I. В ДВ бр. 21 от 2004 г. са обнародвани изменения и допълнения на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. Измененията влизат в сила от 20 март 2004 г. с изключение на параграф 1, т. 1 и 2 и параграф 2, т. 2, които са в сила от 1 януари 2004 г.

1. Във връзка с новосъздадената т. 8 на чл. 4, ал. 1 от КСО в чл. 1 на наредбата е изменена ал. 1 и създадена нова ал. 6. Указания в тази връзка са дадени с писмо № 91-01-31 от 30 януари 2004 г. Тези разпоредби влизат в сила от 1 януари 2004 г. на основание § 8 от ПЗР от ЗБДОО за 2004 г. (Закон за допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г., ДВ, бр. 21 от 2004 г.). В тази връзка навсякъде в посоченото писмо думите “27 декември 2003 г.” следва да се заменят с думите “1 януари 2004 г.“.

2. Текстовете на т. 2 и т. 3 от чл. 1, ал. 7 (предишна ал. 6) от наредбата са приведени в съответствие с текстовете на Закона за облагане доходите на физическите лица с оглед уеднаквяването на разпоредбите на осигурителното и данъчното законодателство.

3. От 20 март 2004 г. т. 4, ал. 7, чл. 1 от наредбата придобива следната редакция “ Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.” Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт (закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции), за да не се дължат осигурителни вноски за ДОО. Вноски не се дължат независимо от размера на стойността на предоставеното облекло. За периода от 1 януари 2003 г. до 20 март 2004 г. за стойността на работно, униформено и представително облекло, превишаваща размера на 10 минимални работни заплати установени за периода, осигурителни вноски се дължат.

4. От 20 март 2004 г. не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура само в случай, че те са предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор (чл. 1, ал. 7, т 5). Когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства осигурителните вноски са задължителни.

5. Съгласно изменението на т. 7, ал. 7, чл. 1 от наредбата не се дължат осигурителни вноски върху обезщетенията, изплащани по:

- чл. 213 от КТ – “При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.

Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.”;

- чл. 214 от КТ – “Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.”.

За времето на незаконно недопускане или отстраняване от работа осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Върху изплатените обезщетения по чл. 213 и 214 от КТ не се изчисляват и внасят вноски за целия период от началото на 2000 г. В тези случаи осигурителните вноски се дължат съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО върху последното брутно възнаграждение. - § 71 от ПЗР на Закона за държавния служител – “По взаимно писмено споразумение между страните по служебното правоотношение неползваните до 1 януари 2003 г. платени годишни отпуски или части от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 60, независимо че служебното правоотношение не е прекратено.”.

Следва да се има предвид, че независимо кога са изплатени обезщетенията за неползвани отпуски на държавните служители върху тях не се изчисляват и внасят осигурителни вноски .

6. Съгласно т. 10, ал. 7, чл. 1 от наредбата не се дължат осигурителни вноски по чл. 107а от Закона за държавния служител.

Съгласно разпоредбата на чл. 107а от ЗДС, органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Изплатената сума по чл. 107а от Закона е еднократно плащане и не е възнаграждение за отработено време. Върху нея не се дължат вноски за социално осигуряване независимо кога е изплатена.

7. Създава се нова т. 11 в чл. 1, ал. 7 от наредбата. Съгласно новата разпоредба не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху следните обезщетения по Закона за съдебната власт:

- чл. 139г – “Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение при дисциплинарно уволнение, има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.

При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.”;

- чл. 139д – “Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.”;

- чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2 – “Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му.”;

- чл. 157а, ал. 3 – “При прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г.”;

- чл. 188о – “Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.”.

Върху така изброените обезщетения по Закона за съдебната власт, осигурителни вноски не се дължат от началото на 2000 г.

8. В ал. 3 на чл. 3 от наредбата са конкретизирани текстовете във връзка с определянето на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица. При определянето на окончателния размер на осигурителния доход за 2004 г. следва да имате предвид:

- при определянето на окончателния размер на осигурителния доход на едноличните търговци се взема предвид облагаемия доход по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” и застраховки “Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд;

- земеделските производители, физически лица, не определят окончателен размер на осигурителния си доход за земеделската си дейност и в случаите, в които тя не е единствената им дейност.

II. За уеднаквяване на практиката

Съгласно чл. 8 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, за работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определянето на продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на парични обезщетения се определя, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната. Определените по този ред дни не могат да са повече от работните дни за съответния месец.

В случаите, в които тези лица са изработили всички работни дни през календарния месец, осигурителните вноски се дължат върху доход, определен по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Когато лицата не са изработили всички работни дни в календарния месец, доходът, върху който се дължат осигурителните вноски, се определя съобразно чл. 1, ал. 3 от наредбата.