След като се запознахме подробно с Вашето запитване изразяваме следното принципно становище:

По въпрос 1:

Хипотезата на преобразуващо се дружество, в случайте когато последното не се прекратява, а продължава да съществува в правния мир, след отделяне на ново дружество, не попада в обхвата на чл. 42, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), т.е. ДЗЛ не следва авансово да определя финансов резултат за данъчни цели и да се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър. Определянето на дължимия корпоративен данък и подаването на годишна данъчна декларация в горецитирания случай, следва да се осъществят по реда на чл. 51, ал. 1 и 2от ЗКПО. В този смисул разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от материалния данъчен закон е ирелевантна към разглеждания казус.

По въпрос 2:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО, когато дивидентите са начислени в полза на държавно или общинско юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание. Съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общината е юридическо лице. Тя има свое имущество и самостоятелен общински бюджет и има право да осъществява стопанска дейност чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество или чрез търговски дружества с общинско участие (чл.51, ал.1 от Закона за общинската собственост) на собствено основание, а не като представител на държавата. С оглед изложеното във Вашето писмо и на основание на цитираните разпоредби считаме, че начисленият в полза на общината дивидент подлежи на облагане с 15 на сто данък, който се удържа при източника на дохода и е окончателен.

По въпрос 3:

Нормата за определяне на размера на загубите, подлежащи на пренасяне е с материално-правен характер. В зависимост от това, размера на загубите, които подлежат на пренасяне, следва да се определя по реда на действащите разпоредби на материалния данъчен закон към момента на възникването им. В този смисъл дефиницията за загуба, регламентирана в # 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на ЗКПО в сила от 01.01.2003 г. се отнасят и са приложиме единствено и само за случайте възникнали само след 01.01.2003 г.