Този преформатиран международен счетоводен стандарт заменя стандарта, първоначално одобрен от съвета през месец юни 1990. Той е представен в преработена форма, приета за международните счетоводни стандарти след 1991. В първоначално одобрения текст не са направени съществени изменения. Някои термини са променени с оглед привеждането им в съответствие с текущата практика на КМСС.

През 1998 параграфи 24 и 25 на МСС 30 бяха допълнени. Допълненията заменят препратките към МСС 25 Отчитане на инвестициите с препратки към МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

През 1999 параграфи 26, 27, 50 и 51 на МСС 30 бяха допълнени. Тези допълнения заменят препратките към МСС 10 Събития след датата на баланса с препратки към МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи и привеждат термините в съответствие с тези, използвани в МСС 37.

Международен счетоводен стандарт (МСС) 30 (преформатиран 1994)

Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Обхват

1. Този стандарт трябва да се прилага по отношение на финансовите отчети на банките и на сходните институции (наричани по-долу банки).

2. За целите на стандарта терминът “банка” ще включва всички финансови институции, една от чиито основни дейности е да приемат депозити и да предоставят средства с цел кредитиране или инвестиране и които попадат в обхвата на банковото или сходно законодателство. Стандартът се отнася за такива предприятия независимо дали те съдържат в името си “банка”.

3. Банките са важен и влиятелен сектор на деловата активност по цял свят. Повечето физически лица и организации се ползват от услугите на банки или като вложители, или като кредитополучатели. Чрез тесните връзки, поддържани с регулативните органи и правителствата, и чрез наредбите, наложени им за прилагане от тези правителства, банките играят важна роля за поддържането на доверието в паричната система. Ето защо има значителен и широко разпространен интерес към успешната дейност на банките и по-конкретно към тяхната платежоспособност и ликвидност и относителната степен на риск, свързан с различните видове банкова дейност. Операциите, а оттам и изискванията за осчетоводяването и представянето на информацията от банките, се различават от тези за другите търговски предприятия. Този стандарт отчита техните специфични нужди. Той също насърчава представянето на обяснителни бележки към финансовите отчети, които да третират въпроси като управление и контрол на ликвидността и риска.

4. Стандартът допълва другите МСС, които също се прилагат по отношение на банките, освен ако последните не са изрично освободени съгласно съответния стандарт.

5. Стандартът се прилага по отношение на отделните финансовите отчети и консолидираните финансови отчети на една банка. Когато става въпрос за банкови операции, предприемани от група, настоящият стандарт е приложим по отношение на тези операции на консолидирана база.

Основни положения

6. Потребителите на счетоводните отчети на банките имат нужда от подходяща, достоверна и сравнима информация, която да им помага при оценката на финансовото състояние и резултатите от дейността на банката и която им е полезна при вземането на икономически решения. Те се нуждаят също от информация, която да им осигурява по-добро разбиране на специфичните характеристики на банковите операции. Потребителите имат нужда от такава информация, въпреки че банките са обект на банков надзор и дават на регулативните органи информация, която невинаги е достъпна за широката публика. Ето защо данните от финансовите отчети на една банка трябва да бъдат достатъчно цялостни, така че да отговарят на нуждите на потребителите, с ограничение в рамките на това, което е разумно да се изисква от управлението.

7. Потребителите на финансовите отчети на една банка се интересуват от нейната ликвидност и платежоспособност и от рисковете, свързани с нейните активи и пасиви, признати в баланса и с отделни задбалансови позиции. Ликвидността се отнася до наличността на достатъчно средства за покриване тегленето на депозити и на други финансови задължения, когато настъпи падежа им. Платежоспособността се отнася до превишението на активите над пасивите, а оттам до адекватността на капитала на банката. Една банка е изложена на рискове, свързани с ликвидността, и такива, породени от колебанията на валутните курсове, движението на лихвените проценти, промените на пазарните цени или фалит на контрагент. Тези рискове намират отражение във финансовите отчети, но потребителите ги разбират по-добре, ако от ръководството бъдат осигурени и обяснителни бележки към финансовите отчети, в които да се описва начинът на управление и контролиране на рисковете, свързани с операциите на банката.

Счетоводна политика

8. Банките използват различни методи за отчитане и оценяване на статиите в своите финансови отчети. Въпреки че унифицирането на тези методи е желателно, то е извън целите на настоящия стандарт. За да се спази МСС 1 Представяне на финансовите отчети и с това да се даде възможност на потребителите да разберат базата, на която се изготвят финансовите отчети на една банка, може да е необходимо да се оповести счетоводната политика, третираща следнитевъпроси:

а) признаването на основните видове доходи (виж параграфи 10 и 11);

б) оценката на ценни книжа, представляващи инвестиция и ценни книжа държани за търговия (виж параграфи 24 и 25);

в) разграничение между сделки и други събития, които водят до признаването на активи и пасиви в баланса, и онези сделки и други събития, от които само възникват условни задължения и неотменими ангажименти (виж параграфи 26—29);

г) базата за определяне на загубите по заеми и аванси и за отписването на несъбираемите заеми и аванси (виж параграфи 43—49); и

д) базата за определянето на провизиите за общ банков риск и счетоводното третиране на подобни провизии (виж параграфи 50—52).

Някои от тези теми са обект на разглеждане на някой от съществуващите МСС, а други могат да бъдат обхванати на по-късен етап.

Отчет за дохода

9. Една банка трябва да представи отчет за дохода, в който да се групират приходите и разходите съобразно тяхното естество и да се оповестят сумите на основните видове приходи и разходи.

10. Освен изискванията на другите МСС оповестяването в отчета за дохода и в бележките към финансовите отчети трябва да включва, без обаче да се ограничава само до тях, следните приходни и разходни статии:

• приходи от лихви и други подобни приходи;

• разходи за лихви и други подобни разходи;

• приходи от дивиденти;

• приходи от такси и комисионни;

• разходи за такси и комисионни;

• печалба, намалена със загубите от ценни книжа държани за продажба;

• печалба, намалена със загубите от ценни книжа, представляващи инвестиция;

• печалба, намалена със загубите от сделки с чужда валута;

• други приходи от дейността;

• загуби по заеми и аванси;

• общи административни разходи; и

• други разходи за дейността.

11. Основните видове приходи, произтичащи от дейността на банката, включват лихви, такси за услуги, комисиони и резултат от сделки с ценни книжа и валута. Всеки вид доход се отчита поотделно, за да се даде възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за дейността на банката. Това оповестяване допълва оповестяването по източниците на приходи, изисквано съгласно МСС 14 Отчитане по сегменти.

12. Основните видове разходи, произтичащи от дейността на банката, включват лихвите, комисионите, загубите по заеми и аванси, разходи, свързани с намаляването на отчетната сума на инвестициите, и общите административни разходи. Всеки вид разходи се отчита поотделно, за да се даде възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за дейността на банката.

13. Приходните и разходни статии не трябва да се нетират, освен в случаите на хеджиране и на активи и пасиви, които са нетирани в съответствие с параграф 23.

14. Нетирането в случаи, различни от тези, свързани с хеджиране и с описаните в параграф 23, не дава възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за всяка от отделните дейности на банката и за дохода, получаван от нея по конкретни групи активи.

15. Печалбите и загубите, произтичащи от всяка от изброените по-долу сделки, обикновено се отчитат на нетна база:

а) освобождаване от и промени в балансовата стойност на ценните книжа, държани за продажба;

б) освобождаване от ценни книжа, представляващи инвестиция; и

в) търговия с чуждестранна валута.

16. Приходите от и разходите за лихви се отчитат поотделно, за да се даде по-голяма яснота за състава и причините за промените в нетните лихви.

17. Нетната лихва е резултат както от лихвените проценти, така и от сумите на задълженията и вземанията. Желателно е ръководството да направи коментар върху средните лихвени проценти, средния размер на лихвоносни активи и средните размери на лихвоносни пасиви за съответния период. В някои страни властите осигуряват подкрепа за банките като предоставят депозити и други кредитни улеснения по лихвени проценти, които са значително под пазарните. В тези случаи коментарите на ръководствата често се отнасят за обхвата на тези депозити и улеснения и влиянието, което оказват върху нетния доход.

Баланс

18. Банките трябва да представят баланси, в които активите и пасивите са групирани по тяхното естество и са изброени по ред, който да показва тяхната относителна ликвидност.

19. В допълнение на изискванията на другите МСС информацията, оповестявана в балансите и в бележките към финансовите отчети, трябва да включва, без обаче да се ограничава само до тях, следните активи и пасиви:

Активи:

пари и салда по сметки в централната банка;

съкровищни бонове и други ценни книжа, приемани за ресконтиране от централната банка;

държавни и други ценни книжа, държани с цел търгуване;

предоставени депозити във и кредити и аванси на други банки;

други пласирания на паричния пазар;

кредити и аванси на клиенти; и

инвестиционни ценни книжа.

Пасиви:

депозити от други банки;

други депозити от паричния пазар;

суми, дължими на други депозанти;

депозитни сертификати;

записи на заповед и други задължения, доказани с документ; и

други заемни средства.

20. Най-полезният подход при класификацията на активите и пасивите на една банка е те да се групират по естеството им и да се изброяват по приблизителния ред на тяхната ликвидност; последната отговаря приблизително на падежите им. Текущите и нетекущите статии не се групират поотделно, тъй като повечето активи и пасиви на банки могат да бъдат реализирани или уредени в близко бъдеще.

21. Разграничаването между салдата по сметки в други банки, в други сектори на паричния пазар и от други вложители е важно, тъй като тази информация помага за разбирането на взаимоотношениятята на банката и зависимостта й от други банки и от паричния пазар. Ето защо банката оповестява поотделно:

а) салдата по сметки в централната банка

б) предоставени депозити в други банки;

в) пласирания на паричния пазар;

г) депозити, привлечени от други банки;

д) други депозити, привлечени от паричния пазар; и

е) други депозити.

22. Една банка обикновено не знае кои са държателите на нейните депозитни сертификати, тъй като последните обикновено се търгуват на открития пазар. Ето защо банката оповестява отделно депозитите, които са били получени чрез емитирането на нейни собствени депозитни сертификати или на други прехвърляеми книжа.

23. Сумата, с която се отчита в баланса всеки актив или пасив, не трябва да се нетира чрез намаляване с друг пасив или актив, освен ако няма правно основание за такова нетиране и ако нетирането изразява очакването относно реализацията или уреждането на актива или пасива.

24. Банките трябва да оповестяват справедливата стойност на всеки клас от своите финансови активи и пасиви, така както се изисква от МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

25. МСС 39 дава четири класификации на финансовите активи: кредити и вземания първоначално възникнали при предприятието, инвестиции, държани до падеж, финансови активи, държани за търгуване, и финансови активи, обявени за продажба. Банките следва да оповестяват справедливата стойност на своите финансови активи за тези четири категории като минимум.

Условни пасиви и ангажименти включително и задбалансови позиции

26. Банките трябва да оповестяват следните условни пасиви и ангажименти:

а) естеството и размера на ангажиментите за отпускане на заеми, които са неотменими, тъй като не могат да бъдат оттеглени по преценка на банката без риск да бъдат наложени значителни неустойки или разходи; и

б) естеството и размера на условните пасиви и ангажиментите, произтичащи от задбалансови позиции, включително и такива, свързани със:

1) директни кредитни заместители, включително общи гаранции по задължения, банкови акцептни гаранции и “стенд бай” акредитиви по кредити, използвани като финансови гаранции по заеми и ценни книжа;

2) някои условни пасиви, свързани с транзакции, включително и гаранции за добро изпълнение, тръжни гаранции, гаранции и акредитиви, свързани с определени сделки;

3) краткосрочни, самоликвидиращи се условни пасиви във връзка с търговски сделки, произтичащи от движение на стоки като документирани акредитиви, където доставяната стока се използва като обезпечение;

4) споразуменията за продажба с обратно изкупуване, които не са отчетени в баланса;

5) позиции, свързани с лихвени проценти и валутни курсове, включително суапове, опции и фючърси; и

6) други ангажименти, полици за емитиране на облигации и револвиращи гаранции за пласиране на ценни книжа.

27. МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи се занимава главно със счетоводното отчитане и оповестяване на условните задължения. Стандартът се отнася предимно до банките, защото банките често се ангажират с много видове условни пасиви и ангажименти, някои от които отменими, а други неотменими, като често са свързани със значителни суми, много по-големи от тези в другите търговски предприятия.

28. Много банки се ангажират с операции, които тогава не се считат за активи и пасиви в баланса, но които водят до условни пасиви и ангажименти. Такива задбалансови позиции често представляват важна част от дейността на банката и могат да окажат чувствително влияние върху нивото на риска, на който е изложена банката. Тези позиции могат да увеличат или да намалят другите рискове, например чрез хеджиране на активи и пасиви от баланса. Задбалансовите позиции могат да са резултат от транзакции, извършени от името на клиенти или от собствената търговска позиция на банката.

29. Потребителите на финансовите отчети трябва да знаят за условните задължения и неотменимите ангажименти на банката, поради нуждите, които те могат да породят по отношение на ликвидността и платежоспособността и съдържащите се в тях възможности за потенциални загуби. Потребителите изискват и надеждна информация за естеството и размера на задбалансовите операции, предприети от банката.

Срокове на падеж на активите и пасивите

30. Една банка трябва да оповестява структурата на активите и пасивите, като ги групира по матуритет въз основа на остатъчния срок от датата на баланса до договорената дата на падежа им.

31. Съвпадането или контролираното разминаване на падежите и лихвените проценти на активите и пасивите е от ключово значение за управлението на една банка. Не е обичайно банките в който и да е момент да постигат напълно съвпадане, тъй като извършваните дейности са често с неопределен срок и различни по вид. Една непокрита позиция може потенциално да увеличи печалбата, но може и да увеличи риска от загуба.

32. Падежите по активите и пасивите и възможността да бъдат заменени на приемлива цена лихвоносните пасиви при изтичането на падежа им са важни фактори при оценката на ликвидността на една банка и нейната изложеност на риска от промени в лихвените проценти и валутните курсове. За да се осигури необходимата информация за оценката на ликвидността, банката представя като минимум един анализ на активите и пасивите, групирани по съответни срокове на падежи.

33. Групирането по падежи, прилагано по отношение на отделни активи и пасиви, както и по отношение на конкретни активи и пасиви е различно в различните банки. Примери за използвани периоди включват следните:

а) до един месец;

б) от един до три месеца;

в) от три месеца до една година;

г) от една година до пет години; и

д) от пет години нагоре.

Често периодите се комбинират, например в случаите с кредити и аванси, на такива до една година и над една година. Когато плащането е разсрочено за определено време чрез погасителен план, всяко плащане се отнася за периода, за който е договорено или се очаква да бъде получено.

34. Особено важно е групите по падежи, определяни от една банка, да са същите и за активите и за пасивите. Това изяснява доколко се покриват падежите и произтичащата от това зависимост на банката от други източници на ликвидност.

35. Падежите могат да се изразяват чрез:

а) остатъчния период до датата на изплащане;

б) първоначалния период до датата на изплащане; и

в) остатъчния период до следващата дата, на която могат да бъдат променени лихвените проценти.

Анализът на активите по остатъчния период до датата на погасяване дава най-добрата база за оценка на ликвидността на една банка. Банката може също да отчита и падежите за погасяване на база на първоначалния (договорен) срок до датата на погасяване, за да се осигури информация за финансирането и бизнес стратегията. Освен това една банка може да отчита падежа по групи въз основа на остатъчния период до следващата дата, на която могат да бъдат сменени лихвените проценти, за да се отрази откритостта на риск откъм лихвения процент. В своя коментар към финансовите отчети ръководството на банката може да осигури и информация относно изложеността й на лихвен риск и за начина, по който то управлява и контролира подобни експозиции.

36. В много страни депозитите, направени в една банка, могат да бъдат изтеглени при поискване, както и авансите, дадени от банката, могат да бъдат платими при поискване. На практика обаче тези депозити и аванси често се оставят за дълги периоди без теглене или погасяване; ето защо датата за фактическото погасяване е по-късно от договорната дата. Независимо от това банките представят структура, отразяващи договорните срокове на падеж, макар че определеният в договора срок на погасяване често не е фактическият срок, тъй като договорните дати отразяват ликвидните рискове, свързани с активите и пасивите на банката.

37. Някои активи на банката нямат дата на падеж по договора. За срок на падеж за тези активи се приема очакваната дата, на която ще бъдат реализирани активите.

38. Оценката, правена от потребителите на отчетите за ликвидността на банката на база на отчетените от нея групи по падеж, се основава на местната банкова практика, включително и доколко банките имат достъп до свежи финансови средства. В някои страни в нормалния процес на дейност се намират краткосрочни средства от паричния пазар или в спешни случаи от централната банка. В други страни не е така.

39. За да се осигури пълното разбиране на потребителите за групите по падежи, може да е необходимо отчетеното в счетоводните отчети да се допълни с информация относно вероятността за погасяване в остатъчния период. Ето защо ръководството на банката би трябвало да предостави в своя коментар към финансовите отчети информация за валидните срокове и за начина, по който то управлява и контролира рисковете и експозицията, свързани с различните падежни и лихвени профили.

Концентрации на активи, пасиви и задбалансови позиции

40. Всяка банка трябва да отчита всички значими концентрации при своите активи, пасиви и задбалансови позиции. Тази отчетност трябва да се води по отношение на географските области, по клиенти, по групи отрасли или други концентрации на риск. Банката трябва да отчита размера на важните нетни валутни експозиции.

41. Банката отчита значимите концентрации при разпределението на своите активи и по източника на своите пасиви, тъй като това е показателна информация за потенциалните рискове, свързани с реализацията на активите и наличните средства на банката. Подобна отчетност се прави по географски области, клиенти и групи отрасли или други сектори на концентрации на риск, които са подходящи предвид положението на банката. Един подобен анализ и обяснение за задбалансовите позиции е също важен. Географските области могат да представляват отделни страни, групи страни или региони в рамките на една страна; отчитането по клиенти може да отразява сектори, като ниво на управление, държавни власти, търговски и производствени предприятия. Тази отчетност се води в допълнение на информацията по сегменти, изисквана съгласно МСС 14 Отчитане по сектори.

42. Оповестяването на значителните нетни валутни експозиции също дава полезна информация за риска от загуби от промени във валутния курс.

Загуби по кредити и аванси

43. Една банка трябва да оповестява следните данни:

а) счетоводната политика, която е възприета за отчитане на несъбираемите кредити и аванси като разходи, и тяхното отписване;

б) данни за изменението на провизиите за кредити и аванси за периода; за всеки период трябва да се отчитат отделно разходите за загуби по несъбираемите кредити и аванси, разходът за периода в резултат отписаните кредити и аванси и приходът за периода в резултат на кредити и аванси, които са били отписани в предходни периоди и възстановени в салдото на кредитите и авансите през текущия период;

в) общата сума на провизиите за загуби по кредити и аванси към датата на баланса; и

г) общата сума, включена в баланса за кредити и аванси, по която не се начисляват лихви, и начина за оценка на отчетната стойност на такива кредити и аванси.

44. Всякакви суми, заделени за загуби по кредити и аванси в допълнение на тези загуби, които са били определени за конкретни позиции по кредитите и авансите, или потенциалните загуби, които могат на база на предишен опит да се приемат като присъщи за целия портфейл от кредити, трябва да се представят като намаление на неразпределената печалба. Всички постъпления, произтичащи от възстановяването на такива суми, водят до увеличаване на неразпределените печалби и не се включват при определянето на нетната печалба или загуба за периода.

45. Неизбежно е при нормалната си дейност банките да понасят известни загуби по кредитите, авансите и другите кредитни инструменти поради тяхната пълна или частична несъбираемост. Размерът на загубите, които са били конкретно идентифицирани, се отчита като разход и се изважда от отчетната сума на съответната сума на кредитите и авансите като провизии за загуби по кредити и аванси. Размерът на потенциалните загуби, които не са били конкретно определени, но за които се знае от предишен опит, че съществуват в портфейла от кредити и аванси, също се признава за разход и се изважда от общата отчетна сума на кредитите и авансите като провизии за загуби по кредити и аванси. Оценката на тези загуби зависи от преценката на ръководството; особено важно е обаче ръководството да прилага последователност при оценката на различните периоди.

46. Местните обстоятелства или законодателство може да изискват или да дават правото на една банка да заделя средства за загуби по кредити и аванси в допълнение на загубите, които са били конкретно определени и на потенциалните загуби, които опитът предполага, че съществуват в портфейла от кредити и аванси взет като цяло. При определянето на нетната печалба или загуба за периода тези суми не се считат за разходи за текущия период и не оказват влияние върху размера на печалбата или загубата за периода, а се отчитат директно като намаление на неразпределената печалба в раздела за собствения капитал. По същия начин всички постъпления, произтичащи от възстановяването на такива суми, водят до увеличаване на неразпределената печалба и не се включват при определянето на нетната печалба или загуба за периода.

47. Потребителите на счетоводните отчети на една банка трябва да знаят за влиянието, което оказват загубите по кредитите и авансите върху финансовото състояние и резултатите на банката; това им помага да преценят ефективността на банката при оползотворяването на нейните ресурси. Ето защо една банка представя общата сума на провизиите за загуби по заеми и аванси към датата на приключване на баланса и движението на провизиите за периода. Движението на размера на провизиите, включително и отписаните преди това суми, които са били възстановени през периода, се показват отделно.

48. Банката може да реши да не начислява лихви по кредити и аванси, например, когато кредитополучателят е бил в просрочие над определен период от време по отношение на погасяването на лихвите и главницата. Банката оповестява общата сума на кредитите и авансите към датата на баланса, върху които не е била начислявана лихва, и метода за оценка на отчетната сума на такива кредити и аванси. Желателно е също така банките да оповестяват дали са признавали приходи от лихви по такива кредити и аванси и влиянието, което неначисляването на лихви оказва върху отчета за приходите и разходите.

49. Когато кредитите и авансите не могат да бъдат възстановени, те се отписват за сметка на провизиите за загуби. В някои случаи те не се отписват, докато не бъде приключена необходимата правна процедура и докато не се определи окончателният размер на загубите. В други случаи те се отписват по-рано, например когато кредитополучателят не е платил никаква лихва или не е погасил никаква част от главницата, дължима за определен срок. Тъй като времето, в което се отписват несъбираемите кредити и аванси, е различно, брутният размер на заемите и авансите и на провизиите за загуби може да варира при подобни обстоятелства. Поради това банката трябва да оповести своята политика за отписване на несъбираеми заеми и аванси.

Общ банков риск

50. Всички суми, заделени за банков риск от общ характер, включително и за бъдещи загуби и други условни рискове и непредвидими разходи, трябва да бъдат отчетени отделно като намаление на неразпределената печалба (от минали периоди—Б.Р.). Всички постъпления, произтичащи от възстановяването на такива суми, водят до нарастване на неразпределената печалба и не трябва да се включват при определянето на нетната печалба или загуба за периода.

51. Местните обстоятелства и законодателство могат да изискват от банките или да им позволят да заделят суми за общи банкови рискове, включително и за бъдещи загуби или други непредвидими рискове, в допълнение на начисленията за загуби по кредити и аванси, определени в съответствие с параграф 45. От една банка може да се изиска или да й се позволи да задели суми за напредвидени разходи. Такива суми за общи банкови рискове и непредвидими разходи не са квалифицирани за признаване като провизии съгласно МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Следователно банката признава такива суми като намаление на неразпределената печалба. Това е необходимо, за да се избегне надценяване на пасивите, подценяване на активите, неотчетени начисления и провизии и възможността за даване на невярна представа за нетните приходи и капитала.

52. Отчетът за дохода не може да представи нужната и достоверна информация за резултатите на банката за отчетния период, ако нетните печалби или загуби за периода включват и влиянието на неотчетени суми, заделени за банков риск от общ характер или за условни задължения, както и възстановяването на такива суми. По същия начин балансът не може да даде подходящата и достоверна информация за финансовото състояние на банката, ако включва надценени пасиви и подценени активи или не са направени съответни начисления или провизии.

Активи, заложени като обезпечение

53. Една банка трябва да оповестява общия размер на обезпечените пасиви и естеството и балансовата сума на свои активи, заложени като обезпечение.

54. В някои страни от банките се изисква или по закон, или по национална традиция да залагат активи като обезпечение на определени привлечени депозити и други пасиви. Тези суми са често големи и могат да окажат значително влияние върху оценката на финансовото състояние на една банка.

Доверителни дейности

55. Обикновено банките действат като попечители и с други ползващи се с обществено доверие функции, които водят до държането или пласирането в тях на активи от името на отделни лица, тръстове, пенсионни фондове и други институции. При условие, че отношението на попечителство или подобно отношение е правно основано, тези активи не са активи на банката, поради което не се включват в нейния баланс. Ако банката се занимава със значителен обем доверителни дейности, оповестяването на този факт и показването на обема на тези дейности става в счетоводните отчети на банката, поради наличието на потенциални задължения, ако тя се провали при своите ползващи се с обществено доверие отговорности. Поради това доверителните дейности не включват и функциите по отговорното пазене.

Сделки между свързани лица

56. МСС 24 Оповестяване на свързани лица урежда главно оповестяването на взаимоотношенията между свързани лица и сделките между отчитащото се предприятие и свързаните с него лица. В някои страни законът или регулативните органи не позволяват или ограничават банките да влизат в операции със свързани с тях лица, докато в други страни подобни операции са разрешени. МСС 24 Оповестяване на свързани лица поставя ударение върху представянето на счетоводните отчети на банките в страни, където такива операции са позволени.

57. Някои сделки между свързани лица могат да се извършват при различни условия от тези с несвързани лица. Например една банка може да отпусне като аванс една по-голяма сума или да начисли по-нисък лихвен процент на свързано с нея лице, отколкото би направила в идентична ситуация по отношение на несвързано лице; авансите и депозитите могат да се прехвърлят между свързани лица по-бързо и без формалности, отколкото е възможно, тогава когато става въпрос за несвързани лица. Дори когато сделките между свързани лица са в рамките на обичайните условия на дейността на банката, информацията за подобни операции е свързана с нуждите на потребителите и нейното оповестяване се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица.

58. Когато една банка е предприела операции със свързани с нея лица, подходящо е да се оповести естеството на взаимоотношенията със свързаното лице, видът на операциите и елементите на тези операции, необходими, за да се разбере счетоводният отчет на банката. Елементите, които обикновено се отчитат в съответствие с МСС 24 Оповестяване на свързани лица, включват кредитната политика на банката по отношение на свързани с нея лица и по отношение на сделката със свързаните лица, размерът или процентният дял на:

а) всеки от кредитите и авансите, депозитите, акцептите и записите на заповед; оповестяването може да включва общите дължими суми в началото и края на периода, както и авансите, депозитите, плащанията и други движения през периода;

б) всеки от основните видове приходи, лихвени разходи и платени комисионни;

в) размера на разходите, признати за периода за загуби по кредити и аванси и размера на провизиите към датата на баланса;

г) неотменими ангажименти и условни пасиви и ангажименти, произтичащи от задбалансови позиции.

Дата на влизане в сила

59. Този стандарт влиза в сила за счетоводните отчети на банките, които обхващат периоди, започващи от или след 1 януари 1991.