Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-53 от 26.02.2003 г. на НОИ

29 Mar 2004 15:28ч, видяна 2860 пъти
реклама
Измененията и допълненията на Кодекса за задължително обществено осигуряване /обн. ДВ, бр. 119 от 2002 г./, на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане /обн. ДВ, бр.10 от 2003 г./ и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. /обн. ДВ., бр. 119 от 2002 г./, в сила от 1 януари 2003 г.

І. Определяне на минималния месечен осигурителен доход

Съгласно изменението на чл. 6, ал. 3 от КЗОО от 1 януари 2003 г. осигурителните вноски за работниците и служителите и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния оси-гурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния размер на осигури-телния доход.

Минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година по икономически дейности и квалифика-ционни групи професии се определя с чл. 8 от ЗБДОО за 2003 г., съгласно приложението към т. 1 от него. Минималният осигурите-лен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии се определя за всяка календарна година.

Минимален осигурителен доход се определя за всички работници и служители, работещи по трудови правоотношения, както и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества и зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която се класифицира професията, упражнявана от всяко осигурено лице.

Минималният месечен осигурителен доход се изчислява съобразно разпоредбите на новосъздадените ал. 2, 3, 4 и 5 към чл. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.

Минималният осигурителен доход за работниците и слу-жителите, които работят в специализирани предприятия, кооперации и цехове за инвалиди съгласно Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии /т. 2 от прил. към чл. 8, т. 1 към ЗБДОО за 2003 г./

Осигурителните вноски за работещите по трудови пра-воотношения се внасят върху получените брутни трудови възнаг-раждения и възнаграждения за платени отпуски по Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономически дейности. Във възнаграж-дението, с оглед определянето на минималния осигурителен доход, не се включват сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Платени отпуски по смисъла на Кодекса на труда са:

- основен и удължен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ;

- допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 от КТ;

- отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения по чл. 157 от КТ;

- отпуск на синдикални дейци по чл. 159 от КТ;

- служебни и творчески отпуски по чл. 161 от КТ, когато са платени;

- отпуск за кърмене и хранене на малко дете по чл. 166 от КТ;

- платен отпуск за две или повече живи деца по чл. 168 от КТ;

- платен отпуск за обучение по чл. 169 от КТ;

- отпуск за приемен изпит в учебно заведение по чл. 170 от КТ;

- отпуск по чл. 319 от КТ – работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

В броя на отработените дни, с оглед пропорционалното намаляване на минималния осигурителния доход не се включват дните в неплатен отпуск по КТ и дните, за които лицата са получили обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете.

При изплащане на еднократни възнаграждения /за Коледа, Великден, целеви награди и т. н./ на осигурени, които нямат отработени дни през месеца и не са в платен отпуск по КТ, осигу-рителните вноски се дължат върху размера на изплатеното въз-награждение. Когато не са отработени всички дни през месеца, тези възнаграждения се прибавят към изплатените брутни трудови възнаграждения и осигурителните вноски се внасят върху сбора от възнагражденията, но върху не по-малко от минималния осигури-телен доход, определен за отработените дни.

Осигурителните вноски се дължат върху определените минимални осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии и в месеците, в които е изплатен само аванс.

Когато лицата не са отработили всички дни през месеца или са се намирали в отпуск, извън посочените платени отпуски по КТ, осигурителните вноски се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономичес-ка дейност на осигурителя, намален пропорционално на броя на отработените дни през месеца. В тези случаи осигурителният доход, върху който се внасят вноските, се определя, като съответният мини-мален месечен осигурителен доход се раздели на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни /чл. 1, ал. 3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисля-ване на парични обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/.

Когато лицата, които съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от КТ са работили по-малко от законо-установеното работно време за съответната длъжност, осигури-телните вноски се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя, намален пропорционално на броя на отработените часове. В тези случаи осигурителният доход, върху който се внасят вноските, се определя като съответният минимален месечен осигури-телен доход се раздели на законоустановените работни часове през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове през месеца /чл. 1, ал. 4 от наредбата/.

За работещите по договор за управление и контрол на търговски дружества осигурителните вноски се внасят върху полу-ченото брутно възнаграждение, намалено с нормативно признатите разходи, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. В случаите, в които изпъл-нителите по договори за управление и контрол на търговските дру-жества не са работили през целия месец, осигурителните вноски се определят върху доход, изчислен пропорционално на работните дни през месеца.

Когато на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се изплаща месечно възнаграждение осигурителните вноски се дължат върху доход, който не може да бъде по- малък от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на осигурителя.

В случаите, в които изпълнителите по договори за управение и контрол получават възнаграждения само за участие в заседания на управителни, надзорни съвети или други органи на търговското дружество, осигурителните вноски се дължат върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход изчислен пропорционално на броя на дните, за които е изплатено възнаграждение.

ІІ. Осигурителни вноски

1. Осигурителните вноски за осигурените по чл. 4, ал. 1 от КЗОО членове на кооперации, получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудови правоотношения, изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и за работещите без трудови правоотношения се разпределят между осигурителите и осигурените за 2003 г. в съотношение 75:25.

Осигурителните вноски за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и за работещи-те без трудови правоотношения се внасят върху полученото възнаг-раждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

2. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КЗОО за лицата, работещи по Програмата “От социални помощи към заетост”, от 1 януари 2003 г. не се внасят вноски за безработица. За получилите възнаграждения по тази програма, отнасящи се за периода до 31 декември 2002 г., се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, в т. ч. и за фонд “Безработица”.

3. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ бр. 74 от 2002 г./ е създадена нова т. 3 на ал. 1 от чл. 4 на КЗОО, съгласно която задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са “съдиите, прокурорите, следователи-те, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители”. Осигурителните вноски за тях са изцяло за сметка на държавния бюджет.

4. От 1 януари 2003 г. кадровите военнослужащи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, и държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията, се осигуряват и за фонд “Безработица”, съгласно § 84, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗОО.

Тези лица, както и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерство на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал. 4 от КЗОО/.

5. От 1 януари 2003 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КЗОО подлежат на задължително сигуряване за всички осигурени социални рискове, без безработица, само членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения, независимо дали работата се извършва по изрично сключени договори за възлагане или по възлагателни протоколи на общото събрание или на други органи, съобразно устава и приетите правила за работата на кооперацията. Това се отнася и за членовете на кооперации, на които са възложени функции по управление и контрол – председатели, членове на контролни съвет и др. Осигурителните вноски се начисляват и внасят върху изплатените възнаграждения, преди приспадане на нормативно признати разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица. Вноските се дължат независимо от размера на полученото възнаграждение, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КЗОО подлежат на осигуряване и работещите без трудови правоотношения пенсионери, тъй като Решение № 5 на Конституционният съд от 2000 г. не обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от КЗОО / сегашна т. 5/.

Членовете на кооперации, работещи в кооперациите по трудови правоотношения се осигуряват на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 2 от КЗОО в зависимост от вида на сключения трудов договор върху полученото брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по икономически дейности и групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

6. С цел уточняване на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата, работещи без трудови правоотно-шения, е допълнена т. 1 на чл. 1, ал. 6, /предишна ал. 2/ от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. Съгласно новата разпоредба не се изчисляват и внасят оси-гурителни вноски върху пътните, дневните и квартирните пари, изплатени за сметка на възложителя на лицата, работещи без трудо-ви правоотношения. Когато пътните, дневните и квартирните пари са за сметка на работещите без трудово правоотношение и са вклю-чени в изплатеното им брутно възнаграждение по договора, осигурителни вноски върху тези суми се дължат.

7. Осигурителни вноски не се дължат върху изплащани-те обезщетения по чл. 139а, чл. 139г, ал. 1 - 3, чл. 139д, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 188н и чл. 188о от Закона за съдебната власт. Изплащаните обезщетения са аналогични на обезщетенията, върху които не се внасят осигурителни вноски, изплащани на основание Кодекса на труда и Закона за държавния служител.

ІІІ. Определяне на основната икономическа дейност на осигурителя и минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи

Определянето на основната икономическа дейност на осигурителя се извършва по Националната класификация на икономическите дейности /НКИД 2003/, утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт и съгласно икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година.

НКИД класифицира всички икономически дейности в пет нива, както следва:

- сектор – означен с еднозначен буквен код:

- подсектор – означен с двузначен буквен код;

- раздел – означен с двузначен цифров код;

- група – означен с тризначен цифров код;

- клас – означен с четиризначен цифров код. За определянето на основната икономическа дейност на осигурителя е необходимо да се определи именно този четиризначен цифров код.

Определянето на квалификационните групи професии се извършва по Национална класификация на професиите /НКП/. Структурата на кода в НКП е определена в четири нива, както следва:

- клас – означен с еднозначен цифров код:

- подклас – означен с двузначен цифров код;

- група – означен с тризначен цифров код;

- единична група – означен с четиризначен цифров код.

За определянето на квалификационната група на осигурените е необ-ходимо да се определи четиризначният цифров код на единичната група. При невъзможност това да бъде направено се определя само класът от НКП на осигурените, означен с еднозначния цифров код.

Съгласно допълнителната разпоредба на Наредба за еле-ментите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, когато осигурителят осъществява две или повече дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В тези случаи не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя, т. е. заетите в спомагателните дейности. Спомагателни дейности са тези, които съществуват единствено, за да подпомагат извършването на основната икономическа дейност на осигурителя. Тези дейности осигуряват стоки и услуги, предназначени да обслужват основната икономическа дейност. Такъв характер имат счетоводната, транс-портната и складовата дейност, снабдяване, продажби, ремонт и поддръжка и др.

При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигури-теля се определя по негов избор.

Икономическата дейност на осигурителя, с оглед определянето на минималния осигурителен доход на заетите лица, се определя в края на календарния месец. В броя на осигурените лица се включват всички заети през месеца, включително напус-налите, новопостъпилите или преминалите от една дейност в друга. При преминаване на осигурени лица от една икономическа дейност на осигурителя към друга, когато той извършва няколко дейности, работниците и служителите се отнасят към дейността, в която работят в края на месеца.

В случаите, в които длъжността на осигуреното лице се променя през календарния месец размерът на минималния осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработените дни за всяка длъжност.

Когато осигурените лица работят по трудови правоотно-шения или са изпълнители по договори за управление и контрол на повече от едно място, минималните осигурителни доходи се опреде-лят при всеки осигурител поотделно в зависимост от отработеното време от осигуреното лице.

При съвместяване на повече от една длъжност при един осигурител, на осигуреното лице се определя кодът на длъжността с най-голям относителен дял във времето. Следва да се има предвид, че при съвместяване на длъжности приоритет имат тези, които са свързани с производството пред тези, които са свързани с търговия, транспорт или услуги. При комбиниране на задължения, изискващи квалификация с различни равнища на образование и с различен стаж, приоритет имат професиите с най-висока степен на квалифи-кация.

При липса на достатъчно информация за отнасяне на дадена длъжност към определена единична група професии тя се класифицира към група “други, некласифицирани другаде”.

ІV. Пример за определяне на основната икономическа дейност на осигурителя и минималните месечни осигурителни доходи по групи професии, когато осигурителят извършва само една икономическа дейност

Търговско дружество произвежда промишлено хладилно оборудване. Определянето на икономическата дейност на осигури-теля по НКИД 2003 и минималните месечни осигурителни доходи по групи професии се извършва по следния ред:

1. Определя се четирицифровият код, съответстващ на икономическата дейност на осигурителя по НКИД 2003. В случая това е код 29.23 “Производство на промишлено хладилно и вентилационно оборудване”.

2. Определя се поредният номер на реда, съответстващ на икономическата дейност на дружеството от Приложение към чл. 8, т. 1 към ЗБДОО за 2003 г. - в конкретния случай това е ред 21 “Производство на машини и оборудване, без класифицираните в подсектор DL”.

3. Определя се поредният номер на колоната по квалификационни групи професии в дружеството, съответстваща на ред 21 и съответните им минимални месечни осигурителни доходи.

4. За конкретното дружество групите професии и техните минимални месечни осигурителни доходи са както следва:

- ръководни специалисти /колона 1/ – 270 лв.

- приложни специалисти /колона 3/ – 160 лв.

- помощен персонал /колона 4/ –130 лв.

- квалифицирани производствени работници /колона 7/ – 150 лв.

V. Пример за определяне на основната икономическа дейност на осигурителя и минималните месечни осигурителни доходи по групи професии, когато осигурителят извършва повече от една икономическа дейност

Търговско дружество отглежда животни, произвежда продукти от месо и извършва търговия с тях в собствен магазин. Определянето на основната икономическата дейност на осигурителя по НКИД 2003 и минималните месечни осигурителни доходи по групи професии се извършва по следния ред:

1. Определя се четирицифровият код, съответстващ на иконо-мическите дейности на осигурителя по НКИД 2003. В случая това са:

- код 01.23 “Отглеждане на свине”;

 

- код 15.13 “Производство на месни продукти”; - код 52.22 “Търговия на дребно с месо и месни продукти”.

2. Определя се основната икономическа дейност на дружеството съобразно преобладаващия брой заети лица.

В конкретния случай в отглеждането на свине /01.23/ са заети 5 души, в производството на месо и месни продукти /15.13/ - 20 души и в търговската дейност /52.22/ - 7 души.

За наетите в управлението и спомагателните дейности не се определя код на икономическата дейност.

За основна икономическа дейност на осигурителя се определя дейността с код 15.13 “Производство на месни продукти”.

3. Определя се поредният номер на реда, съответстващ на икономическата дейност на дружеството от Приложението към чл. 8, т. 1 към ЗБДОО за 2003 г. - в конкретния случай това е ред 7 “Производство на месо от домашни птици и от животни, некласифицирани другаде; Производство на месни продукти”.

4. Определя се поредния номер на колоната по квалифи-кационни групи професии в дружеството, съответстваща на ред 7 и съответните им минимални месечни осигурителни доходи.

5. За конкретното дружество групите професии и техните минимални месечни осигурителни доходи са както следва:

- ръководни служители /колона 1/ – 300 лв.

- приложни специалисти /колона 3/ – 200 лв.

- помощен персонал /колона 4/ –140 лв.

- персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия /колона 5/ - 130 лв.

- квалифицирани производствени работници /колона 7/ – 150 лв.

- нискоквалифицирани работници /колона 9/ – 130 лв.

VІ. Примери за внасяне на осигурителни вноски

Пример 1:

Приложен специалист в търговско дружество с икономи-ческа дейност “Общо строителство на сгради и съоръжения”, роден преди 1 януари 1960 г., е получил за месец януари 2003 г. трудово възнаграждение в размер на 200 лв. и суми от средствата за социални разходи в размер на 100 лв. Лицето работи при условията на трета категория труд при пълно законоустановено работно време.

Осигурителната вноска за всички осигурени социални рискове за служителя се дължи върху минималния месечен осигурителен доход - 260 лв. /ред 32, колона 3 от Приложение към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2003 г./. Осигурителната вноска се дължи върху 260 лв., независимо че действително полученото от лицето трудово възнаграждение е в размер на 200 лв.

Дължимата осигурителна вноска за всички осигурени социални рискове, върху минималния месечен осигурителен доход е в размер 95,42 лв. /260 х 36,7% = 95,42 лв./ - от тях 72,02 лв. са за сметка на дружеството /260 х 27,7% = 72,02 лв./ и 23,40 лв. за сметка на служителя /260 х 9% = 23,40 лв./.

Дължимата осигурителна вноска за фонд “Пенсии”, върху сумата, изплатена от средствата за социални разходи е в размер 29 лв. /100 х 29% = 29 лв./ - от тях 21,75 лв. са за сметка на дружеството /100 х 21,75 % = 21,75 лв./ и 7,25 лв. за сметка на служителя /100 х 7,25% = 7,25 лв./.

По същия начин се изчисляват дължимите осигурителни вноски и тогава, когато служителят е отработил само част от месец януари, а през останалата част от месеца е бил в законоустановен платен отпуск по КТ. Вноската за всички осигурени социални рискове в този случай също се дължи върху минималния месечен осигурителен доход от 260 лв.

Пример 2:

Квалифициран производствен работник в търговско дружество с икономическа дейност “Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели”, роден преди 1 януари 1960 г., е работил в дружеството до 9 януари 2003 г. включително – отработените от работника дни са шест. Работните дни през месец януари са 22. Минималният месечен осигурителен доход в случая е 140 лв. /ред 13, колона 7 от Приложение към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2003 г./ Лицето работи при условията на трета категория труд при пълно законоустановено работно време и е получило възнаграждение в размер на 30 лв. за отработените от него дни.

Дневният минимален осигурителен доход за месец януари 2003 г. е 6, 36 лв. /140:22 раб. дни = 6, 36 лв. дневен минимален осигурителен доход/.

Минималният месечен осигурителен доход в случая се намалява пропорционално на отработените от лицето дни през месеца и е в размер на 38, 16 лв. /6, 36 х 6 отр. дни = 38, 16 лв., минимален осигурителен доход за отработените от работника дни през месеца/. Осигурителната вноска се дължи върху 38, 16 лв., независимо че действително полученото от лицето трудово възнаграждение е в размер на 30 лв.

Дължимата осигурителна вноска за всички осигурени социални рискове върху пропорционално намаления, спрямо отработините от лицето дни минимален осигурителен доход, е в размер на 14,00 лв. /38,16 х 36,7% = 14,00 лв./, от тях – 10,57 лв. /38,16 х 27,7% = 10,57/ за сметка на дружеството и 3,43 лв. /38,16 х 9% = 3,43 лв./ за сметка на осигуреното лице.

По същия начин се изчислява дължимата осигурителна вноска и когато работникът е отработил само част от работните дни през месеца, а през останалото време е бил в отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане или е бил в неплатен отпуск. В тези случаи минималният осигурителен доход също се намалява пропорционално в зависимост от броя на отработените от лицето дни, без да се вземат предвид останалите дни от месеца.

Пример 3:

Аналитичен специалист в търговско дружество с икономическа дейност “Въздушен транспорт”, роден преди 1 януари 1960 г., работи при непълно работно време - по седем часа дневно, при осемчасово законоустановено работно време. Минималният месечен осигурителен доход е 310 лв. /ред 38, колона 2 от Приложение към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2003 г./. Лицето работи при условията на трета категория труд и е получило възнаграждение в размер на 200 лв. за месеца. Работните дни през месеца са 21.

Минималният месечен осигурителен доход в случая се намалява пропорционално на отработените от лицето часове през месеца.

Броят на законоустановените работни часове през месец януари е 168 часа /21 раб. дни х 8 часа = 168 часа/. Минималният осигурителен доход за един час при работа при пълно работно време е 1,85 лв. /310 лв.:168 часа = 1,85 лв./.

Броят на отработените от лицето часове през месец януари е 147 часа /21 раб. дни х 7 часа = 147 часа/.

Минималният месечен осигурителен доход в случая се намалява пропорционално на отработените от лицето часове през месеца и е в размер на 271, 95 лв. /147 отр. часа х 1, 85 лв. = 271, 95 лв./. Осигурителната вноска се дължи върху 271, 95 лв. независимо, че действително полученото от лицето трудово възнаграждение е в размер на 200 лв.

Дължимата осигурителна вноска за всички осигурени социални рискове върху пропорционално намаления, спрямо отра-ботените от лицето часове минимален осигурителен доход е в размер 99,80 лв. /271,95 х 36,7% = 99,81 лв./, от тях 75,33 лв. /271,95 х 27,7% = 75,33 лв./ за сметка на дружеството и 24,48 лв. /271,95 х 9% = 24,48 лв./ за сметка на осигуреното лице.

VII. Парични обезщетения

Съгласно § 5 от ЗБДОО в § 87 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО навсякъде думите “31 декември 2002 г.” се заменят с “31 декември 2004 г.”. Тази промяна означава, че върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспо-собност или бременност и раждане, които се зачитат за осигури-телен стаж се внасят осигурителни вноски за фонд “Пенсии” до 31 декември 2004 г. За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, през които е получавано обезщетение се зачитат за осигу-рителен стаж, когато върху обезщетението са внесени или дължими осигурителни вноски.

С направените изменения и допълнения на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се пра-вят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезще-тения за временна неработоспособност или за бременност и раж-дане, са създадени нови алинеи 6 и 7 в чл. 5.

С новата ал. 6 се регламентира, че в случаите, в които през шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурявано върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, при изчисля-ване на паричното обезщетение се взема предвид този доход, а не полученото от лицето брутно трудово възнаграждение.

Следва да се има предвид, че дневното парично обезще-тение, изчислено от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигу-рителя не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, съгласно разпоред-бата на чл. 41, ал. 1 от КЗОО.

Пример 1:

Лице работи като приложен специалист в производство и разпределение на газоообразни горива и е във временна неработоспособност поради общо заболяване от 17 февруари до 21 февруари 2003 г. включително. През шестмесечния период, пред-хождащ настъпването на временната неработоспособност, е получа-вало брутно месечно възнаграждение по 280 лв. От 1 януари 2003 г. минималният осигурителен доход за тази длъжност е 330 лв.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност ще се изчисли по следния начин:

Месец /година/ Раб. дни Брутно труд. възн. Ос.д-д, в/у който са внесени ос. вн. ДОД Ос. вн. за ДОО /9 %/ Ос. вн. по ЗЗО /1,5 %/ Нетно възнагр.
м. 01.2003 г. 22 280 330 26,98 29,70 4,95 218,37
м. 12.2002 г. 19 280 280 31,94 25,20 4,20 218,66
м. 11.2002 г. 21 280 280 31,94 25,20 4,20 218,66
м. 10.2002 г. 23 280 280 31,94 25,20 4,20 218,66
м. 09.2002 г. 20 280 280 31,94 25,20 4,20 218,66
м 08.2002 г. 22 280 280 31,94 25,20 4,20 218,66
ОБЩО: 127 1680 1730 186,68 155,70 25,95 1311,67

Среднодневният осигурителен доход, от който се изчислява паричното обезщетение, е 13,62 лв. /1730,00 лв. : 127 р.д./.

Дневното парично обезщетение за временна нерабо-тоспособност е 10,90 лв. /13,62 лв. х 80 %/.

Среднодневното нетно възнаграждение е 10,33 лв. /1311,67 лв.: 127 р.д./.

В този случай средноднeвното нетно възнаграждение е по-малко от дневното парично обезщетение, поради което паричното обезщетение за временна неработоспособност се ограничава до размера на среднодневното нетно възнаграждение.

Паричното обезщетение за временна неработоспо-собност е в размер 51,65 лв. /10,33 лв. х 5 р. д./.

С новосъздадената ал. 7 в чл. 5 на наредбата се уточнява, че сборът от осигурителните доходи, от които се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за периода, от който се изчисляват паричните обезщетения. По този начин се въвежда горна граница на осигурителния доход /сбора от доходите/, от който се изчисляват паричните обезщетения, когато през шестмесечния период лицето е осигурявано по различни договори или на различни основания.

Пример 2:

Лице, работещо по трудов договор при един работодател е във временна неработоспособност от 13 до 17 януари 2003 г. вклю-чително. През шестмесечния период, предхождащ месеца на настъп-ването й, лицето е работило при двама работодатели, като при пър-вия работодател е получавало брутно трудово възнаграждение по 500 лв. месечно, а при втория - по 450 лв. Паричното обезщетение за временна неработоспособност в този случай ще се изчисли от сбора от възнагражденията на лицето при двамата работодатели, но не повече от 850 лв. /максималният месечен осигурителен доход за 2002 г./.

От 1 януари 2003 г. с направените изменения и допълнения в чл. 6 от наредбата се уеднаквява определението за “нетно възнаграждение”, дадено в § 1, т. 2 от допълнителната разпо-редба на КЗОО за работещите по трудови и служебни право-отношения и приравнените към тях правоотношения, и за изпъл-нителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

Следва да имате предвид, че определянето на нетното възнаграждение за членовете на кооперации, работещи без трудово правоотношение, се извършва по реда на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на КЗОО, т.е. като от възнаграждението се намаляват задължителните осигурителни вноски за сметка на лицата и дължи-мите данъци по ЗОДФЛ.

Създадена е нова ал. 1 в чл. 7 от наредбата, съгласно която при определяне на обезщетението при трудоустрояване се вземат предвид брутните трудови възнаграждения преди и след трудоустрояването.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР