Във връзка с постъпили запитвания за прилагането на чл. 94 от КСО по отношение на лицата, осигурени на основание чл. 4, ал. З, т. 5 от КСО следва да имате предвид следното:

Задължението за осигуряване на основание чл. 4, ал. З, т. 5 от КСО възниква, ако лицето упражнява трудова дейност по граждански договор, за която получава месечно възнаграждение равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

Наличието на сключен граждански договор не води автоматично до възникване на задължение за осигуряване, тъй като неговото изпълнение може да не е започнало или предмета на договора да предвижда извършване на работа през определени периоди от време (например: веднъж годишно).

Дори и да има сключен граждански договор, чието изпълнение е започнало, за да възникне задължение за осигуряване е необходимо полученото месечно възнаграждение да е равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

В тази връзка, изискването за прекратяване на осигуряването по чл. 94 от КСО, ако има сключен граждански договор не следва да се тълкува единствено като прекратяване на договора, а и като неупражняване на трудова дейност по него към датата на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или упражняване на трудова дейност и получаване на месечно възнаграждение по малко от една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

Това обстоятелство се декларира в заявлението за отпускане на пенсия (обр. УП-1) - с текста "не се осигурявам от.........". Ако се установи, че лицето е декларирало неверни данни и е било осигурено на основание чл. 4, ал. З, т. 5 от КСО длъжностното лице постановява отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако същото обстоятелство се установи след отпускането на пенсията, разпореждането се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО.