Както в Инструкцията за контролно-ревизионната дейност на НОИ, така и в Заповед № 65/25.04.1997 г. изрично е посочено, че в едномесечен срок от деня на обнародване на решението за приватизация в Държавен вестник следва да се извършат ревизии на осигурителите и да се предявят вземанията пред органа по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /вече отменен/.

Промяната в характера на собствеността на дружеството и неговия титуляр не води до възникване на нов правен субект и друго задължено лице за невнесените осигурителни вноски. /съдебна практика в този смисъл: решение № 5200/27.07.2000 г., ВАС, I-во отд.; решение № 5198/27.07.2000 г., ВАС, I-во отд.; решение № 2763/24.04.2001 г., ВАС, I-во отд.; решение № 6945/16.11.2000 г., ВАС, I-во отд.; решение № 107/8.01.2002 г. на ВАС, I-во отд.; решение № 5973/23.07.2001 г., ВАС, I отд.; решение № 8032/30.10.2001 г., ВАС, I отд./.

В Закона за приватизация и следприватизационен контрол не е предвидена процедура за предявяване на вземанията пред органа, взел решението за приватизация. Разпоредбата на §6а от ПЗР на ЗППДОбП не е възпроизведена. Поради това, дори и да се извърши извънредна проверка в едномесечен срок от датата на обнародване на решението за приватизация в Държавен вестник, то липсва задължение за предявяване /уведомяване/ на определен орган или на самото дружество.

В §17, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПСК с последните изменения - ДВ, бр.20/2003 г. е предвидено, че в случаите на сключени приватизационни договори към датата на влизане на ЗПСК в сила, за вземанията на частноправни кредитори към приватизираното предприятие се прилагат разпоредбите на §6а от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с чл. 142 на Данъчния процесуален кодекс.

§6а от ПЗР на ЗППДОбП е неприложим спрямо публичните задължения.

Текстът на §17, ал.6 препраща към чл.142 от ДПК. “Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон”.

Отношенията в областта на задължителното обществено осигуряване са уредени в специален закон. В КЗОО има отделна разпоредба, засягаща давността – чл.115, а в чл.36, т.7 е посочен редът за заличаване на несъбираеми вземания към фондовете на ДОО.

ДПК е обнародван в Държавен вестник бр.103/99 г., а КЗОО – в Държавен вестник бр.110/99 г., но и двата кодекса влизат в сила от 1.01.2000 г. Поради това не могат да се прилагат общите правила за тълкуване на нормативните актове – кой е първи и кой последващ закон, дали с единия се извършва изменение или отмяна на другия /чл.10, ал.2 и чл.11, ал.3 от Закона за нормативните актове/ още повече, че и двата са с характер на специални нормативни актове.

Но доколкото КЗОО изрично урежда различни задължения от общите, определени с ДПК, се прилагат единствено разпоредбите на КЗОО. Чл.142 от ДПК за задълженията, възникнали от невнесени осигурителни вноски, не се прилага.

В новия закон единствената разпоредба, която засяга неприключилите и новите производства е § 5 от Допълнителните разпоредби – “По искане на Агенцията за приватизация, след приемане на решение за метод, събирането на публичните държавни вземания се спира в седемдневен срок с разпореждане на данъчния орган по реда на Данъчния процесуален кодекс за срок до шест месеца. Производствата по събиране на публичните държавни вземания се възобновяват в седемдневен срок след приключване на приватизационната сделка”.

Този текст е неприложим за публичните задължения за невнесени осигурителни вноски, тъй като данъчните органи нямат никакви правомощия спрямо публичните задължения към фондовете на ДОО.

Дори да бъде постановен акт на данъчен орган или на публичен изпълнител за спиране действията по принудително събиране на задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване – до приключване процедурата по приватизация, то за периода на спирането следва да се начислява законна лихва. Приложима е единствено разпоредбата на чл.113 от КЗОО.

Решението за откриване на производство за приватизация не се отразява на принудителното събиране на задълженията към фондовете на ДОО.

В конкретния случай следва да се съобрази обаче не само промяната на законодателството /отменен е Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – със Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ДВ, бр. 28/2002 г./, но и други обстоятелства, а именно:

- какъв е делът на държавата или общината, който ще се приватизира;

- дали дружеството попада в кръга на тези, които подлежат на проверки на друго основание /примерно – длъжник със задължения над 100 000 лв., над 50 000 лв., при искане за издаване на удостоверение във връзка с извършено преобразуване на дружеството по Търговския закон, участие в конкурс или търг и др./;

- наличие на план за разсрочване и неговото спазване;

- кога е бил последният ревизиран период;

- след проверка в Персоналния регистър, база данни “Приходи” и регистъра на трудовите договори да се направи преценка дали дружеството е изправен осигурител спрямо НОИ, НЗОК и пенсионноосигурителните дружества;

- други критерии по Ваша преценка, които са относими към всеки конткретен случай.

Ваша е преценката за целесъобразност по предприемане или непредприемане на съответни действия – проверка, връчване разпорежданията по ревизионни актове – на органа, взел решението за приватизация, на самото търговско дружество, на известен Ви потенциален купувач или на други лица, които са заинтересувани.