Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен от борда в преработена версия през 1993. Този преработен стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 1999.

През май 1999 МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса измени параграфи 20, б), 35, 125, и 141. Измененият текст влезе в сила за годишните финансови отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 2000.

Този стандарт беше изменен през 2000 за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат в сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001.

Въведение

1. Този стандарт определя начина на осчетоводяване и оповестяването от страна на работодателите на доходите на наетите лица. Той замества МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен през 1993. Основните изменения спрямо стария МСС 19 са представени в основанията за заключения (приложение 3, параграф 3), които не са включени в това издание, но могат да бъдат намерени в издадения като отделна брошура МСС 19 през февруари 1998. Стандартът не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

2. Стандартът набелязва пет категории доходи на наети лица:

а) краткосрочни доходи на наети лица, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица;

б) доходи след напускане на работата - такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка “Живот” и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на наети лица, в т. ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност (инвалидност) и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода, разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

3. Стандартът изисква предприятието да признае краткосрочните доходи на наети лица само в случаите, когато наетото лице е положило труд (предоставило услуги - Б.Р.) в замяна на същите.

4. Плановете за доходи след напускане на работа се класифицират като планове за дефинирани вноски или като планове за дефинирани доходи. Стандартът дава конкретно предписание за групиране на планове на множество работодатели, държавните планове и плановете с обезпечени доходи.

5. При плановете за дефинирани вноски предприятието внася фиксирани вноски в отделно предприятие (пенсионен фонд) и не носи законово или конструктивно задължение да заплаща допълнителни такива, ако фондът не разполага с достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наетите лица, отнасящи се до техния трудов стаж за текущия и предходни периоди. Стандартът изисква предприятието да признае вноските по плана за дефинирани вноски само в случаите, когато наето лице е положило труд в замяна на тези вноски.

6. Всички други планове за доходи след напускане на работата се дефинират като планове за дефинирани доходи. Те могат да бъдат частично или изцяло финансирани. Стандартът изисква предприятието да:

а) отразява счетоводно не само правните си задължения, но също така и всякакви конструктивни задължения, които могат да възникнат в резултат на практиката на предприятието;

б) определя сегашната стойност на задълженията си за изплащане на дефинирани доходи, както и справедливата стойност на всякакви активи по плана достатъчно редовно, така че сумите, отразени във финансовите отчети, да не се различават съществено от тези, които биха били определени към датата на баланса;

в) прилага кредитния метод на прогнозираните единици за оценяване на своите задължения и разходи;

г) приписва дохода към трудовия стаж съгласно формулата за доходите от плана, освен в случаите, когато трудовият стаж на заетите в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доход, отколкото на заетите в по-ранни години;

д) използва непредубедени и взаимно съвместими актюерски разчети относно демографски променливи (такива като текучество и смъртност на наетите лица) и финансови променливи (такива като бъдещо нарастване на заплатите, изменения в медицинските разходи и някои промени в държавните доходи). Финансовите предположения следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на баланса за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени;

е) определя дисконтовия процент, имайки предвид пазарния доход към датата на баланса, която носят първокачествени корпоративни облигации (или в страни, където не съществува силно развит пазар на такива облигации - държавните облигации) във валута и срок, съответстващи на валутата и срока на задълженията за доходи след напускане на работата;

ж) приспада справедливата стойност на всички активи по плана от балансовата (отчетната - Б.Р.) сума на задълженията; определени права за възстановявания, които не се класифицират като активи по плана, се третират по същия начин, както и активите по плана, освен ако са представени като отделен актив, а не като намаление на задължението;

з) ограничи балансовата сума на даден актив, така че тя да не надвишава нетния сбор на:

1) всякакви непризнати разходи по минал трудов стаж и актюерски загуби, плюс

2) сегашната стойност на всички налични икономически изгоди под формата на допълнително финансиране на плана или бъдещо съкращаване на вноските по плана;

и) признава разходите по минал трудов стаж по линейния способ през средния срок, докато коригираните доходи бъдат установени;

й) признава печалби или загуби, свързани със съкращаването или уреждането на план за дефинирани доходи, когато това съкращение или уреждане възникне; печалбата или загубата следва да обхваща всяко резултатно изменение в сегашната стойност на задължението за изплащане на твърд доход, в справедливата стойност на активите по плана, както и непризнатата част от всякакви свързани с тях актюерски печалби и загуби и разходи по минал трудов стаж;

к) признава определена част от нетните натрупани актюерски печалби или загуби, които надхвърлят по-голямото от:

1) десет процента от сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи (преди приспадане на активите по плана);

2) десет процента от справедливата стойност на който и да е актив по плана.

Частта от актюерските печалби или загуби, която следва да се признае за всеки план за дефинирани доходи, е превишението, което попада извън 10 %-овия “коридор” към датата на предходния счетоводен отчет, разделено на средно очаквания оставащ трудов живот на наетите лица, които участват в плана.

Стандартът също така позволява използването на систематични методи за ускорено признаване, при положение че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и че базата се прилага последователно от период в период. Такива разрешени методи включват незабавно признаване на всички актюерски печалби и загуби.

7. Стандартът изисква използването на по-опростен метод за осчетоводяването на други дългосрочни доходи на наети лица, отколкото метода, използван при доходите след напускане на работата: актюерските печалби и загуби, както и разходите за миналия трудов стаж се признават незабавно.

8. Доходите при напускане представляват доходи на наети лица, платими като резултат от: решението на предприятието да прекрати трудовото правоотношение преди нормалния срок за пенсиониране; или решението на наетото лице за доброволно напускане в замяна на тези доходи. Събитието, което поражда задължението, е по-скоро прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото трудовият стаж на наетото лице. Следователно предприятието следва да признава доходите при напускане тогава и само тогава, когато същото явно се е ангажирало със:

а) прекратяване на трудовото правоотношение на един или група наети лица преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) осигуряването на доходи при напускане като резултат от направено предложение с цел поощряване доброволното напускане.

9. Предприятието явно се е ангажирало с прекратяване на трудово правоотношение тогава и само тогава, когато същото разполага с подробен формален план (с точно определено минимално съдържание) за това прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне.

10. В случаите, когато доходите при напускане стават изискуеми след повече от 12 месеца от датата на баланса, те следва да бъдат дисконтирани. В случаите на предложение, направено с цел поощряване на доброволното напускане, оценяването на доходите при напускане следва да се базира на броя наети лица, за които се очаква да приемат тази оферта.

11. Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал представляват доходи на наети лица при които: на заетите или се предоставя правото да придобият капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието (или от предприятието майка), или сумата на задълженията на предприятието към неговите наети лица зависи от бъдещата цена на капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието. Стандартът изисква определено оповестяване на такива доходи, но не определя точни изисквания относно признаването и оценяването им.

12. Стандартът е в сила за счетоводни периоди, започващи на или след 1 януари 1999. По-ранното му приложение се насърчава. При първоначалното възприемане на стандарта на предприятието се позволява да признае всяко резултатно увеличение на задължението му по повод на доходите след напускане на работата в рамките на период не по-дълъг от 5 години. Ако възприемането на стандарта доведе до намаляване на задълженията, предприятието следва да признае това намаление веднага.

13. Този стандарт беше изменен през 2000 за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001. По-ранното прилагане се насърчава.

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към МСС. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на този стандарт е да определи осчетоводяването и оповестяването на доходите на наети лица. Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение, когато наето лице е работило (предоставяло услуги - Б.Р.) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;

б) разход, когато предприятието консумира икономическата изгода, възникнала следствие на положения труд от наетото лице срещу доходи за същия.

Обхват

1. Този стандарт следва да се прилага от работодателите при осчетоводяването на доходите на наети лица.

2. Този стандарт не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

3. Този стандарт се прилага за всички доходи на наети лица, включително и тези, които са обезпечени:

а) съгласно формални планове или други официални споразумения между предприятието и отделни служащи, група служащи или техни представители;

б) съгласно законови изисквания или чрез браншови споразумения, съгласно които предприятията са задължени да правят вноски в национални, държавни, браншови или други планове на множество работодатели;

в) според неофициално възприета практика, от която възниква конструктивно задължение; неофициално възприета практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма реална алтернатива освен да изплати доходи на наети лица; пример за конструктивно задължение е когато промяна в неофициално възприета практика на предприятието биха причинили неприемлива вреда на взаимоотношенията на същото с неговите наети лица.

4. Доходите на наети лица включват:

а) краткосрочни доходи на наети лица, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица;

б) доходи след напускане на работата (прекратяване на трудовото правоотношение - Б.Р.) - такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка “Живот” и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на наети лица, в т.ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода - разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

Понеже всяка категория, посочена от а) до д), притежава различна характеристика, този стандарт установява отделни изисквания за всяка от тези категории.

5. Доходите на наети лица включват доходи, предоставяни за наети лица или лица на тяхна издръжка, и могат да бъдат уредени посредством плащания (или осигуряване на стоки или услуги) или директно на наетите лица, на техни съпрузи, деца или други лица на тяхна издръжка, или на други трети лица, такива като застрахователни компании.

6. Едно наето лице може да работи в предприятие на пълно работно време, на непълно работно време, да е на постоянна работа или пък на временна или почасова такава. За целите на стандарта в категорията наети лица се включват и директорите, и останалия ръководен персонал.

Дефиниции

7. В този стандарт се използват следните термини с посочените значения:

Доходи на наети лица представляват всички форми на възнаграждение, предоставени от предприятието в замяна на положения от тяхна страна труд (предоставени от тях услуги - Б.Р.).

Краткосрочни доходи на наети лица представляват тези доходи на наети лица (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи след напускане представляват тези доходи на наети лица (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които са платими след приключване на трудовото правоотношение.

Планове за доходи след напускане представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява доходи след напускане за едно или повече наети лица.

Планове за дефинирани вноски са тези планове за доходи след напускане, при които предприятието внася фиксирани вноски във фонд (пенсионен фонд) и няма да има правно или конструктивно задължение да плаща допълнителни вноски, в случай, че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наети лица, свързани с трудовия стаж на същите в текущия и предходни периоди.

Планове за дефинирани доходи са плановете за доходи след напускане, различни от плановете за дефинирани вноски.

Планове на множество работодатели са тези планове за дефинирани вноски (други освен държавните планове) или планове за дефинирани доходи (други освен държавните планове), които:

а) обединяват активите, внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол; и

б) използват тези активи за осигуряване на доходи на наети лица на повече от едно предприятие, базирайки се на факта, че нивата на вноските и доходите са дефинирани, без да се взема предвид самоличността на предприятието, което наема същите тези наети лица.

Други дългосрочни доходи на наети лица са тези доходи на наети лица (други освен доходи след напускане, доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които не са изцяло платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи при напускане са тези доходи на наети лица, които са платими като резултат от или:

а) решението на предприятието да прекрати трудовото правоотношение на заетия преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) решението на наетото лице за доброволно напускане в замяна на тези доходи.

Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал са тези доходи на наети лица, при които или:

а) на заетите се предоставя правото да придобият капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието (или от неговото предприятие майка); или

б) сумата на задълженията на предприятието към неговите наети лица зависи от бъдещата цена на капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието.

Планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал на едно или повече наети лица.

Установени доходи на наети лица са тези доходи, които не са под условието за продължаващо наемане на наетите лица в бъдеще.

Сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи представлява сегашната стойност, без да се приспадат каквито и да са активи по плана, на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждането на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица в текущия и минали периоди.

Разходите по текущия трудов стаж представляват увеличението на сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, произтичащо от трудовия стаж на наети лица за текущия период.

Нарастване стойността на дохода представлява увеличението на сегашната стойност, в течение на един период, на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение възниква, понеже доходите са един период по-близо до своето уреждане.

Активите по плана включват:

а) активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица; и

б) квалифициращи застрахователни полици.

Активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица, са тези активи (други освен непрехвърляемите финансови инструменти, емитирани от отчитащото се предприятие), които:

а) се държат от предприятие (фонд), което е отделно юридическо лице от отчитащото се предприятие и съществува единствено, за да плати или консолидира доходите на наети лица ; и

б) са налични, за да бъдат използвани само за плащане или консолидиране на доходи на наети лица, не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при фалит) и не могат да бъдат върнати на отчитащото се предприятие, освен ако:

1) оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на всички свързани задължения по доходите на наетите лица по плана или отчитащото се предприятие; или

2) ако активите се връщат на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени доходи на наети лица.

Застрахователна полица, отговаряща на условията, е застрахователна полица, издадена от застраховател, който не е свързано лице (по смисъла на МСС 24 Оповестяване на свързани лица) с отчитащото се предприятие, ако постъпленията от полицата:

а) могат да бъдат използвани само за плащане или консолидиране на доходите на наетите лица според определения план за доходите;

б) не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при фалит) и не могат да бъдат изплатени на отчитащото се предприятие, освен ако:

1) постъпленията представляват излишък от активи, които не са необходими, за да може полицата да посрещне всички свързани задължения по доходите на наетите лица; или

2) постъпленията бъдат върнати на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени доходи на наети лица.

Справедлива стойност представлява сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение може да бъде уредено между добре осведомени и желаещи страни в справедлива сделка.

Възвращаемостта на активи по план за доходи на наети лица представлява лихви, дивиденти или други приходи, извличани от активите по плана, заедно с реализираните и нереализираните печалби или загуби от същите, намалени с всички разходи по управление на плана и всички платими от самия план данъци.

Актюерски печалби и загуби включват:

а) наложените от опита корекции (ефекта от различията между предходни актюерски разчети и събитията, които са се случили в действителност); и

б) ефекта от промените в актюерските разчети.

Разходите за минал трудов стаж представляват увеличението на сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, произтичащи от трудовия стаж на наети лица за минали периоди, което увеличение идва като резултат през текущия период вследствие въвеждането на, или промяна във, доходите след напускане или други дългосрочни доходи на наети лица. Разходите за минал трудов стаж могат да бъдат или положителни (когато доходите биват въвеждани или подобрявани), или отрицателни (когато съществуващите доходи биват редуцирани).

Краткосрочни доходи на наети лица

8. Краткосрочните доходи на наети лица включват такива пера, като:

а) надници, заплати и социални осигуровки;

б) краткосрочни компенсирани отсъствия (такива като платен годишен отпуск и платен отпуск по болест), когато отпуските се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който наетите лица са положили свързания с тези отпуски труд;

в) разпределение на печалбата и премии, платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези доходи труд; и

г) непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица.

9. Осчетоводяването на краткосрочните доходи на наети лица обикновено се извършва директно, понеже не са необходими никакви актюерски разчети, за да се оцени задължението или разходът и не съществува възможност за появата на актюерски печалби или загуби. Освен това, задълженията по краткосрочните доходи на наети лица се оценяват на недисконтирана база.

Признаване и оценяване

Всички краткосрочни доходи на наети лица

10. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие в рамките на един счетоводен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на наетите лица, които доходи се очаква да бъдат платени в замяна на положения труд:

а) като задължение (начислен разход) след приспадане на всички вече платени суми; ако вече платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (предплатен разход, разход за бъдещ период) до степен, до която това авансово плащане ще доведе до например намаление на бъдещи плащания или възстановяване на пари в брой; и

б) като разход, освен ако друг МСС не изисква или позволява включването на доходите в стойността на даден актив (виж например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване).

Параграфи 11, 14 и 17 обясняват как предприятието следва да прилага това изискване спрямо краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на планове за платени отпуски, разпределение на печалбата и програми за изплащане на премии.

Краткосрочни компенсирани отсъствия

11. Предприятието следва да признава очакваните разходи, свързани с краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на платени отпуски, съгласно параграф 10, както следва:

а) в случаите на натрупващи се платени отпуски, когато наетите лица полагат труд, който увеличава тяхното право на платени отпуски в бъдеще; и

б) в случаите на ненатрупващи се платени отпуски, когато отпуските възникнат.

12. Предприятието може да обезщети наетите лица за отпуск по различни причини, в т.ч. ваканция, болест и краткосрочна нетрудоспособност, майчинство или бащинство, участие като съдебен заседател и военен запас. Правото на компенсирана отпуска спада в две категории:

а) натрупващи се; и

б) ненатрупващи се.

13. Натрупващите се платени отпуски са тези, които важат и за напред и могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такава отпуска за текущия период не е използвано изцяло. Натрупващите се платени отпуски могат да бъдат установени (с други думи, наетите лица получават право на плащане в брой за неизползваната част от отпуската си при напускане на предприятието) или неустановени (когато наетите лица нямат право на плащане в брой за неизползваната част от отпуската при напускане на предприятието). Когато заетите полагат труд, който увеличава тяхното право за бъдещи платени отпуски, възниква задължение. Това задължение съществува и се признава, дори ако платените отпуски са неустановени, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да са използвали правото си на неустановена натрупана отпуска, което би повлияло на оценяването на това задължение.

14. Предприятието следва да оценява очакваните разходи по натрупващите се платени отпуски като допълнителната сума, която предприятието очаква да изплати като резултат от неизползваното право на отпуска, която се е натрупала към датата на счетоводния баланс.

15. Методът, описан в параграф 14, оценява задължението като сума на допълнителните плащания, които се очаква да възникнат единствено поради факта, че доходите се акумулират. В много случаи на предприятието може да не се налага да прави детайлни изчисления, за да пресметне, че няма съществено задължение, свързано с неизползвани платени отпуски. Например задължение по повод на отпуск по болест е вероятно да бъде съществено, ако съществува формално или неформално споразумение, според което неизползваният платен отпуск по болест може да бъде ползван като платен отпуск.

Пример, поясняващ параграфи 14 и 15

Предприятие има 100 наети лица, всеки от които има право на 5 работни дни платен отпуск по болест годишно. Неизползваният отпуск може да бъде прехвърлен напред за една календарна година. Отпускът по болест първо се изважда от правото на такъв отпуск за текущата година и после от пренесения от предходната година (по метода LIFO). На 31 декември 2001 средно неизползваното право на такъв отпуск е два дни на наето лице. Предприятието очаква, базирайки се на минал опит, който се предполага, че ще продължи, че 92 наети лица ще вземат по не повече от 5 дни платен отпуск по болест през 2002 и че оставащите 8 наети лица ще вземат средно по 6,5 дни всеки.

Предприятието очаква, че ще изплати допълнително 12 дни платен отпуск по болест като резултат от неизползваното право на такъв, което се акумулирало към 31 декември 2001 (по един ден и половина за всяко от 8-те наети лица). Следователно предприятието признава задължение, равно на 12 дни платен отпуск по болест.

16. Ненатрупващите се платени отпуски не се пренасят в бъдещи периоди: те стават невалидни, ако правото на отпуск за текущия период не бъде използвано изцяло и не дават право на наетите лица на плащане в брой за неизползваната част от отпуската си при напускане на предприятието. Такъв обикновено е случаят при отпуските по болест (в случаите, когато неизползваното право на отпуск по болест в минали периоди не увеличава правото на такъв отпуск за в бъдещи периоди), отпуска по майчинство или бащинство и платените отпуски за участие като съдебен заседател или за военен запас. Предприятието не признава задължение или разход до момента на отпуската, понеже трудовият стаж на наетите лица не увеличава размера на дохода.

Планове за разпределение на печалбата и за изплащане на премии

17. Предприятието следва да признае очакваните разходи по разпределението на печалбата и изплащането на премии съгласно условията на параграф 10 само тогава, когато:

а) за предприятието съществува правно или конструктивно задължение за извършването на такива плащания като резултат от минали събития; и

б) на задължението може да бъде направена надеждна оценка.

Настоящо задължение е налице, когато, и само когато, предприятието няма друга алтернатива, освен да извърши плащанията.

18. Съгласно някои планове за разпределение на печалбата наетите лица получават дял от печалбата само ако те останат на работа в предприятието за точно определен срок. Такива планове създават конструктивно задължение, понеже наетите лица полагат труд, който увеличава сумата за изплащане, ако те останат на работа до края на определения период. Измерването на такива конструктивни задължения отразява възможността, че някои от наетите лица може да напуснат, без да получат доходи като част от печалбата.

Пример, поясняващ параграф 18

Планът за разпределение на печалбата изисква предприятието да изплати точно определен процент от своята нетна печалба за годината на наетите лица, които са работили през цялата година. Ако никой от наетите лица не напусне през годината, общият сбор на плащанията по разпределение на печалбата за годината ще бъде 3 % от нетната печалба. Предприятието е пресметнало, че текучеството на персонала ще намали плащанията до 2,5 % от нетната печалба.

Предприятието признава задължение и разход в размер на 2,5 % от нетната печалба.

19. За предприятието може да не съществува правно задължение да изплаща премии. Въпреки това в някои случаи в предприятието има практика за изплащането на такива премии. В такива случаи за предприятието съществува конструктивно задължение, понеже за предприятието няма реалистична алтернатива, освен да изплати премии. Измерването на конструктивното задължение отразява вероятността някои от наетите лица да напуснат, без да получат премия.

20. Предприятието може да направи надеждни изчисления на своето правно или конструктивно задължение по плана за разпределение на печалбата или изплащането на премии тогава, и само тогава, когато:

а) формалните условия на плана съдържат формула за определяне на размера на дохода;

б) предприятието определя размера на сумата за изплащане, преди финансовите отчети да бъдат оторизирани за публикация; или

в) миналият опит дава ясно показание за размера на конструктивното задължение на предприятието.

21. Задължението по плана за разпределение на печалбата и изплащане на премии е следствие от трудовия стаж на наетите лица, а не от сделка със собствениците на предприятието. Следователно предприятието признава разходите по плана за разпределение на печалбата и изплащане на премии не като разпределение на нетната печалба, а като разход.

22. Ако разпределението на печалбата и изплащането на премии не са изискуеми напълно в рамките на 12 месеца след края на периода, в който заетите са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на наети лица (виж параграфи 126 - 131). Ако разпределението на печалбата и изплащането на премии отговарят на определението за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал, то предприятието ги третира съгласно изискванията на параграфи 144 - 152.

Оповестяване

23. Въпреки че стандарта не изисква определено оповестяване на краткосрочните доходи на наети лица, други международни счетоводни стандарти могат да предписват такова. Например, когато това се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно доходите на наети лица на ключовия ръководен персонал. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква предприятието да оповести разходите за персонала.

Доходи след напускане. Разграничаване между планове за дефинирани вноски и планове за дефинирани доходи

24. Доходите след напускане включват, например:

а) пенсионни доходи, такива като пенсии; и

б) други доходи след напускане, такива като доживотна осигуровка и медицинско обслужване след напускане.

Споразумения, по силата на които предприятието осигурява доходи след напускане, представляват планове за доходи след напускане. Предприятието прилага този стандарт по повод на всички такива споразумения без значение дали те включват или не създаването на отделно юридическо лице, което да получава вноските и което да изплаща доходите.

25. Плановете за доходи след напускане се класифицират или като планове за дефинирани вноски, или като планове за дефинирани доходи в зависимост от икономическата същност на плана, произхождаща от основните условия и срокове на същата. При планове за дефинирани вноски:

а) правното или конструктивното задължение на предприятието е ограничено до размера, който е уговорен да се внася във фонда; по този начин сумата на доходите след напускане, получена от наетото лице, се определя от размера на вноските, платени от предприятието (и може би също и от заетия) по плана за доходи след напускане или на застрахователна компания, ведно с доходите от инвестициите, дължими за вноските; и

б) като последствие актюерският риск (че доходите ще бъдат по-малко от очакваното) и инвестиционният риск (че инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за покриване на предвидените доходи) се носят от наетото лице.

26. Примери за случаи, когато задължението на предприятието не е ограничено до размера, който е уговорен да бъде внасян във фонда, са тези, когато предприятието има правно или конструктивно задължение поради:

а) формула за доходи по плана, който не е свързан единствено с размера на вноските;

б) гаранция или индиректно чрез план, или директно като точно определена възвръщаемост върху вноските; и

в) онези неформални обичаи, които пораждат конструктивно задължение; например конструктивно задължение може да възникне, когато предприятието има традиция да увеличава доходите на бивши наети лица, за да се компенсира инфлацията, макар че такова правно задължение не съществува.

27. При планове за дефинирани доходи:

а) задължението на предприятието е да осигури уговорените доходи на настоящите и бившите наети лица; и

б) актюерският риск (че доходите ще костват повече от очакваното) и инвестиционният риск всъщност се носят от предприятието; ако актюерският или инвестиционният опит е по-лош от очакваното, задължението на предприятието може да се увеличи.

28. Параграфи 29 и 42 изясняват разликата между плановете за дефинирани вноски и плановете за дефинирани доходи в контекста на плановете на множество работодатели, държавните планове и със застраховани доходи.

Планове на множество работодатели

29. Предприятието следва да класифицира планове на множество работодатели като план за дефинирани вноски или като план за дефинирани доходи според условията на същата (включително всякакви конструктивни задължения, които са извън официалните условия). Когато един план на множество работодатели е определен като план за дефинирани доходи, предприятието трябва да:

а) отговаря за своя съразмерен дял от задължението за изплащане на дефинирани доходи, активите по плана и разноските, свързани с плана, по същия начин, по който отчита всички други панове за дефинирани доходи; и

б) оповестява информацията, изисквана съгласно параграф 120.

30. Когато не се разполага с достатъчна информация, за да се използва методът за осчетоводяване на дефинирани доходи за осчетоводяването на план на множество работодатели, който е план за дефинирани доходи, предприятието следва да:

а) осчетоводи плана според изискванията на параграфи 44 - 46, както ако това беше план за дефинирани вноски;

б) оповести:

1) факта, че планът е план за дефинирани доходи; и

2) причината, поради която не се разполага с достатъчна информация, която да даде възможност на предприятието да осчетоводи плана като план за дефинирани вноски; и

в) в случай, че излишък или дефицит по плана може да се отрази на размера на бъдещите вноски, да оповести допълнително:

1) всяка налична информация относно този излишък или дефицит;

2) базата, която е използвана за определянето на този излишък или дефицит; и

3) въздействието, ако има такова, за предприятието.

31. Пример за план на множество работодатели за дефинирани доходи е този, при който:

а) планът се финансира на база текущи плащания, такива, че:

вноските са установени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на доходите, които стават изискуеми през същия период; и бъдещите доходи, възникнали през текущия период ще бъдат изплащани от бъдещите вноски; и

б) доходите на наети лица се определят на база продължителността на техния трудов стаж и участващите предприятия не разполагат с реални средства за оттегляне от плана, без да платят вноските, дължими за изработените от наетите лица доходи към датата на оттеглянето; такъв план създава актюерски риск за предприятието: ако крайната стойност на вече заработените доходи към датата на баланса е по-голяма от очакваната, предприятието ще трябва или да увеличи размера на вноските си, или да убеди наетите лица да приемат намаление на доходите. Следователно един такъв план е план за дефинирани доходи.

32. Когато е налице нужната информация относно план на множество работодатели, който е план за дефинирани доходи, предприятието отговаря за своя съразмерен дял от задължението за изплащане на дефинирани доходи, активите по плана и разходите, свързани с доходите след напускане по плана, по начина, по който отговаря за всеки друг план за дефинирани вноски. Обаче в някои случаи предприятието може да не е в състояние да установи своя дял от финансовата позиция и резултати от дейността на плана с достатъчна за счетоводните цели надеждност. Това може да възникне, ако:

а) предприятието няма достъп до информация относно плана, който да удовлетворява изискванията на настоящия стандарт; или

б) планът излага участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящите и бившите наети лица на други предприятия, което резултира в това, че няма последователна и надеждна база за разпределяне на задължението, активите по плана и разходите по отделните предприятия, участващи в плана.

В тези случаи предприятието осчетоводява плана, както ако това беше план за дефинирани вноски и оповестява допълнителната информация, изисквана съгласно параграф 30.

33. Плановете на множество работодатели са отделни от груповите административни планове. Груповите административни планове са просто съвкупност от плановете на един работодател, съчетани така, че да позволят на участващите работодатели да обединят своите активи за целите на инвестицията и да намалят разходите за управление на инвестициите и административните разходи, но правата на отделните работодатели са разделени на база на отделните доходи на техните собствени наети лица. Груповите административни планове не поставят особени счетоводни проблеми понеже информацията е налична веднага те да бъдат третирани по същия начин като всеки друг единичен план на работодател и понеже такива планове не излагат участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящите и бившите наети лица на други предприятия. Определенията в този стандарт изискват предприятието да класифицира груповите административни планове като планове за дефинирани вноски или като планове за дефинирани доходи в зависимост от условията на плана (включително и всяко конструктивно задължение, което е извън официалните условия).

34. Плановете за дефинирани доходи, които обединяват активите, внесени от различни предприятия под общ контрол, например предприятие майка и нейните дъщерни компании, не са планове на множество работодатели. Следователно предприятието третира всички такива планове като планове за дефинирани доходи.

35. МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи изисква предприятието да признае или да оповести информацията относно някои условни задължения. В контекста на плана на множество работодатели условно задължение може да възникне например при:

а) актюерски загуби, свързани с другите участващи предприятия, понеже всяко предприятие, което участва в плана на множество работодатели, споделя актюерските рискове на всяко от другите участващи предприятия; или

б) всяка отговорност съгласно условията на плана да се финансира всеки дефицит по плана, ако други предприятия прекратят участието си.

Държавни планове

36. Предприятието следва да осчетоводява държавните планове по същия начин като плановете на множество работодатели (виж параграфи 29 и 30).

37. Държавните планове са създадени от законодателството да обхванат всички предприятия (или всички предприятия от дадена категория, например дадена промишленост) и се ръководят от национално или местно правителство или от друга организация (например автономна агенция, създадена за тази цел), която не е обект на контрол или влияние от страна на съставящото финансовия отчет предприятие. Някои планове, създадени от предприятия, обезпечават както задължителни доходи, които заместват доходите, които иначе биха били обхванати от държавен план, така и допълнителни доброволни доходи. Такива планове не са държавни планове.

38. Държавните планове се характеризират по своята същност като планове за дефинирани доходи или планове за дефинирани вноски в зависимост от задължението на предприятието по плана. Много държавни планове набират фондове на база на принципа “плащаш, където и да си”: вноските са установени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на необходимите доходи, които стават изискуеми през същия период; бъдещите доходи, заработени през текущия период, ще бъдат изплащани от бъдещите вноски. Въпреки това при повечето държавни планове за предприятието не съществува правно или конструктивно задължение да изплаща тези бъдещи доходи: неговото единствено задължение е да плаща вноските, когато станат дължими, и ако предприятието престане да наема членове на държавния план, за същото няма да съществува задължение да изплаща доходите, заработени от собствените му наети лица през предходни години. Поради тази причина държавните планове обикновено са планове за дефинирани вноски. Обаче в редките случаи, когато един държавен план представлява план за дефинирани доходи, предприятието прилага изискванията, дадени в параграфи 29 и 30.

Застраховани доходи

39. Предприятието може да плаща застрахователни премии за финансирането на плана за доходи след напускане. Предприятието следва да третира един такъв план като план за дефинирани вноски, освен ако предприятието ще има (или директно, или индиректно чрез плана) правно или конструктивно задължение или да:

а) плаща доходите на наетите лица директно, когато те станат изискуеми; или

б) плаща допълнителни суми, ако застрахователят не изплаща всички бъдещи доходи на наети лица, свързани с трудовия стаж на същите за текущия и минали периоди.

Ако предприятието се ангажира с такова правно или конструктивно задължение, същото следва да третира плана като план за дефинирани доходи.

40. Доходите, обезпечени от застрахователен договор, не е задължително да имат директна или автоматична връзка със задължението на предприятието за изплащане доходи на наетите лица. Плановете за доходи след напускане, които включват застрахователни договори, са обект на същото разграничение между счетоводната отчетност и финансиране, както и при другите финансирани планове.

41. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи след напускане посредством застрахователна полица, според която предприятието (директно, индиректно чрез плана, посредством механизма за уреждане на бъдещи премии или посредством свързано със застрахователя лице) се ангажира с правно или конструктивно задължение, плащането на премиите не се равнява на споразумение за дефинирани вноски. Следва, че предприятието:

а) отговаря за отговарящата на условията застрахователна полица, която е актив на плана (виж параграф 7); и

б) признава други застрахователни полици като права на възстановяване (ако тези полици отговарят на критериите в параграф 104А).

42. Когато застрахователната (осигурителната) полица е на името на определен участник в плана или на група участници и предприятието няма никакво правно или конструктивно задължение да покрива каквито и да било загуби по полицата, то предприятието няма задължение да изплаща доходи на заетите, а застрахователят носи единствената отговорност за изплащането на тези доходи. Плащането на фиксирани премии съгласно такъв договор представлява по своята същност по-скоро уреждане на задължението за изплащане на доходи на наетите лица, отколкото инвестиция за посрещане на това задължение. Следователно предприятието вече няма актив или задължение. Поради това предприятието третира такива плащания като вноски по плана за дефинирани вноски.

Доходи след напускане. Планове за дефинирани вноски

43. Осчетоводяването на плановете за дефинирани вноски се извършва директно, понеже задължението на отчитащото се предприятие за всеки период се определя от размера на сумата, която трябва да се внесе за този период. Следователно не се изискват актюерски разчети за оценяването на задължението или на разхода и не съществува възможност за каквито и да било актюерски печалби или загуби. Освен това задълженията се измерват върху недисконтирана база, освен в случаите, когато същите не са напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд.

Признаване и оценяване

44. Когато наето лице е положило труд към дадено предприятие за определен период, предприятието следва да признае дължимите вноски по плана за дефинирани вноски в замяна на този трудов стаж:

а) като задължение (начислени разходи) след приспадане на всички вече платени вноски; ако размерът на вече платените вноски превишава размера на дължимите вноски за трудовия стаж преди датата на счетоводния баланс, предприятието следва да признае това превишение като актив (предплатен разход), дотолкова, че това авансово изплащане ще доведе до например намаление на бъдещи плащания или възстановяване на пари в брой; и

б) като разход, освен ако друг МСС не изисква или позволява включването на вноските в стойността на даден актив (виж например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване).

45. Когато вноските по плана за дефинирани вноски не са изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези вноски следва да бъдат дисконтирани, използвайки дисконтовия процент, посочен в параграф 78.

Оповестяване

46. Предприятието следва да оповести сумата, призната като разход по плановете за дефинирани вноски.

47. Когато се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно вноските по планове за дефинирани вноски за ключовия ръководен персонал.

Доходи след напускане. Планове за дефинирани доходи

48. Осчетоводяването на плановете за дефинирани доходи е сложно, понеже са необходими актюерски разчети за оценяването на задължението и разхода, и съществува възможност за възникване на актюерски печалби и загуби. Освен това задълженията се измерват на дисконтирана база, понеже е възможно те да бъдат уредени много години след положения за тях труд от страна на наетите лица.

Признаване и оценяване

49. Плановете за дефинирани доходи могат да бъдат нефинансирани или могат да бъдат изцяло или частично финансирани от вноските на предприятието и понякога на неговите наети лица посредством юридическо лице или фонд, който юридически е отделен от отчитащото се предприятие и от който фонд се изплащат доходите на заетите. Изплащането на финансирани доходи, когато те станат изискуеми, зависи не само от финансовото състояние и резултатите от инвестициите на фонда, но също така и от способността (и намерението) на предприятието да попълни всеки дефицит в активите на фонда. По този начин предприятието всъщност се ангажира с актюерските и инвестиционни рискове, свързани с плана. Следователно признатите разходи по плана за дефинирани доходи не са непременно равни на сумата на дължимите за периода вноски.

50. Счетоводната отчетност на предприятието по повод на плановете за дефинирани доходи включва следните мерки:

а) използване на актюерски техники за изготвяне на надеждна оценка на размера на доходите, които заетите са спечелили в замяна на техния трудов стаж през текущия и предходни периоди; това налага предприятието да определи каква част от доходите се приписват на текущия период и каква част на предходни периоди (виж параграфи 67 - 71) и да направи оценка (актюерски разчети) относно демографските променливи (такива като текучество и смъртност на наетите лица), както и на финансовите променливи (такива като бъдещо нарастване на заплатите и разходите за медицинско обслужване), които ще повлияят върху стойността на доходите (виж параграфи 72 - 91);

б) дисконтиране на тези доходи, използвайки Кредитния метод на прогнозираните единици с цел определяне на сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, както и на разходите за текущия трудов стаж (виж параграфи 64 - 66);

в) определяне на справедливата стойност на всички активи по плана (виж параграфи 102 - 104);

г) определяне на общата сума на актюерските печалби и загуби, както и сумата на тези актюерски печалби и загуби, която следва да бъде призната (виж параграфи 92 - 95);

д) когато планът се въвежда първоначално или е изменен, определяне на резултатните разходи по миналия трудов стаж (виж параграфи 96 - 101);

е) когато планът е бил съкратен или уреден, определяне на резултатната печалба или загуба (виж параграфи 109 - 115).

Когато предприятието има повече от един план за дефинирани доходи, същото прилага тези процедури за всеки план поотделно.

51. В някои случаи приблизителните оценки, осреднените величини и компютърните модели могат да осигурят надеждна приблизителност на детайлните изчисления, пояснени в настоящия стандарт.

Осчетоводяване на конструктивните задължения

52. Предприятието следва да осчетоводи не само своето правно задължение съгласно формалните условия на плана за дефинирани доходи, но също така и конструктивното задължение, което възниква вследствие на неформалната практика на предприятието. Неформалната практика поражда конструктивно задължение, когато за предприятието не съществува реалистична алтернатива, освен да изплати доходи на наетите лица. Пример за конструктивно задължение е, когато промяна в неофициалната практика на предприятието би причинила неприемлива вреда на взаимоотношенията на същото с неговите наети лица.

53. Формалните условия на плана за дефинирани доходи могат да позволяват на предприятието да прекрати своето задължение по плана. Въпреки това обикновено е трудно за предприятието да отмени плана, ако иска да задържи заетите. Следователно, при отсъствие на доказателство за противното, за счетоводното отчитане на доходите след напускане се приема, че предприятието, което текущо обещава такива доходи, ще продължи да ги осигурява на оставащите на работа наети лица.

Счетоводен баланс

54. Сумата, призната като задължение за изплащане на дефинирани доходи, следва да бъде нетният сбор от следните статии:

а) сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс (виж параграф 64);

б) плюс всички актюерски печалби (намалени с всички актюерски загуби), непризнати поради прилагане разпоредбите на параграфи 92 - 93;

в) минус всички разходи по минал трудов стаж, които още не са признати (виж параграф 96);

г) минус справедливата стойност към датата на счетоводния баланс на активите по плана (ако има такива), от които задълженията ще бъдат уредени директно (виж параграфи 102 - 104).

55. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи представлява брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи по плана.

56. Предприятието следва да определя сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи и справедливата стойност на всички активи по плана с достатъчна регулярност, така че сумите, признати във финансовите отчети, да не се различават съществено от сумите, които ще бъдат определени към датата на счетоводния баланс.

57. Настоящият стандарт насърчава, но не изисква, предприятието да привлече квалифициран актюер при оценяването на всички съществени задължения за доходи след напускане. Поради практически причини предприятието може да изиска от квалифициран актюер да извърши прецизна оценка на задължението преди датата на счетоводния баланс. Въпреки това резултатът от тази оценка се актуализира по повод на всички съществени сделки и други съществени изменения в обстоятелствата (в т.ч. изменения в пазарните цени и лихвените проценти) към датата на счетоводния баланс.

58. Сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54, може да бъде отрицателна (актив). Предприятието следва да оцени резултатния актив към по малкото от:

а) сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54; и

б) нетния сбор на:

1) всички непризнати актюерски загуби и разходи по минал трудов стаж (виж параграфи 92, 93 и 96); и

2) сегашната стойност на всички икономически изгоди, налични под формата на рефинансиране на плана или намаления в бъдещите вноски по плана; сегашната стойност на тези икономически изгоди трябва да бъде определена с помощта на дисконтов процент, посочен в параграф 78.

59. Актив може да възникне, когато един план за дефинирани доходи е бил финансиран в повече от необходимото, или в определени случаи, когато се признават актюерски печалби. Предприятието признава актива в такива случаи, защото:

а) предприятието контролира ресурс, който представлява възможността да се използва превишението за получаване на бъдещи ползи;

б) това контролиране е резултат от минали събития (вноски, платени от предприятието, и трудов стаж на заетите); и

в) бъдещи икономически изгоди са налични за предприятието под формата на намаление на бъдещи вноски или възстановяване на пари в брой, директно към предприятието или индиректно към друг план с дефицит.

60. Ограничението в параграф 58, б) не отменя отложеното признаване на определени актюерски загуби (виж параграфи 92 и 93) и определени разходи по минал трудов стаж (виж параграф 96). Обаче това ограничение има предимство над преходната опция в параграф 155, б). Параграф 120, в), 6) изисква предприятието да оповести всички непризнати суми като актив, заради ограничението в параграф 58б.

Пример, поясняващ параграф 60

Планът за дефинирани доходи притежава следните характеристики:

Сегашна стойност на задължението	1 100
Справедлива стойност на активите по плана	(1 190)
	(90)
Непризнати актюерски загуби	(110)
Непризнати разходи по минал трудов стаж	(70)
Непризнато увеличение на задължението при първоначалното прилагане на стандартасъгласно параграф 155, б)	(50)
Отрицателна сума, определена съгласно параграф 54	(320)
Сегашна стойност на налични бъдещи рефинансирания и намаление на бъдещите вноски	100
Ограничението съгласно параграф 58, б) се изчислява, както следва:
Непризнати актюерски загуби	110
Непризнати разходи по минал трудов стаж	70
Сегашна стойност на налични бъдещи рефинансирания и намаление на бъдещите вноски	100
Лимит	280

 

280 е по-малко от 320. Следователно предприятието признава актив в размер 280 и оповестява, че лимитът е намалил балансовата сума на актива с 40 единици (виж параграф 120, в), 6).

Отчет за доходите

61. Предприятието следва да признае нетния сбор на следните суми като разход или (в зависимост от ограничението съгласно параграф 58, б) приход, освен в случаите, когато друг МСС изисква или разрешава тяхното включване в стойността на актив:

а) разходи по текущия трудов стаж (виж параграфи 63 - 91);

б) нарастване на стойността на дохода (виж параграф 82);

в) очакваната възвръщаемост от всички активи на план за доходи на наети лица (виж параграфи 105 - 107) и от всякакви права за възстановяване (параграф 104А);

г) актюерските печалби и загуби в случаите, когато те са признати съгласно параграфи 92 и 93;

д) разходите по минал трудов стаж в случаите, когато параграф 96 изисква предприятието да ги признае; и

е) последствията от всякакви съкращения или уреждания (виж параграфи 109 - 110).

62. Други МСС изискват включването на определени разходи за доходи на наети лица в стойността на активите, такива като материални запаси или имоти, машини съоръжения и оборудване (виж МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване). Всички разходи за доходи след напускане, включени в стойността на такива активи, обхващат подходяща част от компонентите, изброени в параграф 61.

Признаване и измерване оценка. Сегашна стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи и разходи по текущия трудов стаж

63. Крайната стойност на плана за дефинирани доходи може да бъде повлияна от много променливи, такива като окончателни заплати, текучество и смъртност на заетите, тенденцията в разходите за медицинско обслужване и за финансираните планове, доходите от инвестиции в активи по плана. Крайната стойност на плана е несигурна и тази неопределеност е вероятно да продължи за дълъг период от време. За да се измери сегашната стойност на задълженията за изплащане на доходи след напускане, както и на свързани с тях разходи по текущия трудов стаж, е необходимо да:

а) се приложи актюерски метод на оценка (виж параграфи 64 - 66);

б) се присвоят доходите по трудовия стаж (виж параграфи 67 - 71); и

в) се направят актюерски разчети (виж параграфи 72 - 91).

Актюерски метод на оценка

64. Предприятието следва да използва Кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на сегашната стойност на своите задължения за изплащане на дефинирани доходи и свързани с тях разходи по текущия трудов стаж, както и, където е приложим, за разходите за миналия трудов стаж.

65. Кредитният метод на прогнозираните единици (понякога познат като метод на начислените доходи, изчислени на база трудов стаж, или като метод на съотношението доходи/години трудов стаж) разглежда всеки период от трудовия стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи (виж параграфи 67 - 71) и измерва всяка такава единица поотделно, за да изгради окончателното задължение (виж параграфи 72 - 91).

66. Предприятието дисконтира целия размер на задължението за изплащане на доходи след напускане, дори ако част от това задължение е изискуема в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

Пример, поясняващ параграф 65

Еднократна сума доходи е платима при прекратяване на трудовия стаж и равна на 1 % от последната заплата за всяка година от трудовия стаж. Заплатата през година първа е 10 000 и се приема, че нараства със 7 % (капитализирано) всяка година. Използваният дисконтов процент е 10 % годишно. Следващата таблица показва как задължението се изгражда за едно наето лице, за което се очаква да напусне в края на година 5, при положение, че няма изменения в актюерските разчети. За опростяване този пример игнорира допълнителните корекции, необходими за отразяването на вероятността, че наетото лице може да напусне предприятието на по-ранна дата.

Година	1	2	3	4	5
Доходи, приписани на:
- предходни години	0	131	262	393	524
- текуща година (1 % от последната заплата)	131	131	131	131	131
- текуща и предходни години	131	262	393	524	655
Начално задължение	-	89	196	324	476
Лихва в размер 10 %	-	9	20	33	48
Разходи по текущия трудов стаж	89	98	108	119	131
Крайно задължение	89	196	324	476	655

Забележки:

1. Началното задължение представлява сегашната стойност

на доходите, приписани на предходни години.

2. Разходите по текущия трудов стаж представляват сегашната стойност на доходите, приписани за текущата година.

3. Крайното задължение представлява сегашната стойност

на доходите, приписани на предходни и текущата година.

Приписване на доходи за периодите от трудовия стаж

67. При определяне на сегашната стойност на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи и свързаните с него разходи по текущия трудов стаж и, където е приложимо, разходите за миналия трудов стаж предприятието следва да припише доходите по трудовия стаж съгласно формулата за доходите на плана. Обаче, ако трудовият стаж на наетото лице в по-късните години ще доведе до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовият стаж в по-ранните години, то предприятието следва да припише доходите по линеен метод от:

а) датата, откогато трудовият стаж на наетото лице най-напред води до доходи съгласно плана (без значение дали доходите са зависими от по-нататъшния трудов стаж); до

б) датата, откогато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице няма да води до съществен размер на по-нататъшните доходи съгласно плана, различен от по-нататъшното повишаване на заплатите.

68. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да припише доход на текущия период (с цел определянето на разходите по текущия трудов стаж) и на текущия и предходни периоди (с цел определянето на сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи). Предприятието приписва доход за периодите, през които възниква задължението за осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от страна на наетите лица в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи отчетни периоди. Актюерските техники позволяват на предприятието да оцени това задължение с достатъчна надеждност за доказване правото си да признае задължение.

Примери, поясняващи параграф 68

1. План за дефинирани вноски осигурява брутна сума от 100 единици, платими при пенсиониране за всяка година прослужен трудов стаж.

Доход от 100 единици се приписва за всяка година. Разходите по текущия трудов стаж е сегашната стойност на 100. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е равна на сегашната стойност на 100, умножена по броя на годините прослужен трудов стаж до датата на счетоводния баланс.

Ако доходът е платим веднага, когато наетото лице напуска предприятието, разходите по текущия трудов стаж и сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи отразяват датата, на която наетото лице се очаква да напусне. По този начин, поради ефекта на дисконтирането, те са по-малки от сумите, които ще бъдат определени, ако наетото лице напусне на датата на счетоводния баланс.

2. План осигурява месечна пенсия в размер 0,2 % от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж. Пенсията е платима след навършване на 65-годишна възраст.

Доход, равен на сегашната стойност, към очакваната дата на пенсиониране, на месечна пенсия в размер 0,2 % от предвижданата последна заплата и платим от предвижданата дата на пенсиониране до предвижданата дата на смърт, се приписва на всяка година от трудовия стаж. Разходите по текущия трудов стаж е сегашната стойност на този доход. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е равна на сегашната стойност на месечните изплащания на пенсия в размер 0,2 % от последната заплата, умножени по броя на годините на трудовия стаж до датата на счетоводния баланс. Разходите по текущия трудов стаж и сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи биват дисконтирани, понеже изплащането на пенсия започва при навършване на възраст 65 години.

69. Трудовият стаж на наетите лица поражда задължение съгласно плана за дефинирани доходи, дори ако доходите са зависими от продължаващото наемане в бъдеще (с други думи, те не са установени). Трудовият стаж на наетите лица преди датата на установяването поражда конструктивно задължение, понеже на датата на всеки следващ счетоводен баланс размерът на бъдещия трудов стаж, който наетото лице ще трябва да отработи, преди да получи право на доходи, се намалява. При оценяването на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи предприятието отчита вероятността, че някои от заетите може да не отговарят на изискванията за установяване. Подобно, въпреки че дадени доходи след напускане, например доходи след напускане за медицинско обслужване, стават платими само ако точно определено събитие се случи, когато наетото лице не е вече на служба, се създава задължение, когато наетото лице полага трудов стаж, който ще му осигури право на доходи, ако даденото събитие се случи. Вероятността, че даденото събитие ще се случи, влияе на оценяването на задължението, но не определя дали задължението съществува.

Примери, поясняващи параграф 69

1. План изплаща доход от 100 единици за всяка година прослужен трудов стаж. Доходите стават установени след 10 години трудов стаж.

Доход от 100 единици се приписва всяка година. През всяка от първите 10 години, разходите по текущия трудов стаж и сегашната стойност на задължението отразяват вероятността, че някой от заетите може да не изпълни 10 години трудов стаж.

2. План изплаща доход от 100 единици за всяка година прослужен трудов стаж, без да се включва трудовият стаж преди навършване на 25-годишна възраст. Доходите стават установени незабавно.

Не се приписват никакви доходи за трудовия стаж преди 25-годишна възраст, понеже трудовият стаж преди тази възраст не води до доходи (условни или безусловни). Доход от 100 единици се приписва всяка следваща година.

70. Задължението се увеличава до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице няма да доведе до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно всички доходи се приписват на периодите, свършващи на или преди тази дата. Доходите се присвояват на отделни счетоводни периоди съгласно формулата за доходи по плана. Обаче, ако трудовият стаж на наетото лице в по-късни години води до съществено по-високо ниво на доход отколкото трудовият му стаж в по-ранните години, предприятието присвоява доходите по линеен способ до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Това е така, защото трудовият стаж на наетото лице през целия период ще доведе на края до доходи на по-високо ниво.

Примери, поясняващи параграф 70

1. План изплаща брутна сума на доход в размер 1000 единици, които стават установени след 10 години трудов стаж. План не осигурява по-нататъшни доходи за следващите години на трудовия стаж.

Доход от 100 единици (1000 делено на 10) се приписва всяка година от първите десет. Разходите по текущия трудов стаж през всяка от първите десет години отразява вероятността, че наетото лице може да не изпълни десетте години трудов стаж. За следващите години не се приписват доходи.

2. План изплаща брутна сума като пенсионно възнаграждение в размер 2000 единици на всички наети лица, които са все още на служба на 55-годишна възраст, след като са положили 20-годишен трудов стаж, или които са все още на служба на 65-годишна възраст независимо от продължителността на техния трудов стаж.

За наетите лица, които идват на служба преди 35-годишна възраст, трудовият стаж първо води до доходи съгласно плана на възраст 35 години (наето лице може да напусне на възраст 30 години и да се върне на 33-годишна възраст, без това да се отрази на размера или измерването на времето за доходи). Тези доходи са зависими от по-нататъшния трудов стаж. Също така трудовият стаж след 55-годишна възраст не води до съществено изменение в по-нататъшните доходи. За тези наети лица предприятието приписва доход в размер на 100 единици (2000 делено на 20) на всяка година от 35- до 55-годишна възраст.

За наетите лица, които идват на служба между 35- и 45-годишна възраст, трудовият стаж над 20 години няма да доведе до съществено изменение на по-нататъшните доходи. За тези наети лица предприятието приписва доход в размер 100 единици (2000 делено на 20) на всяка година от първите двадесет.

За наето лице, което постъпва на служба на 55-годишна възраст, трудовият стаж над 10 години няма да доведе до съществено изменение на по-нататъшните доходи. За това наето лице предприятието приписва доход в размер 200 единици (2000 делено на 10) на всяка година от първите десет.

За всички наети лица разохдите по текущия трудов стаж и сегашната стойност на задължението отразяват вероятността, че наетото лице може да не набере необходимия трудов стаж.

3. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 40 % от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне след повече от 10 и по-малко от 20 години трудов стаж, и 50 % от тези разходи, ако наетото лице напусне след 20 или повече години трудов стаж.

Съгласно формулата за доходи по плана предприятието приписва 4 % от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (40 % делено на 10) на всяка от първите 10 години и 1 % (10 % делено на 10) на всяка от следващите 10 години. Разходите по текущия трудов стаж през всяка година отразява вероятността, че наетото лице може да не набере необходимия трудов стаж, за да спечели част или всички доходи. За наети лица, за които се очаква да напуснат в рамките на 10 години, не се приписват доходи.

4. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 10 % от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне след повече от 10 и по-малко от 20 години трудов стаж, и 50 % от тези разходи, ако наетото лице напусне след 20 или повече години трудов стаж.

Трудовият стаж в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доходите, отколкото през по-ранните години. Следователно за наети лица, за които се очаква да напуснат след 20 или повече години, предприятието приписва доходи по линеен способ съгласно параграф 68. Трудовият стаж над 20 години не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно доходът приписан на всяка от първите 20 години, е равен на 2,5 % от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (50 % делено на 20).

За наети лица, за които се очаква да напуснат между 10 и 20 години, доходът, приписан всяка от първите десет години, е равен на 1 % от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване. За тези наети лица не се приписва доход за трудовия стаж между края на 10-ата година и предвижданата дата на напускане.

За наети лица, за които се очаква да напуснат в рамките на 10 години, не се присвояват доходи.

71. Когато размерът на дохода е постоянен процент от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж, бъдещото повишение на заплатата ще се отрази на размера на необходимата сума за уреждане на задължението, което съществува по повод на трудовия стаж преди датата на счетоводния баланс, но не създава допълнително задължение. Следователно:

а) за целите на параграф 67, б) повишението на заплатата не води до допълнителни доходи, въпреки че размерът на доходите зависи от последната заплата; и

б) размерът на дохода, приписан за всеки период, е постоянен процент от заплатата, към която е свързан този доход.

Пример, поясняващ параграф 71

Наетите лица имат право на доход в размер 3 % от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж преди 55-годишна възраст.

Доход в размер 3 % от предвижданата последна заплата се приписва всяка година до 55-годишна възраст. Това е датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи по плана. Не се приписват доходи за трудовия стаж след тази дата.

Актюерски разчети

72. Актюерските разчети следва да бъдат непредубедени и взаимно съвместими.

73. Актюерските разчети представляват за предприятието най-добрата приблизителна оценка на променливите, които определят крайната стойност на обезпечаването на план за доходи след напускане. Актюерските разчети обхващат:

а) демографски предположения относно бъдещите характеристики на настоящите и бившите наети лица (и лицата на тяхна издръжка), които отговарят на изискванията за получаване на доходи; демографските предположения третират такива въпроси като:

1) смъртност както по време наемния договор, така и след това;

2) темп на текучеството на заетите, нетрудоспособност и преждевременно пенсиониране;

3) процент на членовете по плана с лица на тяхна издръжка, които ще отговарят на изискванията за получаване на доходи; и

4) размер на исковете по плановете за медицинско обслужване; и

б) финансови предположения, третиращи такива въпроси като:

1) дисконтов процент (виж параграфи 78 - 82);

2) нива на бъдещи заплати и доходи (виж параграфи 83 - 87);

3) в случаите на доходи под формата на медицинско обслужване - разходите за бъдещо медицинско обслужване, в т.ч., където е съществено, стойността на администрирането на исковете и изплащането на доходите (виж параграфи 88 - 91); и

4) предвижданата норма на възвръщаемост от активите по плана за доходи на наети лица (виж параграфи 105 - 107).

74. Актюерските разчети са непредубедени, ако те не са нито непредпазливи, нито прекалено консервативни.

75. Актюерските разчети са взаимно съвместими, ако те отразяват икономическите зависимости между факторите, такива като инфлация, темп на повишаване на заплатите, възвръщаемост от активите по плана за доходи на наети лица и дисконтовия процент. Например всички разчети, които са зависими от определено ниво на инфлация (такива като предположения относно лихвените равнища, както и нарастването на заплатите и доходите), във всеки даден бъдещ период допускат едно и също ниво на инфлация за този период.

76. Предприятието определя дисконтовия процент и другите финансови предположения в номинално изражение, освен когато приблизителните оценки в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни, например в условията на свръхинфлационна икономика (виж МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики), или когато доходите са индексно обвързани и съществува развит пазар на индексно обвързани облигации в същата валута и със същия срок.

77. Финансовите предположения следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на счетоводния баланс за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени.

Актюерски разчети. Дисконтов процент

78. Коефициентът, използван за дисконтиране на задълженията за изплащане на доходи след напускане (както финансирани, така и нефинансирани), следва да бъде определен в съответствие с пазарните доходи (печалби) към датата на счетоводния баланс, които носят първокачествени корпоративни облигации. В страни, където не съществува силно развит пазар на такива облигации, следва да се използва пазарният доход към датата на счетоводния баланс на правителствени облигации. Валутата и срокът на корпоративните или правителствените облигации трябва да съответства на валутата и предвиждания срок на задълженията за изплащане на доходи след напускане.

79. Нормата на дисконтиране е актюерско предположение, което оказва съществен ефект. Дисконтовият процент отразява стойността на парите във времето, но не и актюерския или инвестиционен риск. Освен това дисконтовият процент не отразява специфичния за предприятието кредитен риск, породен от кредиторите на същото, нито пък риска, че бъдещата действителност може да се различава от актюерските разчети.

80. Коефициентът на дисконтиране следва да отразява предполагаемия момент на изплащане на доходите. В практиката предприятието често постига това посредством прилагането на единичен среднопретеглен дисконтов процент, който отразява този момент, размера на изплащаните доходи и валутата, в която тези доходи ще бъдат платени.

81. В някои случаи може да няма развит пазар на облигации с достатъчно дългосрочен падеж, който да съвпада с предвиждания падеж на всички плащания на доходи. В такива случаи предприятието използва текущите пазарни норми на доходност с подходящ срок на падеж, за да дисконтира плащанията, които са с по-кратък срок, и пресмята коефициента на дисконтиране на плащанията с по-дългосрочен падеж посредством екстраполиране на текущите пазарни норми по кривата на доходите. Общата сума на сегашната стойност на задължение за изплащане на дефинирани доходи навярно няма да бъде особено чувствителна към дисконтовия процент, приложен върху частта от доходите, които са платими след датата на най-дългосрочния падеж на наличните на пазара корпоративни или правителствени облигации.

82. Нарастването на дохода се изчислява, като се умножи коефициентът на дисконтиране, определен в началото на периода, по сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи през целия този период и като се вземат предвид всички съществени изменения на задължението. Сегашната стойност на задължението ще се различава от задължението, признато в счетоводния баланс, понеже задължението е признато след приспадането на справедливата стойност на всички активи по плана и понеже някои актюерски печалби и загуби, както и някои разходи по минал трудов стаж не са признати веднага. (Приложение А илюстрира изчисляването на нарастването на дохода.)

Актюерски разчети. Заплати, доходи и разходи за медицинско обслужване

83. Задълженията за изплащане на доходи след напускане следва да бъдат оценявани на база, която отразява:

а) предвижданото бъдещо повишение на заплатите;

б) доходите, заложени в условията на плана (или тези, които са в резултат на конструктивно задължение, което е извън тези условия) към датата на счетоводния баланс; и

в) предвижданите бъдещи изменения в нивото на всякакви държавни доходи, които оказват влияние върху доходите, платими съгласно плана за дефинирани доходи, само ако или:

1) тези изменения са били законово постановени преди датата на счетоводния баланс; или

2) минало или друго надеждно доказателство показва, че тези държавни доходи ще се изменят по някакъв предвидим начин, например в съответствие с бъдещите изменения в общото ниво на цените или общото ниво на заплатите.

84. Предвижданото бъдещо повишение на заплатите взема предвид инфлацията, старшинството, повишенията и други важни фактори, такива като търсене и предлагане на пазара на труда.

85. Ако формалните условия на даден план (или конструктивно задължение, което е извън тези условия) изискват предприятието да промени доходите в бъдещи периоди, оценяването на задължението отразява тези промени. Това е случаят, при който например:

а) предприятието има минал опит в повишаването на доходите, например, за да смекчи инфлацията, и няма индикация, че тази практика ще се промени за в бъдеще; или

б) актюерските печалби вече са били признати във финансовите отчети и предприятието е задължено или заради формалните условия на даден план (или конструктивно задължение, което е извън тези условия), или по закон да използва всеки излишък в плана за доходи на участниците в същата (виж параграф 98 в).

86. Актюерските разчети не отразяват бъдещите изменения на доходите, които не са заложени във формалните условия на плана (или конструктивно задължение) към датата на счетоводния баланс. Такива изменения ще резултират във:

а) разходите за миналия трудов стаж, дотолкова, че те променят доходите за трудовия стаж преди изменението; и

б) разходите по текущия трудов стаж за периодите след изменението дотолкова, че те променят доходите за трудовия стаж след изменението.

87. Някои доходи след напускане имат връзка с променливи, такива като нивото на държавните доходи при пенсиониране или държавното здравеопазване. Оценяването на такива доходи отразява очакваните изменения в подобни променливи на база минал опит и други надеждни доказателства.

88. Предположенията относно разходите за медицинско обслужване следва да вземат предвид предвижданите бъдещи изменения в стойността на медицинските услуги като резултат както от инфлацията, така и от специфични промени в медицинските разходи.

89. Оценяването на доходите под формата на медицинско обслужване след напускане изисква предположения относно нивото и честотата на бъдещите искове, както и разходите по посрещането на тези искове. Предприятието оценява бъдещите медицински разходи на базата на историческа база данни относно опита на самото предприятие, допълнени, където е необходимо, от историческа база данни на други предприятия, застрахователни компании, доставчици на медицински услуги или други източници. Оценките на бъдещите медицински разходи вземат под внимание ефекта от технологичния напредък, промените в използването на здравеопазването или моделите на обслужване, както и промените в здравното състояние на участниците в плана.

90. Нивото и честотата на искове е особено чувствително към възрастта, здравното състояние и пола на наетите лица (и лицата на тяхна издръжка) и може да бъде чувствително към други фактори, такива като географско разположение. Следователно историческата база данни се коригира дотолкова, че демографското смесване на населението се различава от това, използвано за база при създаването на историческата база данни. Корекции се внасят също така, когато е налице надеждно доказателство, че историческите тенденции ще се запазят.

91. Някои планове за здравеопазване след напускане изискват наетите лица да правят вноски за медицинските разходи, обхванати от плана. Оценките на бъдещите медицински разходи вземат предвид всички такива вноски, базирани на условията на плана към датата на счетоводния баланс (или базирани на конструктивно задължение, което е извън тези условия). Промените в тези вноски за наетите лица резултират в разходите за миналия трудов стаж или където е приложимо, съкращения. Разходите по посрещането на искове могат да бъдат намалени поради намаление в държавните доходи или на други медицински учреждения (виж параграфи 83, в) и 87).

Актюерски печалби и загуби

92. При оценяването на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи съгласно изискванията на параграф 54 предприятието следва да признае част (както е определено в параграф 93) от своите актюерски печалби и загуби като приход или разход, ако нетните натрупани непризнати актюерски печалби и загуби в края на предходния отчетен период са превишавали по-голямото от:

а) 10 % от сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи (преди приспадане на активите по плана); и

б) 10 % от справедливата стойност на който и да е актив по плана към тази дата.

Тези ограничения следва да бъдат изчислени и приложени поотделно за всеки план за дефинирани доходи.

93. Частта от актюерските печалби и загуби, която следва да се признае за всеи план за дефинирани доходи, е превишението, определено съгласно параграф 92, разделено на средно очаквания оставащ трудов живот на наетите лица, които участват в плана. Обаче предприятието може да възприеме всеки систематичен метод, който резултира в ускорено признаване на актюерските печалби и загуби, при положение, че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и че базата се прилага последователно от период в период. Предприятието може да прилага такива систематични методи по повод на актюерските печалби и загуби дори ако те попадат в ограниченията, посочени в параграф 92.

94. Актюерските печалби и загуби могат да бъдат резултат от увеличения или намаления в или сегашната стойност на задължение за изплащане на дефинирани доходи, или справедливата стойност на всички свързани с него активи по плана. Причини за актюерски печалби и загуби включват, например:

а) неочаквано висока или ниска степен на текучество на наетите лица, преждевременно пенсиониране или смъртност, или на повишение на заплатите, доходите (ако формалните или тълкувателните условия на плана осигуряват инфлационно увеличение на доходите) или медицинските разходи;

б) ефекта от промени в оценките за бъдещо текучество на наетите лица, преждевременно пенсиониране или смъртност, или за повишение на заплатите, доходите (ако формалните или тълкувателните условия на плана осигуряват инфлационно увеличение на доходите) или за медицинските разходи;

в) ефекта от промени в дисконтовия процент;

г) разлики между фактическата възвращаемост от активите по плана за доходи на наети лица и очакваната такава (виж параграфи 105 - 107).

95. В дългосрочен аспект актюерските печалби и загуби могат да се компенсират взаимно. Следователно оценките на задълженията за изплащане на доходи след напускане най-добре се изобразяват като обхват (или “коридор”) на най-добрата приблизителна оценка. Предприятието може, но не е длъжно, да признае актюерски печалби и загуби, които попадат в рамките на този обхват. Този стандарт изисква предприятието да признава, като минимум, определена част от актюерските печалби и загуби, които попадат извън “коридор” от плюс или минус 10 %. (Приложение А илюстрира третирането на актюерските печалби и загуби). Стандартът също така позволява систематични методи за ускорено признаване при положение, че тези методи отговарят на условията, посочени в параграф 93. Такива позволени методи включват например непосредствено признаване на всички актюерски печалби и загуби както във, така и извън рамките на “коридора”. Параграф 155, б), 3) обяснява нуждата да се взема под внимание всяка непризната част от преходно задължение при осчетоводяването на последващи актюерски печалби.

Разходи по минал трудов стаж

96. При оценяването на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи съгласно параграф 54 предприятието следва да признава разходите за миналия трудов стаж като разход по линеен способ за средния срок, докато доходите бъдат установени. Когато доходите са вече установени незабавно след въвеждането или промяната на план за дефинирани доходи, предприятието следва да признае разхода за миналия трудов стаж веднага.

97. Разходите за миналия трудов стаж възникват, когато предприятието въвежда план за дефинирани доходи или променя платимите доходите според съществуващ такъв. Такива промени са във възвръщаемостта на положения труд (предоставените услуги - Б.Р.) от заетите през периода, докато доходите, за които се отнася, бъдат установени. Следователно разходите за миналия трудов стаж се признават през този период независимо от факта, че разходите се отнасят за трудовия стаж на наети лица през предходни периоди. Разходите за миналия трудов стаж се измерват като изменение в задължението, произтичащо от корекциите (виж параграф 64).

Пример, поясняващ параграф 97

Предприятие управлява пенсионен план, който осигурява пенсия в размер 2 % от последната заплата за всяка година отработен трудов стаж. Доходите биват установени след 5 години трудов стаж. На 1 януари 2005 предприятието увеличава пенсията до 2,5 % от последната заплата за всяка година отработен трудов стаж, започвайки от 1 януари 2001. Към датата на увеличението сегашната стойност на допълнителните доходи за трудовия стаж от 1 януари 2001 до 1 януари 2005 е, както следва:

Наети лица с повече от 5-годишен

трудов стаж към 01.01.05 150

Наети лица с по-малко от 5 годишен

трудов стаж към 01.01.05

(Среден период до установяването: 3 години) 120

270

Предприятието признава 150 единици веднага, понеже тези доходи са вече установени. Предприятието признава 120 единици по линеен способ за три години от 1 януари 2005.

98. Разходите по минал трудов стаж не включват:

а) ефекта от разликата между фактическото и предварително допуснатото увеличение на заплатите върху задължението да се изплащат доходи за трудов стаж през предходни години (не съществуват разходи по минал трудов стаж, понеже актюерските разчети позволяват допуски в предвижданите заплати);

б) отклонения под и над оценката на увеличение на пенсиите, което е по усмотрение на предприятието, когато същото има конструктивно задължение за отпускане на такива увеличения (не съществуват разходи по минал трудов стаж, понеже актюерските разчети позволяват такива увеличения);

в) оценките на повишението на доходите, което е в резултат на актюерските печалби, които вече са били признати във финансовите отчети, ако предприятието е задължено поради формалните условия на плана (или конструктивно задължение, което е извън тези условия) или поради законодателството да използва всеки излишък (превишение) в плана за доходи на участниците в същата, дори ако увеличението на дохода все още не е формално решено (произтичащото увеличение в задължението представлява актюерска загуба, а не разходи по минал трудов стаж - виж параграф 85, б);

г) увеличението в установени доходи, когато при отсъствието на нови или повишени доходи, наетите лица постигат изискванията по установяването (не съществуват разходи по минал трудов стаж, понеже предвижданата стойност на доходите е била призната като разходи по текущ трудов стаж по време на полагането на същия); и

д) ефекта от корекции в плана, които намаляват доходите за бъдещ трудов стаж (съкращения).

99. Предприятието създава амортизационен план за разходите по минал трудов стаж, когато същите се въвеждат или променят. Би било непрактично да се поддържа детайлна информация, необходима за установяването и отразяването на последващите изменения в този амортизационен план. Още повече, че ефектът е вероятно да бъде съществен само когато е налице съкращаване или уреждане. Ето защо предприятието променя амортицзационния си план по отношение разходите по минал трудов стаж единствено ако е извършено съкращение или уреждане.

100. Когато предприятието намалява доходите, платими съгласно съществуващия план за дефинирани доходи, произтичащото намаление в задължението за изплащане на дефинирани доходи се признава като (отрицателни) разходи по минал трудов стаж за осреднения период, докато делът на намалението на доходите стане установен.

101. Когато предприятието намалява някои доходи, платими съгласно съществуващия план за дефинирани доходи и в същото време увеличава други доходи, платими съгласно плана на същите наети лица, предприятието третира изменението като единична нетна промяна.

Признаване и оценяване - активи по плана

Справедлива стойност на активите по плана

102. Справедливата стойност на всички активи по плана се приспада при определянето на сумата, която се признава в счетоводния баланс съгласно параграф 54. Когато няма налице никаква пазарна цена, справедливата стойност на активите по плана се оценява например посредством дисконтиране на очакваните бъдещи парични потоци, използвайки коефициент на дисконтиране, който отразява както риска, свързан с активите по плана, така и падежа или предполагаемата дата на прехвърлянето на тези активи (или, ако те нямат падеж - предполагаемият период до уреждането на съответното задължение).

103. Активите по плана не включват неплатените вноски, дължими от отчитащото се предприятие на фонда, както и всички други непрехвърляеми финансови инструменти, емитирани от предприятието и оставени във владение на фонда. Активите по плана се намаляват с всички задължения на фонда, които не са свързани с доходите на наети лица, например търговски и други плащания и задължения, в резултат на деривативни финансови инструменти.

104. Когато активите по плана включват квалифициращи застрахователни полици, които отговарят точно на размера и предвиждания момент на изплащане на някои или всички доходи, платими съгласно плана, справедливата стойност на тези застрахователни полици е сегашната стойност на свързаните с тях задължения, както е описано в параграф 54 (предмет на намаляване, необходимо, ако сумите за получаване по застрахователните полици не са възстановяеми напълно).

Възстановявания

104А. Само когато е почти сигурно, че друга страна ще възстанови някои или всички разходи, необходими за уреждане на задължение за изплащане на дефинирани доходи, предприятието трябва да признае правото за възстановяване като отделен актив. Предприятието трябва да оцени актива по справедлива стойност. Във всяко друго отношение предприятието трябва да третира този актив по същия начин като активите на плана. В отчета за приходите разходът, свързан с плана за дефинирани доходи, може да бъде представен нето от сумата, призната за възстановяване.

104Б. Понякога предприятието може да разчита на друга страна, като например застраховател, да плати част или всички разноски, необходими за уреждане на задължение за плащане на твърд доход. Квалифициращите застрахователни полици съгласно параграф 7 са активи на плана. Предприятието осчетоводява квалифициращите застрахователни полици по същия начин, както всички други активи на плана и параграф 104А не се прилага (виж параграфи 39 - 42 и 104).

104В. Когато застрахователната полица не отговаря на условията, тя не е актив на плана. Параграф 104А се занимава с тези случаи: предприятието признава правото си за възстановяване според застрахователната полица по-скоро като отделен актив отколкото като приспадане при определянето на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, признати по условията на параграф 54; във всички останали случаи предприятието третира този актив по същия начин като активи по плана. В частност задължението за изплащане на дефинирани доходи, признато по условията на параграф 54, се увеличава (намалява) до степен, до която нетните натрупани актюерски печалби (загуби) по задължението за изплащане на дефинирани доходи и по съответното право на възстановяване остават непризнати по условията на параграфи 92 и 93. Параграф 120, в), 7) изисква предприятието да оповести кратко описание на връзката между правото на възстановяване и съответното задължение.

Пример, илюстриращ параграфи 104А - В

Сегашна стойност на задължението 1241

Непризнати актюерски печалби 17

Задължение, признато в счетоводния баланс 1258

Права по застрахователни полици, които отговарят точно

на размера и предвиждания момент на изплащане

на някои доходи, платими съгласно плана.

Тези доходи имат сегашна стойност 1 092 1092

Непризнатите актюерски печалби в размер 17 са нетните натрупани актюерски печалби върху задължението и правата на възстановяване.

104Г. Ако правото за възстановяване възникне по застрахователна полица, която отговаря точно на размера и предвидения момент на изплащане на някои или всички доходи, платими съгласно плана за дефинирани доходи, справедливата стойност на правото на възстановяване е сегашната стойност на свързаните с тях задължения, както е описано в параграф 54 (предмет на намаляване, необходимо, ако възстановяването не е покрито напълно).

Възвращаемост на активите на план за доходи на наети лица

105. Очакваната възвращаемост на активите на план за доходи на наети лица е един от компонентите на разхода, който се признава в отчета за приходите и разходите. Разликата между очакваната възвращаемост на активите на плана за доходи на наетите лица и фактическата такава представлява актюерска печалба или загуба; тя се включва заедно с актюерските печалби и загуби от задължението за изплащане на дефинирани доходи при определянето на нетната сума, която се сравнява с ограниченията на 10 %-овия “коридор”, посочен в параграф 92.

106. Очакваната възвращаемост на активите по плана се базира на пазарните очаквания в началото на периода за постъпления през целия период на съществуване на съответното задължение. Очакваната възвращаемост на активите по плана за доходи на наетите лица отразява промените в справедливата стойност на същите, притежавани през периода, като резултат от фактическите вноски, внесени във фонда и фактическите доходи, изплатени от последния.

107. При определянето на очакваната и фактическата възвръщаемост на активите по плана за доходи на наетите лица предприятието приспада очакваните разходи за управление, различни от тези, включени в актюерските разчети, използвани за оценка на задължението.

Пример, поясняващ параграф 106

На 1 януари 20Х1 справедливата стойност на активите по плана е била

10 000 единици и нетните натрупани непризнати актюерски печалби са били 760 единици. На 30 юни 2001 от плана са изплатени доходи в размер 1900 единици и е получила вноски за 4900 единици. На 31 декември 2001 справедливата стойност на активите по плана за доходи на наетите лица е била 15 000 единици и сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е била 14 792 единици. Актюерските загуби по задължението за 2001 са били 60 единици.

На 1 януари 2001 отчитащото се предприятие е направило следните оценки, базирани на пазарните цени към тази дата:

	%
Приходи от лихви и дивиденти след данъци, платими от страна на фонда	9,25
Реализирани и нереализирани печалби от активи по плана (след данъци)	2,00
Разходи за администрация	(1,00)
Очаквана норма на възвръщаемост	10,25
За 2001 очакваната и фактическата възвръщаемост от активите по плана са, както следва:
Възвръщаемост от 10 000 единици, притежавани за срок от 12 месеца при 10,25 %	1025
Възвръщаемост от 3000 единици, притежавани за срок от 6 месеца при 5 % (равно на 10,25 % годишно, при капитализиране на всеки 6 месеца)	(150)
Очаквана възвръщаемост от активите по плана за 2001.	1175
Справедлива стойност на активите по плана към 31 декември 2001	15 000
Минус справедлива стойност на активите по плана към 1 януари 2001	(10 000)
Минус получените вноски	(4900)
Плюс изплатените доходи	1900
Фактическа възвръщаемост от активите по плана	2000

 

Разликата между очакваната възвръщаемост от активите по плана (1175) и фактическата такава (2000) представлява актюерска печалба в размер 825 единици. Следователно натрупаните нетни непризнати актюерски печалби са 1525 (760 плюс 825 минус 60) единици. Съгласно параграф 92 ограниченията на “коридора” са установени на 1500 единици (по-голямото от: 1) 10 % от 15 000 и 2) 10 % от 14 792). През следващата година (2002) предприятието признава в отчета за приходите и разходите актюерска печалба в размер 25 (1525 минус 1500), разделена на средно очаквания оставащ трудов живот на наетите лица, за които се отнася.

Очакваната възвръщаемост от активите по плана за 2002 ще се базира на пазарните очаквания към 01.01.02 за постъпления през целия период на съществуване на задължението.

Бизнес комбинации

108. При бизнес комбинация, която е придобиване, предприятието признава активи и задължения, произтичащи по повод на доходи след напускане в размер на сегашната стойност на задължението, намалено със справедливата стойност на всички активи по плана (виж МСС 22 Бизнес комбинации). Сегашната стойност на задължението включва всички следващи точки дори ако придобиваното предприятие все още не ги е признало към датата на придобиването:

а) актюерски печалби и загуби, които са възникнали преди датата на придобиването (без значение дали те попадат в 10 %-овия “коридор”);

б) разходите по минал трудов стаж, които са възникнали от изменения в доходите, или въвеждането на плана, преди датата на придобиването; и

в) суми, които съгласно преходните разпоредби на параграф 155, б) придобиваното предприятие не е признало.

Съкращаване и уреждане

109. Предприятието следва да признава печалбите и загубите от съкращаването или уреждането на плана за дефинирани доходи, когато съкращаването или уреждането възникне. Печалбата или загубата от съкращаването или уреждането следва да обхваща:

а) всички произтичащи изменения в сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи;

б) всички произтичащи изменения в справедливата стойност на активите по плана;

в) всички съответни актюерски печалби и загуби, както и разходите по минал трудов стаж, които съгласно параграфи 92 и 96 не са били признати преди това.

110. Преди определянето на ефекта от съкращаването или уреждането предприятието следва да преоцени задължението (и съответните активи по плана, ако има такива), използвайки текущите актюерски разчети (в т.ч. текущите пазарни лихвени проценти и други текущи пазарни цени).

111. Съкращаване е налице, когато предприятието или:

а) явно се е ангажирало да направи съществено намаление на броя наети лица, обхванати от плана; или

б) коригира условията на плана за дефинирани доходи, така че съществен елемент от бъдещия трудов стаж на текущо заетите няма вече да допринася за доходи или пък ще допринася само за редуцирани такива.

Съкращаване може да бъде породено от отделно събитие, такова като затварянето на завод, прекъсване действието или прекратяване или временното спиране на даден план. Едно събитие е достатъчно значимо, за да бъде квалифицирано като съкращаване, ако признаването на печалбата или загубата от това съкращаване би имала съществен ефект върху счетоводните отчети. Съкращенията често са свързани с преструктуриране. Следователно предприятието осчетоводява съкращаването по същото време, през което и съответното преструктуриране.

112. Уреждане е налице, когато предприятието започва сделка, която отстранява всички по-нататъшни правни или конструктивни задължения за част от или всички доходи, осигурявани съгласно план за дефинирани доходи, например, когато една обща парична сума се заплаща на, или от името на, участниците в плана в замяна на правата им да получават конкретни доходи след напускане.

113. В някои случаи предприятието придобива застрахователна полица, за да финансира някои или всички доходи на наети лица, свързани с трудов стаж в сегашния или предишни периоди. Придобиването на такава полица не представлява уреждане, ако предприятието запазва правно или конструктивно задължение (виж параграф 39) да плаща по-нататъшни суми, ако застрахователят не изплати доходи на наетите лица, уточнени в застрахователната полица. Параграфи 104 А - Г разглеждат признаването и оценяването на правата на възстановяване по застрахователни полици, които не са активи на плана.

114. Уреждане възниква заедно със съкращаване, ако планът е прекратен, така че задължението е уредено и планът престава да съществува. Обаче прекратяването на плана не представлява съкращаване или уреждане, ако същият бива заменен с нов, който предлага доходи, които по своята същност са идентични.

115. Когато съкращаването се отнася само за някои от наетите лица, обхванати от плана, или когато е уредена само част от задължението, печалбата или загубата включва пропорционален дял от непризнати преди разходи по минал трудов стаж и актюерски печалби и загуби (и от преносни суми, оставащи непризнати съгласно параграф 155, б). Пропорционалния дял се определя на базата на сегашната стойност на задълженията преди и след съкращаването или уреждането, освен ако друга база е по-рационална при конкретните обстоятелства. Например може да бъде подходящо да се използва всяка печалба, възникваща от съкращаването или уреждането на плана, за да се елиминират първо всички непризнати разходи по минал трудов стаж, свързани със същия този план.

Пример, поясняващ параграф 115

Предприятие закрива бизнес сегмент и заетите в закрития сегмент няма да заработват по-нататъшни доходи. Това е съкращаване без уреждане. Използвайки текущите актюерски разчети (в т.ч. текущите пазарни лихвени проценти и други текущи пазарни цени) непосредствено преди съкращаването, предприятието има задължение за изплащане на дефинирани доходи с нетна сегашна стойност 1000 единици, активи по плана със справедлива стойност 820 единици и нетни натрупани непризнати актюерски печалби в размер 50 единици. Предприятието е приело за първи път този стандарт преди една година. Това увеличава нетното задължение със 100 единици, които предприятието е избрало да признае за 5 години (виж параграф 155, б). Съкращаването намалява нетната сегашна стойност на задължението със 100 единици до 900 единици.

От преди това непризнати актюерски печалби и преносни суми 10 % (100/1000) се отнасят за частта от задължението, която е била елиминирана посредством съкращаването. Следователно ефектът от съкращаването е, както следва:

	Преди съкращаването	Печалба от съкращаването	След съкращаването
Нетна сегашна стойност на задължението	1 000	(100)	900
Справедлива стойност на активите по плана	(820) (180)	- (100)	(820) 80
Непризнати актюерски печалби	50	(5)	45
Непризнати преносни суми (100 Х 4/5)	(80)	8	(72)
Нетно задължение, признато в счетоводния баланс	150	(97)	53

Представяне. Компенсиране

116. Предприятието следва да компенсира даден актив, свързан с даден план срещу задължение, свързано с друг план, само тогава, когато:

а) има приложимо по закон право да използва излишък от един план за уреждане на задълженията по друг план; и

б) възнамерява или да уреди задълженията на нетна база, или да реализира излишъка от единия план и едновременно с това да уреди задължението по другия план.

117. Критериите за компенсиране са подобни на тези, установени по повод на финансовите инструменти в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне.

Разграничаване между текущи и нетекущи активи и задължения

118. Някои предприятия разграничават текущите активи и задължения от нетекущите активи и задължения. Този стандарт не посочва дали предприятието следва да разграничава текущи и нетекущи части от активи и задължения, произтичащи по повод на доходи след напускане.

Финансови компоненти на разходите за доходи след напускане

119. Стандартът не посочва дали предприятието следва да представя разходите по текущия трудов стаж, нарастването на дохода и очакваната възвръщаемост от активите по плана като компоненти на единична приходна или разходна статия в отчета за приходите и разходите.

Оповестяване

120. Предприятието следва да оповести следната информация относно плановете за дефинирани доходи:

а) счетоводната политика на предприятието за признаване на актюерските печалби и загуби;

б) общо описание на типа на плана;

в) равнение на активите и задълженията, признати в счетоводния баланс, представящи поне:

1) сегашната стойност към датата на счетоводния баланс на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, които са изцяло нефинансирани;

2) сегашната стойност (преди приспадане на справедливата стойност на активите по плана) към датата на счетоводния баланс на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, които са изцяло или отчасти финансирани;

3) справедливата стойност на всички активи по плана към датата на счетоводния баланс;

4) нетните актюерски печалби или загуби, непризнати в счетоводния баланс (виж параграф 92);

5) разходите за минал трудов стаж, все още непризнати в счетоводния баланс (виж параграф 96);

6) всяка сума, непризната като актив, поради ограничението на параграф 58, б);

7) справедливата стойност към датата на счетоводния баланс на всяко право на възстановяване, признато като актив според параграф 104А, с кратко описание на връзката между правото на възстановяване и свързаното с това задължение; и

(8) другите суми, признати в счетоводния баланс;

г) сумите, включени в справедливата стойност на активите по плана за:

1) всяка категория от собствените финансови инструменти на отчитащото се предприятие; и

2) всяка собственост, заета, или други активи, използвани от отчитащото се предприятие;

д) равнение, показващо движенията през периода в нетното задължение (или актив), признати в счетоводния баланс;

е) общите разходи, признати в отчета за приходите и разходите за всяка от следващите позиции, и на кой ред на отчета те са посочени:

1) разходи по текущ трудов стаж;

2) разходи за лихви;

3) очаквана възвръщаемост от активите по плана;

4) очаквана възвръщаемост от всяко право на възстановяване, признато като актив според параграф 104А;

5) актюерски печалби и загуби;

6) разходи по минал трудов стаж; и

7) ефекта от всякакво съкращаване или уреждане;

ж) фактическата възвръщаемост от активите по плана, както и фактическата възвръщаемост от всяко право на възстановяване, признато като актив според параграф 104А; и

з) основните актюерски разчети, използвани към датата на счетоводния баланс, в т.ч. където е приложимо:

1) дисконтов процент;

2) очакваната норма на възвръщаемост на всички активи по плана за периодите, представени във финансовите отчети;

3) очакваната норма на възвръщаемост за периодите, представени във финансовите отчети на всяко право на възстановяване, признато като актив според параграф 104А;

4) очакваната норма на повишение на заплатите и на измененията в даден индекс или други променливи, посочени във формалните или тълкувателните условия на плана, като база за бъдещо увеличение на доходите;

5) темпа на растеж на медицинските разходи; и

6) всички други използвани съществени актюерски разчети.

Предприятието следва да оповести всяко актюерско предположение в абсолютни единици (например като абсолютен процент), а не само като разлика между отделни проценти или други променливи.

121. Параграф 120, б) изисква общо описание на типа на плана. Такова описание разграничава например пенсионните планове, базирани на твърда заплата от пенсионните планове, базирани на последната заплата и от програмите за медицинско обслужване след напускане. Допълнителни детайли не се изискват.

122. Когато предприятието има повече от един план за дефинирани доходи, оповестяването може да се отчита като обща сума поотделно за всеки план или по групирания, които се считат за най-подходящи. Може да бъде от полза да се разграничат групиранията по критерии, като някои от следващите:

а) географско местоположение на плановете например чрез разграничаване на местните от чуждестранните планове; или

б) дали плановете са предмет на съществено различни рискове например чрез разграничаване на пенсионните планове, базирани на твърда заплата от пенсионните планове, базирани на последната заплата, и от програмите за медицинско обслужване след напускане.

Когато предприятието извършва оповестяването общо за група планове, такива оповестявания се представят под формата на среднопретеглени величини или величини в сравнително тесни граници.

123. Параграф 30 изисква допълнително оповестяване относно плановете за дефинирани доходи на множество работодатели, които се третират все едно, че са планове за дефинирани вноски.

124. Където се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно:

а) сделките между свързани лица с планове за дефинирани доходи; и

б) доходите след напускане на ключовия ръководен персонал.

125. Където се изисква от МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, предприятието оповестява информация относно условни задължения за изплащане на доходи след напускане.

Други дългосрочни доходи на наети лица

126. Другите дългосрочни доходи на наети лица включват, например:

а) дългосрочни платени отпуски, такива като допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни;

б) юбилейни или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж;

в) разпределение на печалбата и премии, платими дванадесет или повече месеца след края на периода, през който заетите са положили съответния трудов стаж; и

г) отсрочени обезщетения, платими 12 или повече месеци след края на периода, през който са заработени.

127. Оценяването на другите дългосрочни доходи на наети лица обикновено не е предмет на същата степен на неопределеност, както при оценяването на доходите след напускане. Освен това въвеждането на или изменението в другите дългосрочни доходи на наети лица рядко причинява съществени промени в разходите за миналия трудов стаж. Поради тези причини този стандарт изисква опростен метод на осчетоводяване на другите дългосрочни доходи на наети лица. Този метод се различава от осчетоводяването, изисквано за доходите след напускане, както следва:

а) актюерските печалби и загуби се признават незабавно и не се прилага “коридор”; и

б) всички разходи за миналия трудов стаж се признават незабавно.

Признаване и оценяване

128. Сумата, призната като задължение по повод на други дългосрочни доходи на наети лица, следва да бъде нетният сбор от следните статии:

а) сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс (виж параграф 64);

б) минус справедливата стойност към датата на счетоводния баланс на активите по плана (ако има такива), посредством които задълженията ще бъдат пряко уредени (виж параграфи 102 - 104).

При оценяване на задължението предприятието следва да приложи параграфи 49 - 91 с изключение на параграфи 54 и 61. Предприятието следва да приложи параграф 104А при признаването и оценяването на всяко право на възстановяване.

129. По повод на другите дългосрочни доходи на наети лица предприятието следва да признае нетния сбор от следните суми като разход или (предмет на параграф 58) приход, освен в случаите, когато друг МСС изисква или позволява тяхното включване в стойността на актив:

а) разходите по текущия трудов стаж (виж параграфи 63 - 91);

б) нарастване на дохода (виж параграф 82);

в) очакваната възвръщаемост от всички активи по плана (виж параграфи 105 - 107) и от всяко право на възстановяване, признато като актив (виж параграф 104А);

г) актюерските печалби и загуби, всички от които следва да бъдат признати незабавно;

д) разходи по минал трудов стаж, всички от които следва да бъдат признати незабавно; и

е) ефекта от всякакво съкращаване или уреждане (виж параграфи 109 и 110).

130. Една от формите на другите дългосрочни доходи на наети лица са доходите за дългосрочна нетрудоспособност. Ако нивото на доходите зависи от продължителността на трудовия стаж, възниква задължение наред с полагането на труда. Измерването на това задължение отразява вероятността, че ще е необходимо да се направи плащане и продължителността на времето, за която се очаква това плащане да се прави. Ако нивото на доходите е едно и също за всяко изпаднало в нетрудоспособност наето лице независимо от годините на неговия трудов стаж, очакваната стойност на тези доходи се признава, когато възникне събитие, което причинява дългосрочната нетрудоспособност.

Оповестяване

131. Въпреки че този стандарт не изисква специфично оповестяване на другите дългосрочни доходи на наети лица, други МСС може да изискват такова оповестяване например, когато разходи, в резултат на такива доходи, са в такъв размер, от такова естество или сфера, че тяхното оповестяване е важно за обясняване на резултатите на предприятието за периода (виж МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика). Където се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно другите дългосрочни доходи на наети лица на ключовия ръководен персонал.

Доходи при напускане

132. Стандартът третира доходите при напускане отделно от другите доходи на наети лица, понеже събитието, което поражда задължение, е по-скоро прекратяването на трудовото правоотношение отколкото трудовият стаж на наетите лица.

Признаване

133. Предприятието следва да признава доходите при напускане като задължение и разход само тогава, когато предприятието явно се е ангажирало да или:

а) прекрати трудовото правоотношение на наето лице или на група наети лица преди нормалната дата за пенсиониране;

б) осигури доходи при напускане като резултат от направено предложение за напускане с цел поощряване доброволното напускане.

134. Предприятието явно се е ангажирало с прекратяване на трудово правоотношение само тогава, когато то разполага с подробен формален план за това прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне. Подробният план трябва да включва като минимум:

а) назначението, функциите и приблизителния брой на заетите, чието трудово правоотношение ще бъде прекратено;

б) доходите при напускане за всяка длъжностна характеристика или функция; и

в) момента, в който планът ще бъде приложен; прилагането следва да започне възможно най-бързо и периодът от време за извършването му следва да бъде такъв, че съществени изменения в плана да не са вероятни.

135. Предприятието може да бъде обвързано законодателно чрез договорни или други споразумения с наетите лица или техни представители или поради конструктивно задължение, базирано на практиката в бизнеса, обичаи или желание за справедливо действие, да се правят изплащания (или осигурят други доходи) на наетите лица, когато предприятието прекрати трудовото правоотношение с тях. Такива плащания представляват доходи при напускане. Доходите при напускане обикновено представляват изплащане на една глобална сума, но понякога включват също така и:

а) увеличение на пенсиите или на други доходи след напускане или индиректно посредством плана за доходи на наети лица, или директно; и

б) заплата до края на определен предизвестен период, ако наетото лице не полага по-нататъшен труд, който да осигурява икономически изгоди за предприятието.

136. Някои доходи на наети лица са платими независимо от причината за напускането на наетите лица. Изплащането на такива доходи е сигурно (в зависимост от каквото и да е установяване или минимални изисквания към трудовия стаж), но моментът на тяхното изплащането не е известен. Въпреки че такива доходи се описват в някои страни като обезщетения при напускане или като благодарствени възнаграждения, те представляват доходи след напускане, отколкото доходи при напускане и предприятието ги осчетоводява като доходи след напускане. Някои предприятия осигуряват по-ниско ниво на доходи за доброволно напускане по молба на заетия (по своята същност - доход след напускане), отколкото при принудително напускане по молба на предприятието. Допълнителните доходи, платими при принудително напускане, представляват доходи при напускане.

137. Доходите при напускане не осигуряват на предприятието бъдещи икономически изгоди и се признават като разход незабавно.

138. Когато предприятието признава доходи при напускане, то може също така да осчетоводи съкращаване на пенсионни доходи или други доходи на наети лица (виж параграф 109).

Оценяване

139. Когато доходите при напускане стават изискуеми повече от 12 месеца след датата на счетоводния баланс, те трябва да бъдат дисконтирани с помощта на дисконтов процент, посочен в параграф 78.

140. В случаите на предложение, направено с цел поощряване на доброволното напускане, оценяването на доходите при напускане следва да се базира на броя наети лица, за които се очаква да приемат тази оферта.

Оповестяване

141. Когато е налице неопределеност относно броя на наетите лица, които ще приемат предложението за доходи при напускане, съществува условно задължение. Както се изисква от МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, предприятието оповестява информацията относно условни задължения, освен ако вероятността за изтичане на изгоди при уреждане е далечна.

142. Както се изисква от МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, предприятието оповестява естеството и размера на разходите, ако те са в такъв обем, естество или сфера, че оповестяването им е важно за обясняване на резултатите на предприятието за периода. Доходите при напускане могат да доведат разход, който е необходимо да се оповести с оглед изпълняването на това изискване.

143. Когато се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно доходите при напускане на наети лица от ключовия ръководен персонал.

Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал

144. Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал включват:

а) дялове и акции, дялови опции, и други капиталови инструменти, свързани със собствения капитал, издавани на наетите лица на по-ниска от справедливата стойност, на която тези инструменти биха били издадени на трети лица; и

б) парични плащания, размерът на които ще зависи от бъдещата пазарна цена на акциите на отчитащото се предприятие.

Признаване и оценяване

145. Стандартът не определя точно признаването и оценяването на компенсациите с акции или дялове от собствения капитал.

Оповестяване

146. Оповестяването има за цел да даде възможност на потребителите на финансовите отчети да оценят ефекта от компенсациите с акции или дялове от собствения капитал върху финансовото състояние на предприятието, резултатите от дейността му и паричните потоци. Компенсациите с акции или дялове от собствения капитал могат да повлияят върху:

а) финансовото състояние на предприятието, поради изискването предприятието да емитира финансови инструменти, касаещи собствения капитал, или да конвертират финансови инструменти, например когато наето лице или планове за обезщетения на наети лица притежават дялови опции или са изпълнили частично разпоредбите за установяване, които ще им дадат право да придобият дялови опции в бъдеще; и

б) резултатите от дейността на предприятието и паричните потоци посредством намаляване на паричните или други доходи на наети лица, които предприятието осигурява на заетите в замяна на техния труд.

147. Предприятието следва да оповести:

а) естеството и условията (в т.ч. всички разпоредби за установяване) на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал;

б) счетоводната политика по повод на доходите под формата компенсации с акции или дялове от собствения капитал;

в) сумите, признати във финансовите отчети за доходи под формата на копенсации с акции или дялове от собствения капитал;

г) брой и права (в т.ч., където е приложимо, права на дивидент и глас, права за конвертиране, дата на упражняване на правата, цени при упражняване на правата и дата на изтичане на правата) на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието, които са във владение на плана за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал (и в случаите на дялови опции - от наетите лица) в началото и в края на периода; степента, до която правата на наетите лица по повод на тези инструменти са установени в началото и в края на периода, следва да бъде описана;

д) брой и права (в т.ч., където е приложимо, права на дивидент и глас, права за конвертиране, дата на упражняване на правата, цени при упражняване на правата и дата на изтичане на правата) на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието и емитирани от същото на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал или на наето лице (или от собствените финансови инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието и разпределяни от планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал на наети лица) през периода, както и справедливата стойност на всяко възнаграждение, получено от плана за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал или от наетите лица;

е) броя, датите на упражняване на правата и цени при упражняване на правата на дяловите опции, изпълнени по плана за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал през периода;

ж) броя на дяловите опции, притежавани от планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал или от наети лица съгласно такива планове, които са погасени през периода; и

з) размера и основните условия по всички заеми или поръчителства, предоставени от отчитащото се предприятие или от негово име, на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

148. Предприятието следва да оповести също така и:

а) справедливата стойност в началото и в края на периода на собствените финансови инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието (различни от дялови опции) във владение на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал; и

б) справедливата стойност към датата на счетоводния баланс на собствените финансови инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието (различни от дялови опции), емитирани от предприятието на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал или на наети лица, или от планове доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал на наети лица, през периода.

Ако не е възможно да се определи справедливата стойност на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието (различни от дялови опции), този факт трябва да се оповести.

149. Когато предприятието има повече от един план за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал, оповестяването може да се извърши общо за всички планове, поотделно за всеки план или по групирания, които се считат за най-подходящи за оценяването на задълженията на предприятието за емитиране на финансови инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието съгласно такива планове, както и измененията в тези задължения през текущия период. Такива групирания могат да се разграничават например по местонахождение и старшинство на обхванатите групи от наети лица. Когато предприятието изготвя оповестяването общо за група планове, такива оповестявания се представят под формата на среднопретеглени величини или величини в сравнително тесни граници.

150. Когато предприятието е издало дялови опции на наети лица или на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал, оповестяването може да се направи общо или по такива групирания, които се считат за най-подходящи за оценяването на броя и момента на издаването на акциите (дяловете), както и на паричната сума в брой, която може да бъде получена в резултат на това. Например може да е полезно да се разграничат опциите, които са “над стойността” (когато цената при упражняване на правата надвишава пазарната), от опциите, които са “под стойността” (когато пазарната цена надвишава цената при упражняване на правата). Освен това може да е полезно да се комбинира оповестяването в групирания, които да не обединяват опции с широк обхват на датите на упражняване на правата и цени при упражняване на правата.

151. Оповестяването, изисквано от параграфи 147 и 148, има за предназначение да покрие целите на този стандарт. Допълнително оповестяване може да бъде изисквано за задоволяване изискванията на МСС 24 Оповестяване на свързани лица, ако предприятието:

а) осигурява доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал на ключовия ръководен персонал;

б) осигурява доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал, които инструменти са емитирани от предприятието майка; или

в) сключва сделки със свързани лица във връзка с планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

152. При отсъствието на изисквания за точно определено оповестяване и оценяване на планове за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал информация относно справедливата стойност на финансовите инструменти на отчитащото се предприятие, използвани в такива планове, е полезна за потребителите на финансовите отчети. Тъй като не е налице консенсус по отношение на подходящия начин за определянето на справедливата стойност на дяловите опции, този стандарт не изисква от предприятието да оповестява тази стойност.

Преходни разпоредби

153. Разделът определя преходното третиране на плановете за дефинирани доходи. Когато предприятието прилага за първи път този стандарт за други доходи на наети лица, същото прилага МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

154. При първоначалното приемане на този стандарт предприятието следва да определи своето преходно задължение по повод на плановете за дефинирани доходи към датите, както следва:

а) сегашната стойност на задължението (виж параграф 64) към датата на приемането на стандарта;

б) минус справедливата стойност към датата на приемането на активите по плана (ако има такива), посредством които активи задълженията ще бъдат уредени пряко (виж параграфи 102 - 104);

в) минус всички разходи за минал трудов стаж, които съгласно параграф 96 следва да бъдат признати в следващи периоди.

155. Ако преходното задължение е по-голямо от задължението, което би трябвало да е признато към същата дата съгласно предишните счетоводни политики на предприятието, то трябва да направи неотменяем избор да признае това увеличение като част от своето задължение за изплащане на дефинирани доходи съгласно изискванията на параграф 54:

а) незабавно съгласно МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика; или

б) като разход по линеен способ до пет години от датата на приемането на стандарта; ако предприятието избере вариант б), то следва да:

1) приложи ограничението, описано в параграф 58, б), при оценяването на всеки актив, признат в счетоводния баланс;

2) оповести към датата на всеки счетоводен баланс:

i) сумата от увеличението, която остава непризната; и

ii) сумата, призната за текущия период;

3) ограничи признаването на последващи актюерски печалби (но не и отрицателни разходи по минал трудов стаж), както следва: aко статистическа актюерска печалба следва да бъде призната съгласно изискванията на параграфи 92 и 93, предприятието трябва да признае тази печалба само в случай, че нетните натрупани актюерски печалби (преди признаването на тази актюерска печалба) превишават непризнатата част от преходното задължение; и

4) включи съответната част от непризнатото преходно задължение при определянето на всякакви последващи печалби или загуби, свързани с уреждане или съкращаване.

Ако преходното задължение е по-малко от задължението, което би трябвало да е признато към същата дата съгласно предишните счетоводни политики на предприятието, предприятието трябва да признае незабавно това намаление съгласно МСС 8.

156. При първоначалното възприемане на стандарта ефектът от промяната в счетоводната политика включва всички актюерски печалби и загуби, които са възникнали през предходни периоди, дори ако те попадат в границите на 10 %-овия “коридор”, посочен в параграф 92.

Пример, поясняващ параграфи 154 и 156

На 31 декември 1998 счетоводният баланс на предприятие включва задължение за изплащане на пенсии в размер 100 единици. Предприятието възприема стандарта считано от 1 януари 1999, когато сегашната стойност на задължението съгласно стандарта е 1300 единици, а справедливата стойност на активите по плана е 1000 единици. На 1 януари 1993 предприятието е повишило пенсиите (разходи за неустановени доходи: 160 единици; и средно оставащ период към тази дата до момента на установяване: 10 години).

Преходният ефект е, както следва:
Сегашна стойност на задължението	1300
Справедлива стойност на активите по плана	(1000)
Минус: разходи по минал трудов стаж, които следва да бъдат признати в следващи периоди (160X4/10)	(64)
Преходно задължение	236
Вече признато задължение	100
Увеличение на задължението	136

Предприятието може да избере да признае увеличението от 136 единици или незабавно, или до 5 години. Изборът е необратим.

На 31 декември 1999 сегашната стойност на задължението съгласно стандарта е 1400 единици, а справедливата стойност на активите по плана е 1050 единици. Нетните натрупани непризнати актюерски печалби от датата на възприемането на стандарта са 260 единици. Средно очакваният оставащ трудов живот на наетите лица, които участват в плана, е 8 години. Предприятието е възприело политика на признаване на актюерските печалби и загуби в съответствие с минималните изисквания на параграф 93.

Ефектът от ограничението на параграф 155, б), 3) е, както следва. На практика това ограничение рядко би имало съществен ефект.

Нетни кумулативни непризнати актюерски печалби	260
“Коридор” (по-голямото от 140 и 105)	(140)
Превишение	120
Непризната част от преходното задължение	(109)
Максимална печалба, която може да бъде призната	11

Без ограничението на параграф 155, б), 3) предприятието би признало актюерска печалба в размер 15 (120 делено на 8) през 2000 г. съгласно параграф 93. Обаче предприятието признава тази актюерска печалба само в случай, че нетните натрупани актюерски печалби (120) превишават непризнатата част от преходното задължение (109). Следователно актюерска печалба призната през 2000 г. ще бъде ограничена до 11 единици.

Дата на влизане в сила

157. Този МСС влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периодите, започващи на или след 1 януари 1999, с изключение на уточненията в параграф 159. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятие прилага този станадарт по повод на разходи за пенсионно осигуряване за финансовите отчети за периоди преди 1 януари 1999, това предприятие следва да оповести факта, че е използвало стандарта вместо МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, одобрен 1993.

158. Този стандарт замества МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, одобрен 1993.

159. Следното влиза в сила за годишни финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на и след 1 януари 2001:

а) преработеното определение за активи на плана в параграф 7 и свързаните с това определения за активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица и отговарящи на условията застрахователна полица; и

б) изискванията за признаване и оценяване на възстановявания в параграфи 104А, 128 и 129 и свързаните с това оповестявания в параграфи 120, в), 7), 120, е), 4), 120, ж) и 120, з), 3).

По-ранното прилагане се препоръчва. Ако по-ранното прилагане засяга финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.

160. МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводнaтa политикa се прилага, когато предприятието променя своите счетоводни политики, за да отрази промените, уточнени в параграф 159. При прилагането на тези промени със задна дата, както се изисква от стандарта и допустимите алтернативни подходи в МСС 8, предприятието третира тези промени, както ако са приети заедно с останалата част от този стандарт.