I. По Закона за особените залози

В чл. 16, ал. 1 от Закона за особените залози е посочен реда за удовлетворяване на заложния кредитор. За да се спази този ред, обаче, следва да са изпълнени няколко условия:

- в договора да е посочен вида на заложеното имущество по смисъла на чл. 4 от цитирания закон;

- особеният залог да е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, за да може да се противопостави на трети лица (чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от закона);

- удовлетворяването да се извърши чрез способ, определен в чл. 10 от закона.

Ако съответният договор има за предмет определени вземания, ако е вписан в Централния регистър на особените залози и цената на заложеното имущество е определена, заложният кредитор може да се удовлетвори предпочтително по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

В случаите, когато се прави залог на вземане, той има действие спрямо длъжника по заложното вземане след съобщаването му, като за самото съобщаване се спазва определена форма (чл. 17, ал. 2 от закона). Когато се пристъпва към налагане на запори върху вземания от трети лица по реда на ДПК – като обезпечителна мярка, е необходимо да се установи и обстоятелството дали самото вземане вече не е предмет на особен залог с оглед на това да се наложат и други обезпечителни мерки – до пълния размер на задълженията.

II. Присъединяване на НОИ като взискател в започнал изпълнителен процес по реда на чл. 353 от ГПК

Поради обстоятелството, че макар в цитираната разпоредба да се говори за задължения към държавата за данъци и други вземания, съдия-изпълнителят задължително изпраща съобщение само на данъчната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за извършено разпределение. Съответното териториално поделение на НОИ може да упражни правото си да се присъедини като взискател в изпълнителното производство – чрез подаване на изрична писмена молба – за онези производства, за които има информация.

На практика интересите ни като кредитор са гарантирани единствено в случаите, когато за обезпечаване на вземанията ни има вписани запор или възбрана и изпълнението е насочено срещу предмета на обезпечението ни. В такива случаи обезпеченият кредитор се счита за присъединен взискател, без да е необходимо изрично подаване на молба (чл. 354, ал. 1 от ГПК). Често наложената обезпечителна мярка не гарантира, че, след продажбата на имота и извършване на разпределение, ще бъде погасено цялото вземане на длъжника. В такива случаи задължително следете дали разпределението е извършено правилно и ако се прецени, че са нарушени интересите ни, то да се обжалва пред съответния окръжен съд (чл. 358 от ГПК).