Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > МСС

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

МСС 32 - Финансови инструменти: оповестяване и представяне

08 Dec 2003 04:01ч, видяна 8323 пъти
реклама
Преработен 1998 година
През март 1995 съветът одобри МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне.

През декември 1998 параграфи 5, 52, 81 и 83 бяха променени и беше добавен параграф 43А, за да бъде отразено издаването на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

През октомври 2000 параграфи 91—93 бяха заличени и беше променен параграф 94, за да отпаднат изискванията за оповестяване, които стават излишни с влизането в сила на МСС 39. Промените на МСС 32 са в сила, когато предприятието прилага за първи път МСС 39.

Три разяснения на ПКР се отнасят до МСС 32:

- ПКР 5—Класификация на финансовите инструменти—провизии за непредвидимо уреждане;

- ПКР 16—Акционерен капитал—обратно придобити капиталови инструменти (изкупени собствени акции); и

- ПКР 17—Собствен капитал—разходи за операции със собствен капитал.

Международен счетоводен стандарт (МСС) 32

Финансови инструменти: оповестяване и представяне

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Динамичната същност на международните финансови пазари наложи широкото използване на разнообразни финансови инструменти, като се тръгне от традиционните първични инструменти, например облигации, и се стигне до различните форми на деривативни инструменти като лихвени суапове. Целта на този стандарт е да подпомогне потребителите на финансовите отчети да разберат по-добре значението на балансовите и задбалансовите финансови инструменти за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на предприятието.

Стандартът предявява някои изисквания за представянето на балансовите финансови инструменти и посочва информацията, която трябва да бъде оповестена, както в балансовите (признати), така и в задбалансовите (непризнати) финансови инструменти. Стандартите за представяне третират класификацията на финансовите инструменти като пасиви или като собствен капитал, класификацията на съответните лихви, дивиденти, загуби и печалби, както и на условията, при които трябва да бъдат компенсирани финансовите активи и пасиви. Стандартите за представяне третират информацията относно факторите, които влияят върху размера, сроковете и сигурността на свързаните с финансовите инструменти бъдещи парични потоци и върху счетоводната политика, прилагана към тези инструменти. Стандартът препоръчва да се представя информация за същността и степента на използване на финансовите инструменти от предприятието, за обслужваните бизнесцели, както и за свързаните с тях рискове и за политиката на ръководството спрямо контрола върху тези рискове.

Обхват

1. Този стандарт трябва да се прилага при оповестяване и представяне на информация за всички видове финансови инструменти, както признати, така и непризнати, но които не са:

а) дялови участия в дъщерни предприятия съгласно дефинициите в МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия;

б) дялови участия в асоциирани предприятия съгласно дефинициите в МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия;

в) дялови участия в съвместни предприятия съгласно дефинициите в МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия;

г) задължения на работодателите и планове за следпенсионни доходи от всякакъв вид, включително описаните в МСС 19 Доходи на наети лица и МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове;

д) задължения на работодателите по отношение на плановете за опции по работнически акции и тези за закупуване на акции;

е) задължения, произтичащи от застрахователни договори.

2. Въпреки че този стандарт не се отнася за дяловото участие на предприятието в дъщерни предприятия, той касае всички финансови инструменти, включени в консолидираните финансови отчети на предприятието майка, независимо дали са притежавани или издадени от предприятието майка или от дъщерното предприятие. Стандартът се отнася също така и за финансовите инструменти, притежавани или издадени от съвместно предприятие, включени във финансовите отчети на дружеството пряко или чрез пропорционална консолидация.

3. За целите на стандарта застрахователен договор е договорът, който излага застрахователя на определени рискове от загуба в резултат на събития или обстоятелства, произтичащи или разкрити в рамките на посочен период, включително смърт (а в случай на анюитет—надживяването на анюитанта), болест, инвалидност, имуществени щети, нанесени на други лица, и прекъсване на дейността. Разпоредбите на стандарта обаче се прилагат, когато финансовият инструмент е във формата на застрахователен договор, но третира предимно прехвърлянето на финансови рискове (виж параграф 43), например някои видове финансово презастраховане и гарантирани инвестиционни договори, издадени от застрахователни и други компании. За препоръчване е предприятията, които имат задължения по застрахователни договори, да вземат под внимание възможността за прилагане разпоредбите на този стандарт при представянето и оповестяването на информация за тези задължения.

4. Допълнителни изисквания за оповестяване и представяне се съдържат и в други МСС, отнасящи се конкретно до някои видове финансови инструменти. МСС 17 Лизинг и МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове например включват специфичните изисквания за оповестяване, свързани съответно с лизинговите договори и инвестициите в пенсионни фондове. Освен това някои клаузи на други МСС и най-вече МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване също се отнасят до финансовите инструменти.

Дефиниции

5. В стандарта се използват следните термини:

Финансов инструмент е всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или капиталов инструмент в друго предприятие.

Борсово (стоково) обвързани договори, които дават на всяка страна правото да уреди в пари или друг финансов инструмент, следва да бъдат отчитани така, както ако са били финансови инструменти, с изключение на борсови договори, които:

а) са сключени с цел и продължават да обслужват изискванията на предприятието за покупка, продажба или ползване;

б) били са предназначени за тези цели при сключването им; и

в) се очаква да се изпълнят чрез доставка.

Финансов актив е всеки актив, който е:

а) пари;

б) договорно право за получаване на пари или друг финансов актив от друго предприятие;

в) договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

г) капиталов инструмент на друго предприятие.

Финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорно задължение:

а) да се дадат пари или някакъв финансов актив на друго предприятие;

б) да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.

Предприятие може да има договорно задължение, което да бъде уредено или чрез плащане на финансов актив, или чрез плащане под формата на собствени капиталови книжа. В този случай, ако броят на капиталовите ценни книжа, необходими за уреждане на задължението, варира според промяната на тяхната справедлива стойност, така че общата сума на справедливата стойност на платените капиталови ценни книжа винаги се равнява на сумата на договорното задължение, държателят на задължението не е изложен на печалбите или загубите от колебанието на цените на капиталовите ценни книжа. Такова задължение следва да бъде отчитано като финансово задължение на предприятието.

Капиталов инструмент е всеки договор, който осигурява остатъчна стойност в активите на дадено предприятие след приспадането на всички негови пасиви.

Парични финансови активи и пасиви (наричани за краткост парични финансови инструменти) са финансови активи и пасиви, които ще бъдат получени или платени като фиксирани или определими парични суми.

Справедлива стойност е сумата, за която един актив може да бъде разменен или един пасив—уреден, между добре осведомени и желаещи страни в честна сделка помежду им.

Пазарна стойност е сумата, която може да се получи при продажба или да се плати за придобиването на даден финансов инструмент в условията на активен пазар.

6. В стандарта термините “договор” и “договорен” се отнасят за споразумение с ясни икономически последици между две или повече страни, като възможността да бъдат избегнати от страните задълженията им е малка, ако не и нищожна, тъй като обикновено споразумението влиза в законна сила с иск. Договорите, а следователно и финансовите инструменти могат да приемат различни форми, като не е задължително да бъдат в писмен вид.

7. За целите на дефинициите в параграф 5 терминът “предприятие” включва физически лица, събирателни дружества, дружества с ограничена отговорност и държавни организации.

8. Част от дефинициите за финансов актив и финансов пасив включват термините финансов актив и финансов инструмент, но те не са заменими. Когато има договорно право или задължение за размяна на финансови инструменти, инструментите за размяна пораждат финансови активи, финансови пасиви или капиталови инструменти. Може да се създаде верига от договорни права или задължения, но тя в крайна сметка води до получаване или плащане на пари или до придобиване или издаване на капиталов инструмент.

9. Финансовите инструменти включват както първични инструменти, като вземания, задължения и капиталови ценни книжа, така и деривативни инструменти, като финансови опции, фючърси и форуърдни сделки, лихвени суапове и валутни суапове. Деривативните финансови инструменти, независимо дали са признати или не, отговарят на дефиницията за финансов инструмент и следователно са предмет на настоящия стандарт.

10. Деривативните финансови инструменти създават права и задължения, които се изразяват в прехвърляне на един или повече от финансовите рискове, присъщи на основния първичен финансов инструмент между страните по инструмента. Деривативните инструменти не водят до прехвърлянето на основния първичен финансов инструмент при възникване на договора, а дори и при падежа му не винаги е задължително да се осъществи такова прехвърляне.

11. Физическите активи, като например материални запаси, земи, имоти, машини, съоръжения и оборудване, лизинговите активи и нематериалните активи, като патенти и търговски марки, не са финансови активи. Контролът върху такива физически и нематериални активи създава възможност за генериране на приток на пари или други активи, но не поражда настоящо право за получаване на пари или други финансови активи.

12. Не са финансови активи такива активи, като например предплатени разходи, за които бъдещата икономическа изгода представлява получаване на стоки или услуги, а не правото да се получат парични средства или друг финансов актив. По същата причина статии като отложени приходи, както и повечето гаранционни задължения не са финансови пасиви, тъй като свързаните с тях изходящи икономически ползи са под формата на предоставени стоки и услуги, а не като парични средства или друг финансов актив.

13. Пасиви или активи, които нямат договорен характер, например данъците върху дохода, произтичащи от законови изисквания, наложени от правителството, не са финансови пасиви или финансови активи. Отчитането на данъците върху дохода е третирано в МСС 12 Данъци върху дохода.

14. Договорните права и задължения, които не включват прехвърляне на финансов актив, не попадат в обхвата на дефиницията за финансов инструмент. Някои договорни права (задължения), например тези, произтичащи от фючърсен договор за стоки, могат да бъдат изпълнени само чрез получаване (предоставяне) на нефинансови активи. Аналогично—договорни права (задължения), като например такива, произтичащи от оперативен лизинг за ползване на физически актив, могат да бъдат изпълнени само чрез получаване (предоставяне) на услуги. И в двата случая договорното право на едната страна да получи нефинансов актив или услуга и съответното задължение на другата страна не установяват настоящо право или задължение за която и да е страна да получи, предостави или размени финансов актив.

15. Възможността да се упражни договорно право или изискването да се изпълни договорно задължение могат да бъдат абсолютни или да бъдат условни, като зависят от настъпването на бъдещо събитие. Финансовата гаранция например представлява договорно право на кредитора да получи пари от гаранта и съответно договорно задължение на гаранта да плати на кредитора, ако длъжникът не погаси задълженията си. Договорното право и задължение съществуват по силата на минала операция или събитие (поемането на гаранцията), въпреки че и възможността на кредитора да упражни правото си и изискването гарантът да изпълни задължението си зависят от бъдещия акт на неиздължаване от страна на длъжника. Условното право и задължение отговарят на дефиницията за финансов актив и финансов пасив, въпреки че много подобни активи и пасиви не подлежат на признаване във финансовите отчети.

16. Задължението на предприятие да издаде или предостави свои капиталови инструменти, като например опция върху акции или право за закупуване на обикновени акции или варант, само по себе си е капиталов инструмент, а не финансов пасив, тъй като предприятието не е задължено да предостави пари или друг финансов актив. Аналогично—разходите, направени от дадено предприятие за закупуване на правото да придобие отново свои капиталови инструменти, от друга страна, представляват намаление на собствения му капитал, а не финансов актив.

17. Малцинственото дялово участие, което може да възникне в баланса на предприятието вследствие на консолидирането на дъщерното предприятие, не е финансов пасив или капиталов инструмент на предприятието. В консолидираните баланси предприятието представя дяловото участие на други страни в акционерния капитал и дохода на своите дъщерни предприятия в съответствие с МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия. Следователно финансовият инструмент, класифициран от дъщерното предприятие като капиталов инструмент, се елиминира при консолидацията, когато се притежава от предприятието майка или е представено от предприятието майка като малцинствен дял в консолидирания баланс, отделно от дяловия капитал на неговите собствени акционери. Финансовият инструмент, класифициран като финансов пасив от дъщерното предприятие, остава пасив в консолидирания баланс на предприятието майка, освен ако не е елиминиран при консолидацията като вътрешногрупово салдо. При консолидацията начинът на отразяване в отчета на предприятието майка не засяга основата на представяне във финансовите отчети на дъщерното предприятие.

Представяне

Пасиви и собствен капитал

18. Издателят на финансов инструмент трябва да класифицира инструмента или неговите съставни части като пасив или като собствен капитал в съответствие със съдържанието на договорното споразумение при първоначалното признаване и определенията за финансов пасив и за капиталов инструмент.

19. Класифицирането на финансовия инструмент в баланса на издателя се определя от съдържанието му, а не от неговата правна форма. Въпреки че обикновено съдържанието съответства на правната форма, има случаи и когато те се различават. Някои финансови инструменти например приемат правна форма на собствен капитал, но по съдържание представляват пасиви, а други могат да съчетават черти на капиталови инструменти с такива, свързани с финансовите пасиви. Класифицирането на даден инструмент се прави на основата на оценката на съдържанието му при първоначалното му признаване. То се повтаря през всеки следващ отчетен период, докато финансовият инструмент бъде премахнат от баланса на предприятието.

20. Основната характеристика, по която се разграничава финансовият пасив от капиталовия инструмент, е съществуването на договорно задължение на едната страна по финансовия инструмент (издателя) да предостави парични средства или друг финансов актив на другата страна (притежателя) или да размени с притежателя друг финансов инструмент при потенциално неблагоприятни условия за издателя. Когато съществува такова договорно задължение, финансовият инструмент отговаря на дефиницията за финансов пасив, независимо от начина, по който ще бъде уредено договорното задължение. Ограничената възможност на издателя да изпълни задължението, като например липсата на достъп до чужда валута или необходимостта да се получи одобрение за плащането от съответна висша инстанция, не обезсилва задължението на издателя или правото на притежателя по този инструмент.

21. Даден финансов инструмент представлява капиталов инструмент, когато не поражда договорно задължение от страна на издателя да предостави парични средства или друг финансов актив или да го размени за друг финансов инструмент при потенциално неблагоприятни условия. Въпреки че притежателят на капиталов инструмент може да има право да получи пропорционален дял от всички дивиденти или други разпределения извън собствения капитал, издателят няма договорно задължение да направи такива разпределения.

22. Когато една привилегирована акция предвижда задължително откупуване от издателя, във фиксиран или определим размер, на фиксирана или определима бъдеща дата, или дава право на притежателя и да изиска от издателя откупуване на акцията на или след конкретна дата, и то във фиксиран или определим размер, в този случай инструментът отговаря на определението за финансов пасив и се класифицира като такъв. Привилегирована акция, която не определя изрично такова договорно задължение, може да го установи непряко чрез своите условия и клаузи. Например привилегирована акция, при която не е предвидено задължително откупуване или откупуване по желание на притежателя й, може да има договорно обезпечен ускоряващ се дивидент, чийто доход в близко бъдеще се планира да нараства толкова бързо, че издателят да бъде принуден икономически да откупи инструмента. При тези обстоятелства е подходящо класифицирането му като финансов пасив, тъй като издателят има малка, ако не и нищожна възможност да избегне откупуването на инструмента. Аналогично—ако един финансов инструмент, обозначен като акция, дава опция на притежателя да изисква откупуване при настъпване на дадено бъдещо събитие, като е много вероятно то да настъпи, класифицирането му като финансов пасив при първоначалното признаване отразява съдържанието на инструмента.

Класифициране на съставните финансовои инструменти от издателя

23. Издателят на финансов инструмент, който съдържа елемент както на пасив, така и на собствен капитал, трябва да класифицира поотделно компонентите на инструмента съгласно параграф 18.

24. Стандартът изисква в баланса на издателя да се представят отделно елементите пасив и собствен капитал, създадени от един и същ финансов инструмент. По-скоро е въпрос на форма, а не на съдържание обстоятелството, че пасивите и собственият капитал са създадени от един- единствен финансов инструмент, а не от два или повече отделни инструмента. Представянето на компонентите на пасива и собствения капитал, които се съдържат в един- единствен инструмент поотделно, според характера им, отразява по-вярно финансовото състояние на издателя.

25. За целите на представянето в баланса издателят признава поотделно компонентите на финансовия инструмент, който създава първичен финансов пасив за издателя и предоставя опция за притежателя на инструмента да го конвертира в капиталов инструмент на издателя. Пример за такъв инструмент е облигацията или сходен инструмент, позволяващ на притежателя да го конвертира в обикновени акции на издателя. От гледна точка на издателя такъв инструмент съдържа два компонента: финансов пасив (договорно споразумение да се предоставят парични средства или други финансови активи) и капиталов инструмент (кол-опция, даваща на притежателя право през посочен период от време да я конвертира в обикновени акции на издателя). Икономическият ефект от издаването на такъв инструмент на практика е същият както едновременното издаване на дългов инструмент с условие за предварителното му уреждане и варанти за закупуване на акции или издаването на дългов инструмент със самостоятелни варанти за закупуване на акции. Съответно във всички тези случаи издателят представя поотделно елементите на пасив и собствен капитал в своя баланс.

26. Класифицирането на компонентите пасив и собствен капитал на конвертируем инструмент не се променя при промяна на вероятността да се използва опцията за конверсия, дори когато това е станало икономически изгодно за някои притежатели. Последните не винаги действат така, както се очаква от тях, защото данъчните последици от конверсията могат да бъдат различни за различните притежатели. Нещо повече, вероятността за конверсия се променя в различните моменти. Задължението на издателя да прави бъдещи плащания остава в сила до погасяването чрез конверсия, до настъпване на падежа на инструмента или чрез някаква друга операция.

27. Финансовият инструмент може да съдържа компоненти, които не са нито финансови пасиви, нито капиталови инструменти на издателя. Инструментът би могъл да дава право на притежателя му да получи нефинансов актив, като например стока при уреждането му и опция за размяна на това право срещу акции на издателя. Издателят признава и представя капиталовия инструмент (опцията за размяна) отделно от компонентите пасив на съставния инструмент независимо дали пасивите са финансови или нефинансови.

28. Стандартът не разглежда оценката на финансовите активи, на финансовите пасиви и на капиталовите инструменти и следователно не посочва конкретен метод за присвояване на балансова стойност на елементите пасив и собствен капитал, съдържащи се в един- единствен инструмент. Възможни са следните методи:

а) присвояване стойност на по-трудния за оценяване компонент (по-често капиталовия инструмент), равна на остатъка след приспадането на стойността, която е определена отделно за по-лесно оценимия компонент от стойността на инструмента като цяло;

б) оценяване на компонентите пасив и собствен капитал поотделно и до необходимата степен пропорционалното им коригиране, така че сборът от компонентите да е равен на стойността на инструмента като цяло.

Сборът от балансовите суми, присвоени на компонентите пасив и собствен капитал, при първоначалното признаване винаги е равен на балансовата сума, която ще бъде присвоена на инструмента като цяло. Признаването и представянето на компонентите на инструмента поотделно не поражда загуба или печалба.

29. При първия подход, описан в параграф 28, издателят на облигация, конвертируема в обикновени акции, определя първо балансовата сума на финансовия пасив чрез сконтиране на потока от бъдещи плащания на лихвите и главницата по преобладаващия пазарен курс за подобен пасив, който не съдържа капиталов компонент. След това балансовата сума на капиталовия инструмент, представен от опция за конвертиране на инструмента в обикновени акции, може да бъде определена чрез приспадане на балансовата сума на финансовия пасив от стойността на инструмента като цяло. При втория подход издателят определя стойността на опцията директно—или като се позовава на справедливата стойност на подобна опция, ако съществува такава, или като използва модел за определяне цената на опции. След това стойността, определена за всеки компонент, се коригира пропорционално до необходимата степен, докато сборът от балансовите суми, присвоени на компонентите, стане равен на стойността на еквивалента, получен срещу конвертируемата облигация.

Лихви, дивиденти, загуби и печалби

30. Лихвите, дивидентите, загубите и печалбите, свързани с даден финансов инструмент или компонент, класифициран като финансов пасив, трябва да се представят в отчета за дохода като разход или приход. Разпределените суми между притежателите на финансов инструмент, класифициран като капиталов инструмент, трябва да се приспаднат от издателя директно от капитала.

31. Класифицирането на даден финансов инструмент в баланса определя дали лихвите, дивидентите, загубити и печалбите, свързани с този инструмент, ще се класифицират като разход или приход и дали ще се отчетат в отчета за дохода. Така плащанията на дивиденти по акциите, класифицирани като пасиви, се класифицират като разход по същия начин, както лихвите по облигациите и се отчитат в отчета за дохода. Аналогично—печалбите и загубите, свързани с откупуването или рефинансирането на инструментите, класифицирани като пасиви, се отчитат в отчета за дохода, докато откупуването или рефинансирането на инструменти, класифицирани като капитал на издателя, се отчитат като движения в капитала.

32. Дивидентите, класифицирани като разходи, могат да бъдат представени в отчета за дохода или заедно с лихвите по други пасиви, или като отделна позиция. Оповестяването на лихвите и дивидентите става според изискванията на МСС 1 Представяне на финансови отчети, МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. При някои обстоятелства е желателно в отчета за дохода лихвите и дивидентите да се оповестяват отделно поради значителните различия при признаването им за разход за данъчни цели. Отразяването на размерите на данъчните ефекти става в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

Компенсиране на финансов актив и финансов пасив

33. Финансовият актив и финансовият пасив трябва да бъдат компенсирани, а нетната стойност—отчетена в баланса, когато предприятието:

а) има законово право да компенсира признатите стойности;

б) възнамерява да извърши уреждане на актива и пасива на нетна основа или едновременно да реализира актива и да уреди пасива.

34. Според този стандарт представянето на финансовите активи и на финансовите пасиви трябва да става на нетна основа, когато това отразява очакваните от предприятието бъдещи парични потоци от уреждането на два или повече отделни финансови инструмента. Когато предприятието има право да получи или изплати единична нетна сума и възнамерява да направи това, на практика то има само един финансов актив или финансов пасив. При други обстоятелства финансовите активи и пасиви се представят поотделно едни от други съобразно техните характеристики на ресурси или задължения на предприятието.

35. Компенсирането на признат финансов актив и на признат финансов пасив и представянето на нетната стойност се различават от това да се преустанови признаването на даден финансов актив или пасив. Въпреки че компенсирането не поражда признаване на печалба или загуба, когато се преустанови признаването на даден финансов инструмент, резултатът може да бъде не само премахване от баланса на признавана дотогава позиция, но и признаване на печалба или загуба.

36. Правото на компенсация е законово право на длъжника по силата на договор или друго споразумение да уреди или елиминира по друг начин цялата или част от сумата, дължима на кредитор, като компенсира тази сума със сумата, дължима от кредитора. При необичайни обстоятелства длъжникът може да има законово право да компенсира сумата, дължима на кредитор, със сума, дължима от трета страна, но при условие, че между трите страни има споразумение, в което ясно е установено правото на длъжника да извърши компенсиране. Тъй като правото на компенсиране е законово право, условията, които го подкрепят, могат да се различават в различните правни юрисдикции, затова трябва внимателно да се прецени кои закони са приложими към отношенията между страните.

37. Съществуването на право със законова сила да се компенсира финансов актив и финансов пасив засяга правата и задълженията, свързани с даден финансов актив и финансов пасив, които могат съществено да повлияят върху излагането на предприятието на кредитен и ликвиден риск. Все пак съществуването на това право само по себе си не е достатъчно основание за компенсиране. При отсъствие на намерение да се упражни това право или да се уреди едновременно, размерът и графикът за бъдещите парични потоци на предприятието остават непроменени. Когато дадено предприятие възнамерява да упражни това право или да извърши едновременно уреждане, нетното представяне на актива и пасива дава по-точна представа за размерите и за графика на очакваните бъдещи парични потоци, както и за рисковете, на които те са изложени. Намерението на едната или на двете страни да извършат нетно уреждане, без да имат законово право за това, не е достатъчно основание за компенсиране, тъй като правата и задълженията, свързани с отделния финансов пасив, остават непроменени.

38. Влияние върху намеренията на дадено предприятие за уреждането на определени активи и пасиви могат да окажат както обичайната му дейност, така и изискванията на финансовите пазари и други обстоятелства, които биха ограничили способността му да извърши нетно или едновременно уреждане. Когато дадено предприятие има право на компенсиране, но не възнамерява да извърши нетно уреждане или да реализира актива и уреди пасива едновременно, ефектът от това право върху кредитния риск, на който се излага предприятието, се оповестява съгласно изискванията в параграф 66 на този стандарт.

39. Едновременното уреждане на два финансови инструмента може да настъпи например с помощта на клирингова къща в един организиран финансов пазар или чрез непосредствена размяна. При тези обстоятелства паричните потоци всъщност са еквивалентни на единична нетна сума и не са изложени на кредитен или ликвиден риск. При други обстоятелства предприятието може да уреди два инструмента, като получи и изплати отделни суми, като се излага на кредитен риск за пълния размер на актива или на ликвиден риск за пълния размер на пасива. Излагането на рискове може да бъде значително, дори ако е относително краткотрайно. Следователно реализацията на финансов актив и уреждането на финансов пасив се смятат за едновременни само когато операциите се извършват в един и същ момент.

40. Условията, посочени в параграф 33, обикновено не се съблюдават и съответно компенсирането не е подходящо, когато:

а) няколко различни финансови инструмента се използват за да наподобят чертите на един единствен финансов инструмент (т.е. на “синтетичен инструмент”);

б) финансовите активи и финансовите пасиви са породени от финансови инструменти със същата изложеност на риск (например активите и пасивите в портфейл от форуърдни договори или други производни инструменти), но се отнасят до различни насрещни страни;

в) финансовите или други активи се представят като обезпечение за финансови задължения без парично обезщетение;

г) длъжникът заделя финансови активи под попечителство с цел да изпълни дадено задължение, без съответните активи да са приети от кредитора за уреждане на задължението (например създаване на погасителен фонд);

д) се очаква погасяването на задълженията, направени в резултат на събития, пораждащи загуби по силата на клауза от застрахователна полица, да бъде извършено от трета страна.

41. Предприятие, което предприема множество операции с финансови инструменти с една и съща насрещна страна, може да “се договори за цялостно нетно уреждане” с тази страна. Такова споразумение осигурява едно- единствено нетно уреждане на всички финансови инструменти, включени в споразумението, в случай на неустойка или на прекратяване на някой от договорите. Тези договорености се използват често от финансовите институции, за да се защитят от загуби в случай на фалит или други събития, поради които една от страните не може да изпълни задълженията си. Обикновено договореността за цялостно нетно уреждане на задълженията дава право на компенсиране, имащо законна сила и влияе върху реализацията или уреждането на отделни финансови активи и пасиви само при настъпване на неустойка или събитие, което при други обстоятелства не би трябвало да настъпи при нормалното протичане на дейността. Договореността за цялостно нетно уреждане не създава основа за компенсиране, ако не са удовлетворени и двата критерия на параграф 33. Когато финансовите активи и пасиви, предмет на договореността за цялостно нетно уреждане, не се компенсират, ефектът от договореността върху кредитния риск, на който се излага предприятието, се отразява съгласно параграф 66.

Оповестяване

42. Целта на оповестяването, наложено като изискване от стандарта, е да се предостави информация, която да подпомогне разбирането на значението на балансовите и задбалансовите финансови инструменти за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на предприятието и да се улесни оценката на размера, графика и сигурността на бъдещите парични потоци, свързани с тези инструменти. В допълнение към предоставянето на конкретна информация за определени салда и операции с финансови инструменти на предприятията се препоръчва да предоставят сведения за степента на използване на финансовите инструменти, за свързаните с тях рискове и обслужваните бизнесцели. Обсъждането на политиката на ръководството по отношение контрола върху рисковете, свързани с финансовите инструменти, в това число и политиката по такива въпроси като хеджиране на изложеността на рискове, избягването на прекомерни концентрации на риск и изискванията за обезпечаване, за да се смекчат кредитните рискове, предоставят важна допълнителна информация, която е независима от конкретните инструменти, неуредени към определена дата. Някои предприятия дават такава информация като коментар, съпътстващ финансовите им отчети, а не като част от самите отчети.

43. В резултат на операциите с финансови инструменти предприятието може да поеме или да прехвърли към друга страна един или повече от финансовите рискове, описани по-долу. Отразяването, което се изисква, дава информация за подпомагане потребителите на финансовите отчети при оценката на степента на риска, свързан както с признатите, така и с непризнатите финансови инструменти.

а) ценови риск—съществуват три вида ценови риск: валутен риск, лихвен риск и пазарен риск.

1) валутен риск—при който стойността на даден финансов инструмент се колебае поради промени във валутните курсове;

2) лихвен риск—при който стойността на даден финансов инструмент се колебае поради промени в пазарните лихвени проценти;

3) пазарен риск—при който стойността на даден финансов инструмент се колебае в резултат на промени в пазарните цени, независимо дали тези промени са причинени от фактори, характерни за отделните ценни книжа или за техния издател, или от фактори, отнасящи се до всички ценни книжа, търгувани на пазара;

терминът “пазарен риск” включва не само възможността за загуба, а и тази за печалба;

б) кредитен риск—кредитен е рискът, при който една от страните по финансовия инструмент не изпълнява свое задължение и по този начин причинява финансова загуба на другата страна;

в) ликвиден риск—наричан още риск на финансиране, е този, при който дадено предприятие ще срещне трудности при набавяне на финансови средства за изпълнение на ангажименти, свързани с финансови инструменти; причина за ликвидния риск може да бъде невъзможността да се продаде бързо финансов актив на стойност, близка до справедливата му стойност;

г) риск на паричния поток—този, при който има колебания в размера на бъдещите парични потоци, свързани с даден паричен финансов инструмент; например при дългов инструмент с плаващ лихвен процент такива колебания водят до промяна на ефективния лихвен процент на финансовия инструмент, като обикновено не настъпва съответна промяна в неговата справедлива стойност.

Оповестяване на политиката за управление на рисковете

43А. Предприятието следва да оповести своите цели и политика на управлението на рисковете, включително политиката на хеджиране на всеки главен тип прогнозирана операция, за която е използвано счетоводство на хеджиране.

44. Стандартите не определят нито формата на информацията, която трябва да бъде оповестена, нито мястото й в рамките на финансовите отчети. По отношение на признатите финансови инструменти, ако информацията, която се изисква, е включена във формата на баланса, не е необходимо тя да се повтаря в приложението към финансовите отчети. Що се отнася до непризнатите финансови инструменти обаче, основният начин за оповестяването им е в обяснителни бележки или приложени справки. Оповестяването може да включва комбинация от текстове и конкретни количествени данни в зависимост от характера на инструментите и тяхното относително значение за предприятието.

45. Определянето на степента, до която ще се оповести конкретен финансов инструмент, е въпрос на преценка, като се вземе предвид относителното значение на тези инструменти. Необходимо е да се постигне равновесие между обременяването на финансовите отчети с излишни подробности, които биха затруднили техните потребители, и спестяването на важна информация в резултат на прекаленото й сгъстяване. Например, когато едно предприятие е страна по множество финансови инструменти със сходни характеристики, без сам по себе си нито един договор да е значителен, обобщената информация чрез позоваване на отделни класове инструменти е най-подходяща. От друга страна, конкретната информация за отделния инструмент може да се окаже важна, ако този инструмент е например важен елемент в капиталовата структура на предприятието.

46. Ръководството на предприятието групира финансовите инструменти по класове според характера на информацията, която трябва да бъде отразена, като взема предвид характеристиката на инструментите, т.е. дали са признати или не, а ако са признати—според базата, използвана за оценката им. По принцип класовете се определят на база разграничаване на позициите, отчетени по себестойност от позициите, отчетени по справедлива стойност. Когато сумите, оповестени в приложението или обяснителните бележки към баланса, се отнасят за признати активи и пасиви, трябва да има достатъчно информация, която да позволява равнението им спрямо съответните статии от баланса. Когато предприятието е страна по финансови инструменти, които не са предмет на този стандарт, като например задължения по пенсионни фондове или застрахователни договори, тези инструменти образуват клас или класове от финансови активи или финансови пасиви, които се оповестяват отделно от инструментите, предмет на настоящия стандарт.

Изисквания, условия и счетоводна политика

47. За всеки клас финансови активи, финансови пасиви и капиталови инструменти, независимо дали са признати или не, предприятието трябва да оповести:

а) информация за степента и характера на финансовите инструменти, в т.ч. съществените условия и клаузи, които могат да повлияят върху сумата, периодичността и сигурността на бъдещите парични потоци;

б) счетоводните политики и възприетите методи, включително критериите за признаване и базата, която е използвана за оценка.

48. Договорните условия и клаузи на финансовия инструмент са важен фактор, който влияе върху размера, периодичността и сигурността на бъдещите парични вземания и плащания от страните по инструмента. Условията и клаузите на признатите и непризнатите инструменти се оповестяват, когато поотделно или като клас, са важни за текущото финансово състояние на предприятието или за неговите бъдещи оперативни резултати. Ако нито един отделен инструмент не е съществен самостоятелно за бъдещите парични потоци на дадено предприятие, основните характеристики на инструментите се описват чрез съответстващо групиране на сходни инструменти.

49. Когато притежаваните или издадени от дадено предприятие финансови инструменти, индивидуално или като клас, създават потенциално значимо излагане на рисковете, описани в параграф 43, условията и клаузите, които наложително се оповестяват, са следните:

а) стойността на главницата, отчетна, номинална или друга подобна стойност, която при някои производни инструменти, като например лихвените суапове, може да бъде стойността (наричана още условна стойност), върху която се базират бъдещи плащания;

б) датата на падежа, датата на валидност или на упражняване;

в) опциите с предварително уреждане, притежавани от която и да е от страните на инструмента, включително периода, през който, или датата, на която опциите могат да бъдат упражнени, както и цената (или диапазонът от цени), при която могат да бъдат упражнени;

г) опции, притежавани от която и да е от страните на инструмента за конвертиране на инструмента или за размяната му срещу друг финансов инструмент или друг финансов актив или пасив, включително периода, през който, или датата, на която опциите могат да бъдат упражнени, а също и коефициента (коефициентите) на конверсия или размяна;

д) сумата и периодичността на планирани бъдещи парични постъпления или плащания по главницата на инструмента, включително погасителните вноски и всякакви погасителни фондове или подобни изисквания;

е) уговореният процент или размерът на лихвите, дивидентите или други периодични доходи по главницата, както и периодичността на плащанията;

ж) обезпечението, прието—когато става дума за финансов актив, и предоставено—в случай на финансов пасив;

з) валутата, в която трябва да се извършват вземанията или плащанията при инструмент, за който паричните потоци са деноминирани във валута, различна от отчетната валута на предприятието;

и) в случай на размяна информацията относно инструмента, който ще бъде придобит в резултат на размяната, описана от а) до з);

к) всяко условие на инструмента или свързана с него уговорка, което, в случай че бъде нарушено значително би променило останалите клаузи (например максималното съотношение на дълг към капитал в облигационен договор, който в случай, че бъде нарушен, ще превърне в дължима и незабавно платима пълната стойност на главницата на облигацията).

50. Когато представянето на даден финансов инструмент в баланса се различава от правната му форма, се препоръчва предприятието да обясни характера на инструмента в бележките към финансовите отчети.

51. Информацията за степента и характера на финансовите инструменти е по-полезна, когато разкрива всички видове връзки между отделните инструменти, които могат да влияят върху размера, периодичността или сигурността на бъдещите парични потоци на дадено предприятие. Важно е например да се отразят връзките от хеджиране, каквито могат да съществуват, ако едно предприятие притежава инвестиции в акции, за които е закупило пут опция. По същата причина е важно да се отразят връзките между компонентите на “синтетичните инструменти”, като например дълг с фиксиран процент, създаден чрез получаване на кредит при плаващ процент, и осъществяване на суап “от плаващ към фиксиран лихвен процент”. Във всеки отделен случай предприятието представя отделните финансови активи и финансови пасиви в баланса си в зависимост от характера им самостоятелно или в групата финансови активи или на финансови пасиви, към която принадлежат. Информацията от рода на описаната в параграф 49 може да разкрие на потребителите на финансовите отчети до каква степен изложеността на рискове се променя от връзките между активите и пасивите, но при някои обстоятелства е необходимо допълнително оповестяване.

52. Съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети предприятието оповестява кратко и ясно всяка по-значителна счетоводна политика, включително и възприетите общи принципи и метода за прилагане на тези принципи към съществени операции и обстоятелства, възникващи в дейността на предприятието. За финансовите инструменти такова оповестяване включва:

а) критериите, използвани при решаването кога да се признае даден финансов актив или финансов пасив в баланса и кога да се преустанови признаването му;

б) базата за оценка, прилагана към финансовите активи и финансовите пасиви, както при първоначалното признаване, така и след това;

в) базата, върху която се признават и оценяват приходите и разходите, породени от финансовите активи и финансовите пасиви.

53. Видовете операции, за които може да е необходимо оповестяване на съответната счетоводна политика, са следните:

а) прехвърляне на финансови активи, когато прехвърлящата страна има продължаващо участие във или свързаност с активите, като например секюритизации на финансови активи, договори за обратно изкупуване и договори за повторно обратно изкупуване;

б) прехвърляне на финансови активи към доверителен фонд с цел изпълнение за задълженията при настъпване на падежа им, без задължението на прехвърлящата страна да е изпълнено към момента на прехвърлянето, като например фондове, създадени за погасяване на задължения;

в) придобиване или издаване на отделни финансови инструменти като част от серия операции, предназначени да синтезират ефекта от придобиването или издаването на един отделен инструмент;

г) придобиване или издаване на финансови инструменти като хеджиране срещу изложеност на рискове;

д) придобиване или издаване на парични финансови инструменти, носещи определен лихвен процент, който се различава от преобладаващия на паричния пазар лихвен процент към датата на издаване.

54. За да се предостави правилна информация на потребителите на финансовите отчети, която да им разкрива базата, върху която са оценени финансовите активи и пасиви, оповестяването на счетоводната политика трябва да посочи не само дали конкретната група активи или пасиви е била оценена по себестойност, справедлива стойност или на някаква друга база, но също и метода за прилагане на тази база. Например за отчитаните по себестойност финансови инструменти от предприятието може да се изисква да оповести как отчита:

а) разходите за придобиване или издаване;

б) премиите и сконтото по парични финансови активи и финансови пасиви;

в) промените в определения размер на очаквани бъдещи парични потоци, свързани с даден паричен финансов инструмент, като например облигация, индексирана към цената на стока;

г) промените в обстоятелствата, които водят до значителна несигурност в навременното събиране на всички договорни суми, дължими от паричните финансови активи;

д) намаляването на справедливата стойност на финансовите активи под тяхната балансова сума;

е) преструктурираните финансови пасиви.

За финансовите активи и финансовите пасиви, отчитани по справедлива стойност, предприятието посочва дали отчетните стойности са определени от котирани пазарни цени, от независими оценки, от анализ на сконтирания паричен поток или чрез друг подходящ метод и оповестява всякакви значителни предположения, направени в прилагането на тези методи.

55. Предприятието оповестява базата, на която реализираните и нереализирани печалби и загуби, лихви и други видове приходи и разходи, свързани с финансовите активи и пасиви, се отчитат в отчета за дохода. Отразяването включва информацията за базата, върху която се признават приходите и разходите, произтичащи от финансовите инструменти, държани с цел хеджиране. Когато предприятието представя приходните и разходните статии на нетна основа, въпреки че съответните финансови активи и пасиви не са били компенсирани в балансовия отчет, причината за това представяне се оповестява, ако ефектът е значителен.

Лихвен риск

56. За всяка група финансови активи и финансови пасиви, независимо дали са признати или непризнати, предприятието трябва да оповести информация относно изложеността си на лихвен риск, която да съдържа:

а) договорните дати на преоценка или падеж в зависимост от това коя е по-ранната дата;

б) ефективни лихви, когато са приложими.

57. Предприятието предоставя информация за своята изложеност на ефектите от бъдещи промени в преобладаващото равнище на лихвени проценти. Промените в пазарните лихвени проценти оказват пряко влияние върху договорно определените парични потоци, свързани с някои финансови активи и пасиви (риск на касовия поток), и върху справедливата стойност на други (ценови риск).

58. Информацията за датите на падеж или за датите на преоценка, ако те са по-ранните, разкрива периода, за който са фиксирани лихвените проценти, а информацията за ефективните лихвени проценти посочва равнищата, на които са фиксирани. Оповестяването на тази информация предоставя на потребителите на финансовите отчети основа за оценяване на ценовия лихвен риск, на който е изложено предприятието, а оттам и на потенциала за печалба или загуба. За инструментите, които се преоценяват спрямо пазарния лихвен процент преди падежа, периодът до следващата преоценка е по-важен за оповестяване, отколкото периодът на падежа.

59. Когато очакваните дати на преоценка или падеж се различават съществено от датите по договора, предприятието може да реши да оповести тази информация, за да се допълни информацията за договорните дати на преоценка и падеж. Тази информация може да се окаже особено важна, ако например предприятието може да предскаже със значителна доза сигурност размера на ипотечните заеми с фиксиран лихвен процент, които ще бъдат изплатени преди падежа, и използва тези данни като основа за управление на изложеността си на лихвен риск. Допълнителната информация включва отразяването на факта, че тя се основава на очакваните от ръководството бъдещи събития и обяснява направените предположения за датите на преоценка или падеж и по какво се различават тези предположения от договорните дати.

60. Предприятието посочва кои от неговите финансови активи и финансови пасиви са:

а) изложени на ценови лихвен риск, като например паричните финансови активи и пасиви с фиксиран лихвен процент;

б) изложени на лихвен риск на паричния поток, като например парични финансови активи и пасиви с плаващ лихвен процент, който се променя с промяната на пазарните проценти;

в) не са изложени на лихвен риск, като например някои инвестиции в капиталови ценни книжа.

61. Ефективен лихвен процент (ефективен доход) на паричен финансов инструмент е процентът, който се използва за изчисляване на сегашната стойност, за да се получи отчетната стойност на инструмента. При изчисляване на сегашната стойност се прилага лихвеният процент към потока от бъдещи парични вземания или плащания от датата на отразяване в отчета до следващата дата на преоценка (падеж) и към очакваната отчетна стойност (стойност на главницата) към тази дата. Процентът е историческият процент за инструмент с фиксиран процент, отчитан по амортизирана стойност, а за инструмент с плаващ процент или инструмент, отчитан по справедлива стойност - този процент е текущият пазарен процент. Ефективният лихвен процент понякога се нарича равномерен доход до падежа или до следващата дата на преоценка и е при същия процент на възвръщаемост на инструмента за този период.

62. Изискването в параграф 56, б) се отнася за облигации, за средносрочни облигации и подобни парични финансови инструменти, включващи бъдещи плащания, които създават възвръщаемост за притежателя и разход за издателя, отразяващи стойността на парите във времето. Изискването не се отнася за финансови инструменти, като непарични и производни инструменти, които не носят определим ефективен лихвен процент. Например въпреки че някои инструменти като производните, свързани с лихвения процент, между които суапове, форуърдни лихвени споразумения и опции, са изложени на ценови риск или на риск на паричния поток при промени в пазарните лихвени проценти, отразяването на ефективния лихвен процент не е от значение. Все пак, когато предприятието предоставя информация за ефективния лихвен процент, то отразява ефекта, който имат хеджиращи или “конвертиращи” операции като лихвени суапове върху неговата изложеност на лихвен риск.

63. Предприятието може да остане изложено на лихвени рискове, свързани с финансовите активи, премахнати от баланса, в резултат на операция от рода на секюритизацията. Аналогично—то може да бъде изложено на лихвени рискове в резултат на операция, при която в баланса не се признават никакви финансови активи или пасиви, като например ангажимент за отпускане на средства при фиксиран лихвен процент. При тези обстоятелства предприятието оповестява информация, която ще позволи на потребителите на финансовите отчети да разберат характера и степента на неговото излагане на риск. При секюритизация или друг подобен трансфер на финансови активи тази информация обикновено включва характера на прехвърляните активи, тяхната отчетна главница, лихвения процент и срока на падежа, както и условията на операцията, при които се запазва изложеността на лихвен риск. В случаите на ангажимент за отпускане на средства оповестяването обикновено съдържа отчетната главница, лихвения процент и срока на падежа на сумата, която следва да се предостави, както и по-съществените условия на операцията, пораждащи излагането на риск.

64. От характера на дейността на предприятието и от степента на неговата активност в областта на финансовите инструменти зависи дали информацията за лихвения риск ще бъде представена като текст, в таблица или като комбинация от двете форми. Когато предприятието има значителен брой финансови инструменти, които са изложени на ценови риск на лихвения процент или на риск на паричния поток, то може да възприеме един или повече от следните подходи за представяне на информацията:

а) балансовите стойности на финансовите инструменти, изложени на ценови риск на лихвения процент, могат да бъдат представени под формата на таблица, да се групират по падеж или преоценка по договор, както следва:

1) до една година от дата на баланса;

2) повече от една година и по-малко от пет години от датата на баланса;

3) пет години или повече от датата на баланса;

б) желателно е да има по-подробна информация, когато работата на предприятието е засегната значително от степента на неговата изложеност на ценови риск на лихвения процент; предприятие от рода на банка може да оповести например отделни групи от отчетни стойности на финансови инструменти с падеж или преоценка по договор, както следва:

1) до един месец от датата на баланса;

2) повече от един и по-малко от три месеца от датата на баланса;

3) повече от три и по-малко от дванадесет месеца от датата на баланса;

в) аналогично—предприятието може да посочи своята изложеност на лихвени рискове на паричния поток чрез таблица, показваща общата балансова стойност на групи финансови активи с плаващ лихвен процент, и посредством финансови пасиви с различни бъдещи периоди на падеж;

г) информацията за лихвения процент може да се оповестява за конкретните финансови инструменти, но може да се представят и среднопретеглени лихвени проценти или диапазон от лихвени проценти за всяка група финансови инструменти; предприятието групира в отделни групи инструментите, деноминирани в различни валути или изложени на различаващи се съществено кредитни рискове, когато тези фактори водят до значителни различия в ефективните лихвени проценти на инструментите.

65. При някои обстоятелства предприятието може да е в състояние да предостави полезна информация за своята изложеност на лихвени рискове, като посочи ефекта от хипотетична промяна в преобладаващото равнище на пазарните лихвени проценти върху справедливата стойност на неговите финансови инструменти и бъдещите доходи и парични потоци. Подобна информация за чувствителността към лихвените проценти може да се основава на предполагаема промяна от 1 % в пазарните лихвени проценти, настъпваща към датата на баланса. Влиянието на тази промяна се отнася не само до промени в лихвените приходи и разходи, свързани с финансови инструменти с плаващ лихвен процент, но и до печалби и загуби от промени в справедливата стойност на инструменти с фиксиран лихвен процент. Тази чувствителност към лихвените проценти може да се ограничи до преките ефекти от промяната на лихвения процент върху лихвоносни финансови инструменти на разположение към датата на приключването на баланса, тъй като непрякото влияние на промяната на лихвените проценти на финансовите пазари върху отделните предприятия обикновено не може да се предскаже със сигурност. Когато се оповестява информация за чувствителността към лихвените проценти, предприятието посочва базата, на която е подготвило информацията заедно с по-значителните предположения.

Кредитен риск

66. За всякя група финансови инструменти, независимо дали са признати или непризнати, предприятието трябва да оповести информация за своята изложеност на кредитен риск, която да включва:

а) сумата, която най-добре представя неговото максимално излагане на кредитен риск към датата на баланса, без да се взема предвид справедливата стойност на каквото и да е обезпечение в случай, че другите страни не изпълнят задълженията си по финансовите инструменти;

б) значителните концентрации на кредитен риск.

67. Предприятието оповестява информацията, свързана с кредитния риск, за да могат потребителите на финансовите отчети да оценят степента, до която неизпълнението на задълженията от насрещните страни може да намали размера на бъдещите парични потоци от финансовите активи на разположение към датата на баланса. Подобни неизпълнения пораждат финансова загуба, която се признава в отчета за дохода на предприятието. Според параграф 66 не е необходимо предприятието да оповести своята оценка за вероятността от загуби в бъдеще.

68. Целта на оповестяването на сумите, изложени на кредитен риск без оглед на потенциалното им възстановяване при реализация на обезпечението (“максимално излагане на предприятието на кредитен риск”), е следната:

а) да се даде представа на потребителите на финансовите отчети за сумата, изложена на кредитен риск, както по отношение на признатите, така и по отношение на непризнатите финансови активи;

б) да се вземе предвид, че максималната изложеност на загуба може да се различава от отчетната стойност на даден признат финансов актив или от справедливата стойност на даден непризнат финансов актив, отчетени във финансовите отчети.

69. Когато признати финансови активи са изложени на кредитен риск, отчетната стойност на активите в баланса, изчистена от всички възможни провизии за загуби, обикновено представлява сумата, изложена на кредитен риск. Примерно когато лихвен суап се отчита по справедлива стойност, максималната изложеност на загуба към датата на баланса обикновено е отчетната стойност, тъй като тя представлява цената—според текущите пазарни проценти—на замяната на суапа в случай на неизпълнение. В този случай не е необходимо допълнително оповестяване освен направеното в баланса. От друга страна, както е посочено чрез примерите в параграфи 70 и 71, максималната потенциална загуба на предприятието от някои признати финансови активи може значително да се различава от тяхната отчетна стойност и от други оповестени суми, като например тяхната справедлива стойност или стойността на главницата. При тези обстоятелства е необходимо допълнително оповестяване, за да се изпълнят изискванията на параграф 66, а).

70. Финансов актив, който е предмет на законово право за компенсиране на финансово задължение, не се представя в баланса изчистен от задължението, освен ако не се предвижда неговото нетно или едновременно уреждане. Въпреки това предприятието оповестява съществуването на законово право за компенсиране, когато предоставя информация съгласно параграф 66. Примерно когато предприятието трябва да получи постъпления от реализацията на финансов актив преди уреждането на финансов пасив на същата или на по-голяма стойност, като предприятието има законово право на компенсиране, то има възможност да упражни правото на компенсиране, за да избегне евентуална загуба в случай на неизпълнение от насрещната страна. Все пак, ако предприятието отговори или има вероятност да отговори на неизпълнението чрез продължаване срока на финансовия актив, ще съществува излагане на кредитен риск, когато новите условия предвиждат събирането на постъпленията да се отложи след датата, на която трябва да бъде уреден пасивът. С цел да се информират потребителите на финансовите отчети за степента, до която към конкретен момент е намалено излагането на кредитен риск, предприятието трябва да оповести съществуването и ефекта на правото за компенсиране, когато се очаква финансовият актив да бъде събран в съответствие с неговите условия. Когато финансовият пасив, за който съществува право на компенсиране, трябва да бъде уреден преди финансовия актив, предприятието се излага на кредитен риск за пълната отчетна стойност на актива, в случай на неустойка от насрещната страна, след като пасивът е бил уреден.

71. Предприятието може да има една или повече договорености за цялостно нетно уреждане с цел да смекчат неговата изложеност на кредитен риск, но без да отговарят на критериите за компенсиране. Когато една договореност за цялостно нетно уреждане намалява значително кредитния риск, свързан с финансови активи, които не компенсират финансови пасиви към същата насрещна страна, предприятието предоставя допълнителна информация за ефекта от тази договореност. Това отразяване показва, че:

а) кредитният риск, свързан с финансови активи, предмет на договореност за цялостно нетно уреждане, се елиминира само дотолкова, доколкото дължимите на същата страна финансови пасиви могат да бъдат уредени след реализирането на активите;

б) степента, до която може да се намали цялостната изложеност на кредитен риск за предприятието чрез договореността за цялостно нетно уреждане, може да се промени значително в рамките на кратък период след датата на баланса, защото изложеността на риск се влияе от всяка операция, включена в договореността за цялостно нетно уреждане.

Желателно е предприятието да оповести условията на своята договореност за цялостно нетно уреждане, които определят доколко е намалена степента на неговия кредитен риск.

72. Когато няма кредитен риск, свързан с непризнат финансов актив, или когато максималната изложеност е равна на стойността на главницата, на отчетната, номиналната или друга сходна договорна стойност на инструмента, оповестен съгласно параграф 47, или на справедливата стойност, оповестена съгласно параграф 77, не се изисква допълнително оповестяване, за да бъде изпълнен параграф 66, а). Все пак при някои непризнати финансови активи максималната загуба, която може да бъде призната при неизпълнение на другата страна по базисния инструмент, може значително да се различава от сумите, отразени съгласно параграфи 47 и 77. Например предприятието може да има право на смекчаване на загуба, която то иначе би понесло посредством компенсирането на непризнат финансов актив чрез непризнат финансов пасив. При тези обстоятелства според параграф 66 а се изисква допълнително отразяване, освен отразеното вече според параграфи 47 и 77.

73. Гарантирането на задължение на друга страна излага гаранта на кредитен риск, който се взема под внимание при оповестяването съгласно параграф 66. Такава ситуация може да възникне например в резултат на секюритизация, при която предприятието остава изложено на кредитен риск, свързан с финансови активи, които са били премахнати от баланса. Ако предприятието е задължено съгласно клаузи за право на парично обезщетение по тази сделка да обезщети купувача на активите за кредитни загуби, то оповестява характера на активите, премахнати от баланса, размера и периодичността на бъдещите парични потоци, дължими по договор от активите, условията на задължението за парично обезщетение и максималната загуба, която може да възникне по това задължение (виж също МСС 10 Събития след датата на баланса).

74. Концентрациите на кредитен риск се оповестяват, когато не стават ясни от някакво друго оповестяване на характера и финансовото състояние на дейността и в резултат може да се получи значително излагане на загуба при неизпълнение на други страни. При установяване на значителни концентрации управлението трябва да направи преценка, вземайки предвид състоянието на предприятието и неговите длъжници. МСС 14 Отчитане по сектори дава ценни указания за установяването на промишлени и географски сектори, в рамките на които може да възникнат концентрации на кредитен риск.

75. Концентрациите на кредитен риск могат да възникнат поради излагане на риск към един- единствен длъжник или към група длъжници, които имат сходни характеристики, като например такива, на които промените в икономическите или други обстоятелства влияят еднакво върху изпълнение на задълженията. Характеристиките, които могат да предизвикат концентрация на риск, включват същността на дейността, с която се занимават длъжниците, като например бранша, в който работят, географската област, в която извършват дейността си, и равнището на надеждност на групите получатели на кредит. Например производителят на оборудване за петролната и газовата промишленост обикновено има търговски сметки, попълвани от продажбата на продуктите му, при които икономическите промени в петролната и газовата промишленост влияят върху риска от неплащане. Банка, която обикновено извършва кредитиране в международен мащаб, може да има значителен размер непогасени кредити към по-слабо развити страни и способността на банката да възстанови тези кредити може да бъде неблагоприятно повлияна от местните икономически условия.

76. Оповестяването на концентрациите на кредитен риск включва описание на общата характеристика, която идентифицира всяка концентрация, и размера на максималната изложеност на кредитен риск, свързан с всички признати и непризнати финансови активи, съдържащи тази характеристика.

Справедлива стойност

77. Предприятието трябва да оповести информацията за справедливата стойност на всяка група финансови активи и пасиви независимо дали са признати или непризнати. Когато поради липса на време или на средства не е възможно да се определи достатъчно надеждно справедливата стойност на финансов актив или пасив, фактът трябва да се оповести заедно с информацията за основните характеристики на базисния финансов инструмент, които имат отношение към неговата справедлива стойност.

78. Информацията за справедливата стойност се използва широко за различни бизнесцели, когато се определя цялостното финансово състояние на дадено предприятие и когато се вземат решения за конкретни финансови инструменти. Тя е от значение и когато потребителите на финансовите отчети трябва да взимат решения, тъй като в много случаи тя отразява оценката на финансовите пазари за настоящата стойност на очаквани бъдещи парични потоци, свързани с даден инструмент. Информацията за справедливата стойност позволява да се сравнят финансовите инструменти, имащи почти едни и същи икономически характеристики, независимо от тяхната цел и кога и от кого са били издадени или придобити. Справедливите стойности предлагат неутрална база за оценка на управлението на ръководството, като посочват резултатите от неговите решения за покупка, продажба или задържане на финансови активи и за създаване, поддържане или изпълнение на финансови задължения. Когато предприятието не отчита даден финансов актив или пасив в баланса по неговата справедлива стойност, то предоставя допълнителна информация за справедливата стойност чрез допълнително оповестяване.

79. Справедливата стойност на даден финансов актив или пасив може да се определи с някой от общоприетите методи. Оповестяването на информация за справедливата стойност включва оповестяването на приетия метод и на всякакви значителни презумпции, направени при неговото прилагане.

80. В основата на дефиницията за справедлива стойност е залегнала презумпцията, че предприятието е действащо без намерения или нужда да бъде ликвидирано, да намали значително обхвата на своите операции или да предприеме някаква сделка при неблагоприятни условия. Следователно справедливата стойност не е сумата, която предприятието би получило или би платило при наложена операция, принудителна ликвидация или разпродажба по необходимост. Все пак предприятието взема предвид своето състояние при определяне на справедливите стойности на активите си. Например справедливата стойност на финансов актив, предопределен да бъде продаден за пари в най-близко бъдеще, се определя от сумата, която то очаква да получи от тази продажба. Размерът на паричните средства, които ще бъдат реализирани от непосредствената продажба, зависи от фактори като текуща ликвидност и дълбочина на пазара за този актив.

81. Когато даден финансов инструмент се търгува в условията на активен и ликвиден пазар, котираната му пазарна цена е най-показателна за неговата справедлива стойност. Обикновено котираната пазарна цена за даден притежаван актив или за пасив, който ще бъде издаден, е текущата “бид” цена, а за актив, който ще бъде придобит, или за притежаван пасив—текущата “офър” или “аскинг” цена. Когато няма информация за тези цени, показателна за текущата справедлива стойност може да бъде цената на последната операция при условие, че не са настъпили значителни промени в икономическите обстоятелства в периода между датата на операцията и датата на отчитане. Когато предприятието има позиции на актив и пасив, които си съответстват, за база на определяне на справедливите стойности е подходящо да се използват среднопазарните цени.

82. Когато активността на даден пазар не е голяма, пазарът не е добре установен (например някои извънборсови пазари) или пък на него се търгуват относително малки обеми в сравнение с броя на единиците за търгуване от даден финансов инструмент, който трябва да бъде оценен, котираните пазарни цени може да не са показателни за справедливата стойност на инструмента. При тези обстоятелства, а също и когато няма котирана пазарна цена, могат да се използват оценителни техники за достатъчно надеждно определяне на справедливата стойност с цел да се задоволят изискванията на настоящия стандарт. Техниките, които се прилагат най-често на финансовите пазари, включват позоваване на текущата пазарна стойност на друг сходен инструмент, анализ на сконтирания паричен поток и модели за оценка на опции. Когато се използва анализ на сконтирания паричен поток, предприятието използва сконтов процент, равен на преобладаващия пазарен лихвен процент за финансови инструменти, които имат сходни условия и характеристики, в това число надеждност на кредитополучателя, остатъчен период, през който договорният лихвен процент е фиксиран, остатъчен период до изплащането на главницата и валутата, в която ще се правят плащанията.

83. За предприятието справедливата стойност на даден финансов актив или пасив, независимо дали е определен от пазарната стойност или по друг начин, се определя без намаляване на разходите, които биха били направени за размяната или за уреждането на базисния финансов инструмент. Разходите за инструменти, търгувани на организирани, ликвидни пазари, могат да бъдат относително незначителни, но за други инструменти те може да са съществени. Към разходите по сделката може да се включат данъци и мита, такси и комисионни на агенти, съветници, брокери или дилъри и налози от регулаторните служби или фондовите борси.

84. Когато даден инструмент не се търгува на организиран финансов пазар, за предприятието може да се окаже неподходящо да определи и оповести дадена единична сума, представляваща приблизителна справедлива стойност. Вместо това би било по-полезно да се оповести една поредица от суми, като се предполага, че справедливата стойност се вмества в тези граници.

85. Когато оповестяването на информация за справедливата стойност е пропуснато, тъй като не е възможно тя да бъде определена достатъчно надеждно, за улеснение на потребителите на финансови отчети се предоставя информация, чрез която сами биха могли да преценят степента на възможните различия между отчетната стойност на финансовите активи и пасиви и тяхната справедлива стойност. Освен разяснение за причината, поради която информацията и основните характеристики, имащи отношение към тяхната стойност, са пропуснати, се предоставя и информация относно пазара на тези инструменти. В някои случаи условията и клаузите на инструментите, оповестени съгласно параграф 47, могат да дадат достатъчно информация за характеристиките на инструмента. Ръководството може да изрази мнението си, ако има достатъчно основание да направи това, относно връзката между справедливата и отчетната стойност на финансовите активи и пасиви, когато не е в състояние да определи тяхната справедлива стойност.

86. Отчетната сума на вземания и плащания по тяхната историческа стойност, подчиняващи се на обичайните условия за търговски кредит, обикновено се доближава до справедливата стойност. Аналогично—справедливата стойност на задължение по депозит без посочен падеж е сумата, платима при поискване към датата на отчитане.

87. Информация за отчетната стойност, отнасяща се до тези групи финансови активи или пасиви, отчетени в баланса по стойност, различна от справедливата стойност, се представя във вид, позволяващ да се правят сравнения между отчетната стойност и справедливата стойност. За тази цел справедливите стойности на признатите финансови активи и пасиви се групират и се компенсират само до степен, съответстваща на степента на компенсиране на техните балансови стойности. Справедливите стойности на непризнатите финансови активи се представят в група или групи, отделно от признатите статии, и се компенсират само до степен, удовлетворяваща критериите за компенсиране на признати финансови активи и пасиви.

Финансови активи, отчетени по стойност, надвишаваща справедливата стойност

88. Когато предприятието отчита един или повече финансови активи на стойност, която надвишава тяхната справедлива стойност, предприятието трябва да оповести:

а) отчетната стойност и справедливата стойност или на отделните активи, или на подходящи групи от тези отделни активи;

б) причините, поради които не се намалява отчетната стойност, включително характера на доказателствата, които са в основата на убеждението на ръководството, че отчетната сума ще бъде възстановена.

89. Ръководството прави конкретна преценка при определяне на сумата, която очаква да възстанови от даден финансов актив, както и при вземане на решението дали да запише отчетната сума на актива, когато тя надвишава справедливата стойност. Информацията, която се изисква според параграф 88, помага на потребителите на финансовите отчети да разберат направената от ръководството преценка и да осъзнаят възможността за промяна на обстоятелствата, която ще доведе до намаление в отчетната стойност на актива в бъдеще. Когато е уместно, изискваната според параграф 88, а) информация се групира така, че да отразява причините, поради които ръководството не намалява отчетната стойност.

90. Счетоводната политика на предприятието по отношение на признаване намаленията в стойността на финансовите активи, оповестени съгласно параграф 47, помага да се обясни защо даден финансов актив се отчита по стойност, надвишаваща справедливата стойност. Освен това предприятието изтъква причините и доказателствата, които са специфични за този актив и дават основание на ръководството да реши, че отчетната стойност на този актив ще бъде възстановена. Например справедливата стойност на заем с фиксиран лихвен процент, който се предвижда да бъде държан до падежа, може да е паднала под неговата отчетна стойност в резултат на увеличение на лихвените проценти. При тези обстоятелства кредиторът може да не е понижил отчетната сума, тъй като няма доказателства, подсказващи, че кредитополучателят няма да изпълни задълженията си.

Други оповестявания

94. Допълнителното оповестяване е желателно, когато може да допринесе за по-доброто разбиране на финансовите инструменти от страна на потребителите на финансовите отчети. Желателно би било оповестяването на следната информация:

а) общия размер на промяната в справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, признат като приход или разход за периода; и

б) средната съвкупна отчетна стойност през годината на признати финансови активи и пасиви, средната обща стойност на главницата, средната обща отчетна, фиктивна или друга подобна стойност през годината на непризнати финансови активи и пасиви, както и средната обща справедлива стойност през годината на всички финансови активи и пасиви, особено когато наличните суми към датата на баланса са непредставителни за наличните суми през годината.

Преходни разпоредби

95. Ако няма налична сравнителна информация за предишни периоди, когато МСС 32 се прилага за пръв път, тази информация може да не се представя.

Дата на влизане в сила

96. Този стандарт влиза в сила за финансови отчети, обхващащи периоди, започващи от или след 1 януари 1996.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР