице отсрочен данъчен актив).

5. Задължение по заем има балансова сума 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.

9. Някои статии имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в баланса. Например разходите за изследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба за периода, през който са възникнали, но може да не е възможно приспадането им при определянето на облагаемата печалба (загуба) до по-късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните власти ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и балансовата сума “нула” представлява приспадаема временна разлика, водеща до отсрочен данъчен актив.

10. Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено очевидна, е от полза да се вземе предвид фундаменталния принцип, върху който е основан този стандарт: че едно предприятие следва, с някои малки изключения, да признава пасив (актив) по отсрочени данъци винаги, когато възстановяването или уреждането на балансовата отчетна стойност на актива или пасива би повлияло на размера на бъдещите данъчни задължения в по-голяма степен, отколкото ако това възстановяване или уреждане нямаха данъчни последици. Пример В, представен след параграф 52, илюстрира случаи, в които може да се окаже от полза да се приложи този фундаментален принцип, например-когато данъчната основа на един актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане.

11. При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответните данъчни основи. Данъчната основа се определя на базата на консолидираната данъчна декларация на законодателствата, съгласно които тази декларация е подадена. При други законодателства данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата.

Признаване на текущи данъчни активи и пасиви

12. Текущият данък за текущия и предходни отчетни периоди следва да се признава като задължение до степента, до която не е платен. В случай че вече платеният данък за текущия и предходни периоди надвишава дължимата сума за тези периоди, излишъкът се признава като актив.

13. Ползите, свързани с данъчни загуби, които могат да бъдат пренесени от предходен период, за да покрият текущ данък, следва да се признаят като актив.

14. Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието я признава като актив в момента на възникване, тъй като съществува вероятност да възникнат ползи за предприятието и тези ползи могат да бъдат надеждно оценени.

Признаване на пасиви по отсрочени данъци и активи по отсрочени данъци

Облагаеми временни разлики

15. Пасив по отсрочени данъци следва да се признава за всички облагаеми временни разлики, освен в случаите, когато възниква в резултат на:

а) положителна репутация, за която амортизацията не е призната за данъчни цели; или

б) първоначалното признаване на актива или пасива при сделка, която:

1) не представлява бизнескомбинация; и

2) към момента на извършване на сделката не влияе нито върху счетоводната, нито върху данъчната печалба (загуба).

Независимо от това при временни данъчни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и дялове в съвместни предприятия, пасивите по отсрочени данъци следва да се признават в съответствие с параграф 39.

16. При признаването на един актив се приема, че неговата балансова сума ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които ще бъдат усвоени от предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата сума на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволения признат размер за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява пасив по отсрочени данъци. При преснасяне на ползите, представляващи балансовата сума на актива, облагаемата временна разлика се проявява с обратен ефект и предприятието ще има облагаема печалба. В такъв случай има вероятност предприятието да се лиши от икономически ползи под формата на данъци. Поради това този стандарт изисква признаването на всички пасиви по отсрочени данъци освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39.

Пример

Актив, придобит за 150 единици, има балансова сума 100 единици. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 90 единици, а данъчната ставка е 25%.

Данъчната основа на актива е 60 единици (150 единици, намалени с натрупаната амортизация от 90 единици). За да се възстанови балансовата сума от 100 единици, предприятието трябва да генерира облагаем доход от 100 единици, но ще може да приспадне за данъчни цели амортизация само за 60 единици. Като последица от това предприятието ще плати данък върху дохода от 10 единици (25% от 40 единици), когато си възстанови балансовата сума от 100 единици и данъчната основа от 60 единици е облагаема временна разлика от 40 единици. Поради това предприятието признава пасив по отсрочени данъци в размер 10 единици (25% от 40 единици), които представляват данъкът върху дохода, който ще бъде платен при напълното амортизиране на балансовата сума на актива.

17. Някои временни разлики възникват, когато приход или разход е включен в счетоводната печалба за един период, но е включен при преобразуването на данъчния резултат за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми временни разлики и които поради това имат за резултат пасиви по отсрочени данъци:

а) приходите от лихви се включват в счетоводната печалба пропорционално във времето, но при някои законодателства може да бъдат включени в облагаемата печалба при постъпването на паричното плащане; данъчната основа на всички признати в баланса вземания във връзка с такива приходи е нула, защото приходите не влияят върху облагаемата печалба, докато не бъдат събрани;

б) амортизацията, използвана при определянето на облагаемата печалба (загуба), може да се различава от използваната при определяне на счетоводната печалба; временната разлика е разлика между балансовата сума на актива и неговата данъчна основа, която представлява първоначалната стойност на актива, намалена с всички отчисления по актива, позволени от данъчните власти при определяне на облагаемата печалба за текущия и предходни периоди; облагаема временна разлика възниква и има за последица пасив по отсрочени данъци, когато амортизацията е ускорена (ако данъчната амортизация е за по-дълъг период отколкото счетоводната амортизация, възниква приспадаема временна разлика и резултатът от нея е актив по отсрочени данъци); и

в) разходите за развойна дейност могат да бъдат капитализирани и амортизирани за бъдещи периоди при определяне на счетоводната печалба, но да бъдат данъчно признати при определяне на облагаемата печалба за периода, през който са възникнали; такива разходи за развойна дейност имат данъчна основа нула, тъй като те вече са били приспаднати от облагаемата печалба; временната разлика представлява разликата между балансовата сума на разходите за развойна дейност и тяхната данъчна основа, която е нула.

18. Временни разлики възникват още, когато:

а) стойността на бизнескомбинация, представляваща придобиване, е разпределена между разграничимите придобити активи и пасиви чрез съотнасяне към справедливите им стойности, но не са извършени съответни преизчисления на резултата за данъчни цели (виж параграф 19);

б) активите са преоценени и не са извършени съответните преизчисления на резултата за данъчни цели (виж параграф 20);

в) при консолидация възниква положителна или отрицателна репутация (виж параграфи 21 и 32);

г) данъчната основа на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му балансова сума, например когато предприятието получава приходи от необлагаеми правителствени дарения, отнасящи се до активи (виж параграфи 22 и 33); или

д) балансовата сума на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни предприятия се различава от данъчната основа на инвестициите или участията (виж параграфи 38 - 45).

Бизнескомбинации

19. При бизнескомбинация, която представлява придобиване, цената на придобиването се разпределя върху придобитите разграничими активи и пасиви на база справедливата им стойност към датата на извършване на сделката. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и пасиви не са засегнати от бизнескомбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата сума на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която има за резултат пасив по отсрочени данъци. Този пасив по отсрочени данъци се отразява върху положителната репутация (виж параграф 66).

Активи, отчетени по справедлива стойност

20. Международните счетоводни стандарти позволяват някои активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (виж например МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване, МСС 38 Нематериални активи, МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСС 40 Инвестиционни имоти). При някои законодателства преоценката или друга промяна в стойността на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба (загуба) за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се преизчислява и не възникват временни разлики. При други законодателства преоценката или друга промяна в стойността на активите не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или промяната и като последствие данъчната основа на актива не се преизчислява. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата сума ще има за резултат облагаем поток от икономически ползи и сумата, която ще се приспада за данъчни цели, ще се различава от сумата на тези икономически ползи. Разликата между балансовата сума на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда пасив или актив по отсрочени данъци. Това е валидно дори когато:

а) предприятието не възнамерява да се освобождава от актива; в такива случаи преоценената балансова сума на актива ще бъде възстановена посредством използването му и така ще се генерира облагаем доход, който надвишава данъчно признатата обезценка за бъдещи периоди; или

б) данъкът върху капиталовия доход се отсрочва, ако постъпленията от освобождаването от актива бъдат инвестирани в сходни активи; в такива случаи данъкът в крайна сметка ще бъде дължим при продажбата или използването на сходния актив.

Положителна репутация

21. Положителната репутация е превишението на стойността на придобиване над участието на купувача в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви. Много данъчни законодателства не позволяват положителната репутация да се амортизира като данъчно признат разход при определянето на облагаемата печалба. Още повече при такива законодателства стойността на положителната репутация често не е призната за данъчни цели, когато дъщерно предприятие се освобождава от своя основен бизнес. При такива законодателства положителната репутация има данъчна основа нула. Всяка разлика между отчетната стойност на положителната репутация и нейната данъчна основа нула представлява облагаема временна разлика. Въпреки това този стандарт не разрешава признаването на последващия пасив по отсрочени данъци, тъй като положителната репутация е остатъчна величина и признаването на отложения данъчен пасив би увеличило балансовата сума на положителната репутация.

Първоначално признаване на актив или пасив

22. Една временна разлика може да възникне при първоначалното признаване на актив или пасив, например ако част или цялата стойност на придобиване (себестойност - Б. Р.) не се признава за данъчни цели. Методът на осчетоводяване на такава временна разлика зависи от естеството на сделката, която е довела до първоначалното признаване на актива:

а) при бизнескомбинация предприятието признава всички пасиви или активи по отсрочени данъци и това се отразява върху размера на положителната или отрицателна репутация (виж параграф 19);

б) ако сделката има ефект върху счетоводната или облагаемата печалба, предприятието признава всички пасиви или активи по отсрочени данъци, както и последващите от тях разходи или приходи по отсрочени данъци в отчета за доходите (виж параграф 59);

в) ако сделката не представлява бизнескомбинация и не засяга нито счетоводната, нито облагаемата печалба, предприятието би могло в отсъствието на изключенията, описани в параграфи 15 и 24, да признае възникналия пасив или актив по отсрочени данъци и да коригира балансовата сума на активи със същата стойност; такива корекции биха направили финансовите отчети по-малко разбираеми; поради това този стандарт не разрешава предприятието да признава така възникналите пасиви или активи по отсрочени данъци нито при първоначално признаване, нито впоследствие (виж примера); освен това предприятието не следва да признава и последващите изменения на непризнатите пасиви или активи по отсрочени данъци, тъй като активът е амортизиран.

Пример, илюстриращ параграф 22, в)

Предприятие възнамерява да използва актив, който струва 1000 единици през полезния му живот от 5 години, и след това да се освободи от него по остатъчната му стойност от нула единици. Данъчната ставка е 40%. Амортизацията на актива не се признава за данъчни цели. При освобождаването от актива капиталовият доход не би бил облагаем и всяка евентуална капиталова загуба не би била възстановяема.

Тъй като предприятието си възстановява балансовата сума на актива, то ще спечели облагаем доход от 1000 единици и ще плати данък в размер 400 единици. Предприятието не признава последващия пасив по отсрочени данъци от 400 единици, тъй като той произтича от първоначалното признаване на актива.

През следващата година балансовата сума на актива е 800 единици. Като реализира облагаем доход от 800 единици, предприятието ще заплати данък в размер 320 единици. Предприятието не признава пасив по отсрочени данъци в размер 320 единици, защото той произтича от първоначалното признаване на актива.

23. В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне издателят на съставен финансов инструмент (например конвертируеми облигации) класифицира елемента на задължение, съдържащ се във финансовия инструмент като пасив и капиталовия елемент като капитал. При някои законодателства данъчната основа на елемента на задължение при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова сума на сбора от пасивния и капиталовия елемент. Получената в резултат облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на капиталовия елемент отделно от елемента на задължение. Поради това изключението, посочено в параграф 15, б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия пасив по отсрочени данъци. В съответствие с параграф 61 отсроченият данък се начислява директно в балансовата сума на капиталовия елемент. В съответствие с параграф 38 последващите промени в пасива по отсрочени данъци се признават в отчета за доходите като разход (приход) за/по отсрочени данъци.

Приспадаеми временни разлики

24. Един актив по отсрочени данъци следва да се признава за всички приспадаеми временни разлики до степента, до която е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да могат да се използват приспадаемите временни разлики, освен ако активът по отсрочени данъци произтича от:

а) отрицателна репутация, която се третира като приход за бъдещи периоди в съответствие с МСС 22 Бизнескомбинации; или

б) първоначалното признаване на актив или пасив при сделка, която:

1) не е бизнескомбинация; и

2) към момента на извършване на сделката не е засегната нито счетоводната, нито облагаемата печалба (загуба).

Въпреки това за приспадаемите временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, активът по отсрочени данъци следва да се признае в съответствие с параграф 44.

25. Приема се, че при признаването на задължение неговата балансова сума ще се уреди в бъдещи периоди посредством изтичане на икономически ползи от предприятието. Когато ресурсите изтичат от предприятието, една част или цялата им стойност може да бъде намалена при определяне на облагаемата печалба за период, следващ периода, през който е признато задължението. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата сума на задължението и неговата данъчна основа. Съответно ще възникне актив по отсрочени данъци във връзка с данъците върху дохода, които ще се възстановят през последващи периоди, когато част от задължението ще може да бъде намалено при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата сума на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда актив по отсрочени данъци, свързан с данъците върху дохода, които могат да бъдат оползотворени в последващи периоди.

Пример

Предприятие признава задължение от 100 единици, свързано с начисление за разходи по гаранции на продукт. За данъчни цели разходите по гаранции на продукт няма да бъдат данъчно признати, докато предприятието не заплати дължимите искове по гаранции. Данъчната ставка е 25 %.

Данъчната основа на задължението е нула (балансова сума от 100 единици, намалена със сумата, която ще бъде призната за данъчни цели във връзка с това задължение в бъдещи периоди). При уреждане на това задължение в размер балансовата му стойност предприятието ще намали бъдещите си данъчни плащания с 25 единици (25 % от 100 единици). Разликата между балансовата сума от 100 единици и данъчната основа от нула единици представлява намаляема временна данъчна разлика от 100 единици. В резултат предприятието признава актив по отсрочени данъци от 25 единици (25 % от 100 единици) при положение, че съществува вероятност предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба в бъдещи периоди, срещу която да може да оползотвори намалените данъчни плащания .

26. Примери за приспадаеми временни разлики, които имат за резултат активи по отсрочени данъци:

а) разходите за пенсионно осигуряване могат да бъдат приспаднати при определяне на счетоводната печалба, тъй като е предоставена услуга на служителите, но се намаляват от облагаемата печалба или тогава, когато предприятието заплаща вноски към фонда или когато пенсионните доходи се заплащат от самото предприятие; между балансовата сума на задължението и неговата данъчна основа съществува временна разлика; данъчната основа на задължението обикновено е нула; такава намаляема временна разлика има за резултат актив по отсрочени данъци, тъй като икономическите ползи биха постъпили в предприятието под формата на намаление на облагаемия доход при плащане на пенсионните доходи;

б) разходите за изследователска дейност се признават за разход при определянето на счетоводната печалба за периода, през който са възникнали, но може да не е позволено да се приспадат при определяне на облагаемата печалба (загуба) до по-нататъшен период; разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляващи сумата, която данъчните органи позволяват да се отчисли за бъдещи периоди, и балансовата сума от нула единици е приспадаема временна разлика, която има за резултат актив по отсрочени данъци;

в) при бизнескомбинация, която представлява придобиване, цената на придобиване е разпределена върху признатите разграничими активи и пасиви на база тяхната справедлива стойност към датата на сделката; когато се признава пасив при придобиването му, но свързаните с това разходи не са приспаднати при определяне на облагаемата печалба до по-нататъшен период, възниква приспадаема временна разлика, която има за резултат актив по отсрочени данъци; актив по отсрочени данъци възниква също и когато справедливата стойност на разграничим актив е по-малка от неговата данъчна основа; и в двата случая възникващият актив по отсрочени данъци влияе върху положителната репутация (виж параграф 66); и

г) определени активи могат да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани, без да се извършва съответното преизчисление за данъчни цели (виж параграф 20); приспадаема временна разлика възниква, ако данъчната основа на един актив надвишава неговата балансова сума.

27. Възстановяването на приспадаемите временни разлики има за резултат приспадания при определянето на облагаемата печалба за бъдещи периоди. Въпреки това икономическите ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще бъдат оползотворени от предприятието само ако то реализира достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги приспадне. Поради тази причина предприятието признава активи по отсрочени данъци само ако съществува вероятност от възникването на облагаема печалба, срещу която могат да се оползотворят приспадаемите временни разлики.

28. Вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени приспадаемите временни разлики, има тогава, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики във връзка с един и същ данъчен орган и отнасящи се до едно и също данъчно задължено предприятие, които се очаква да бъдат възстановени:

а) през същия период, през който се очаква възстановяването на намаляемата временна разлика; или

б) за периоди, в които данъчната загуба, възникваща от активите по отсрочени данъци, може да бъде пренесена назад или напред.

При такива обстоятелства активът по отсрочени данъци се признава за периода, през който възниква намаляемата временна разлика.

29. Когато няма достатъчно приспадаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено лице, активът по отсрочени данъци се признава до степента, до която:

а) е вероятно предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба, отнасяща се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено лице за периода на възстановяването на намаляемата временна разлика (или за периоди, в които данъчната загуба, възникваща от актива по отсрочени данъци, да бъде пренесена назад или напред); при оценяването на вероятността да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба за бъдещи периоди предприятието игнорира облагаемите суми, произтичащи от приспадаеми временни разлики, които се очаква да възникнат в бъдещи периоди, тъй като активът по отсрочени данъци, възникващ от тези приспадаеми временни разлики, ще изисква сам по себе си достатъчно облагаема печалба за бъдещи периоди, за да бъде оползотворен; или

б) предприятието разполага с възможности за данъчно планиране, които ще му позволят да си създаде данъчна печалба в подходящи периоди.

30. Възможностите за данъчно планиране представляват действия, предприети от страна на предприятието с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през определен период преди изтичането на срока на данъчната загуба или данъчния кредит. Например при някои законодателства облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена:

а) като се избере приходите от лихви да се облагат на база действително получен приход или на база на възникнали вземания;

б) с отлагане на претенциите за приспадане на определени намаления от облагаемата печалба;

в) с продажбата и евентуално последващ лизинг на активи, които са повишили стойността си, но за които данъчната основа не е преизчислена, за да отрази това повишение; и

г) с продажбата на активи, които генерират необлагаем доход (като например при някои законодателства, държавните облигации) с цел да се закупи друга инвестиция, която ще генерира облагаем доход.

Когато данъчното планиране прехвърля облагаемата печалба от по-късен към по-ранен период, оползотворяването на пренесени данъчни загуби или данъчен кредит все още зависи от съществуването на бъдеща облагаема печалба от източници, различни от временните разлики, които ще възникнат в бъдеще.

31. Когато предприятието има история на загуби през последните периоди, то следва да вземе предвид указанията, предвидени в параграфи 35 и 36.

Отрицателна репутация

32. Този стандарт не позволява признаването на активи по отсрочени данъци, възникнали от приспадаеми временни разлики, свързани с отрицателна репутация, която се третира като приходи за бъдещи периоди в съответствие с МСС 22 Бизнескомбинации, тъй като отрицателната репутация е производна и признаването на актив по отсрочени данъци би увеличило балансовата сума на отрицателната репутация.

Първоначално признаване на актив или пасив

33. Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква актив по отсрочени данъци, е, когато необлагаемо държавно дарение, отнасящо се до актив, е приспаднато при определянето на балансовата сума на актива, но за данъчни цели не е намален от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата сума на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаема временна разлика. Правителствените дарения могат също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата данъчна основа от нула единици ще бъде приспадаема временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не следва да признава възникващия актив по отсрочени данъци поради причините, изложени в параграф 22.

Неползвани данъчни загуби и данъчни кредити

34. Актив по отсрочени данъци следва да се признава за пренасяните напред неизползвани данъчни загуби и кредити до степента, до която е вероятно да има бъдеща облагаема печалба, срещу която могат да се оползотворят неползваните данъчни загуби и кредити.

35. Критериите за признаване на активи по отсрочени данъци, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите, както и критериите за признаване на активи по отсрочени данъци, възникващи от приспадаеми временни разлики. Въпреки това съществуването на неизползвани данъчни загуби е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това, когато предприятието има исторически отчетени загуби през последните няколко периода, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера на активите по отсрочени данъци и характера на доказателствата в полза на тяхното признаване.

36. Предприятието следва да вземе предвид следните критерии при оценяване вероятността да реализира достатъчна облагаема печалба, срещу която да оползотвори неползваните данъчни загуби или кредити:

а) дали предприятието има достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до същите данъчни органи и същото данъчно задължено предприятие, които ще имат за резултат облагаеми суми, срещу които да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или кредити преди изтичането на срока им;

б) дали има вероятност предприятието да реализира облагаема печалба, преди да е изтекъл срокът на неизползваните данъчни загуби или кредити;

в) дали неизползваните данъчни загуби са в резултат на определими причини, за които няма голяма вероятност да се проявят отново; и

г) дали предприятието разполага с възможности за данъчно планиране (виж параграф 30), чрез които би могло да създаде облагаема печалба за периода, през който могат да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити.

Доколкото не съществува вероятност да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или кредити, активът по отсрочени данъци не се признава.

Преразглеждане на непризнати активи по отсрочени данъци

37. Към датата на всеки баланс предприятието преразглежда непризнатите активи по отсрочени данъци. Предприятието признава непризнатите в предходния период активи по отсрочени данъци до степента, до която се е появила вероятност да бъде реализирана достатъчна бъдеща облагаема печалба, която да позволи оползотворяването на активите по отсрочени данъци. Например подобрението на условията за търговия може да направи реализацията на достатъчна бъдеща облагаема печалба по-вероятна, за да се удовлетворят критериите за признаване на активите по отсрочени данъци, описани в параграфи 24 или 34. Друг пример е случаят, когато предприятието преоценява активите по отсрочени данъци към датата на извършване на бизнескомбинация или след нея (виж параграфи 67 и 68).

Инвестиции в клонове, дъщерни и асоциирани предприятия и участие в съвместни предприятия

38. Временните разлики възникват, когато балансовата сума на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни предприятия (например дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното предприятие, клона, асоциираното или смесеното предприятие, включително балансовата сума на положителната репутация) става различна от данъчната основа (която обикновено е стойността на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики могат да възникнат в редица случаи, например:

а) съществуването на неразпределена печалба на дъщерни предприятия, клонове, асоциирани или съвместни предприятия;

б) промени във валутните курсове, когато предприятието майка и неговите дъщерни предприятия се намират в различни държави; и

в) намаление на балансовата сума на инвестиция в асоциирано предприятие до нейната възстановима стойност.

При консолидираните финансови отчети временните разлики могат да се различават от временните разлики, свързани с инвестицията, във финансовите отчети на предприятието майка, в случай че предприятието майка е отчело инвестицията в своя отделен финансов отчет по стойност на придобиване или по преоценена стойност.

39. Предприятието следва да признава пасив по отсрочени данъци за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, освен в случаите, в които са изпълнени и двете описани по-долу условия:

а) предприятието майка, инвеститорът или съдружникът в съвместно предприятие е в състояние да контролира времето на възстановяване на временната разлика; и

б) има вероятност временната разлика да не бъде възстановена в предвидимо бъдеще.

40. Тъй като предприятието майка контролира политиката на разпределяне на дивиденти на своето дъщерно предприятие, то е в състояние да контролира времето на възстановяване на временната разлика, свързана с инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от курсови разлики). Освен това в повечето случаи не е практично да се определя размерът на данъците върху дохода, който ще бъде дължим, когато временните разлики бъдат възстановени. Поради тази причина, когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, предприятието майка не признава пасив по отсрочени данъци. Същите съображения важат и за инвестициите в клонове.

41. Предприятието осчетоводява в своята собствена валута непаричните активи и пасиви на чуждестранни дейности в чужда валута, които са неразделна част от дейността на предприятието (виж МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове). Когато облагаемата печалба или данъчната загуба на чуждестранните дейности (също така и данъчната основа на съответните непарични активи и пасиви) се определя в чуждестранна валута, разликите във валутните курсове пораждат временни разлики. Тъй като такива временни разлики се отнасят до собствените активи и пасиви на чуждестранната дейност в по-голяма степен, отколкото до инвестицията, направена от предприятието в тази дейност, отчитащото се предприятие признава възникналия в резултат пасив или актив по отсрочени данъци (съгласно параграф 24). Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в отчета за доходите (виж параграф 58).

42. Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката на разпределяне на дивиденти. Поради това при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в предвидимо бъдеще, инвеститорът признава пасив по отсрочени данъци, произтичащ от облагаеми временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи сумата на данъка, който ще бъде дължим в случай, че си възстанови стойността на своята инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че тази сума ще бъде равна или ще надвишава определен минимум. В такива случаи пасивът по отсрочени данъци се оценява на този минимум.

43. Уреждането на отношенията между страните в едно смесено предприятие обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и начина за вземане на решения по такива въпроси - с единодушие на съдружниците или с определено мнозинство. Когато съдружникът може да контролира разпределението на печалбата и има вероятност тази печалба да не бъде разпределена в предвидимо бъдеще, не се признава пасив по отсрочени данъци.

44. Предприятието следва да признава актив по отсрочени данъци за всички приспадаеми временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия, само доколкото има вероятност:

а) временната разлика да се възстанови в предвидимо бъдеще; и

б) да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да се оползотвори временната разлика.

45. При вземането на решение дали един актив по отсрочени данъци да се признае като намаляема временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и с участия в съвместни предприятия, предприятието взема предвид указанията, представени в параграфи 28 до 31.

Оценяване

46. Текущите данъчни пасиви (активи) за текущия и предходни периоди следва да се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена (възстановена) на/от данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), действащи към датата на баланса.

47. Активите и пасивите по отсрочени данъци следва да се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, в който активът се реализира или пасивът се уреди въз основа на данъчните ставки (и данъчното законодателство), действащи към датата на баланса.

48. Текущите активи и пасиви и активите и пасивите по отсрочени данъци обикновено се оценяват, като се ползват данъчни ставки (и на базата на данъчното законодателство), които са в сила. Въпреки това при някои законодателства обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) може да има практически ефекта на действително влизане в сила, като това може да стане няколко месеца след обявяването им. При такива обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони).

49. Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба (данъчната загуба) през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят с обратна сила.

50. (Заличен)

51. Оценяването на пасивите и активите по отсрочени данъци трябва да отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква да възстанови или уреди балансовата сума на активите и пасивите към датата на баланса.

52. При някои законодателства начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата сума на един актив (пасив), може да засегне едното или и двете от:

а) данъчната ставка, приложима към момента, в който предприятието ще възстанови (уреди) балансовата сума на актива (пасива); и

б) данъчната основа на актива (пасива).

В такива случаи предприятието оценява пасивите и активите по отсрочени данъци като прилага данъчните ставки и данъчните основи, съответстващи на начина, по който се очаква уреждане или възстановяване.

Пример А

Един актив има отчетна стойност 100 единици и данъчна основа 60 единици. Ако активът бъде продаден, ще се приложи данъчна ставка 20 %, а по отношение на другите доходи ще се приложи данъчна ставка 30 %.

Предприятието признава пасив по отсрочени данъци 8 единици (20 % от 40 единици), ако очаква да продаде актива, без да го използва повече, и пасив по отсрочени данъци 12 единици (30 % от 40 единици), ако очаква да задържи актива и да възстанови отчетната му стойност чрез употреба.

Пример Б

Актив със стойност на придобиване 100 единици и отчетна стойност 80 единици е преоценен на 150 единици. Не е извършено съответното преизчисление за данъчни цели. Натрупаната амортизация, призната за данъчни цели, е 30 единици а данъчната ставка е 30 %. Ако активът се продаде на цена, по-висока от онази, на която е закупен, натрупаната амортизация, призната за данъчни цели от 30 единици, ще бъде включена в облагаемия доход, но последиците от продажбата няма да бъдат облагаеми.

Данъчната основа на актива е 70 единици и съществува облагаема временна разлика от 80 единици. Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума чрез използване на актива, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може да възстанови само амортизацията в размер 70 единици. По този начин се формира пасив по отсрочени данъци от 24 единици (30 % от 80). Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума посредством продажба на актива веднага за сумата 150 единици, пасивът по отсрочени данъци ще се изчисли, както следва:

Облагаема временна разлика

Данъчна ставка

Пасив по отсрочени данъци

Начислена амортизация за данъчни цели

30

30 %

9

Резултат от продажба

50

Нула

-

Общо

80

9

Бележка. В съответствие с параграф 61 допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се дебитира директно в капитала.

Пример В

Обстоятелствата са като в пример Б с изключение на това, че активът е продаден на цена, по-висока от цената, на която е закупен, начислената данъчно призната амортизация ще бъде включена в облагаемия доход (при ставка 30 %) и постъпленията от продажбата ще се обложат по ставка 40 % след отчисляване на преизчислената за инфлация стойност от 110 единици.

Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума чрез използване на актива, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може да възстанови само амортизацията в размер 70 единици. На тази основа има пасив по отсрочени данъци от 24 единици (30 % от 80), както в пример Б.

Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума посредством продажба на актива веднага за сумата 150 единици, предприятието ще бъде в състояние да възстанови индексираната стойност от 110 единици. Нетните постъпления от 40 единици ще бъдат обложени със ставка 40 %. Освен това начислената амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход и обложена със ставка 30 %. На тази база данъчната основа е 80 единици (110 минус 30), има облагаема временна разлика в размер 70 единици и има пасив по отсрочени данъци в размер 25 единици (40 % от 40 единици плюс 30 % от 30 единици). Ако данъчната основа не е непосредствено очевидна в този пример, може да бъде от полза да се вземе предвид фундаменталният принцип, описан в параграф 10.

Бележка. В съответствие с параграф 61 допълнителният отложен данък, възникващ при преоценката, се дебитира директно в капитала.

52А. При някои законодателства данъците върху дохода са дължими по по-висока или по-ниска ставка, ако част или цялата нетна или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При някои други законодателства данъците върху дохода могат да са възстановяеми или дължими, ако част или цялата нетна или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При тези обстоятелства активите и пасивите по текущи и отсрочени данъци се оценяват по данъчна ставка, приложима към неразпределената печалба.

52Б. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, данъчните последици от дивидентите се признават, когато се признава задължение за плащане на дивидент. Данъчният ефект на дивидентите е по-пряко свързан с минали транзакции или събития отколкото с разпределения на собственици. Поради това данъчният ефект от дивидентите се признава като чиста печалба или загуба за периода, както се изисква в параграф 58, освен до степента, до която възникват при обстоятелствата, описани в параграф 58, а) и б).

Пример, илюстриращ параграфи 52А и 52Б

Този пример разглежда оценяването на активите и пасивите по текущи и отсрочени данъци в предприятие при законодателство, при което данъците върху дохода се плащат при по-висока ставка, приложима за неразпределената печалба (50 %), и с възстановяване на суми, когато печалбата е разпределена. Данъчната ставка върху разпределена печалба е 35 %. Към датата на счетоводния баланс 31 декември 2001 предприятието не признава задължения за плащане на дивиденти, предложени или декларирани след датата на баланса. В резултат няма признати дивиденти за 2001 г. Облагаемият доход за 2001 г. е 100 000. Нетната облагаема временна разлика за 2001 г. е 40 000.

Предприятието признава задължения по текущи данъци и разход за текущ данък върху дохода от 50 000. Не е признат актив за сумата, която ще бъде евентуално възстановима в резултат на бъдещи дивиденти. Предприятието признава също така задължение по отсрочени данъци и разход по отсрочени данъци в размер 20 000 (40 000 при 50 %), представляващи данъците върху дохода, които предприятието ще плати, когато възстанови или плати балансовите стойности на своите активи и пасиви на базата на данъчната ставка, приложима за неразпределената печалба.

Впоследствие на 15 март 2002 г. предприятието признава като задължение дивиденти в размер 10 000 от печалби за минали периоди.

На 15 март 2002 предприятието признава възстановяването на данъци върху дохода от 1500 единици (15 % от дивидентите, признати като задължение) като активи по текущи данъци и като намаление на разходите за текущ данък върху дохода за 2002 г.

53. Активите и пасивите по отсрочени данъци не трябва да се дисконтират.

54. Надеждното определяне на активите и пасиви по отсрочени данъци на база дисконтови методи изисква подробно прогнозиране на времето за дисконтирането на всяка времена разлика. В много случаи изготвянето на такива прогнози е непрактично или е твърде сложно. Поради това не е подходящо да се изисква дисконтиране на отложени данъчни активи и пасиви. Да се позволи дисконтиране, без да бъде задължително, би означавало да се породят активи и пасиви по отсрочени данъци, които не биха били сравними за отделните предприятия. Поради тази причина този стандарт не изисква нито позволява да се дисконтират активи и пасиви по отсрочени данъци.

55. Временните разлики се определят от гледна точка на балансовата сума на актива или пасива. Това важи дори когато балансовата сума сама по себе си е определена на база дисконтови методи, например в случай на задължения за пенсионно осигуряване (виж МСС 19 Доходи на наети лица).

56. Балансовата сума на активите по отсрочени данъци следва да се преразглежда към всяка дата на баланса. Предприятието следва да намалява балансовата сума на активите по отсрочени данъци до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотвори доходът от част или от всички активи по отсрочени данъци. Всяко такова намаление следва да се възстанови до степента, до която е станало вероятно да се реализира достатъчна облагаема печалба.

Признаване на текущ и отсрочен данък

57. Осчетоводяването на текущи и отсрочени данъчни ефекти от една сделка или друго събитие съответства на осчетоводяването на самата сделка или събитие. Параграфи 58 до 68 въвеждат този принцип.

Отчет за доходите

58. Текущите и отсрочените данъци следва да се признават като приход или разход и се включват в нетната печалба или загуба за периода освен до степента, до която възникват от:

а) операция или събитие, което е признато през същия или различен отчетен период директно в капитала (виж параграфи 61 - 65); или

б) бизнескомбинация, представляваща придобиване (виж параграфи 66 -68).

59. Повечето пасиви и активи по отсрочени данъци възникват, когато приходът или разходът се включва в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба-за друг период. Произтичащият от това отсрочен данък се признава в отчета за доходите. Например, когато:

а) е получена лихва, лицензионно възнаграждение или дивидент с просрочие и е включен в счетоводната печалба пропорционално на периода, за който се отнася в съответствие с МСС 18 Приходи, но е включен в облагаемата печалба (загуба) на база действително плащане; и

б) разходите за нематериални активи са били капитализирани в съответствие с МСС 38 Нематериални активи и са амортизирани в отчета за доходите, но са приспаднати за данъчни цели при възникването им.

60. Балансовата сума на отсрочените данъчни активи и пасиви може да се промени дори когато няма промяна в свързаните с тях временни разлики. Това може да бъде резултат например от:

а) промени в данъчните ставки или данъчното законодателство;

б) промени в преценката за възстановимостта на отсрочените данъчни активи; или

в) промени в очаквания начин за възстановяване на актива.

Получените в резултат отсрочени данъци се признават в отчета за доходите, освен до степента, до която се отнасят, до статии, дебитирани или кредитирани в капитала (виж параграф 63).

Статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала

61. Текущите и отсрочените данъци се дебитират или кредитират директно в капитала, когато данъкът се отнася до статии, които са били дебитирани или кредитирани през същия или през различен отчетен период директно в капитала.

62. Международните счетоводни стандарти изискват или позволяват някои суми да се кредитират или дебитират директно в капитала. Примери за такива статии са:

а) промяна в балансовата сума, произтичаща от преоценка на имоти, машини, съоръжения и оборудване (виж МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване);

б) преизчисление на началните салда на неразпределената печалба в резултат или на промяна на счетоводните политики, приложена със задна дата, или на коригирана фундаментална грешка (виж МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика);

в) разлики във валутните курсове при преизчислението на финансовите отчети на чуждестранно предприятие (виж МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове); и

г) суми, произлизащи от първоначалното признаване на капиталовия компонент на съставен финансов инструмент (виж параграф 23).

63. При изключителни обстоятелства може да бъде трудно да се определи сумата на текущия и отсрочен данък, отнасящ се до статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала. Това може да стане например в следните случаи:

а) ставките на данъка върху дохода са степенувани в прогресия или регресия и не е възможно да се определи ставката, по която ще се обложи конкретният компонент от облагаемата печалба (данъчна загуба);

б) промяна в данъчните ставки или данъчното законодателство засяга отсрочените данъчни активи или пасиви, отнасяща се (като цяло или като част) до статия, която предварително е била дебитирана или кредитирана директно в капитала; или

в) предприятието е определило, че отсрочен данъчен актив трябва да се признае или не трябва повече да бъде признаван в пълен размер и отсроченият данъчен актив се отнася (като част или като цяло) до статия, предварително дебитирана или кредитирана директно в капитала.

В такива случаи текущият и отсроченият данък, отнасящи се до статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала, се основават на разумно пропорционално разпределение на текущите и отсрочените данъци на предприятието според действащото данъчно законодателство или по друг метод, чрез който се постига подходящо разпределение при съответните обстоятелства.

64. МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване не конкретизира дали предприятието трябва да прехвърля всяка година от преоценъчния резерв в неразпределената печалба сума, равна на разликите между амортизацията на преоценен актив и амортизацията на себестойността на същия актив. Ако предприятието извършва такова прехвърляне, прехвърлената сума не трябва да включва съответния отсрочен данък. Подобни съображения се отнасят и до прехвърлянията, извършени при освобождаването от имоти, машини, съоръжения и оборудване.

65. Когато един актив се преоценява за данъчни цели и преоценката му е свързана със счетоводна преоценка от предходен период или с преоценка, която се очаква да се извърши в бъдещ период, данъчните ефекти и от преоценката на актива, и от преизчислението на данъчната основа се кредитират или дебитират директно в капитала за периодите, през които са възникнали. Въпреки това, ако преоценката за данъчни цели не е свързана със счетоводната преоценка от предходен период или с преоценката, която се очаква да бъде извършена в бъдещ период, данъчните ефекти от преизчислението на данъчната основа се признават в отчета за доходите.

65А. Когато предприятието изплаща дивиденти на своите акционери, може да се изисква да се плати част от дивидента на данъчните власти от името на акционерите. При някои законодателства тази сума се определя като данък при източника. Такава сума, платена или дължима на данъчните власти, се дебитира в капитала като част от дивидентите.

Отсрочени данъци, произтичащи от бизнескомбинация

66. Както е обяснено в параграфи 19 и 26, в), възможно е да възникнат временни разлики в резултат от бизнескомбинация, представляваща придобиване. В съответствие с МСС 22 Бизнескомбинации предприятието признава всички последващи отсрочени данъчни активи или пасиви (до степента, до която отговарят на критериите, описани в параграф 24) като разграничими активи и пасиви към датата на придобиването. В резултат тези отсрочени данъчни активи и пасиви влияят върху положителната или отрицателната репутация. Въпреки това в съответствие с параграфи 15, а) и 24, а) предприятието не признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от самата положителна репутация (ако амортизацията на положителната репутация не е възстановима за данъчни цели), и отсрочените данъчни активи, произтичащи от необлагаема отрицателна репутация, която е третирана като приходи за бъдещи периоди.

67. Като резултат от бизнескомбинация придобиващото предприятие може да сметне, че съществува вероятност да възстанови своите собствени отсрочени данъчни активи, които не са били признати преди бизнескомбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори неползвани данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. В такива случаи придобиващото предприятие признава отсрочен данъчен актив и взема това предвид при определянето на положителната или отрицателната репутация, възникваща в резултат на придобиването.

68. Когато придобиващото предприятие не признае отсрочен данъчен актив на придобитото предприятие като разграничим актив към датата на бизнескомбинацията и този отсрочен данъчен актив се признае впоследствие в консолидираните финансови отчети на придобиващото предприятие, възникналият приход от отсрочени данъци се признава в отчета за доходите. Освен това придобиващото предприятие:

а) преизчислява брутната балансова сума на положителната репутация и свързаната с нея натрупана амортизация до степента, до която сумите, които биха били записани, в случай че отсроченият данъчен актив би бил признат като разграничим актив към датата на бизнескомбинацията; и

б) признава намалението на нетната балансова сума на положителната репутация като разход.

Въпреки това придобиващото предприятие не признава отрицателна репутация нито увеличението на отчетната й стойност.

Пример

Предприятие придобива дъщерно предприятие, което е имало приспадаеми временни разлики в размер 300 единици. Данъчната ставка към датата на придобиването е била 30 %. Последващият отсрочен данъчен актив в размер 90 единици не е бил признат като разграничим актив при определяне на положителната репутация в размер 500 единици, произтичаща от придобиването. Положителната репутация се амортизира за 20 години. Две години след придобиването предприятието е оценило, че бъдещата облагаема печалба вероятно ще бъде достатъчна, за да може предприятието да възстанови прихода от всички приспадаеми временни разлики.

Предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 90 единици (30 % от 300 единици) и отложен данъчен приход в размер 90 единици в отчета за доходите. Освен това то намалява стойността на положителната репутация с 90 единици и начислената амортизация с 9 единици (за две години). Салдото в размер 81 единици се признава като разход в отчета за доходите. Като последствие стойността на положителната репутация и свързаната с нея амортизация се намаляват до размерите (410 и 41 единици), които биха били записани, ако отсроченият данъчен актив в размер 90 единици е бил признат като разграничим актив към датата на бизнескомбинацията.

Ако данъчната ставка се е увеличила на 40 %, предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 120 единици (40 % от 300 единици) и приход от отсрочени данъци в размер 120 единици в отчета за доходите. Ако данъчната ставка се е намалила на 20 %, предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 60 единици (20 % от 300) и отложен данъчен приход в размер 60 единици. И в двата случая предприятието намалява стойността на положителната репутация с 90 единици и начислената амортизация с 9 единици и признава салдо в размер 81 единици като разход в отчета за доходите.

Представяне

Данъчни активи и пасиви

69. Данъчните активи и пасиви следва да се представят отделно от останалите активи и пасиви в баланса на предприятието. Отсрочените данъчни активи и пасиви следва да се разграничават от текущите данъчни активи и пасиви.

70. Когато предприятието прави разграничение между текущи и дългосрочни активи и пасиви в счетоводния си отчет, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като краткосрочни активи (пасиви).

Компенсиране

71. Предприятието следва да компенсира текущите данъчни активи и пасиви само тогава, когато предприятието:

а) има законно право да компенсира признатите суми; и

б) възнамерява или да уреди в нетен размер, или да реализира актива и да уреди пасива едновременно.

72. Въпреки че текущите активи и пасиви се признават и измерват отделно, в баланса на предприятието те се компенсират в зависимост от критерии, подобни на критериите за финансови инструменти, установени в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне. Предприятието обикновено има законно основание да отписва текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви, когато те се отнасят до данъци върху дохода, изискващи се от един и същ данъчен орган, и данъчните власти разрешават да се извършва плащане на нетна база.

73. В консолидираните финансови отчети отсрочен данъчен актив на едно предприятие от групата се отписва срещу текущо данъчно задължение на друго предприятие от групата тогава и само тогава, когато засегнатото предприятие има законно право да извършва нетни разплащания и предприятието възнамерява да извърши такова разплащане или да възстанови актив и погаси пасив едновременно.

74. Предприятието компенсира отсрочени данъчни активи и пасиви само тогава, когато:

а) предприятието има законно право да отписва текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви; и

б) отсрочените данъчни активи и пасиви се отнасят до данъци върху дохода, дължими пред един и същ данъчен орган за:

1) същото данъчно задължено предприятие; или

2) различно данъчно задължено предприятие, което възнамерява или да уреди текущи данъчни пасиви и активи на нетна база, или да реализира активи и уреди пасиви едновременно за всеки бъдещ период, през който се очаква да бъдат признати значителни по размер отсрочени данъчни активи или пасиви .

75. За да се избегне нуждата от разработването на подробен времеви график за възстановяването на всяка временна разлика, този стандарт изисква предприятието да компенсира отсрочените данъчни активи срещу отсрочени данъчни пасиви на едно и също предприятие само тогава, когато те се отнасят до данъци върху дохода, дължими пред един и същ данъчен орган и предприятието има законно право да компенсира текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви.

76. В редки случаи предприятието може да има законно право да приспада, както и намерение да се разплаща на нетна база за някои, но не за всички периоди. При такива редки случаи може да се изисква подробен времеви график, за да се установи надеждно дали отсроченият данъчен актив на едно данъчно задължено предприятие ще породи увеличени данъчни плащания за същия период, за който отложеният данъчен актив на друго данъчно задължено предприятие ще породи намалени данъчни плащания за второто предприятие.

Данъчен разход

Данъчен разход (приход), отнасящ се до печалба или загуба от обичайна дейност

77. Данъчният разход (приход), отнасящ се до печалба или загуба от обичайна дейност, следва да се представи на лицето на отчета за доходите.

Разлики от промяна на валутните курсове на отсрочени данъчни активи и пасиви в чуждестранна валута

78. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове изисква определени курсови разлики да се признават като приход или разход, но не определя къде трябва да бъдат представени такива разлики в отчета за доходите. Съответно, когато курсовите разлики при отсрочени данъчни активи и пасиви в чуждестранна валута се признават в отчета за доходите, тези разлики може да се класифицират като разходи (приходи) от отсрочени данъци, ако се прецени, че представянето им ще бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

Оповестяване

79. Основните компоненти на данъчния разход (приход) трябва да се оповестяват отделно.

80. Компонентите на данъчния разход (приход) могат да включват:

а) текущ данъчен разход (приход);

б) преизчисления на текущи данъци от предходни периоди, признати през периода;

в) сумата на разхода (прихода) по отсрочени данъци, отнасяща се до възникването и възстановяването на временни разлики;

г) сумата на разхода (прихода), отнасящ се до промени в данъчните ставки или въвеждането на нови данъци;

д) сумата на приходите, възникващи от непризнати данъчни загуби, кредити или временни разлики за предходен период, използвани, за да се намали разходът по отсрочени данъци;

е) разхода по отсрочени данъци, възникващ в резултат на отписването или възстановяването на предишно отписване на отсрочен данъчен актив в съответствие с параграф 56, и)

ж) сумата на данъчния разход (приход), отнасяща се до онези промени в счетоводната политика и фундаментални грешки, които са включени при определянето на нетната печалба или загуба за периода в съответствие с допустимия от МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика алтернативен подход.

81. Следните компоненти трябва да се оповестят отделно:

а) общата сума на текущите и отсрочените данъци, отнасящи се до статии, които са кредитирани или дебитирани в капитала;

б) данъчният разход (приход), отнасящ се до извънредни статии, признати през периода;

в) обяснение на връзката между данъчния разход (приход) и счетоводната печалба в едната или и двете от формите:

1) числово равнение между данъчния разход (приход) и резултата от умножението на сумата на счетоводната печалба по приложимата данъчна ставка(и) с оповестяване също на основата, върху която се изчислява приложимата данъчна ставка(и);

2) числово равнение на средната ефективна данъчна ставка с приложимата данъчна ставка с оповестяване също на основата, върху която е изчислена приложимата данъчна ставка;

г) обяснение на промените в приложимата данъчна ставка(и) в сравнение с предходни счетоводни периоди;

д) сумата (и изтичането на срока им, ако има такъв) на приспадаемите временни разлики, неползваните данъчни загуби и кредити, за които не е бил признат отсрочен данъчен актив в баланса;

е) общата сума на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (виж параграф 39);

ж) по отношение на всеки вид временни разлики и всеки вид неползвани данъчни загуби или кредити:

1) сумата на отсрочените данъчни активи и пасиви, призната в баланса за всеки представен период;

2) сумата на прихода или разхода от отсрочени данъци, призната в отчета за доходите, ако същата не става очевидна от промените на сумите, признати в баланса;

з) по отношение на преустановяваните дейности, данъчните разходи, отнасящи се до:

1) печалбата или загубата при прекъсване; и

2) печалбата или загубата от обичайна дейност на преустановяваните дейности за периода заедно със съответните суми за всеки представен период;

и) сумата на ефекта на дивидентите на акционерите в предприятието върху данъчното облагане, които са предложени или декларирани преди финансовите отчети да бъдат оторизирани за издаване, но не са признати като пасиви във финансовите отчети.

82. Предприятието следва да оповести сумата на отсрочените данъчни активи и естеството на доказателствата в подкрепа на признаването им, когато:

а) усвояването на отсрочени данъчни активи зависи от бъдещата облагаема печалба, надвишаваща приходите от възстановяване на съществуващите облагаеми временни разлики; и

б) предприятието е претърпяло загуба за текущия или предходен период при данъчното законодателство, за което се отнася отложеният данъчен актив.

82А. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, предприятието трябва да оповести естеството на потенциалните данъчни последици, възникнали в резултат на изплащане на дивиденти на акционерите. В допълнение предприятието трябва да оповести сумите на потенциалните данъчни последици, практически определими, и дали има потенциални данъчни последици, които са практически неопределими.

83. Предприятието оповестява характера и сумата на всяка извънредна статия в самия отчет за доходите или в приложенията към финансовите отчети. Когато това оповестяване се прави в приложенията към финансовите отчети, общата сума на извънредните статии се представя в отчета за доходите нетно, намалена с общия размер на съответните данъчни разходи (приходи). Въпреки че потребителите на финансовите отчети може да сметнат за полезно оповестяването на данъчните разходи (приходи), отнасящи се до извънредните статии, понякога е трудно да се разпределят данъчните разходи (приходи) между съответните извънредни статии. При такива обстоятелства данъчните разходи (приходи), отнасящи се до извънредни статии, могат да се оповестяват сумарно.

84. Оповестяването, изисквано от параграф 81, в), дава възможност на потребителите на финансовите отчети да разберат дали връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба е необичайна и да разберат значимите фактори, които биха могли да имат влияние върху тази връзка в бъдеще. Връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба може да бъде повлияна от такива фактори като печалба, неподлежаща на облагане с данъци, разходи, непризнати за данъчни цели при определяне на облагаемата печалба (загуба), ефекта от данъчните загуби и ефекта от чуждестранни данъчни ставки.

85. При обяснението на връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба предприятието използва приложимата данъчна ставка, която осигурява най-полезна информация за потребителите на финансовите отчети. Често най-полезната информация е информацията за местните данъчни ставки в държавата, в която е седалището на предприятието, като тази информация обобщава данъчните ставки, прилагани за националните данъци, и данъчните ставки, прилагани на местно равнище, които се изчисляват подобно на облагаемата печалба (данъчна загуба). Въпреки това за едно предприятие, осъществяващо дейност при различни законодателства, може да има повече смисъл да се оповести обобщената информация за местните данъчни ставки поотделно за законодателството на всяка страна, в която предприятието оперира. Примерът показва как подборът на приложимата данъчна ставка засяга представянето на числовото изравняване.

Пример, илюстриращ параграф 85

През 1992 предприятие има счетоводна печалба по силата на местното законодателство (държава А) в размер 1500 единици (1991: 2000) и печалба в размер 1500 единици в държава Б (1991 : 500). Данъчната ставка е 30 % за държава А и 20 % за държава Б. В държава А разходите от 100 единици (1991 :200) не са възстановими за данъчни цели.

Пример, показващ равнението с местната данъчна ставка:

 

1991

1992

Счетоводна печалба

2500

3000

Местна данъчна ставка 30 %

750

900

Данъчен ефект от разходи, непризнати за данъчни цели

60

30

Ефект от по-ниските данъчни ставки в държава Б

(50)

(150)

Данъчен разход

760

780

Пример, илюстриращ равнение, извършено чрез обобщаване на ставките за всяко отделно законодателство. По този метод ефектът от разликите между местните за отчитащото се предприятие данъчни ставки и местните ставки според други законодателства не се представя като отделна статия при равнението. Може да бъде необходимо предприятието да обясни ефекта от значителни промени или в данъчните ставки, или в смесените печалби, реализирани под различни юрисдикции, с цел да обясни промените в данъчните ставки, които е приложило, както това се изисква в параграф 81, г).

Счетоводна печалба

2500

3000

Местни данъчни ставки, приложими в държавата, в която е реализирана печалбата

700

750

Данъчен ефект от разходи,

 

 

непризнати за данъчни цели

60

30

Данъчен разход

760

780

86. Средната ефективна данъчна ставка представлява данъчният разход (приход), разделен на счетоводната печалба.

87. Често не е практично да се изчислява размерът на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия (виж параграф 39). Поради това този стандарт изисква предприятието да оповести обобщения размер на съответните временни разлики, но не изисква да се оповестяват отсрочените данъчни пасиви. Въпреки това, когато това е оправдано от практическа гледна точка, предприятието трябва да оповести размера на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, тъй като тази информация може да бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

87А. Параграф 82А изисква предприятието да оповести естеството на потенциалните данъчни последици, които ще бъдат породени от изплащането на дивиденти на акционерите. Предприятието оповестява важните характеристики на системата за данъчно облагане на доходите и факторите, които ще окажат влияние върху потенциалния ефект на дивидентите върху данъчното облагане.

87Б. Понякога не е възможно на практика да се изчисли общият ефект на потенциалния данъчен ефект на дивидентите на акционерите. Например в случаите, когато предприятието има голям брой чуждестранни дъщерни предприятия. Но дори и при тези обстоятелства някои части от общата сума могат да се определят. Например в една консолидирана група компанията майка и някои от нейните дъщерни предприятия може да са платили данъци върху дохода върху неразпределената печалба в по-голяма степен и да знаят каква е сумата, която трябва да бъде възстановена при плащането на бъдещи дивиденти на акционерите от консолидираната неразпределена печалба. В такива случаи тази възстановяема сума се оповестява. Ако е приложимо, предприятието оповестява също така, че има допълнителни потенциални данъчни последици, които са практически неопределяеми. В отделните финансови отчети на компанията майка, ако има такива, оповестяването на потенциалните данъчни последици е свързано с неразпределената печалба на компанията майка.

87В. Предприятието, задължено да направи оповестяванията в параграф 82А, може да е задължено да направи оповестявания за временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия. В такива случаи предприятието следва да вземе това предвид при определяне на оповестяванията по параграф 82А. Например предприятието може да бъде задължено да оповести общата сума на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (виж параграф 81, е)). Ако не е практически възможно да се изчислят сумите от непризнатите пасиви по отложени данъци (виж параграф 87), може да има суми от потенциален данъчен ефект от плащане на дивиденти, практически неопределими, отнасящи се до тези дъщерни предприятия.

88. Предприятието оповестява всички свързани с данъци условни задължения и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Условните задължения и условните активи могат да възникнат например от неразрешени спорове с данъчните власти. По подобен начин, когато промените в данъчните ставки или данъчните закони влязат в сила или бъдат обявени след датата на баланса, предприятието оповестява всички значителни ефекти от тези промени по отношение на неговите активи и пасиви по текущи и отсрочени данъци.

Дата на влизане в сила

89. Този стандарт влиза в сила за финансови отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 януари 1998, с изключение на уточненията в параграф 91. Ако едно предприятие прилага този стандарт за финансови отчети за периоди с начало преди 1 януари 1998, предприятието следва да оповести, че е приложило стандарта вместо МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата, одобрен през 1979.

90. Този стандарт замества МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата, одобрен 1979.

91. Параграфи 52А, 52Б, 65А, 81 и), 82А, 87А, 87Б, 87В и промените в заличаването на параграфи 3 и 50 влизат в сила за годишни финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001. Препоръчва се по-ранно прилагане. Ако по-ранното прилагане има отражение върху финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР