Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-266 от 12.11.2003 г. на НОИ

29 Mar 2004 17:43ч, видяна 1541 пъти
реклама
Уеднаквяване на практиката във връзка с регистрацията на земеделските производители физически лица, упражняващи единствено земеделска дейност.

1. Съгласно разпоредбите на чл. 5 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. (последно изм. и доп. – ДВ., бр. 1 от 2003 г.) за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, лицата придобиват качеството на земеделски производители след вписване в регистъра на земеделските производители в съответната областна дирекция “Земеделие и гори". Въз основа на вписването на земеделския производител се издава регистрационна карта по образец. Регистрацията се подновява всяка година – по аргумент, че е задължително да се заверява регистрационната карта ежегодно до 25 март на следващата година.

Моментът на придобиване качеството на земеделски производител обикновено е различен от момента на реалното започване на дейност като такъв. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като земеделски производител. За лицето възниква задължението да се регистрира като самоосигуряващо се лице в 7-дневен срок от започване на дейността в териториалното поделение на НОИ (чл. 5, ал. 3 от КСО и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).

При прекратяване на дейността си земеделските производители са длъжни в едномесечен срок да подадат заявление до ръководителя на областната дирекция "Земеделие и гори" за отписване от регистъра и да върнат регистрационните си карти. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие и гори" или чрез общинската служба по земеделие и гори съгласно чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Независимо от датата, отбелязана в регистъра като крайна дата, до която лицето е имало качество на земеделски производител, относим към общественото осигуряване е моментът на прекратяване на трудовата дейност заявен от лицето по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Във всички случаи обаче заявеното прекратяване на трудовата дейност не може да бъде по-късно от датата на отписването от регистъра на земеделските производители.

В Наредба № 3 не е уредена хипотезата на прекъсване на дейността. Това не изключва възможността на земеделските производители да подават декларации за прекъсване и възобновяване на дейността си съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

За да могат да се ползват облекчените условия на чл. 6, ал. 7, т. 2 от КСО за авансово внасяне на дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход петдесет на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, земеделският производител следва да е регистриран като такъв, само като физическо лице, а не като едноличен търговец. Този извод се налага по аргумент от § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на КСО, в който за целите на осигуряването е уточнено, че търговската дейност по занятие е различна от дейността на земеделския производител.

2. Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.

Липсата на нормативна уредба земеделските производители – физически лица, упражняващи единствено земеделска дейност да декларират промяна на осигурителения доход, върху който авансово да внасят осигурителни вноски, води до извода, че е допустимо те да променят размера на предварително декларирания такъв през годината или дори – към датата на внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Този извод се налага по аргумент на противното от чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, който въвежда ограничение във времето единствено, когато се променя видът на осигуряването, но не и размерът на декларирания осигурителен доход.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР