По повод Ваше писмено запитване до ТДД – гр. София, препратено по компетентност в Главна данъчна дирекция и заведено, Ви уведомявам:

В запитването Ви не е описана максимално изчерпателно конкретната фактическа ситуация, поради което изразявам следното принципно становище:

1. Относно данъчното третиране на командировачните пари, изплатени на съдружници, еднолични собственици, управители и членове на управителните и контролните органи, както и на лица, наети по извънтрудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 9 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01.01.2003 г., отчетените от търговските дружества, неперсонифицираните дружества, юридическите лица с нестопанска цел ( в случайте, когато извършват стопанска дейност) и кооперациите, разходи за командировки на съдружниците, едноличните собственици, управители и членовете на управителните и контролните органи, както и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от същия закон.

Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство. Следователно, цитираната разпоредба е приложима при данъчното облагане на упоменатите юридически лица (търговски дружества, неперсонифицирани дружества, юридически лица с нестопанска дейност и кооперации).

Разпоредбите на чл. 23, ал. 9 и 10 от ЗКПО нямат отношение към облагането на доходите на физическите лица – съдружници, управители и членове на управителни и контролни органи, както и наети по извънтрудови правоотношения.

Облагането на физическите лица е уредено в Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) и е диференцирано съобразно източниците на доход. Следователно, за целите на данъчното облагане е важно да се конкретизира основанието (източникът) за получаването на дохода. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗОДФЛ, според която възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени.

Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗОДФЛ лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22. В чл. 22 , ал. 1 от ЗОДФЛ изчерпателно са изброени възможните намаления на облагаемия доход от съответния източник.

В тази връзка принципното становище на Главна данъчна дирекция е , че дневните командировачни пари, изплатени от възложител по облигационно правоотношение, представляват облагаем доход за съответното физическо лице и се включват при формирането на данъчната основа по чл. 22 от ЗОДФЛ, както и при попълването на декларацията по чл. 41 от същия закон.

2. Относно данъчното третиране на командировачните пари на лицата, регистрирани като еднолични търговци.

Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, определят облагаемия си доход от тази дейност по реда на глава втора от ЗКПО (чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ). В тази връзка при облагането на едноличните търговци, приложима е разпоредбата на чл. 23, ал.10 от ЗКПО (ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2003 г.), според която отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на чл. 23, ал.2, т. 1 от същия закон.

Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство.