Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо 91-01-183 от 24.07.2003 г. на НОИ

29 Mar 2004 17:15ч, видяна 1811 пъти
реклама
Съставяне на ревизионни актове при преобразуване на търговски дружества

І. СЛИВАНЕ И ВЛИВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

В случаите на преобразуване на търговски дружества чрез сливане и вливане, ревизионните актове за начет се съставят на името на новите дружества, които са универсален правоприемник по силата на съдебните решения.

Във всички случаи заповедите за започване на проверка следва да се връчват на търговеца – правоприемник.

Ревизионен акт за начет може да се състави и на името на неограничено отговорните съдружници на прекратените дружества, които са се влели или слели – за размера на дълга до датата на решението за преобразуване (чл. 263м, ал. 1 от ТЗ).

Прекратяване на дружество, чрез вливането му в друго такова, е особена хипотеза (чл. 262, ал. 1 от ТЗ). С оглед гарантиране интересите на кредиторите на вливащото се дружество, имуществото му, преминало върху търговското дружество – правоприемник, се управлява отделно до изтичане на 6-месечния срок по чл. 263к, ал. 1 от ТЗ, в който кредиторите могат да поискат изпълнение или обезпечение, съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. Поради това е необходимо да се извърши ревизия и след като се установи размерът на задълженията към фондовете на ДОО, да се поиска изпълнението им от дружеството – правоприемник.

Аналогична е хипотезата и на прекратяване на търговско дружество, при условията на сливане (чл. 262а от ТЗ).

С вписване на вливането или сливането правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество (чл. 263и, ал. 2 от ТЗ).

ІІ. РАЗДЕЛЯНЕ И ОТДЕЛЯНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

С измененията на ТЗ с ДВ, бр.58/2003 г., в случаите на преобразуване на търговски дружества чрез разделяне и отделяне се въведе една особеност – договор или план за преобразуване, с който се урежда разпределението на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко ново дружество (чл. 262ж, ал. 3, т. 1 от ТЗ). До влизането в сила на тези изменения на ТЗ новообразуваните юридически лица носеха солидарна отговорност за целия размер на задължението, формирано до датата на самото разделяне или отделяне. Ирелевантно спрямо нас като кредитор бе счетоводното отразяване на задълженията и разделянето им между новообразуваните дружества – по споразумение между тях. Доброволното изпълнение или принудителното събиране на целия размер на задълженията можеше да се извърши от, респективно – да се насочи срещу, което и да е от дружествата. Налице е интересна практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в изложения по-горе смисъл, отнасяща се за данъч

ни задължения и такива за осигурителни вноски, която може да използвате за допълнително мотивиране на извършваните от Вас действия по принудително събиране на задълженията (примерно: решение № 100/17.03.1998 г. на ВКС, 5-членен състав; решение № 6961/21.09.2001 г. на ВАС, I-во отд.; решение № 4938/23.05.2002 г. на ВАС, I-во отд.; решение № 5385/5.06.2002 г. на ВАС, I-во отд.; решение № 2610/20.03.2003 г. на ВАС, I-во отд.).

След обсъдените по-горе изменения вече е налице правоприемство, но до размера на получените права освен за дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване (чл. 263л, ал. 1 от ТЗ). Пример: новото дружество е поело права за 300 единици, задълженията на старото дружество до датата на вписване на разделянето са 500 единици. Актът се съставя за 300 единици на новото дружество и за 200 единици – на старото.

Ако с договора едно задължение не е разпределено, за него отговарят солидарно и неограничено всички приемащи дружества (респективно – новоучреденото). Отговорността се разпределя между тях пропорционално на припадащата им се според договора чиста стойност на имуществото (чл. 263л, ал. 2 от ТЗ). Под “чиста стойност на имуществото” следва да се разбира балансовата стойност, макар това изрично да не е посочено.

С оглед на изложените особености във всички случаи на отделяне и разделяне следва да се установява как са разпределени задълженията между страните по договора, за да се състави ревизионният акт.

За задълженията, възникнали до деня на вписването на разделянето или отделянето, актовете следва да се съставят при спазване съответствието за разпределяне, предвидено в договорите.

Разсрочване на задълженията към фондовете на държавното обществено осигуряване е допустимо, но също следва да се съобразяват обсъдените особености.

За размера на дълга след датата на обнародване в Държавен вестник на обявлението на разделянето или отделянето ревизионният акт се съставя на името на новото дружество.

III. ПРЕОБРАЗУВАНЕ ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ПРАВНАТА ФОРМА

Допустимо е едно търговско дружество да се преобразува и чрез промяна на правната му форма, като се превърне в дружество от друг вид (чл. 264 от ТЗ).

С вписването на промяната на правната форма правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото (чл. 264з, ал. 2 от ТЗ).

Както и в случаите при сливане, вливане, отделяне и разделяне, и при промяна на правната форма ревизионен акт за начет може да се състави и на името на неограничено отговорните съдружници на преобразуващото се дружество – за размера на дълга до датата на решението за промяната (чл. 264и, ал. 1 от ТЗ).

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР