І. Промени в КСО

1. Въвежда се ежемесечно подаване от осигурителите /чл.5, ал.4, т.2 от КСО/ на нов вид декларация. Тази декларация ще съдържа данни за дължими осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и облагаемият доход по ЗОДФЛ – за всички лица, подлежащи на осигуряване от съответния осигурител.

Размерът на дължимите вноски се определя от осигурителя, който ги внася.

Чрез съществуването на такава декларация ще се прави служебно засичане на действително внесените вноски и декларираните като дължими.

Декларацията представлява основание за извършване на действия по принудително събиране /в този смисъл е изменен чл. 110, ал. 5 от КСО/. Когато са внесени суми за вноски в по-малък размер, автоматично могат да се налагат запори. Ваша е преценката дали към този способ да се пристъпи веднага или преди това да се проведат разговори или друг вид изрично уведомяване на длъжника. Използването на този способ за принудително събиране следва да се съобразява и с това какъв е размерът на задълженията, има ли други предишни и непогасени /дори и разсрочени – с оглед да не се нарушава ритмичността на погасителните вноски, но и да се следи дали се внасят всички текущи/. Презумпция е, че щом лицето само е определило и посочило определен размер на задължение, то е станало изискуемо и без да е необходимо съставяне на разпореждане за него след ревизия.

Разработва се програмен продукт, чрез който ще се кумулират автоматично справки при установено несъответствие между внесените и декларираните дължими суми. Директорите на териториалните поделения следва да извършват преценката в кои от случаите да се предприемат действията по принудително събиране.

За събиране на сумите, представляващи несъответствие между внесените и дължими вноски, се използват способите по чл. 110, ал. 5, т. 1 и т. 3 от КСО.

Поради обстоятелството, че обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 110, ал. 1, т. 5 от КСО или в случаите по чл. 161, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ДПК /винаги следва да има акт, издаден от компетентния за това орган, с който се установява задължението/, то при събирането на сумите, представляващи несъответствие между внесените и дължими вноски, не се използва способът по чл. 110, ал. 5, т. 2 от КСО.

Аналогично принудително изпълнение по определено от самото лице задължение има в чл. 60 от ДПК.

Декларациите могат да се съхраняват в РОД по ДОО или по Ваша преценка – на друго място, от което информацията също може да се използва лесно. До въвеждането на данните в информационната система на НОИ, дори и в случаите, когато размерът на внесените вноски съответства на размера на посочените дължими такива, декларациите следва да се съхраняват. След въвеждането на данните в посочените случаи, както и в тези, за които прецените, че не е необходимо да се предприемат действия по принудително събиране, декларациите се унищожават.

В последствие при извършване на ревизии, в актовете за начет не следва да се включват сумите, събрани принудително чрез запори по подадени декларации.

2. Въвежда се изменение в начина на връчване на разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания.

Ако документите не са връчени лично срещу подпис на отговорното длъжностно лице или по пощата с обратна разписка на адреса по съдебна регистрация, на постоянен адрес, на друг адрес, деклариран в НОИ или по адрес на местоработата, се поставя съобщение, че е съставен съответният документ, подлежащ на връчване – на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, Интернет страницата на НОИ или в Общината /кметството/.

Тъй като изброяването е алтернативно, Ваша е преценката кой способ за известяване да използвате.

Документите се считат за връчени след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението /по аргумент от чл. 110, ал. 3 от КСО/.

А/. За актовете, съобщението за които ще се поставя на табло в териториалното поделение на НОИ, се съставя регистър, в който се отбелязват денят и часът на поставяне, респективно – на сваляне на съобщението. Изпращаме Ви примерен образец на протокол за поставяне и снемане от таблото.

Б/. Поставяне на съобщения по чл. 110, ал.4 от КСО в Интернет на страницата на НОИ

В процеса на поставяне на съобщенията по чл. 110, ал. 4 от КСО участват само служители, определени със заповед на Управителя на НОИ, съответно – със заповед на Директора на териториалното поделение.

Ако прецените да използвате едновременно и поставянето на съобщения по чл. 110, ал. 4 от КСО на табло и съобщение в Интернет страницата на НОИ, това следва задължително да става на една и съща дата.

Всички съобщения по чл. 110, ал. 4 от КСО с изходящ номер от деловодството, /придружени и с протокол за поставяне на определено за целта място, ако се използват едновременно и двата способа/, се предават незабавно на определените служители - за въвеждане в програмния продукт до 10.00 ч. в деня на съставяне на съобщението.

Въвеждането на съобщенията се извършва до 13.00 ч. на същия ден.

След приключване на въвеждането на съобщенията в Интернет за деня, се разпечатва протокол, който се подписва от служителя, извършил въвеждането. Протоколът се съхранява в деловодството на териториалното поделение на НОИ или в досието на длъжника, ако е съставено такова.

Публикуваните в Интернет съобщения по чл. 110, ал. 4 от КСО са активни 30 дни от датата на поставянето им. След този срок съобщенията се снемат автоматично от Интернет страницата и се съхраняват на сървъра на съответното Териториално управление на НОИ и на сървъра на Централно управление на НОИ.

3. Считано от 1.01.2005 г. задълженията на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители за невнесени осигурителни вноски, ДЗПО и неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода.

ІІ. Промени в ЗЗО

1. Събирането на задълженията за здравноосигурителни вноски се извършва със законната лихва /чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК и чл. 107 от ЗЗО/. Отменя се § 11 от ПЗР на ЗЗО – поради противоречието му с цитираните разпоредби.

2. Влезлите в сила разпореждания за здравноосигурителни вноски за задължения само по чл. 40, ал. 4 от ЗЗО, се изпращат за принудително събиране от Агенцията за държавни вземания.

3. Процедурата по установяване, обжалване и събиране на вземанията за здравноосигурителни вноски от физически лица е следната:

а/. Съставят се и се връчват задължителни предписания на задължените лица – да се явят в съответното териториално поделение на НОИ и да носят всички документи, относими за определяне основанието и размера на задълженията.

Ако лицето не се яви – неприсъствено се съставя акт за установяване на административно нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - за неизпълнение на дадено задължително предписание. Връчването на неприсъствено съставен акт за административно нарушение се извършва по реда на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

Съставя се и ревизионен акт за начет, установяващ размера на задължението.

Да се съобразява обстоятелството, че внесените 3 здравноосигурителни вноски за възстановяване на здравноосигурителни права, не погасяват размера на задължението /§13, ал. 2 от ПЗР на ЗЗО/.

б/.Следва стандартната процедура по КСО – до влизане на разпорежданията в сила.

4. Здравноосигурителните вноски по своя характер представляват държавни публични вземания /чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК/.

В случаите, когато няма изрични разпоредби в специалните закони, уреждащи правоотношенията в съответната област, се прилагат субсидиарно общите разпоредби на ДПК.

В ЗЗО липсват разпоредби как тече погасителната давност за здравноосигурителните вноски, а в чл. 115 от КСО е уредена давността само спрямо вземанията на НОИ за невнесени вноски. НОИ обаче единствено събира здравноосигурителните вноски, но не е и кредитор за тях, за да се приложи чл. 115 от КСО.

Поради това следва да прилагате чл. 140 от ДПК – задълженията за здравноосигурителни вноски се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се извърши погасяване. /По същия начин се прилага давностният срок и за задължения за ДЗПО/.

При определяне на субектите, които следва да се ревизират, задължително да се започва от тези, за които изтича давностният срок и тези с най-големи задължения.

ІІІ. Промени в чл. 146, ал. 1 от ДПК

Считано от 1.01.2005 г. се удължава срокът, през който органите на НОИ могат да извършват действия за събиране на установените задължения – от 6 месеца на 12 месеца.

Тъй като няма изрични разпоредби за това как да се уредят онези случаи, за които 6-месечният срок изтича през 2005 г., считаме, че и за тях следва да прилагате новия, по-дълъг срок.

Срокът следва да се спазва дори и в случаите, когато длъжникът няма имущество, вземания от трети лица или банкови сметки, спрямо които да се насочи изпълнението.

Удължаване на срока е допустимо само в случаите на погасяване чрез дадено разрешение за неотложни плащания.