І. Персоналният обхват на Закона за семейните помощи за деца е уреден в разпоредбата на чл. 3 от закона. Право на семейни помощи за деца по ЗСПД имат, както семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната, така и семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които се отглеждат в Република България /чл. 3, т. 1 и 2 ЗСПД/.

Съгласно чл. 3, т. 4 ЗСПД, право на семейни помощи за деца по закона имат и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. За разлика от останалите точки на чл. 3 ЗСПД, разпоредбата на чл. 3, т. 4 ЗСПД урежда хипотезата, когато и родителите, и децата са чужди граждани, поради което се изисква изрично получаването на помощите да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който България е страна.

Разпоредби относно добавки за деца са включени в двустранните спогодби в областта на социалната политика, и по-специално в областта на социалното осигуряване, по които България е страна. Тези спогодби са изградени на принципа на равнопоставеността на българските граждани и гражданите на съответната договаряща страна.

В случаите, когато в материалния обхват на тези спогодби са включени добавки за деца, те се прилагат по отношение изплащането на всички семейни помощи за деца съгласно чл. 2 ЗСПД, а именно еднократната помощ за раждане на дете, месечните помощи за дете до навършване на 18 години и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година. Изплащането на семейните помощи за деца във връзка с прилагане на спогодбите се извършва при спазване на условията за придобиване правото на такива помощи и реда за тяхното предоставяне, уредени от ЗСПД.

По своя характер семейните помощи за деца са социално плащане, което се предоставя на семейства с ниски доходи и не зависи от факта дали лицата са осигурявани. Тези помощи се финансират със средства от републиканския бюджет. С оглед на това, семейни помощи за деца по смисъла на ЗСПД следва да се изплащат във връзка с прилагането на тези спогодби в областта на социалното осигуряване, в чийто материален обхват са включени такива плащания и по отношение на лицата, за които са предвидени тези плащания.

При преценяването на правото за получаване на помощи по ЗСПД в случаите, когато родител/и или дете са чужди граждани, длъжностното лице следва първо да прецени дали се касае до прилагане на обхвата на чл. 3, т. 2 или т. 4 от ЗСПД. На второ място се следи дали са налице останалите условия на закона:

- за еднократната помощ - детето да е родено на територията на България; да е живо към момента на раждането и да не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца;

- за месечните помощи, изплащани до навършване на 18 години – лицето да отговаря на изискванията за доход на член от семейството; детето да не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; да посещава редовно училище от 7 до навършване на 18 години, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; да живее постоянно в страната;

- за месечните помощи за отглеждане на дете до една година - майката (осиновителката), респ. самотния баща-осиновител да отговарят на изискванията за доход на член от семейството; майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КЗОО; детето да не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка; детето да живее постоянно в страната.

При прилагане на чл. 3, т. 2 ЗСПД се следи детето да е български гражданин и да се отглежда в страната, а на т. 4 - семейството да пребивава постоянно и отглежда детето в България.

Във всички случаи лицето, което има право да получи помощта, следва да пребивава на територията на България.

ІІ. От действащите към момента двустранни спогодби, Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност от 17 декември 1997 г. /обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г., в сила от 1 февруари 1999 г./ и Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване от 30 май 2001 г. /обн. ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г., в сила от 1 юли 2002 г./, не уреждат семейните помощи за деца по смисъла на ЗСПД.

Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция – в сила от 1 март 1999 г., регулира единствено взаимоотношенията на двете страни във връзка с изплащането на пенсии, отпуснати съгласно българското законодателство, на лица с постоянно местожителство на територията на Република Турция. Предвид това не се дължат семейни помощи за деца по ЗСПД.

ІІІ. Семейни помощи за деца могат да се изплащат в случай, че лицата отговарят на условията, предвидени в ЗСПД, на основание следните двустранни спогодби:

1. Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване от 25 ноември 1998 г./обн. ДВ, бр. 113 от 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г./

Съгласно чл 2, ал. 2, т. 1.3 от спогодбата, тя се отнася за правните разпоредби на Република България за месечни добавки за деца и еднократни помощи при раждане на деца. В чл. 1, ал. 1, т. 13 от спогодбата понятието “добавки за деца” е определено като “регулярно повтарящи се парични плащания, признавани по правило според броя или възрастта на децата, или според дохода на семейството”. Така определени понятията в спогодбата отговарят на понятията “семейни помощи за деца” и “еднократната помощ при раждане” по ЗСПД. Подлежат на изплащане и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година.

На основание чл. 27 от спогодбата, ако са изпълнени условията за предоставяне на добавки за деца съгласно законодателствата на двете договарящи страни, добавките се предоставят въз основа на правните разпоредби на страната по постоянното местоживеене на правоимащото лице.

2. Спогодбата между Народна република България и Унгарската народна република за сътрудничество в областта на социалната политика от 30 юни 1961 г. /обн. “Известия”, бр. 3 от 1962 г., в сила от 1 януари 1962 г./

Разпоредбата на чл. 2 от спогодбата предвижда равенство на гражданите по отношение на трудовите и социалните разпоредби. Съгласно чл. 20 от спогодбата, за гражданите на едната от договарящите страни, ако постоянното им местожителство се намира на територията на другата договаряща страна, социалните грижи и подпомагане (материална помощ, настаняване в социален дом и др.) се извършва от съответните органи на другата договаряща страна в същите размери и при същите условия както на собствените си граждани.

На основание чл. 19 от спогодбата, семейните добавки се определят и изплащат от онзи компетентен орган, според валидните за него разпоредби, при който трудещият се е добил право на семейни добавки и в случай, когато местопребиваването на трудещия се или на членовете на семейството му е на територията на другата договаряща страна. В случай, че правоимащото лице е пенсионер по условията на спогодбата, семейните добавки се изплащат от съответния орган по местожителството му според валидните за него разпоредби.

С оглед на горецитираните разпоредби, които касаят изплащане на семейни добавки, следва да се изплащат еднократна помощ при раждане, месечни помощи за дете до навършване на 18 години и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, за осигурени лица и пенсионери по условията на спогодбата, в случай, че те отговарят на другите изисквания на ЗСПД.

3. Спогодбата за сътрудничество в областта на социалната политика между Народна република България и Полската народна република от 12 юли 1961 г. /обн. “Известия”, бр. 61 от 1962 г., в сила от 1 април 1962 г./

Разпоредбата на чл. 3 от спогодбата въвежда принцип на еднакво третиране на гражданите по отношение на трудовото законодателство, социалното осигуряване, професионалната подготовка, членството в профсъюзите, както и при осъществяване на всички мероприятия от социален характер. Предвид тази разпоредба считаме, че са обхванати всички семейни помощи по смисъла на чл. 2 ЗСПД и всички лица.

Съгласно чл. 13 от спогодбата, регламентиращ отпускането на семейни добавки, компетентен да изплаща семейните добавки е органът на държавата, в която лицето работи или е пенсионер. Ако лицето е осигурено в едната държава и същевременно е пенсионер съгласно законодателството на другата държава, семейните добавки се изплащат от органа на държавата, в която работи.

4. Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия от 18 декември 1957 г. /обн. “Известия”, бр. 69 от 1958 г., в сила от 1 септември 1958 година./

Член 2 от конвенцията включва в материалния обхват и “законодателството за добавките за деца”. Член 7 предвижда добавките за деца да се изплащат от органа по осигуряването, при който е осигурено лицето.

С оглед посочените разпоредби, право на семейни помощи по смисъла на чл. 2 ЗСПД във връзка с прилагането на конвенцията имат само осигурените лица.

5. Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване от 11 декември 1959 г. /обн. “Известия”, бр. 39 от 1960 г., в сила от 1 май 1960 г./

Разпоредбата на чл. 1 предвижда, че спогодбата се отнася до всички видове социално обезпечаване. Тук се включват всички видове обезпечаване, вкл. “при бременност и раждане” и “в други случаи”.

Съгласно чл. 3 от спогодбата, при осъществяване на социалното обезпечаване се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия живее гражданинът. Социалното обезпечаване се осъществява от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия живее гражданинът, подал молбата.

Член 8 от спогодбата указва “плащанията за издръжка и възпитание на децата” и “на родено дете” да се отпускат и изплащат от органите на държавата, на чиято територия постоянно живеят децата.

В обхвата на спогодбата е включено плащането на еднократна помощ при раждане, месечни помощи за дете до навършване на 18 години и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година. Следва да се има предвид, че териториалният обхват на спогодбата включва територията на бившия Съюз на съветските социалистически републики, с изключение на прибалтийските републики - Латвия, Естония и Литовската република, а от 01.04.2003 г. се изключва и Украйна, поради влизане в сила на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г.

6. Конвенцията между Правителството на Народна република България и Правителството на Румънската народна република за сътрудничество в областта на социалните въпроси от 14 март 1960 г. /обн. “Известия”, бр. 75 от 1960 г., в сила от 31 май 1960 година./

Член 2 от конвенцията предвижда, че гражданите на едната договаряща страна и членовете на техните семейства с местожителство на територията на другата страна, ще бъдат третирани като собствени граждани по отношение на “трудовото законодателство” и разпоредбите за “социално обезщетение и помощи”. Предвид това еднократната помощ при раждане и месечните помощи за дете до навършване на 18 години, както и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, следва да се отпускат на румънски граждани, както биха били отпуснати на български граждани.

ІV. Договорът между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, подписан на 13.05.2002 г, ратифициран със Закон за ратификация /ДВ., бр. 93 от 01.10.2002 г., предстои влизането му в сила/, не включва в материалния си обхват семейните помощи за деца.

Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г., ратифициран със закон /ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г./, който влиза в сила от 1 април 2003 г., не включва в материалния си обхват плащания по смисъла на ЗСПД.

На 6 февруари 2003 г. беше подписан Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване. До влизането му в сила, се прилага Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия от 18 декември 1957 г.

V. Съгласно Закона за убежището и бежанците /обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г./, лицата, на които е предоставен статут на бежанец в Република България, имат същите права като българските граждани.

На основание чл. 32 от закона, след влизането в сила на решението, с което на чужденеца, търсещ закрила, се предостави статут на бежанец, той придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:

1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;

2. да бъде военнослужещ;

3. други ограничения, изрично предвидени със закон.

С оглед на посочената разпоредба, лицата с предоставен статут на бежанец имат право на семейни помощи за деца по ЗСПД.