Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-45 от 12.02.2003 г. на НОИ

29 Mar 2004 15:31ч, видяна 1842 пъти
реклама
Особености при настъпване момента на изискуемост за изплащане обезщетения за временна неработоспособност и прилагането на срока по чл. 115, ал. 4 от КЗОО

Изх. № 91-01-292 / 21.11.2002 г.

ОТНОСНО: изплащането на парични обезщетения и помощи от средствата на ДОО при невнасяне на осигурителни вноски от осигурителите.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КЗОО, право на парично обезщетение от средствата на ДОО /извън случаите по чл. 42, ал. 2 от КЗОО/ се поражда само когато към датата на настъпване на осигурителния риск лицето е осигурено. По смисъла на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от КЗОО, лицата се считат за осигурени, когато са получили трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случай, че към датата на настъпване на осигурителния риск лицето е работило, но не е получило трудово възнаграждение в срока за плащането му, осигуряването се прекъсва, поради което то няма право на обезщетение. Това време не се зачита за осигурителен стаж, а начисленото, но неизплатено възнаграждение не се зачита за осигурителен доход. Изплащането на възнаграждението за минало време възстановява осигуряването и правата на осигурения, ако не са погасени в сроковете по чл. 115, ал. 4 от КЗОО.

Осигуряването на лицето не се прекъсва при неизпълнение на задълженията на осигурителя за внасяне на осигурителните вноски върху изплатените възнаграждения за съответния месец, но съгласно чл. 7, ал. 8 и чл. 111 от КЗОО дължимите парични обезщетения и помощи, могат да бъдат изтеглени след внасяне на вноските.

Във връзка с гореизложеното и прилагането на давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КЗОО, да се има предвид следното:

Съгласно чл. 40, ал. 3 от КЗОО, паричните обезщетения и помощите от средствата на ДОО се изплащат чрез осигурителите в сроковете за плащане на трудовите възнаграждения. Следователно паричните обезщетения и помощите са изискуеми от датата, от която е изискуемо трудовото възнаграждение. Когато те не са поискани от осигурения в 3-годишния давностен срок по чл. 115, ал. 4 от КЗОО, от тази дата, вземането се погасява. В същия срок се погасява и правото на осигурителя да изтегли обезщетенията и помощите, тъй като то произтича от правото на осигурения да ги получи, което е погасено.

В случай, че обезщетенията и помощите са изплатени от средствата на осигурителя, той може да ги изтегли от ДОО само след като изпълни задълженията си за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 8 и чл. 111 от КЗОО при положение , че изпълнението е извършено в 3-годишния давностен срок от датата, на която е изискуемо паричното обезщетение или помощта.

Когато обезщетението или помощта са поискани от осигурения с писмена молба до осигурителя или с жалба до ТП на НОИ в 3–годишния давностен срок, давността се прекъсва и от същата дата започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/. В този случай вземането на лицето не е погасено и то може да бъде изтеглено от осигурителя от средствата на ДОО до изтичането на новата давност, ако до тогава бъдат внесени дължимите осигурителни вноски за съответния месец. -----------------------------------------------

Изх. № 91-01-45 / 12.02.2003 г.

С настоящото указателно изясняваме и допълваме писмо с изх. № 91-01-292/21.11.2002 г.

1. Задължението за внасяне на осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване за осигурителя възниква с изплащането на дължимото възнаграждение /чл.7, ал.1 и ал.2 от КЗОО/. Обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат чрез осигурителите - също в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения /чл. 40, ал. 3 от КЗОО/.

Само осигурените лица /когато са получавали трудови възнаграждения/ имат право на обезщетение за временна неработоспособност /чл. 40, ал. 1 от КЗОО/.

НОИ се явява длъжник спрямо съответните лица, за които е възникнало право да получат обезщетения.

В тези случаи 3-годишният давностен срок започва да тече за лицата от момента на получаване на трудовите възнаграждения за съответния месец, в който е разрешен отпуск за временна неработоспособност. Този давностен срок може да се прекъсва, като за целта самите лица следва да подават чрез осигурителя си до НОИ искания за изплащане на обезщетенията.

В случаите, когато към настоящия момент се изплащат трудови възнаграждения, дължими за минал период, давностният срок започва да тече от получаването им - занапред.

Този извод се налага поради факта, че за периода, през който не е получавано възнаграждение, не е съществувало задължение за внасяне на осигурителни вноски и давностен срок изобщо не е текъл.

Единствено материално-правните норми могат да имат обратно действие, но не и процесуалните норми, каквито са тези, уреждащи давностни срокове. За възникналите и осъществили се правоотношения, макар и с някакъв порок, давностният срок по чл. 115, ал. 4 от КЗОО се прилага само занапред. Той започва да тече спрямо лицата от момента, когато те попаднат отново в кръга на осигурените лица – след получаване на трудовите възнаграждения, дължими за минал период.

2. В подобни случаи, когато осигурителят е платил обезщетенията за временна неработоспособност вместо НОИ – за своя сметка и по своя преценка, той може да встъпи в правата на кредитор и да изтегли от НОИ съответната сума за тези обезщетения при кумулативно наличие на две условия:

- да е изпълнил задължението си внасяне на дължимите осигурителни вноски и

- да не е изтекъл 3-годишният давностен срок, който тече по начина, обяснен в т. 1 от настоящото указателно писмо.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР