Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > МСС

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

МСС 21 - Ефекти от промените в обменните курсове

08 Dec 2003 03:17ч, видяна 3927 пъти
реклама
Преработен 1993 година
Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 21 Отчитане на ефекта от промените в обменните курсове и влиза в сила за финансовите отчети, започващи на или след 1 януари 1995.

МСС 21 не разглежда счетоводството на хеджирането на позициите в чуждестранна валута (освен позициите, които хеджират нетната инвестиция на чуждестранно предприятие). МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване се занимава с този въпрос.

През 1998 параграф 2 от МСС 21 беше изменен, за да препраща към МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

През 1999 параграф 46 беше променен, за да замени препратките към МСС 10 Непредвидими обстоятелства и събития, настъпили след датата на баланса с препратки към МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса.

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 21:

- ПКР 7—Въвеждане на евро;

- ПКР 11—Валутна обмяна—капитализиране на загубите, възникващи от рязка обезценка на валутата; и

- ПКР 19—Отчитане на валута—оценяване и представяне на финансови отчети според МСС 21 и МСС 29.

Международен счетоводен стандарт (МСС) 21 (преработен 1993)

Ефекти от промените в обменните курсове

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Едно предприятие може да осъществява дейности в чуждестранни валути по два начина. То може да има сделки в чуждестранни валути или да развива чуждестранна дейност. С оглед включването на сделките в чуждестранна валута и на чуждестранната дейност във финансовите отчети на предприятието сделките трябва да се представят в отчетната валута на предприятието, а финансовите отчети на чуждестранната дейност да се превръщат в отчетната валута на предприятието.

Основните въпроси на отчитането на сделки в чуждестранна валута и на чуждестранни дейности са да се реши кой обменен курс да се използва и как във финансовите отчети да се признава влиянието на промените в обменните курсове.

Обхват

1. Този стандарт се прилага:

а) при отчитане на сделки в чуждестранна валута; и

б) при превръщането на финансовите отчети за чуждестранни дейности, които се включват във финансовите отчети на предприятието чрез консолидация, пропорционална консолидация или по метода на собствения капитал.

2. Стандартът не разглежда отчитането на хеджирането на позиции в чуждестранна валута с изключение на класификацията на разликите от обменните курсове, възникнали по даден пасив в чуждестранна валута, който се отчита счетоводно като хедж на нетна инвестиция в чуждестранна стопанска единица. Останалите акпекти на отчитането на хеджирането, включително критериите на отчитането на хеджирането, се разглеждат от МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

3. Стандартът заменя МСС 21 Отчитане на влиянието на промените в обменните курсове, приет през 1983.

4. Този тандарт не определя валутата, в която предприятието представя своите финансови отчети. Въпреки това едно предприятие обикновено използва валутата на страната, в която е неговото седалище. Ако се използва друга валута, стандартът изисква да се посочи причината, поради която се използва тази валута. Стандартът изисква също така посочването на причината за всяка промяна на отчетната валута.

5. Стандартът не третира преобразуването на финансовите отчети на предприятието от отчетната валута в друга валута с цел улесняване на потребителите на финансовите отчети, свикнали с тази валута, или по други подобни причини.

6. Стандартът не урежда представянето в отчета за паричните потоци на парични потоци, възникнали в резултат на сделки в чуждестранна валута и на превръщането на парични потоци на чуждестранна дейност (виж МСС 7 Отчети за паричните потоци).

Дефиниции

7. В този стандарт се използват следните определения в посочените значения:

Чуждестранна дейност—дъщерно предприятие, асоциирано предприятие, съвместно предприятие или клон на отчитащото предприятие, функционирането на които се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото предприятие.

Чуждестранна стопанска единица—чуждестранна дейност, чието функциониране не представлява съставна част от тези на отчитащото предприятие.

Отчетна валута—валутата, използвана при представянето на финансовите отчети.

Чуждестранна валута—всяка валута, различна от отчетната валута на предприятието.

Обменен курс—съотношението, в което се обменят две валути.

Курсова разлика—разликата, възникнала в резултат от отчитането на един и същ брой единици чуждестранна валута в отчетната валута при различни обменни курсове.

Заключителен курс—обменен спот курс към датата на баланса.

Нетна инвестиция в чуждестранна стопанска единица—делът на отчитащото се предприятие в нетните активи на даденото предприятие.

Парични позиции—пари, както и активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични суми.

Справедлива стойност—сумата, срещу която един актив може да бъде разменен, или даден пасив—уреден, между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Сделки в чуждестранна валута

Първоначално признаване

8. Сделка в чуждестранна валута е всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително сделки, възникващи когато предприятието или:

а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чуждестранна валута;

б) взима или дава в заем средства, при което платимите или дължими суми са изразени в чуждестранна валута;

в) става страна по нереализиран договор в чуждестранна валута; или

г) по друг начин придобива или се освобождава от активи, или поема или урежда пасиви, изразени в чуждестранна валута.

9. Сделка в чуждестранна валута се записва при първоначално признаване в отчетната валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс между отчетната и чуждата валута към датата на сделката.

10. Обменният курс към датата на сделката често се нарича спот курс. С цел практичност често се използва курс, който е приблизително равен на фактическия курс към датата на сделката, например—за всички сделки във всяка една чуждестранна валута, осъществени през съответния период, може да се използва среден курс за седмицата или за месеца. Но ако обменните курсове се колебаят значително, използването на среден курс за даден период е ненадеждно.

Отчитане към дати, последващи датата на баланса

11. Към всяка дата на баланса:

а) паричните позиции в чуждестранна валута следва да се отчитат по заключителен курс;

б) непаричните позиции, които се водят по историческа стойност, изразена в чуждестранна валута, следва да се отчитат, като се използва обменният курс към датата на сделката; и

в) непаричните позиции, които се водят по справедлива стойност, изразена в чуждестранна валута, следва да се отчитат, като се използват обменните курсове, които са били в сила при определянето на тези стойности.

12. Балансовата сума на дадена позиция се определя съгласно съответните МСС. Например някои финансови инструменти и имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да бъдат оценявани по справедлива стойност или по историческа стойност. Без разлика дали балансовата сума е определена на базата на историческа стойност или по справедлива стойност, сумите за позициите в чуждестранна валута се отчитат в отчетната валута в съответствие с настоящия стандарт.

Признаване на курсови разлики

13. Параграфи 15 до 18 уреждат изискваното от настоящия стандарт счетоводно третиране по отношение на курсовите разлики от сделки в чуждестранна валута. Тези параграфи съдържат образец за третирането на курсови разлики, които възникват вследствие на рязка девалвация или на обезценяване на дадена валута, спрямо които не съществуват практически средства за хеджиране, и които оказват влияние на пасиви, които не могат да бъдат уредени, и които възникват пряко при неотдавнашното придобиване на активи, фактурирани в чуждестранна валута. Разрешеното алтернативно третиране на такива курсови разлики е представено в параграф 21.

14. Този стандарт не разглежда отчитането на хеджиране на позиции в чуждестранна валута с изключение на класификацията на разликите от обменните курсове, възникнали по даден пасив в чуждестранна валута, който се отчита като хедж на нетна инвестиция в чуждестранно предприятие. Останалите аспекти на счетоводното отчитане на хеджирането, включително критериите на счетоводство на хеджирането, се разглеждат в МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

15. Курсовите разлики, възникващи при уреждане на парични позиции или при отчитането на паричните позиции на предприятие при курсове, различни от тези, при които са били заведени първоначално през периода или са били отчетени в предходни финансови отчети, следва да се отчитат като доход или разход за периода, в който са възникнали, с изключение на курсовите разлики, които се третират съгласно параграфи 17 и 19.

16. Курсова разлика се получава, когато настъпи промяна в обменния курс между датата на сделката и датата на уреждането на които и да било от паричните позиции, възникнали по сделка в чуждестранна валута. Когато сделката бъде уредена в рамките на същия отчетен период, през който е възникнала, цялата курсова разлика се признава през дадения период. Но когато сделката бъде уредена през следващ отчетен период, курсовата разлика, призната през всеки от междинните периоди до периода на приключването, се определя от промяната, която настъпва в обменните курсове през съответния период.

Нетни инвестиции в чуждестранна стопанска единица

17. Курсовите разлики, възникващи по дадена парична позиция, която в същността си представлява част от нетна инвестиция на едно предприятие в чуждестранна стопанска единица, следва да се класифицират във финансовите отчети на предприятието като капитал до момента на освобождаване от нетната инвестиция, в който момент те следва да се признаят като доход или като разход, в съответствие с параграф 37.

18. Дадено предприятие може да има парична позиция, която представлява вземане от чуждестранна стопанска единица или задължение към нея. Позиция, за която нито се планира, нито е вероятно да бъде уредена в обозримо бъдеще, всъщност представлява разширение или намаление на нетната инвестиция на предприятието в тази чуждестранна стопанска единица. Такива парични позиции могат да включват дългосрочни вземания или заеми, но не включват търговски вземания или търговски задължения.

19. Курсови разлики, възникващи по задължение в чуждестранна валута, което се отчита като хедж на нетна инвестиция на предприятието в чуждестранна стопанска единица, следва да се класифицират във финансовите отчети на предприятието като капитал до момента на освобождаване от нетната инвестиция, в който момент те следва да се признаят като доход или като разход, в съответствие с параграф 37.

Допустим алтернативен подход

20. Препоръчителният подход за третирането на курсовите разлики, което се урежда в параграф 21, е даден в параграф 15.

21. Курсови разлики могат да възникват вследствие на силна девалвация или на обезценяване на дадена валута, спрямо които не съществува практически средства за хеджиране и които оказват влияние на пасиви, които не могат да бъдат уредени, и които възникват пряко при неотдавнашното придобиване на активи, фактурирани в чуждестранна валута. Такива курсови разлики следва да бъдат включвани в балансовата сума на съответния актив, при условие че коригираната балансова сума не надхвърля по-малката от следните две величини: заместителната стойност на актива или сумата, която може да се възстанови посредством продажбата или използването на този актив.

22. Курсовите разлики не се включват в балансовата сума на даден актив, когато предприятието е в състояние да уреди или да хеджира пасива в чуждестранна валута, който възниква при придобиването на актива. В същото време обаче загубите от обменните курсове са част от пряко приписваните на актива разходи, когато задължението не може да бъде уредено и не съществуват практически приложими средства за хеджиране; например, когато в резултат от контрола върху валутния режим се забавя получаването на чуждестранната валута. Ето защо, според разрешеното алтернативно третиране, разходите по един актив, фактурирани в чуждестранна валута, се разглеждат като сумата в отчетна валута, която предприятието в крайна сметка трябва да заплати, за да уреди задълженията си, възникващи пряко при неотдавнашното придобиване на актива.

Финансови отчети на чуждестранни дейности

Класификация на чуждестранните дейности

23. Методът, използван за превръщането на финансовите отчети на чуждестранна дейност, зависи от начина, по която тя се финансира и действа по отношение на отчитащото предприятие. С оглед на това чуждестранните дейности се класифицират или като “ чуждестранни дейности, които представляват съставна част от дейностите на отчитащото предприятие”, или като “чуждестранни стопански единици”.

24. Чуждестранна дейност, която представлява съставна част от дейностите на отчитащото предприятие, осъществява стопанската си дейност така, сякаш е разширение на дейностите на отчитащото предприятие. Например една такава дейност в чужбина може само да продава стоки, внесени от отчитащото предприятие, и да превежда постъпленията на отчитащото предприятие. В тези случаи една промяна в обменния курс между отчетната валута и валутата в страната на чуждестранната дейност оказва почти непосредствено влияние върху паричния поток от дейността на отчитащото предприятие. Ето защо промяната в обменния курс се отразява по-скоро на отделните парични позиции на чуждестранната дейност, отколкото на нетната инвестиция на отчитащото предприятие в тази дейност.

25. За разлика от това една чуждестранна стопанска единица натрупва парични средства и други парични позиции, прави разходи, генерира доходи и вероятно урежда заемане на средства, и всичко това предимно в своята местна валута. То може също така да влиза в сделки в чуждестранни валути, включително и сделки в отчетната валута. Когато настъпи промяна в обменния курс между отчетната валута и местната валута, тя не оказва или почти не оказва пряко влияние върху сегашните и бъдещите парични потоци от дейностите, било то на чуждестранната стопанска единица или на отчитащото предприятие. Промяната в обменния курс влияе по-скоро на нетната инвестиция на отчитащото предприятие в чуждестранната стопанска единица, отколкото на отделните парични и непарични позиции на самата чуждестранна стопанска единица.

26. Следните признаци сочат, че дадена чуждестранна дейност представлява по-скоро чуждестранна стопанска единица, отколкото дейност в чужбина, която представлява съставна част от дейностите на отчитащото предприятие:

а) доколкото отчитащото предприятие може да контролира чуждестранната дейност, функционирането на чуждестранната дейност се извършва със значителна степен на автономност спрямо дейностите на отчитащото предприятие;

б) сделките с отчитащото предприятие не представляват голям процент от чуждестранната дейност;

в) чуждестранната дейност се финансира предимно от собствени източници или от местни заеми, а не толкова от отчитащото предприятие;

г) разходите за труд, материали и други компоненти на продукцията или услугите на чуждестранната дейност се изплащат или уреждат основно в местната валута, а не толкова в отчетната валута;

д) продажбите на чуждестранната дейност са предимно във валути, различни от отчетната валута; и

е) паричните потоци на отчитащото предприятие са по-скоро изолирани от ежедневните операции на чуждестранната дейност, вместо да се влияят пряко от функционирането на чуждестранната дейност.

Точната класификация на всяка дейност може по принцип да се определи на базата на фактологична информация, свързана с изброените по-горе признаци. В някои случаи класификацията на дадена чуждестранна дейност или като чуждестранна стопанска единица, или като съставна дейност на отчитащото предприятие може да не бъде ясна и за определянето на подходящата класификация да е нужно да се направи собствена преценка.

Чуждестранни дейности, представляващи съставна част от дейностите на отчитащото предприятие

27. Финансовите отчети на чуждестранна дейност, представляваща съставна част от дейностите на отчитащото предприятие, следва да се превърнат с помощта на стандартите и процедурите, изложени в параграфи 8 до 22, така, сякаш ако сделките на чуждестранната дейност са сделки на самото отчитащо предприятие.

28. Отделните позиции във финансовите отчети на чуждестранната дейност се превръщат така, сякаш във всички нейни сделки е било встъпено от самото отчитащо предприятие. Разходите за имоти, машини, съоръжения и оборудване и тяхната амортизация се преобразуват, като се използва обменният курс към датата на закупуване на актива, или—ако активът се води по справедлива стойност—като се използва курсът, който е бил в сила към датата на оценката. Разходите за материални запаси се превръщат по обменния курс, действал в момента, когато са направени тези разходи. Възстановимата сума или реализуемата стойност на даден актив се превръща по обменния курс, действал в момента, когато е определена неговата възстановима сума или нетна реализуема стойност. Така например, когато нетната реализуема стойност на една позиция за материален запас е определена в чуждестранна валута, тази стойност се превръща, като се използва обменният курс от деня, към който е определена нейната нетна реализуема стойност. Ето защо обикновено се използва заключителният курс. Възможно е да се налага коригиране, за да се приведе балансовата сума на даден актив във финансовите отчети на отчитащото предприятие към неговата възстановима сума или нетна реализуема стойност, дори когато подобно преизчисляване не е необходимо в финансовите отчети на самата чуждестранна дейност. Или обратно, може да се наложи направена в финансовите отчети на чуждестранната дейност корекция да се анулира във финансовите отчети на отчитащото предприятие.

29. С цел практичност често се използва курс, който е приблизително равен на фактическия курс към датата на сделката, например—за всички сделки във всяка една чуждестранна валута, осъществени през съответния период, може да се използва среден курс за седмицата или за месеца. Но ако обменните курсове се колебаят значително, използването на среден курс за даден период е ненадеждно.

Чуждестранни стопански единици

30. При превръщането на финансовите отчети на чуждестранни стопански единици за включване в собствените си финансови отчети отчитащото предприятие следва да използва следните процедури:

а) активите и пасивите, както парични, така и непарични, на чуждестранното предприятие да се превръщат по заключителния курс;

б) позициите за доходите и разходите на чуждестранното предприятие следва да бъдат преобразувани по обменните курсове към датите на сделките, освен когато чуждестранната стопанска единица изготвя отчетите си във валутата на свръхинфлационна икономика, в който случай позициите за доходите и разходите следва да бъдат преобразувани по заключителния курс; и

в) всички получени курсови разлики следва да се класифицират като капитал до момента на освобождаване от нетната инвестиция.

31. С цел практичност при превръщането на позициите за доходите и разходите на чуждестранно предприятие често се използва курс, приблизително равен на фактическите обменни курсове, например среден курс за периода.

32. Превръщането на финансовите отчети на чуждестранна стопанска единица води до признаване на курсови разлики, породени от:

а) превръщането на позициите за доходите и разходите по обменните курсове на датите на сделките и на активите и пасивите—по заключителния курс;

б) превръщането на началната нетна инвестиция в чуждестранната стопанска единица по обменен курс, различен от този, по който тя е била отчитана до момента; и

в) други промени в капитала на чуждестранната стопанска единица.

Тези курсови разлики не се признават като доход или разход за периода, тъй като промените в обменните курсове не оказват или почти не оказват пряко влияние върху сегашните и бъдещите парични потоци от дейностите, било то на чуждестранната стопанска единица или на отчитащото предприятие. Когато една чуждестранна стопанска единица се консолидира, но не е изцяло собствена, натрупаните курсови разлики, които произтичат от превръщането и съответстват на малцинствените участия, се отчитат като част на малцинствените участия в консолидирания баланс.

33. Всякаква репутация, възникнала при придобиването на чуждестранната стопанска единица, и всякакви корекции по справедлива стойност, направени по отношение на балансовите суми на активите и пасивите, възникнали при придобиването на такова предприятие, се третират или като:

а) активи и пасиви на чуждестранната стопанска единица и се превръщат по заключителния курс съгласно параграф 30; или

б) активи и пасиви на отчитащото предприятие, които или вече са изразени в отчетната валута, или представляват непарични позиции в чуждестранна валута, които се отчитат при използването на обменния курс от датата на сделката съгласно параграф 11, б).

34. Включването на финансовите отчети на чуждестранната стопанска единица в тези на отчитащото предприятие следва нормалните процедури на консолидация, като например елиминирането на вътрешногрупови салда и вътрешногрупови сделки на дъщерно предприятие (виж МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия и МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия). Но разлика от обменни курсове, възникнала по вътрешногрупова парична позиция, била тя краткосрочна или дългосрочна, не може да бъде елиминирана за сметка на съответна сума, възникнала по други вътрешногрупови салда, тъй като паричната позиция представлява ангажимент за конвертиране на една валута в друга и дава възможност за печалба или загуба за отчитащото предприятие вследствие на движенията на обменния курс. По тази причина в консолидираните финансови отчети на отчитащото предприятие такава разлика от обменните курсове продължава да се признава като доход или като разход или ако произтича от обстоятелствата, описани в параграфи 17 и 19, тя се класифицира като капитал до освобождаването от нетната инвестиция.

35. Когато финансовите отчети на чуждестранна стопанска единица се съставят към друга отчетна дата от тази на отчитащото предприятие, чуждестранната стопанска единица често изготвя отчети към същата дата като тази на отчитащото предприятие с цел включването им във финансовите отчети на отчитащото предприятие. Когато не е практично да се прави това, МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия допуска използването на финансови отчети, съставени към друга отчетна дата, при условие че разликата е не по-голяма от три месеца. В такъв случай активите и пасивите на чуждестранната стопанска единица се превръщат по обменния курс от датата на баланса на чуждестранната стопанска единица. Когато се прецени, се внасят корекции, отразяващи значими движения на обменните курсове до датата на баланса на отчитащото предприятие, съгласно МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия и МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

36. Финансовите отчети на чуждестранна стопанска единица, която води отчетност във валутата на икономика в свръхинфлация, следва да бъдат преизчислени в съответствие с МСС 29 Счетоводно отчитане при свръхинфлационни икономики, преди да бъдат превърнати в отчетната валута на отчитащото предприятие. Когато икономиката излезе от състоянието на свръхинфлация и чуждестранната стопанска единица преустанови изготвянето и представянето на финансови отчети, съставени съгласно МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, следва да се използват сумите, изразени в мерната единица, действаща на датата на преустановяването като историческа стойност за превръщане в отчетната валута на отчитащото предприятие.

Освобождаване от чуждестранна стопанска единица

37. При освобождаване от чуждестранна стопанска единица кумулативната сума на курсовите разлики, които са били отсрочени и които се отнасят за тази чуждестранна стопанска единица, следва да бъдат признати като доход или като разход за същия период, за който се признава печалбата или загубата от освобождаването.

38. Едно предприятие може да се освободи от участието си в чуждестранна стопанска единица посредством продажба, ликвидация, изплащане на дяловия капитал или изоставяне на целия обект или на част от него. Изплащането на дивидент съставлява част от освобождаване само когато то представлява възвръщаемост на инвестицията. В случай на частично освобождаване в печалбата или загубата се включва само пропорционалният дял от съответните натрупани курсови разлики. Преоценката на балансовата сума на чуждестранната стопанска единица не представлява частично освобождаване. Ето защо отсрочената печалба или загуба от курсови разлики или част от нея не се признава в момента на преоценка.

Промяна в класификацията на чуждестранна дейност

39. Когато настъпи промяна на класификацията на чуждестранна дейност, процедурите по превръщането, приложими към новата класификация, следва да се прилагат от датата на промяната на класификацията.

40. Промяната в начина, по който се финансира и работи една чуждестранна дейност по отношение на отчитащото предприятие, може да доведе до промяна в класификацията на тази дейност в чужбина. Когато чуждестранна дейност, представляваща съставна част от дейностите на отчитащото предприятие, се прекласифицира в чуждестранна стопанска единица, курсовите разлики, възникващи при превръщането на непарични активи към датата на преквалификацията, се класифицират като капитал. Когато чуждестранна стопанска единица се преквалифицира в чуждестранна дейност, представляваща съставна част от дейностите на отчитащото предприятие, превърнатите суми по непарични позиции към датата на преквалификацията се третират като историческа стойност на съответните позиции за периода на промяната и за последващи периоди. Курсовите разлики, които са били отложени, не се признават като доход или разход до освобождаването от дейността.

Всички промени в обменните курсове

Данъчни последствия от курсовите разлики

41. Печалби и загуби от сделки в чуждестранна валута и курсови разлики, възникващи при превръщането на финансовите отчети на чуждестранни дейности, могат да се окажат свързани с данъчни последствия, които се отчитат в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

Оповестяване

42. Предприятието следва да оповестява:

а) сумата на курсовите разлики, включена в нетната печалба или загуба за периода;

б) нетни курсови разлики, класифицирани като капитал като отделен компонент от капитала, както и изравняване на сумата на такива курсови разлики в началото и края на периода; и

в) сумата на курсовите разлики, възникваща през периода, която е включена в балансовата сума на даден актив съобразно разрешеното алтернативно третиране по параграф 21.

43. Когато отчетната валута е различна от валутата на страната, в която е седалището на предприятието, причината за използването на различна валута следва да бъде оповестена. Причината за всяка една промяна в отчетната валута също се оповестява задължително.

44. Когато е налице промяна в класификацията на значителна чуждестранна дейност, предприятието следва да обяви:

а) естеството на промяната в класификацията;

б) причината за промяната;

в) въздействието на промяната в класификацията върху капитала на собствениците; и

г) въздействието върху нетната печалба или загуба за всеки представен минал период при положение, че промяната в класификацията е настъпила в началото на най-ранния от представените периоди.

45. Предприятието следва да обяви избрания съгласно параграф 33 метод за превръщане на репутацията и корекциите в справедливата стойност, възникващи при придобиването на чуждестранното предприятие.

46. Предприятието оповестява ефекта от промяната в обменните курсове, настъпила след датата на приключване на баланса, върху паричните позиции в чуждестранна валута или върху финансовите отчети на чуждестранна дейност, ако тази промяна е толкова значителна, че нейното неоповестяване би повлияло на способността на потребителите на финансовите отчети да направят правилни оценки и да вземат съответни решения (виж МСС 10 Събития след датата на баланса).

47. Желателно е също да се оповестява политиката на предприятието за управление на валутния риск.

Преходни разпоредби

48. Когато за първи път едно предприятие прилага този стандарт, предприятието трябва задължително да определи отделно и да оповести кумулативното салдо към началото на периода на курсовите разлики, които са отложени и класифицирани като капитал в предходни периоди, освен в случаите, когато сумата не е надеждно определима.

Дата на влизане в сила

49. Този стандарт влиза в сила за финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 1995.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР