Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-88 от 08.04.2003 г. на НОИ

29 Mar 2004 16:09ч, видяна 1454 пъти
реклама
Измененията и допълненията в Кодекса за задължително обществено осигуряване, в сила от 01.01.2003 г., в частта им свързана с пенсионното осигуряване и прилагането на ПМС № 43 от 21.02.2003 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите

Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. /Обн. ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2003 г./ се измени разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, както следва :

“Чл. 9. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:

1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;

2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;

3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;

4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.”

Тъй като изменената разпоредба на чл. 9, ал. 1 КЗОО влиза в сила от 01.01.2003 г., тя се прилага само за осигурителния стаж, положен след 31.12.2002 г.

В чл. 9 КЗОО е създадена нова ал. 11, съгласно която редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Във връзка с измененията на чл. 9 КЗОО, с ПМС № 43 от 21.02.2003 г. /Обн. ДВ, бр. 19 от 2003 г./ се извършиха и съответните промени в Наредбата за пенсиите, които влизат в сила от 01.01.2003 г.

С § 1 от ПМС № 43 от 2003 г. се измени наименованието на Наредбата за пенсиите като същото става “Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” /НПОС/.

Направеното изменение в чл. 2, т. 2 НПОС изисква в документите за осигурителен доход на лицата, за времето от 01.01.2000 г., осигурителният доход да се посочва за всяка календарна година отделно. При прилагането на този текст следва да се има предвид разпоредбата на чл. 70а КЗОО, съгласно която за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КЗОО, да се посочва осигурителният доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Новата редакция на разпоредбата на чл. 2, т. 2 НПОС се прилага за заявленията, подадени след 31.12.2002 г.

При изготвяне на документите за осигурителен доход на лицата, работили по трудови правоотношения за времето след 31.12.2002 г., когато се въвежда минимален месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за тези лица, да се има предвид следното :

1. Когато брутното трудово възнаграждение на лицето е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход удостоверение обр. УП-2, следва да се посочва брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски.

2. Когато изплатеното трудово възнаграждение през месеца или авансово изплатеното /в случаите, когато през определени месеци е изплатен само аванс/, е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход -удостоверение обр. УП-2, следва да се посочва минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

 

3. Когато на лицето са изплатени суми за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителните вноски, същите следва да се посочват отделно.

На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, сумите за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Във връзка с посочената разпоредба, когато изплатеното трудово възнаграждение на лицето е по-ниско от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност и на лицето са изплатени и суми за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, осигурителният доход, от който се изчислява размерът на пенсията, се формира от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност и от сумите, изплатени за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Във връзка с приложението на чл. 46, ал. 3 НПОС след 31.12.2002 г., да се има предвид и следното :

1. Когато през част от календарния месец лицето е било в платен отпуск, заплащан от работодателя, а през друга част от месеца е работило, в документа за осигурителния доход се посочва изплатеното възнаграждение през този месец, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност.

Когато изплатеното възнаграждение през този месец е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

2. Когато през част от календарния месец лицето е било в отпуск поради временна неработоспособоност или бременност и раждане, а през друга част от месеца е било на работа, за времето на отпуска поради временна неработоспособност или бременност и раждане до 31.12.2004 г. в осигурителният доход на лицето се включва размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски /§ 87, ал. 1 – 3 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО, ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. бр. 74 от 2002 г./. За останалото време, през което лицето е било на работа, се взема предвид брутното трудово възнаграждение, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, определен по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.

Когато изплатеното трудово възнаграждение за отработените дни през месеца е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, в документа за осигурителен доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Следва да се има предвид, че за времето след 31.12.2004 г., когато лицето е в отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което получава парично обезщетение, се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението /чл. 70а, ал. 3, т. 2 КЗОО/.

3. Когато през част от календарния месец лицето е било в неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или на законна стачка, а през другата част от месеца е било на работа, за времето на неплатения отпуск в удостоверението обр. УП-2 се посочва минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, определена пропорционално на работните дни, през които лицето е било в неплатен отпуск. За останалото време, през което лицето е било на работа, се взема предвид брутното трудово възнаграждение, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Когато изплатеното трудово възнаграждение за отработените дни през месеца, е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, в документа за осигурителен доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Във всички случаи при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО, не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, на основание чл. 70а, ал. 4 КЗОО.

С писмо изх. № 91-01-53 от 26.02.2003 г. на ГД “ОВКО” подробно са разгледани промените в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, в сила от 01.01.2003 г., които следва да прилагате.

С ПМС № 43 от 2003 г. изцяло са изменени разпоредбите на чл. 38 и 39 НПОС, отнасящи се до зачитането и изчисляването на осигурителния стаж за времето преди и след 01.01.2003 г.

Съгласно чл. 38, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години за времето, през което лицата са били осигурени и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски за:

- всички осигурени социални рискове;

- всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;

- всички осигурени социални рискове без безработица;

- инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест;

- инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на различните категории лица

І. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, посочени в действащите до 01.01.2003 г. разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и ал. 2 КЗОО.

По тези разпоредби се зачита осигурителен стаж, положен до 01.01.2003 г., както следва :

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време /чл. 38, ал. 2, т. 1/;

2. осигурителният стаж на лицата, които са работили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време. При тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време /чл. 38, ал. 2, т. 2/;

3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната /чл. 38, ал. 2, т. 3/;

Изчисляването на осигурителния стаж по т. 1-3 се извършва по същия начин, както до изменението на наредбата.

ІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, посочени в действащите след 31.12.2002 г. разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО

По тези разпоредби се зачита осигурителен стаж положен след 31.12.2002 г., както следва :

1. За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня, и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност / чл. 38, ал. 3, т. 1/.

С член 8 от Закона за бюджета на ДОО за 2003 г., от 01.01.2003 г. са въведени минимални осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Зачитането на осигурителния стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества е разгледано в ІІІ-та точка.

Следва да се има предвид, че лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2-4 КЗОО - държавните служители; съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители; кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията, нямат минимален осигурителен доход и същите подлежат на задължително осигуряване върху изплатеното възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 1 КЗОО позволява за един ден осигурителен стаж да се зачита и времето, през което работещите по трудови правоотношения при пълно законоустановено работно време са получили възнаграждения по-малки от минималния осигурителен доход за съответната професия, тъй като в тези случаи осигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход.

2. Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. При тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време /чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС/.

Когато през определен период лицата са работили едновременно по основен трудов договор при непълно работно време и по втори или по допълнителен трудов договор, се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС като за осигурителен стаж се зачита не повече от календарното време за съответния период.

Пример : От 01.01.2003 г. до 15.06.2003 г. вкл. лице е работило по основно трудово правоотношение при непълно работно време 6 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. От 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл. е работило по втори трудов договор – 4 часа, при законоустановено работно време – 8 часа.

Първият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

- работните дни от 01.01.2003 г. до 15.06.2003 г. са 115 /5м. х 21 раб. дни + 10 раб. дни/.

- 115 раб. дни х 6 часа = 690 часа : 8 часа = 86,25 раб. дни, които на основание чл. 38, ал. 4 НПОС се закръглят на 86 дни.

- на основание чл. 38, ал. 10 НПОС – 86 дни : 21 раб. дни = 4 месеца и 2 раб. дни осигурителен стаж.

Вторият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

- работните дни от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл. са 55 /13 раб. дни + 2м. х 21 раб. дни/.

- 55 раб. дни х 4 часа = 220 часа : 8 часа = 27,5 раб. дни, които се закръглят на 27 раб. дни.

- на основание чл. 38, ал. 10 НПОС – 27 раб. дни : 21 раб. дни = 1 месец и 6 раб. дни осигурителен стаж.

1. За периода от 01.01.2003 г. до 14.01.2003 г. вкл, през който лицето е работило само по едно трудово правоотношение при непълно работно време - 6 часа, осигурителният стаж е 7 раб. дни /9 раб. дни Х 6 часа =54 часа : 8 часа = 6,75/.

2. За периода от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г., когато лицето е работило едновременно по двете трудови правоотношения, осигурителният стаж се изчислява както следва:

- по основния договор - 55 раб. дни х 6 часа = 330 часа;

330 часа : 8 часа = 41.25 дни, които на основание чл. 38, ал. 4 НПОС се закръглят на 41 работни дни.

- по втория трудов – 55 дни х 4 часа = 220 часа;

220 часа : 8 часа = 27.5 работни дни, които се закръглят на 27 раб. дни.

Тъй като общият сбор на работните дни по двата трудови договора е 68 /27 + 41/, повече от броя на работните дни през този период, за времето от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл., на лицето следва да се зачетат 55 работни дни осигурителен стаж, които се равняват на 2 месеца и 13 раб. дни осигурителен стаж.

3. За периода от 01.04.2003 г. до 15.06.2003 г.вкл. през който лицето е работило само по трудовото правоотношение при непълно работно време - 6 часа, осигурителният стаж се изчислява както следва:

- 2 месеца х 21 раб. дни + 10 раб. дни = 52 работни дни

- 52 раб. дни х 6 часа = 312 часа : 8 часа = 39 раб. дни, които се равняват на 1 месец и 18 раб. дни осигурителен стаж.

Когато лицата са работили едновременно по няколко правоотношения при условията на различни категории труд, първо се зачита осигурителният стаж, положен по по-благоприятната категория труд. В случай, че се налага приложението на чл. 38, ал. 11 НПОС, винаги се намалява осигурителният стаж, положен при условията на по-неблагоприятната категория труд. В тази връзка даваме следния пример :

От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. лице е работило по основно трудово правоотношение по условията на ІІІ категория труд, при непълно работно време – 6 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. През същия период лицето е работило и по втори трудов договор при непълно работно време – 4 часа, при законоустановеното намалено работно време – 7 часа, при условията на втора категория труд.

Първият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

6 часа х 21 раб. дни = 126 часа : 8 часа = 15.75, които се закръглят на 16 работни дни.

Вторият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

4 часа х 21 раб. дни = 84 часа : 7 часа = 12 работни дни.

При зачитането и изчисляването на осигурителния стаж, длъжностното лице, което отпуска пенсията прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС. При това положение първо се зачита осигурителният стаж на лицето, положен при условията на по-благоприятната категория труд, в случая – 12 работни дни от втора категория. За осигурителен стаж от трета категория труд се зачитат 9 работни дни.

С оглед изчисляването на изискващия се в чл. 68 КЗОО сбор от осигурителния стаж и възрастта, е необходимо да се събере навършената от лицето възраст в години, месеци и календарни дни с превърнатия в календарни дни осигурителен стаж на лицето. При това положение 12 работни дни се превръщат в календарни по следния начин – 12 х /30:21/ = 17 календарни дни. Останалите 9 работни дни се равняват на 13 календарни дни – 9 х /30:21/.

Осигурителният стаж на лицето по втория трудов договор е от втора категория труд, поради което при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият следва да бъде превърнат и на основание чл. 104, ал. 2 КЗОО и се равнява на 21 календарни дни от трета категория.

При преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато по основния трудов договор лицето е работило при пълното законоустановено работно време, а по втория или допълнителен трудов договор е работило не по-малко от три часа, се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 8-10 КЗОО.

За прилагането на посочената разпоредба, за осигурителен стаж, положен след 31.12.2002 г., когато по втория или по допълнителния трудов договор лицето е работило по І или ІІ категория труд, даваме следния пример :

От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. лице е работило по основно трудово правоотношение по условията на ІІІ категория труд, при законоустановено работно време – 8 часа. През същия период лицето е работило и по втори трудов договор при непълно работно време – 4 часа, при законоустановеното намалено работно време – 7 часа, при условията на първа категория труд.

Осигурителният стаж на лицето по втория трудов договор се изчислява по следния начин : 4 часа х 21 раб. дни = 84 часа : 7 часа = 12 работни дни.

След прилагане на разподбата на чл. 38, ал. 11 НПОС, по основното трудово правоотношение следва да се зачетат 9 раб. дни.

Длъжностното лице, което отпуска пенсията, превръща работните дни в календарни, като 12-те работни дни по втория трудов договор, се превръщат в 17 календарни дни, а останалите 9 работни дни по основното трудово правоотношение се превръщат в 13 календарни дни.

При преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж 17-те календарни дни от първа категория труд, се превръщат на основание чл. 104, ал. 2 КЗОО, при което се равняват на 28 календарни дни от трета категория .

На основание чл. 9, ал. 8-10 КЗОО 13-те календарни дни се превръщат в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, и се приравняват на 16 календарни дни.

ІІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.

За времето до 01.01.2003 г. не беше уредено нормативно зачитането на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, поради което за тях се създаде разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 4 КЗОО. Съгласно тази разпоредба за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се зачита месеца, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи /чл. 6, ал. 4 КЗОО/. Ако през месеца е получено възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигурителният стаж се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества за времето след 31.12.2002 г. е уредено с разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 НПОС. За осигурителен стаж на тези лица се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху полученото възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите.

За времето след 31.12.2002 г., когато тези лица са получили възнаграждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи, по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност, осигурителният им стаж също се зачита по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 НПОС, тъй като осигурителните вноски винаги се дължат върху минималния осигурителен доход за съответната професия.

Посочените разпоредби се отнасят за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, сключени по реда на Търговския закон. Когато тези лица работят по трудови договори, осигурителният им стаж се изчислява по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1-3 и ал. 3, т. 1 и 2 НПОС.

ІV. Зачитане и изчисляване на осигурителен стаж след 31.12.2002 г. за времето на: платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година, платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони и отпуските за бременност, раждане, осиновяване и за отглеждане на дете.

На основание чл. 38, ал. 3, т. 4 НПОС за осигурителен стаж се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони. Когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.

Пример : Лице е назначено на работа на непълно работно време – 4 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. Същото излиза в платен отпуск за временна неработоспособност – 10 дни. В този случай за осигурителен стаж на това лице следва да се зачетат – 5 дни.

На основание чл. 38, ал. 3, т. 5 НПОС за осигурителен стаж се зачита и времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време.

V. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение.

По силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КЗОО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. За същите осигурени социални рискове, считано от 01.01.2003 г. се осигуряват и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 6 КЗОО, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Във връзка с тези разпоредби, както и с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 КЗОО са създадени ал. 5 и ал. 6 в чл. 38 НПОС, с които е уреден начинът на изчисляване на осигурителния стаж на лица, работещи без трудово правоотношение.

На основание чл. 38, ал. 5 НПОС за един месец осигурителен стаж преди и след 01.01.2003 г. се зачита времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но за не повече от срока на договора.

Съгласно чл. 38, ал. 6 НПОС, когато лицето е работило без трудово правоотношение и е получило възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната през част от месеца, а за останалото време е било осигурено на друго основание, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работната заплата за страната. Посочената разпоредба се прилага за времето след 31.12.2002 г.

На основание чл. 11, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /в сила от 01.01.2002 г./ за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер. Във връзка с тази разпоредба за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., когато лицата през календарния месец са осигурени на друго основание и работят без трудово правоотношение с възнаграждение до една месечна минимална работна заплата, установена за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, това време се зачита за осигурителен стаж. Осигурителният стаж се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работната заплата за страната.

В случай, че лица представят заверени осигурителни книжки за осигурителен стаж, положен от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. при същите условия, това време също следва да се зачита за осигурителен стаж /писмо изх. № 91-01-48 от 14.02.2002 г. на НОИ/.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, които през месеца упражняват дейност по трудово и без трудово правоотношение, ще разгледаме с няколко примера. Да се има предвид, че примерите са изготвени като за база е взет месец юни 2003 г., който има 21 работни дни и е прието, че минималната работна заплата за страната за този месец е 110 лв., а среднодневната минимална работна заплата, съответно е 5,24 лв. Във всички примери пълното законоустановено работно време по трудовия договор е 8 часа. Възнаграждението, посочено по гражданския договор, е след намаляването му с нормативно признатите разходи.

Пример 1 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 15.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 3 работни дни, имайки предвид че лицето е работило на 4-часов работен и от 01.06. до 09.06.2003г.вкл. работните дни са 6.

2. за работата по граждански договор се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 6 НПОС. Полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 дни. Тъй като за времето от 15.06. до 30.06.2003 г. вкл. работните дни са 11, а за осигурителен стаж не може да се зачита повече от срока на договора, то за осигурителен стаж на лицето за времето, през което е работило по граждански договор се зачитат само 11 работни дни.

Пример 2 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при пълно законоустановено работно време. От 15.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 150 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 6 работни дни.

2. за работата по граждански договор лицето е получило възнаграждение по-голямо от минималната работна заплата за страната – 150 лв., поради което при изчисляването на осигурителния стаж се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 5 НПОС. При това положение обаче, на лицето за осигурителния стаж по гражданския договор се зачитат само 11 работни дни, тъй като толкова са и броя на работните дни за срока на договора.

Пример 3 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 150 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение лицето има осигурителен стаж – 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор лицето е получило възнаграждение по-голямо от минималната работна заплата за страната – 150 лв., поради което осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл. 38, ал. 5 НПОС е един месец.

На основание чл. 38, ал. 11 НПОС, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Във връзка с посочената разпоредба на лицето се зачита един месец осигурителен стаж само за работата по гражданското правоотношение.

Пример 4 : За времето от 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 50 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 10 работни дни.

2. за работата по граждански договор се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 6 НПОС. Полученото възнаграждение от лицето – 50 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 9,54 дни, които окръгляме на 10 дни. Общият осигурителен стаж на лицето за месеца е 20 работни дни.

Пример 5 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор осигурителният стаж се изчислява като полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 работни дни.

Общият осигурителен стаж на лицето за месеца е 20 работни дни.

Пример 6 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 20.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение осигурителният стаж е 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор, осигурителният стаж се изчислява като полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 работни дни.

Тъй като за времето от 01.06. до 20.06.2003 г.вкл. работните дни са 15, за осигурителен стаж на лицето за този период не могат да се зачетат повече от 15 работни дни.

При преценяване на правото на пенсия работните дни се превръщат в календарни.

VІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията.

С разпоредбата на чл. 38, ал. 7 НПОС е уреден начина на зачитане на осигурителния стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, които се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 КЗОО, в редакцията й от 01.01.2003 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 7 НПОС за един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху него са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

По този начин се изчислява и осигурителният стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г., тъй като на основание чл. 6, ал. 3 КЗОО, в редакцията й до 01.01.2003 г., осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, независимо от техния размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Осигурителният стаж на членовете на кооперации, работещи по трудови правоотношения в кооперацията се зачита по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1-3 и ал. 3, т. 1 и 2 НПОС.

VІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица.

По силата на чл. 38, ал. 8 НПОС за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Самоосигуряващи се са следните категории лица :

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3. земеделските производители.

VІІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното и на работещите надомно.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, за времето преди 1 януари 2003 г. е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал. 1 НПОС.

За една година осигурителен стаж на тези лица се зачита годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната / чл. 39, ал. 1, т. 1 НПОС/.

Месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото трудово възнаграждение, се зачитат за осигурителен стаж като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата / чл. 39, ал. 1, т. 2 НПОС/.

Дните за месеца, през който е получено по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат за осигурителен стаж, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение / чл. 39, ал. 1 т. 3 НПОС/.

На лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, за времето след 31 декември 2002 г. за един месец осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.

При прилагането на посочените разпоредби да се има предвид, че за надомници се считат лицата, наети на работа при условията на чл. 312 и чл. 313 от Кодекса на труда.

ІХ. Общи разпоредби по зачитането и изчисляването на осигурителния стаж

На основание чл. 38, ал. 4 НПОС, когато при изчисляване на осигурителния стаж на лицата се получи остатък по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж. Когато полученият остатък е равен или по-малък от половината от дневното работно време, същият не се взема предвид при изчисляване на осигурителния стаж.

При изчисляване на осигурителния стаж се прилагат и разпоредбите на чл. 38, ал. 9-13 НПОС, които са със следното съдържание :

“Чл. 38. (9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.

(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.

(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.

(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.

(13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.”

При преценяване правото на пенсия, изчисленият осигурителен стаж в работни дни винаги се превръща в календарни дни.

С § 5 от ПМС № 43 от 21.02.2003 г. е допълнена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС като думите “трудови и осигурителни книжки” са заменени с “трудови, служебни и осигурителни книжки”. Разпоредбата придобива следната редакция :

“Чл. 40. (1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.”

Направеното допълнение е във връзка с начина на установяване на осигурителния стаж на държавните служители, които работят по служебно правоотношение. Същият се установява със служебни книжки.

В чл. 40 НПОС е създадена нова ал. 4, съгласно която за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: “Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж”. Посоченият текст се заверява с подписите на гл. счетоводител и ръководител и се подпечатва с печата на фирмата.

Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.

В случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия /служебен/ стаж, в трудовата /служебната/ книжка се вписва само трудовия /служебен/ стаж. Продължителността на осигурителния стаж на лицето се вписва в удостоверение обр. УП-3 /УП-30/, издадено от осигурителя.

Когато в трудовата или служебната книжка не е посочено, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж и лицето не е представило обр. УП-3 за установяване на осигурителния стаж за този период, следва да се счита че документът за трудов стаж е нередовен и да се прилага разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 НПОС се отнася за осигурителния стаж, положен след 31.12.2002 г. Във връзка с това по заявленията, по които не са постановени разпореждания до настоящия момент и лицата имат осигурителен стаж след 31.12.2002 г., който не е оформен по реда на чл. 40, ал. 4 НПОС, следва да се приложи също разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС.

Когато лицето работи едновременно по два трудови договора при непълно работно време, всеки осигурител следва да издава обр. УП-3, в които освен продължителността на осигурителния стаж, изчислен по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС, следва да посочва законоустановеното за него работно време и непълното работно време, при които е работило лицето.

Когато лицето работи едновремено по две правоотношения и по едно от тях е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, осигурителен стаж се зачита и изчислява и от второто правоотношение, при спазване разпоредбите на чл. 38 и 39 НПОС, независимо, че по второто правоотношение не се следва внасянето на осигурителни вноски.

Досегашните ал. 4, 5 и 6 на чл. 40 НПОС стават съответно ал. 5, 6 и 7.

В чл. 40, ал. 6 НПОС са направени допълнения, след които същата добива следната редакция :

“Чл. 40. (6) Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. – минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.”

Разпоредбата позволява за времето след 31.12.2002 г., когато липсват изплащателните ведомости, в удостоверението обр. УП-2 да се вписва минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя.

За лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, разпоредбата на чл. 40, ал. 6 НПОС се прилага, когато тези лица имат сключени трудови договори.

С изменението на чл. 41 НПОС се уточнява кръгът от лицата, чийто осигурителен стаж и осигурителен доход се установяват с осигурителни книжки. Освен самоосигуряващите се лица в тази разпоредба са включени лицата, работещи без трудови правоотношения и лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Разпоредбата придобива следната редакция :

“Чл. 41. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски.”

С § 5 от ЗБДОО за 2003 г. в § 87 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО /обн. ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. бр. 74 от 2002 г./ се удължи срока, до който върху паричните обезщетения за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане се внасят осигурителни вноски. Навсякъде в тази разпоредба думите “31 декември 2002 г.” са заменени с “31 декември 2004 г.”. След направените изменения § 87 добива следната редакция :

“§ 87. (1) До 31 декември 2004 г. осигурителни вноски за фонд "Пенсии" се внасят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка. Върху паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане не се внасят вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение и върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1.

(3) При отпускане на пенсии, ако е включен период от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г., през който лицата са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски.”

Със Закона за бюджета на ДОО за 2003 г. са направени допълнения в чл. 127 КЗОО, отнасящи се до определянето на кръга на осигурените лица за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Създадена е нова алинея 4 със следния текст :

“Чл. 127. (4) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.”

Във връзка с тази разпоредба кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията нямат право на пенсия по дял ІІ КЗОО за допълнително задължително пенсионно осигуряване”. При отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, индивидуалният коефициент на тези лица не се намалява по реда на чл. 127, ал. 3 КЗОО и съответно не се определя по реда на чл. 21а НПОС. Същият се изчислява съгласно чл. 70, ал. 3-6 КЗОО.

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "П Е Н С И И"

Изх.№ 91-01-88/ 08.04.2003 г.

ОТНОСНО: Измененията и допълненията в Кодекса за задължително обществено осигуряване, в сила от 01.01.2003 г., в частта им свързана с пенсионното осигуряване и прилагането на ПМС № 43 от 21.02.2003 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите

Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. /Обн. ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2003 г./ се измени разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, както следва :

“Чл. 9. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:

1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;

2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;

3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;

4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.”

Тъй като изменената разпоредба на чл. 9, ал. 1 КЗОО влиза в сила от 01.01.2003 г., тя се прилага само за осигурителния стаж, положен след 31.12.2002 г.

В чл. 9 КЗОО е създадена нова ал. 11, съгласно която редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Във връзка с измененията на чл. 9 КЗОО, с ПМС № 43 от 21.02.2003 г. /Обн. ДВ, бр. 19 от 2003 г./ се извършиха и съответните промени в Наредбата за пенсиите, които влизат в сила от 01.01.2003 г.

С § 1 от ПМС № 43 от 2003 г. се измени наименованието на Наредбата за пенсиите като същото става “Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” /НПОС/.

Направеното изменение в чл. 2, т. 2 НПОС изисква в документите за осигурителен доход на лицата, за времето от 01.01.2000 г., осигурителният доход да се посочва за всяка календарна година отделно. При прилагането на този текст следва да се има предвид разпоредбата на чл. 70а КЗОО, съгласно която за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КЗОО, да се посочва осигурителният доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Новата редакция на разпоредбата на чл. 2, т. 2 НПОС се прилага за заявленията, подадени след 31.12.2002 г.

При изготвяне на документите за осигурителен доход на лицата, работили по трудови правоотношения за времето след 31.12.2002 г., когато се въвежда минимален месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за тези лица, да се има предвид следното :

1. Когато брутното трудово възнаграждение на лицето е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход удостоверение обр. УП-2, следва да се посочва брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски.

2. Когато изплатеното трудово възнаграждение през месеца или авансово изплатеното /в случаите, когато през определени месеци е изплатен само аванс/, е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход -удостоверение обр. УП-2, следва да се посочва минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

3. Когато на лицето са изплатени суми за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителните вноски, същите следва да се посочват отделно.

На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, сумите за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Във връзка с посочената разпоредба, когато изплатеното трудово възнаграждение на лицето е по-ниско от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност и на лицето са изплатени и суми за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски, осигурителният доход, от който се изчислява размерът на пенсията, се формира от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност и от сумите, изплатени за социални разходи, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Във връзка с приложението на чл. 46, ал. 3 НПОС след 31.12.2002 г., да се има предвид и следното :

1. Когато през част от календарния месец лицето е било в платен отпуск, заплащан от работодателя, а през друга част от месеца е работило, в документа за осигурителния доход се посочва изплатеното възнаграждение през този месец, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност.

Когато изплатеното възнаграждение през този месец е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, в документа за осигурителния доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

2. Когато през част от календарния месец лицето е било в отпуск поради временна неработоспособоност или бременност и раждане, а през друга част от месеца е било на работа, за времето на отпуска поради временна неработоспособност или бременност и раждане до 31.12.2004 г. в осигурителният доход на лицето се включва размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски /§ 87, ал. 1 – 3 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО, ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. бр. 74 от 2002 г./. За останалото време, през което лицето е било на работа, се взема предвид брутното трудово възнаграждение, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, определен по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.

Когато изплатеното трудово възнаграждение за отработените дни през месеца е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, в документа за осигурителен доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Следва да се има предвид, че за времето след 31.12.2004 г., когато лицето е в отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което получава парично обезщетение, се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението /чл. 70а, ал. 3, т. 2 КЗОО/.

3. Когато през част от календарния месец лицето е било в неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или на законна стачка, а през другата част от месеца е било на работа, за времето на неплатения отпуск в удостоверението обр. УП-2 се посочва минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, определена пропорционално на работните дни, през които лицето е било в неплатен отпуск. За останалото време, през което лицето е било на работа, се взема предвид брутното трудово възнаграждение, ако то е по-високо от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Когато изплатеното трудово възнаграждение за отработените дни през месеца, е по-малко от минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време, в документа за осигурителен доход се посочва минималния месечен осигурителен доход за професията по основната икономическа дейност за съответната продължителност на отработеното време.

Във всички случаи при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО, не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, на основание чл. 70а, ал. 4 КЗОО.

С писмо изх. № 91-01-53 от 26.02.2003 г. на ГД “ОВКО” подробно са разгледани промените в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, в сила от 01.01.2003 г., които следва да прилагате.

С ПМС № 43 от 2003 г. изцяло са изменени разпоредбите на чл. 38 и 39 НПОС, отнасящи се до зачитането и изчисляването на осигурителния стаж за времето преди и след 01.01.2003 г.

Съгласно чл. 38, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години за времето, през което лицата са били осигурени и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски за:

- всички осигурени социални рискове;

- всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;

- всички осигурени социални рискове без безработица;

- инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест;

- инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на различните категории лица

І. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, посочени в действащите до 01.01.2003 г. разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и ал. 2 КЗОО.

По тези разпоредби се зачита осигурителен стаж, положен до 01.01.2003 г., както следва :

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време /чл. 38, ал. 2, т. 1/;

2. осигурителният стаж на лицата, които са работили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време. При тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време /чл. 38, ал. 2, т. 2/;

3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната /чл. 38, ал. 2, т. 3/;

Изчисляването на осигурителния стаж по т. 1-3 се извършва по същия начин, както до изменението на наредбата.

ІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, посочени в действащите след 31.12.2002 г. разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО

По тези разпоредби се зачита осигурителен стаж положен след 31.12.2002 г., както следва :

1. За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня, и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност / чл. 38, ал. 3, т. 1/.

С член 8 от Закона за бюджета на ДОО за 2003 г., от 01.01.2003 г. са въведени минимални осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Зачитането на осигурителния стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества е разгледано в ІІІ-та точка.

Следва да се има предвид, че лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2-4 КЗОО - държавните служители; съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители; кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията, нямат минимален осигурителен доход и същите подлежат на задължително осигуряване върху изплатеното възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 1 КЗОО позволява за един ден осигурителен стаж да се зачита и времето, през което работещите по трудови правоотношения при пълно законоустановено работно време са получили възнаграждения по-малки от минималния осигурителен доход за съответната професия, тъй като в тези случаи осигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход.

2. Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и ал. 2 КЗОО, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. При тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време /чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС/.

Когато през определен период лицата са работили едновременно по основен трудов договор при непълно работно време и по втори или по допълнителен трудов договор, се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС като за осигурителен стаж се зачита не повече от календарното време за съответния период.

Пример : От 01.01.2003 г. до 15.06.2003 г. вкл. лице е работило по основно трудово правоотношение при непълно работно време 6 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. От 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл. е работило по втори трудов договор – 4 часа, при законоустановено работно време – 8 часа.

Първият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

- работните дни от 01.01.2003 г. до 15.06.2003 г. са 115 /5м. х 21 раб. дни + 10 раб. дни/.

- 115 раб. дни х 6 часа = 690 часа : 8 часа = 86,25 раб. дни, които на основание чл. 38, ал. 4 НПОС се закръглят на 86 дни.

- на основание чл. 38, ал. 10 НПОС – 86 дни : 21 раб. дни = 4 месеца и 2 раб. дни осигурителен стаж.

Вторият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин :

- работните дни от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл. са 55 /13 раб. дни + 2м. х 21 раб. дни/.

- 55 раб. дни х 4 часа = 220 часа : 8 часа = 27,5 раб. дни, които се закръглят на 27 раб. дни.

- на основание чл. 38, ал. 10 НПОС – 27 раб. дни : 21 раб. дни = 1 месец и 6 раб. дни осигурителен стаж.

Длъжностното лице, което отпуска пенсията, изчислява осигурителният стаж по следния начин :

1. За периода от 01.01.2003 г. до 14.01.2003 г. вкл, през който лицето е работило само по едно трудово правоотношение при непълно работно време - 6 часа, осигурителният стаж е 7 раб. дни /9 раб. дни Х 6 часа =54 часа : 8 часа = 6,75/.

2. За периода от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г., когато лицето е работило едновременно по двете трудови правоотношения, осигурителният стаж се изчислява както следва:

- по основния договор - 55 раб. дни х 6 часа = 330 часа;

330 часа : 8 часа = 41.25 дни, които на основание чл. 38, ал. 4 НПОС се закръглят на 41 работни дни.

- по втория трудов – 55 дни х 4 часа = 220 часа;

220 часа : 8 часа = 27.5 работни дни, които се закръглят на 27 раб. дни.

Тъй като общият сбор на работните дни по двата трудови договора е 68 /27 + 41/, повече от броя на работните дни през този период, за времето от 15.01.2003 г. до 31.03.2003 г. вкл., на лицето следва да се зачетат 55 работни дни осигурителен стаж, които се равняват на 2 месеца и 13 раб. дни осигурителен стаж.

3. За периода от 01.04.2003 г. до 15.06.2003 г.вкл. през който лицето е работило само по трудовото правоотношение при непълно работно време - 6 часа, осигурителният стаж се изчислява както следва:

- 2 месеца х 21 раб. дни + 10 раб. дни = 52 работни дни

- 52 раб. дни х 6 часа = 312 часа : 8 часа = 39 раб. дни, които се равняват на 1 месец и 18 раб. дни осигурителен стаж.

Когато лицата са работили едновременно по няколко правоотношения при условията на различни категории труд, първо се зачита осигурителният стаж, положен по по-благоприятната категория труд. В случай, че се налага приложението на чл. 38, ал. 11 НПОС, винаги се намалява осигурителният стаж, положен при условията на по-неблагоприятната категория труд. В тази връзка даваме следния пример :

От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. лице е работило по основно трудово правоотношение по условията на ІІІ категория труд, при непълно работно време – 6 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. През същия период лицето е работило и по втори трудов договор при непълно работно време – 4 часа, при законоустановеното намалено работно време – 7 часа, при условията на втора категория труд.

Първият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин : 6 часа х 21 раб. дни = 126 часа : 8 часа = 15.75, които се закръглят на 16 работни дни.

Вторият работодател вписва в удостоверение обр. УП-3, осигурителният стаж на лицето, изчислен по следния начин : 4 часа х 21 раб. дни = 84 часа : 7 часа = 12 работни дни.

При зачитането и изчисляването на осигурителния стаж, длъжностното лице, което отпуска пенсията прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС. При това положение първо се зачита осигурителният стаж на лицето, положен при условията на по-благоприятната категория труд, в случая – 12 работни дни от втора категория. За осигурителен стаж от трета категория труд се зачитат 9 работни дни.

С оглед изчисляването на изискващия се в чл. 68 КЗОО сбор от осигурителния стаж и възрастта, е необходимо да се събере навършената от лицето възраст в години, месеци и календарни дни с превърнатия в календарни дни осигурителен стаж на лицето. При това положение 12 работни дни се превръщат в календарни по следния начин – 12 х /30:21/ = 17 календарни дни. Останалите 9 работни дни се равняват на 13 календарни дни – 9 х /30:21/.

Осигурителният стаж на лицето по втория трудов договор е от втора категория труд, поради което при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият следва да бъде превърнат и на основание чл. 104, ал. 2 КЗОО и се равнява на 21 календарни дни от трета категория.

При преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато по основния трудов договор лицето е работило при пълното законоустановено работно време, а по втория или допълнителен трудов договор е работило не по-малко от три часа, се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 8-10 КЗОО.

За прилагането на посочената разпоредба, за осигурителен стаж, положен след 31.12.2002 г., когато по втория или по допълнителния трудов договор лицето е работило по І или ІІ категория труд, даваме следния пример :

От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. лице е работило по основно трудово правоотношение по условията на ІІІ категория труд, при законоустановено работно време – 8 часа. През същия период лицето е работило и по втори трудов договор при непълно работно време – 4 часа, при законоустановеното намалено работно време – 7 часа, при условията на първа категория труд.

Осигурителният стаж на лицето по втория трудов договор се изчислява по следния начин : 4 часа х 21 раб. дни = 84 часа : 7 часа = 12 работни дни.

След прилагане на разподбата на чл. 38, ал. 11 НПОС, по основното трудово правоотношение следва да се зачетат 9 раб. дни.

Длъжностното лице, което отпуска пенсията, превръща работните дни в календарни, като 12-те работни дни по втория трудов договор, се превръщат в 17 календарни дни, а останалите 9 работни дни по основното трудово правоотношение се превръщат в 13 календарни дни.

При преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж 17-те календарни дни от първа категория труд, се превръщат на основание чл. 104, ал. 2 КЗОО, при което се равняват на 28 календарни дни от трета категория .

На основание чл. 9, ал. 8-10 КЗОО 13-те календарни дни се превръщат в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, и се приравняват на 16 календарни дни.

ІІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.

За времето до 01.01.2003 г. не беше уредено нормативно зачитането на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, поради което за тях се създаде разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 4 КЗОО. Съгласно тази разпоредба за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се зачита месеца, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи /чл. 6, ал. 4 КЗОО/. Ако през месеца е получено възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигурителният стаж се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества за времето след 31.12.2002 г. е уредено с разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 НПОС. За осигурителен стаж на тези лица се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху полученото възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите.

За времето след 31.12.2002 г., когато тези лица са получили възнаграждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи, по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност, осигурителният им стаж също се зачита по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 НПОС, тъй като осигурителните вноски винаги се дължат върху минималния осигурителен доход за съответната професия.

Посочените разпоредби се отнасят за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, сключени по реда на Търговския закон. Когато тези лица работят по трудови договори, осигурителният им стаж се изчислява по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1-3 и ал. 3, т. 1 и 2 НПОС.

ІV. Зачитане и изчисляване на осигурителен стаж след 31.12.2002 г. за времето на: платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година, платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони и отпуските за бременност, раждане, осиновяване и за отглеждане на дете.

На основание чл. 38, ал. 3, т. 4 НПОС за осигурителен стаж се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони. Когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.

Пример : Лице е назначено на работа на непълно работно време – 4 часа, при законоустановено работно време – 8 часа. Същото излиза в платен отпуск за временна неработоспособност – 10 дни. В този случай за осигурителен стаж на това лице следва да се зачетат – 5 дни.

На основание чл. 38, ал. 3, т. 5 НПОС за осигурителен стаж се зачита и времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време.

V. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение.

По силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КЗОО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. За същите осигурени социални рискове, считано от 01.01.2003 г. се осигуряват и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 6 КЗОО, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Във връзка с тези разпоредби, както и с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 КЗОО са създадени ал. 5 и ал. 6 в чл. 38 НПОС, с които е уреден начинът на изчисляване на осигурителния стаж на лица, работещи без трудово правоотношение.

На основание чл. 38, ал. 5 НПОС за един месец осигурителен стаж преди и след 01.01.2003 г. се зачита времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но за не повече от срока на договора.

Съгласно чл. 38, ал. 6 НПОС, когато лицето е работило без трудово правоотношение и е получило възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната през част от месеца, а за останалото време е било осигурено на друго основание, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работната заплата за страната. Посочената разпоредба се прилага за времето след 31.12.2002 г.

На основание чл. 11, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /в сила от 01.01.2002 г./ за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер. Във връзка с тази разпоредба за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., когато лицата през календарния месец са осигурени на друго основание и работят без трудово правоотношение с възнаграждение до една месечна минимална работна заплата, установена за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, това време се зачита за осигурителен стаж. Осигурителният стаж се определя като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работната заплата за страната.

В случай, че лица представят заверени осигурителни книжки за осигурителен стаж, положен от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. при същите условия, това време също следва да се зачита за осигурителен стаж /писмо изх. № 91-01-48 от 14.02.2002 г. на НОИ/.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, които през месеца упражняват дейност по трудово и без трудово правоотношение, ще разгледаме с няколко примера. Да се има предвид, че примерите са изготвени като за база е взет месец юни 2003 г., който има 21 работни дни и е прието, че минималната работна заплата за страната за този месец е 110 лв., а среднодневната минимална работна заплата, съответно е 5,24 лв. Във всички примери пълното законоустановено работно време по трудовия договор е 8 часа. Възнаграждението, посочено по гражданския договор, е след намаляването му с нормативно признатите разходи.

Пример 1 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 15.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 3 работни дни, имайки предвид че лицето е работило на 4-часов работен и от 01.06. до 09.06.2003г.вкл. работните дни са 6.

2. за работата по граждански договор се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 6 НПОС. Полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 дни. Тъй като за времето от 15.06. до 30.06.2003 г. вкл. работните дни са 11, а за осигурителен стаж не може да се зачита повече от срока на договора, то за осигурителен стаж на лицето за времето, през което е работило по граждански договор се зачитат само 11 работни дни.

Пример 2 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при пълно законоустановено работно време. От 15.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 150 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 6 работни дни.

2. за работата по граждански договор лицето е получило възнаграждение по-голямо от минималната работна заплата за страната – 150 лв., поради което при изчисляването на осигурителния стаж се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 5 НПОС. При това положение обаче, на лицето за осигурителния стаж по гражданския договор се зачитат само 11 работни дни, тъй като толкова са и броя на работните дни за срока на договора.

Пример 3 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 150 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение лицето има осигурителен стаж – 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор лицето е получило възнаграждение по-голямо от минималната работна заплата за страната – 150 лв., поради което осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл. 38, ал. 5 НПОС е един месец.

На основание чл. 38, ал. 11 НПОС, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Във връзка с посочената разпоредба на лицето се зачита един месец осигурителен стаж само за работата по гражданското правоотношение.

Пример 4 : За времето от 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 50 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 10 работни дни.

2. за работата по граждански договор се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 6 НПОС. Полученото възнаграждение от лицето – 50 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 9,54 дни, които окръгляме на 10 дни. Общият осигурителен стаж на лицето за месеца е 20 работни дни.

Пример 5 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 30.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение следва да зачетем за осигурителен стаж – 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор осигурителният стаж се изчислява като полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 работни дни.

Общият осигурителен стаж на лицето за месеца е 20 работни дни.

Пример 6 : За времето от 01.06.2003 г. до 09.06.2003 г. вкл. лице е работило по трудов договор при непълно работно време – 4 часа. От 01.06.2003 г. до 20.06.2003 г. вкл. е работило по граждански договор и е получило възнаграждение – 90 лв. Осигурителният стаж се изчислява по следния начин :

1. за работата по трудово правоотношение осигурителният стаж е 3 работни дни.

2. за работата по граждански договор, осигурителният стаж се изчислява като полученото възнаграждение от лицето – 90 лв., се разделя на среднодневната минималната работна заплата за страната – 5,24 лв., при което се получават 17 работни дни.

Тъй като за времето от 01.06. до 20.06.2003 г.вкл. работните дни са 15, за осигурителен стаж на лицето за този период не могат да се зачетат повече от 15 работни дни.

При преценяване на правото на пенсия работните дни се превръщат в календарни.

VІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията.

С разпоредбата на чл. 38, ал. 7 НПОС е уреден начина на зачитане на осигурителния стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, които се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 КЗОО, в редакцията й от 01.01.2003 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 7 НПОС за един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху него са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

По този начин се изчислява и осигурителният стаж на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г., тъй като на основание чл. 6, ал. 3 КЗОО, в редакцията й до 01.01.2003 г., осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, независимо от техния размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Осигурителният стаж на членовете на кооперации, работещи по трудови правоотношения в кооперацията се зачита по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1-3 и ал. 3, т. 1 и 2 НПОС.

VІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица.

По силата на чл. 38, ал. 8 НПОС за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Самоосигуряващи се са следните категории лица :

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3. земеделските производители.

VІІІ. Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното и на работещите надомно.

Зачитането на осигурителния стаж на лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, за времето преди 1 януари 2003 г. е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал. 1 НПОС.

За една година осигурителен стаж на тези лица се зачита годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната / чл. 39, ал. 1, т. 1 НПОС/.

Месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото трудово възнаграждение, се зачитат за осигурителен стаж като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата / чл. 39, ал. 1, т. 2 НПОС/.

Дните за месеца, през който е получено по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат за осигурителен стаж, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение / чл. 39, ал. 1 т. 3 НПОС/.

На лицата, наети на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, за времето след 31 декември 2002 г. за един месец осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.

При прилагането на посочените разпоредби да се има предвид, че за надомници се считат лицата, наети на работа при условията на чл. 312 и чл. 313 от Кодекса на труда.

ІХ. Общи разпоредби по зачитането и изчисляването на осигурителния стаж

На основание чл. 38, ал. 4 НПОС, когато при изчисляване на осигурителния стаж на лицата се получи остатък по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж. Когато полученият остатък е равен или по-малък от половината от дневното работно време, същият не се взема предвид при изчисляване на осигурителния стаж.

При изчисляване на осигурителния стаж се прилагат и разпоредбите на чл. 38, ал. 9-13 НПОС, които са със следното съдържание :

“Чл. 38. (9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.

(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.

(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.

(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.

(13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.”

При преценяване правото на пенсия, изчисленият осигурителен стаж в работни дни винаги се превръща в календарни дни.

С § 5 от ПМС № 43 от 21.02.2003 г. е допълнена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС като думите “трудови и осигурителни книжки” са заменени с “трудови, служебни и осигурителни книжки”. Разпоредбата придобива следната редакция :

“Чл. 40. (1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.”

Направеното допълнение е във връзка с начина на установяване на осигурителния стаж на държавните служители, които работят по служебно правоотношение. Същият се установява със служебни книжки.

В чл. 40 НПОС е създадена нова ал. 4, съгласно която за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: “Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж”. Посоченият текст се заверява с подписите на гл. счетоводител и ръководител и се подпечатва с печата на фирмата.

Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.

В случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия /служебен/ стаж, в трудовата /служебната/ книжка се вписва само трудовия /служебен/ стаж. Продължителността на осигурителния стаж на лицето се вписва в удостоверение обр. УП-3 /УП-30/, издадено от осигурителя.

Когато в трудовата или служебната книжка не е посочено, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж и лицето не е представило обр. УП-3 за установяване на осигурителния стаж за този период, следва да се счита че документът за трудов стаж е нередовен и да се прилага разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 НПОС се отнася за осигурителния стаж, положен след 31.12.2002 г. Във връзка с това по заявленията, по които не са постановени разпореждания до настоящия момент и лицата имат осигурителен стаж след 31.12.2002 г., който не е оформен по реда на чл. 40, ал. 4 НПОС, следва да се приложи също разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС.

Когато лицето работи едновременно по два трудови договора при непълно работно време, всеки осигурител следва да издава обр. УП-3, в които освен продължителността на осигурителния стаж, изчислен по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС, следва да посочва законоустановеното за него работно време и непълното работно време, при които е работило лицето.

Когато лицето работи едновремено по две правоотношения и по едно от тях е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, осигурителен стаж се зачита и изчислява и от второто правоотношение, при спазване разпоредбите на чл. 38 и 39 НПОС, независимо, че по второто правоотношение не се следва внасянето на осигурителни вноски.

Досегашните ал. 4, 5 и 6 на чл. 40 НПОС стават съответно ал. 5, 6 и 7.

В чл. 40, ал. 6 НПОС са направени допълнения, след които същата добива следната редакция :

“Чл. 40. (6) Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. – минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.”

Разпоредбата позволява за времето след 31.12.2002 г., когато липсват изплащателните ведомости, в удостоверението обр. УП-2 да се вписва минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя.

За лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, разпоредбата на чл. 40, ал. 6 НПОС се прилага, когато тези лица имат сключени трудови договори.

С изменението на чл. 41 НПОС се уточнява кръгът от лицата, чийто осигурителен стаж и осигурителен доход се установяват с осигурителни книжки. Освен самоосигуряващите се лица в тази разпоредба са включени лицата, работещи без трудови правоотношения и лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Разпоредбата придобива следната редакция :

“Чл. 41. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски.”

С § 5 от ЗБДОО за 2003 г. в § 87 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО /обн. ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. бр. 74 от 2002 г./ се удължи срока, до който върху паричните обезщетения за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане се внасят осигурителни вноски. Навсякъде в тази разпоредба думите “31 декември 2002 г.” са заменени с “31 декември 2004 г.”. След направените изменения § 87 добива следната редакция :

“§ 87. (1) До 31 декември 2004 г. осигурителни вноски за фонд "Пенсии" се внасят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка. Върху паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане не се внасят вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение и върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1.

(3) При отпускане на пенсии, ако е включен период от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г., през който лицата са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски.”

Със Закона за бюджета на ДОО за 2003 г. са направени допълнения в чл. 127 КЗОО, отнасящи се до определянето на кръга на осигурените лица за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Създадена е нова алинея 4 със следния текст :

“Чл. 127. (4) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.”

Във връзка с тази разпоредба кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията нямат право на пенсия по дял ІІ КЗОО за допълнително задължително пенсионно осигуряване”. При отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, индивидуалният коефициент на тези лица не се намалява по реда на чл. 127, ал. 3 КЗОО и съответно не се определя по реда на чл. 21а НПОС. Същият се изчислява съгласно чл. 70, ал. 3-6 КЗОО.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР