За периода от 01.01.1975 г. до 01.06.1990 г. осигуряването на българските граждани на работа в чужбина е регламентирано с Постановление № 13 на Министерския съвет от 1975 г. за утвърждаване Наредба за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина.

Докумените за трудов стаж за времето, когато специалистите са били на работа в чужбина, следва да се издават от ведомството, организацията или предприятието, където тези лица са били на работа преди заминаването си или от изпращата ги организация, когато преди заминаването им те не са били на работа.

Когато ведомството, организацията или предприятието, където лицата са работили преди заминаването не могат да бъдат открити или те не разполагат с данни за издаване на документи за трудов стаж и доход, такива документи следва да се издават от изпращатата организация.

С влизане в сила на Наредбата за българските граждани, които работят в други държави чрез посредничеството на български фирми или организациии /приета с ПМС № 39, ДВ. бр. 38 от 1990 г./ от 01.06.1990 г. до 01.01.1992 г. българските граждани, постъпили на работа в чужбина по реда на тази наредба, могат да се осигуряват за своя сметка. За трудов стаж се признава времето, за което са правени осигурителни вноски.

От 01.01.1992 г. влиза в сила Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български посредник, приета с ПМС № 162 от 1992 г. /обн. ДВ. бр.70/1992 г./

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 29 от наредбата, осигурителните вноски за изпратените на работа чрез български посредник са за сметка на осигурения и българският работодател-посредник действа като осигурител и издава документи за трудов стаж.

От 01.01.2000 г. до края на същата година, съгласно § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, които са се осигурявали чрез българска организация – посредник за изпращане в чужбина, могат да внасят осигурителни вноски до 01.01.2001 г. по реда на отменения раздел ІV от тази наредба./изм. ДВ. бр. 83 от 2000 г./.

Съгласно чл. 29 от същата наредба, българският работодател, включително и когато е посредник, действа като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издава документи за трудов стаж.

За времето от 01.01.1997 г. до 01.01.2001 г. документи за трудов стаж, които се издават от организацията посредник са обр.УП-30, УП-3 или вписване в трудова книжка и УП-2 за осигурителния доход.

След 01.01.2001 г. изпратените на работа в чужбина чрез български посредник се осигуряват по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

Съгласно разпоредбите на чл. 16 от наредбата, тези лица могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител, желанието да се осигуряват. На осигурените лица, за които са внесени осигурителни вноски, се издават осигурителни книжки чрез осигурителя.