I. Съгласно Закона за изменение и допълнение на КЗОО наименованието на кодекса се изменя на “Кодекс за социално осигуряване” (КСО).

Промяната се налага поради включването в кодекса на част втора “Допълнително социално осигуряване”, в която се регламентира, както допълнителното задължително пенсионно осигуряване в професионални и универсални пенсионни фондове, така и доброволното пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Промени в сила от 2 август 2003 г.

II. Задълженията на осигурителите

1. В чл. 5 се създава нова ал. 3, която задължава юридическите лица, клоновете им и едноличните търговци да се регистрират в териториалните поделения на НОИ в 7-дневен срок от вписването им в съдебния регистър или от акта за учредяването им. Срокът започва да тече от денят, следващ този на получаване на препис от съдебното решение. В същият срок се регистрират и сделките за прехвърляне на предприятия по Търговския закон.

За юридическите лица, образувани на основание на нормативен акт, срокът започва да тече от деня, следващ този на влизането в сила на нормативния акт.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 се отнася за юридическите лица, клоновете им и едноличните търговци, чието вписване в съдебния регистър или учредяването им е извършено след влизането на КСО в сила, т. е. от 2 август 2003 г.

В същата разпоредба се регламентира задължението на самоосигуряващите се лица да се регистрират в съответното ТП на НОИ в 7-дневен срок от започване на дейността.

Осигурителите следва да регистрират в съответното ТП на НОИ и всяка промяна в адреса на седалището си.

2. Съгласно новата редакция на ал. 7 (предишна 6) на чл. 5 осигурителите са длъжни да издават безплатно необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при поискване от осигурените лица или от техни представители в 14-дневен срок. Ако се установи издаване на документи от осигурител срещу заплащане виновните длъжностни лица носят отговорност по реда на чл. 349, ал. 1 и чл. 350 от КСО.

III. Помощи и обезщетения

1. В чл. 41 се създава нова ал. 4, съгласно която сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. Разпоредбата се прилага и в случаите, когато осигуреното лице работи по повече от един трудово договор или е осигурено на повече от едно основание.

2. Съгласно новата редакция на чл. 11, ал. 3 паричната помощ се отпуска, когато на лицето е определен процент на загубена работоспособност 50 или над 50 на сто, но няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

IV. Контролно ревизионна дейност

1. Съгласно чл. 36, т. 7 от КСО Надзорният съвет може да заличава задължения към ДОО на осигурители и самоосигуряващи се лица в размер до 1 000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5 от КСО.

Предложенията за заличаване се правят от ръководителят на териториалното поделение на НОИ, като се прилагат:

а) справка за задължението на длъжника;

б) копие от акта за начет и от документите за предприетите действия за принудително събиране на вземанията;

в) писмо от Агенцията за държавни вземания за предприетите действия за принудително събиране на вземанията.

2. Съгласно новосъздадения чл. 108а контролните органи на НОИ са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата, когато установят, че са съставени документи с невярно съдържание, с цел да се избегне плащането на дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в големи размери. Съгласно § 105 от ЗИД на КЗОО осигурителни вноски в големи размери са тези, които надхвърлят 3000 лв.

3. С промяната на чл. 110, ал. 1, т. 1 се регламентира задължението на контролните органи на НОИ да съставят ревизионни актове за начет на физически и юридически лица за причинените от тях щети при издаването на всички документи, касаещи държавното обществено осигуряване, които са с невярно съдържание, а също и от причинени щети от отменени актове на медицинската експертиза.

4. В чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО е предвидено налагане на запор по банковите сметки на свързани с длъжниците лица. "Свързани лица" са:

а) лицата, едно от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;

б) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато юридическото лице е представител на юридическо лице;

в) дружество или физическо лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;

г) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;

д) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;

е) съдружниците, включително в дружествата по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите.

"Контрол" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО е налице, когато контролиращият:

а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество или друго юридическо лице, или

б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на едно юридическо лице.

Запорът по сметките на свързани лица се налага въз основа на:

1. удостоверения за актуално състояние на длъжника и на свързани с него лица, издадено от съответния съд. Ако се прецени, че териториалното поделение има достатъчно данни за доказване на свързани лица не е необходимо да се иска удостоверение за актуално състояние;

2. писмено предложение от н-к отдел “ОВКО” до ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В предложението се посочват доказателствата, въз основа на които е направено заключението, че съответното търговско дружеството или едноличен търговец е свързано лице с длъжника. При наличие на няколко свързани лица с длъжника се посочва, на кои от тях да бъде наложен запор по сметките в банките. Един екземпляр от предложението се прилага към акта за начет.

Процедурата по налагане на запори на свързани лица се прилага, само ако няма достатъчно суми по банковите сметки на длъжника за погасяване на задължението.

5. Без да е необходимо специално упълномощаване от управителя на НОИ, ръководителите на ТП на НОИ могат да налагат имуществена санкция на банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 7, ал. 8 на основание новата редакция на ал. 3, на чл. 111.

6. Съгласно новата редакция на чл. 115, ал. 4 за възстановяване на дължимите от държавното обществено осигуряване суми се издава разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117 от КСО.

7. Съгласно чл. 116, ал. 10 от КСО обединяването на публични вземания и оздравителни планове при отсрочване и разсрочване по чл. 152 и 153 от ДПК се съгласуват със съответния компетентен орган на НОИ по чл. 110, ал. 6 от КСО. Съгласуването за задължения до 10 000 лв. се извършва от ръководителят на териториалното поделение на НОИ, а в останалите случаи исканията се изпращат в ЦУ на НОИ за съгласуване съответно от управителя или от Надзорния съвет на НОИ.

8. В чл. 349, ал. 2 и ал. 3 от КСО е предвидена административно наказателна отговорност в следните случаи:

а) длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв. Длъжностни лица са тези, които са посочени в определението на чл. 93, т. 1 от НК и включват собствениците и управители на търговски дружества, еднолични търговци и техните управители, както и главни счетоводители, на които е възложено да разрешават изплащане на трудови възнаграждения.

б) който състави документ с невярно съдържание или подаде невярна информация при поискване от осигурените лица, с цел да избегне плащането на дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се наказва с глоба в размер на 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Тези глоби се налагат за нарушения, извършени след 2 август 2003 г.

V. Промени в сила от 1 януари 2004 г.

1. От 1 януари 2004 г., съгласно изменението на чл. 113, вземанията на Националния осигурителен институт за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

В тази връзка навсякъде в КСО думите “законната лихва” се заменят “с лихвата по чл. 113”.

Следва да имате предвид, че разсрочените задължения до 31 декември 2003 г. по реда на чл. 116 се събират със законната лихва до изтичането на одобрения погасителен план на длъжника, съгласно § 118 от ПЗР от Закона за изменение и допълнение на КЗОО.

2. От 1 януари 2004 г. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал. 4 от КСО/, с изключение на лицата по чл. 127, ал. 5.

VI. Промени в сила от 1 юли 2003 г.

С § 125 от закона се създава нова т. 2а в “Забележки” в приложението към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2003 г., съгласно която :

“Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в кооперации и създадените от тях предприятия от икономическа дейност “търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството” и членуват в Национални кооперативни съюзи към 01.01.2003 г. се определя в размер 80 на сто от минималния осигурителен доход за посочената икономическа дейност.”

Когато създадените от кооперациите предприятия са регистрирани като отделен осигурител с дейност, различна от дейността “търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството”, минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в тези предприятия се определя по общия ред на чл. 6, ал. 3 от КСО.

Във връзка с промяната в приложението към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2003 г. в декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” за труд, положен след 1 юли 2003г. данните трябва да бъдат подавани:

- с код 80 за работници и служители, работещи в кооперации и създадените от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи с икономическа дейност “търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството”;

- с код - 81 - за лица, включени в Програмата за социални помощи към заетост, които работят в кооперации и създадените от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи с икономическа дейност “търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството”.

VII. За уеднаквяване на практиката:

В случаите, в които осигурителите за определени месеци изплащат само аванс, те дължат осигурителни вноски върху доход, който не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход по дейности и групи професии на основание чл. 6, ал. 3 от КСО. Когато определеният минимален осигурителен доход по дейности и групи професии е по-голям от сумата на изплатения аванс, върху разликата от двата дохода осигурителят следва да довнесе дължимите осигурителни вноски. Вноските са дължими на датата, на която следва да се изплатят трудовите възнаграждения за съответния месец.