Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-311 от 31.12.2004 г. на НОИ

12 Dec 2005 21:11ч, видяна 1738 пъти
реклама
Прилагането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, обнародван в ДВ, бр. 37 от 4 май 2004 г., относно задълженията за внасяне на осигурителни вноски

Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) урежда:

-условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;

-създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”;

-реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност.

1.Задължени да внасят вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони. Тези две условия трябва да действат кумулативно, за да има задължение за работодателя за внасяне на вноски за фонда.

“Работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Производство по несъстоятелност се предвижда за едноличните търговци и търговските дружества:

-събирателно дружество;

-командитно дружество;

-дружество с ограничена отговорност (ЕООД и ООД);

-акционерно дружество (ЕАД и АД);

-командитно дружество с акции.

Търговци по смисъла на ТЗ са и обединенията на търговски дружества – холдинг и консорциум (ако са учредени като търговски дружества).

Откриване на производство по несъстоятелност по реда на отделни закони се предвижда за банките и застрахователните дружества.

Производство по несъстоятелност може да се открие и спрямо юридически лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗЮЛНЦ) и спрямо кооперациите (чл. 46 от Закона за кооперациите).

2.Вноски за фонда не се внасят от: работодателите по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда спрямо които не може да се открие производство по несъстоятелност, тъй като не са “търговци”. Такива са: държавните учреждения – министерства, изпълнителни агенции, общини, учебни заведения, висши училища, институти, партиите, регистрирани по Закона за политическите партии, вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията и др.

3.От 1 януари 2005 г. работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници и служители. На основание чл. 7, т. 1 – 3 не се дължат осигурителни вноски за:

1.съдружниците в търговското дружество;

2.членовете на органите за управление и контрол на търговеца;

3.съпрузите и роднините по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по чл. 7, т. 1 и т. 2.

За посочените лица не се дължат осигурителни вноски за фонда, когато имат сключени трудови договори в дружеството.

Еднократно работодателите са длъжни да декларират пред съответното териториално поделение на НОИ поименно работниците и служителите по чл. 7, т. 1 – 3. Декларирането се извършва при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество с декларация по образец. Вписването на тези лица се извършва в отделен регистър.

Осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се внасят само за работниците и служителите, които подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 от КСО:

-работниците и служителите, наети на работа за повече от пет дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;

-работещите по втори или по допълнителен трудов договор.

4.Не се дължат осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за работниците и служителите, които подлежат на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение второ, т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 и чл. 4, ал. 2 от КСО.

5.Вноската за фонда е изцяло за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2005 г. вноската е в размер 0,5 на сто и се изчислява върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Следва да се има предвид, че за вноските във фонда не се прилагат разпоредбите на КСО относно минималния осигурителен доход. Вноските се внасят едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него.

Елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължи вноска от работодателя за фонда, се определят съгласно разпоредбите на глава дванадесета “Трудово възнаграждение” от КТ, Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения, други нормативни актове, определящи вида и размерите на работните заплати и допълнителните възнаграждения, колективни трудови договори и др. Не се дължат вноски за фонда върху изплатените суми за социални разходи, тъй като те не представляват трудово възнаграждение. Не се дължат вноски върху изплатените обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР