Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-60 от 22.02.2005 г. на НОИ

17 Dec 2005 13:05ч, видяна 2386 пъти
реклама
Издаване на осигурителни книжки на лица, работещи без трудови правоотношения, внасяне на осигурителни вноски и заверяване на осигурителен стаж

РАЗДЕЛ I. ИЗДАВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ КНИЖКИ

Съгласно чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, на осигурените на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и от 6 от Кодекса за социално осигуряване се издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи, както и добавки и помощи за деца. За целта работещите без трудови правоотношения по договор с възложител подават искане пред съответното ТП на НОИ по местоживеене на лицето образец Р-7, за издаване на осигурителна книжка по ЕГН. За издаването на осигурителната книжка освен необходимите документи, свързани с личните данни на лицето, не следва да се изискват други документи /договори за възлагане, сметки за изплатени суми и др./. Осигурителните книжки се издават и за минало време.

Не се отказва издаване на осигурителна книжка, когато лицето освен документ за самоличност представи и договор с възложител, който според длъжностното лице от ТП на НОИ не отговаря на изискванията за упражняване на дейност без трудови правоотношения. В тези случаи длъжностното лице записва данните на възложителя на договора и се сигнализира съответната “Областна инспекция по труда”.

РАЗДЕЛ II. ВНАСЯНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

За периода 21.07.1992 – 30.09.1993 г.

Лицата, които работят по граждански договор за срок, по-дълъг от три месеца, със средно месечно възнаграждение по-голямо от минималната работна заплата за страната, се осигуряват на основание чл. 1, т. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия (ДВ, бр. 58 от 1992 г.). По този ред се осигуряват и лицата, които работят по договори за неопределено време, когато задълженията по тях са изпълнявани за срок, по-дълъг от три месеца. Условията за продължителността на договора и възнаграждението по него трябва да съществуват едновременно. По този ред се осигуряват и физическите лица – търговски представители, търговски управители (прокуристи), търговски пълномощници – посредници по Търговския закон, ако не работят по трудови правоотношения или договори за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество.

Лицата, работещи по граждански договор, се осигуряват чрез юридическото лице, с което е сключен договорът, а ако договорът е сключен с физическо лице – чрез съответното районно управление “Социално осигуряване”. Те се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност, пенсия поради общо заболяване и наследствена пенсия, а по свое желание могат да се осигуряват и за всички осигурителни случаи, съгласно чл. 146 от КТ от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионална болест.

Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Ако тези лица са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост, те не подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, т. 4 от Наредбата.

Размерът на осигурителната вноска при осигуряването за пенсия за изслужено време и старост, за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия е 20 на сто от месечния осигурителен доход, а при осигуряването за всички осигурителни случаи по чл. 146 от КТ от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионално заболяване – 30 на сто. Максималният размер на осигурителния доход е не повече от 5-кратния размер на минималната работна заплата, установена за съответния период.

За периода 1.10.1993 – 31.12.1999 г.

С промяната на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение (ДВ, бр. 85 от 1993 г.), е създаден Раздел II, съгласно който се осигуряват лицата, работещи без трудови правоотношения.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Раздел II на наредбата подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година.

За работа без трудово правоотношение се счита работата по гражданско правоотношение, включително и когато е възникнало от избор.

Не подлежат на осигуряване по реда на чл. 13, ал. 1 лицата, които са:

1. осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата по:

-трудово правоотношение;

-гражданско правоотношение с друг възложител;

2.осигурени на друго основание по Раздел I от наредбата за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване или само за пенсия;

3.пенсионери за изслужено време и старост, независимо дали са пожелали да се осигуряват, когато упражняват трудова дейност по смисъла на Раздел I от Наредбата;

4.пенсионери, работещи при условията на чл. 6 от ПМС № 138 от 1974 г., и работещи като консултанти или извънщатни сътрудници по ПМС № 165 от 1991 г.;

5.упражняващи дейност без трудови правоотношения, регистрирани като занаятчии, осигурени по реда на Указа за взаимно осигуряване на членовете на ТПК;

6.продават готов продукт (материален или интелектуален) без предварително договаряне за изработването му.

Задължението за осигуряване на лицата по чл. 13, ал. 1 от наредбата възниква от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията по правоотношението, по което работят и продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по него, съгласно Раздел II от наредбата.

Осигурителните вноски за лицата, работещи без трудови правоотношения, са за сметка на предприятието, учреждението, организацията или едноличния търговец и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, отнасящо се само за положения труд, след приспадане на документираните материални и други разходи. Ако възнаграждението след приспадане на разходите е по-голямо от осемкратния (от 1 януари 1999 г. – десеткратния) размер на минималната работна заплата за страната, осигурителните вноски се внасят върху не повече от този размер.

Дължимите осигурителни вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение до 1 март 1996 г. са в размер 35 на сто върху осигурителния доход (след намаляване на документираните материални и други разходи).

От 1 март 1996 г., съгласно Закона за държавния бюджет (ДВ, бр. 16 от 1996 г., изм. и доп. бр. 28 от 1996 г.) са в сила нови размери на осигурителните вноски. Размерът на осигурителните вноски за лицата, работещи без трудови правоотношения, е 37 на сто върху осигурителния доход.

Съгласно чл. 147а от Дял III на КТ от 1951 г. (ДВ, бр. 28 от 1996 г.), в сила от 1 март 1996 г., се определя осигурителна вноска за сметка на осигурените лица, която е 2 на сто върху брутното възнаграждение или осигурителния доход. Тя се удържа от изплатеното възнаграждение на лицето.

Когато лицето работи през един и същи период от време при няколко възложители, при всеки от които получава възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната, но повече от 25 на сто от нея, осигурителните вноски се внасят поотделно от всеки от възложителите.

Ако лицата работят през един и същ период от време при един възложител по две или повече граждански правоотношения, осигурителната вноска се внася върху сбора от възнагражденията, след приспадане на документираните материални и други разходи, но върху не повече от осемкратния размер на минималната работна заплата /от 01.01.1999 г. десеткратния размер/ за страната за всеки месец от договора.

Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, през който е получено възнаграждението. Те се внасят авансово, когато в договора е предвидено възнаграждение, чийто средномесечен размер е по-голям от 25 на сто от минималната работна заплата и за отделните месеци от него не е плащано възнаграждение. В този случай осигурителната вноска се внася авансово върху уговорено средномесечно възнаграждение или върху по-голям размер, но не повече от осемкратния /десеткратния/ размер на минималната работна заплата за страната. Уговореното възнаграждение за авансово внасяне на осигурителните вноски следва да бъде предварително определено в договора или в допълнително споразумение към него.

Когато в договора изрично не е уговорено възнаграждението за авансово внасяне на осигурителната вноска, тя се внася авансово върху средномесечно възнаграждение, изчислено съобразно времетраенето на договора и договореното възнаграждение по него, след приспадане на документираните материални и други разходи.

Ако сумата от възнагражденията, върху които е внесена авансово осигурителна вноска, е по-малка от действително изплатеното възнаграждение, върху разликата се дължи осигурителна вноска.

Когато сумата от възнагражденията, върху които е внесена авансово осигурителна вноска, е по-голяма от действително изплатеното възнаграждение (след приспадане на документираните материални и други разходи), внесените в повече осигурителни вноски се възстановяват на възложителя при спазване на давностния срок.

Ако осигуреният е получил по-малко възнаграждение от уговореното (или не е получил възнаграждение) поради неизпълнение на задълженията по договора в резултат на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете, осигурителните вноски не се възстановяват.

Когато размерът на възнаграждението, което ще се получи по договора, не е предварително определен, осигурителни вноски не се внасят авансово. В този случай те се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който е получено възнаграждението. Получената сума се разпределя помесечно, съобразно срока на договора.

За периода 1.01. 2000 – 8.08.2000 г.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, в сила от 1 януари 2000 г. задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата. Дължимата осигурителна вноска в този случай е 32 на сто и се разпределя в съотношение за сметка на възложителя и осигуреното лице 80 : 20.

По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 4 от КЗОО в сила до 8.08.2000 г.). Дължимата осигурителна вноска в този случай е в размер на 35 на сто, разпределена в съотношение 80 : 20.

На основание отменената т. 2, от ал. 2 на чл. 4 от КЗОО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение до една минимална работна заплата задължително се осигуряват само за трудова злополука и професионална болест. По този ред се осигуряват само упражняващите труд без трудови правоотношения, на които полученото възнаграждение по договора, след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е в размер, по-малък от минималната работна заплата и е единственият им доход за месеца.

Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху възнаграждението по договора, след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността, преди удържане на данъка по Закона за облагане доходите на физическите лица.

За периода 8.08. 2000 – 31.12.2001 г.

Съгласно променената от 8.08.2000 г. т. 5 от ал. 3 на чл. 4 на КЗОО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи. Осигурителните вноски са в размера, определен за фонд “Пенсии” – 29 на сто, и се разпределят в съотношение за сметка на възложителя и осигуреното лице 80 : 20.

След 8.08.2000 г. работещите без трудово правоотношение не могат да се осигуряват по свое желание за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест.

Когато лицата полагат труд без трудово правоотношение по един или няколко договора, сключени с един или няколко възложители, подлежат на задължително осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт в случаите, ако сборът от получените възнаграждения по договорите, след приспадане на нормативно признатите разходи, е равен или по-голям от една минимална заплата.

Когато лицата полагат труд без трудово правоотношение при повече от един възложител и получават при всеки от тях месечно възнаграждение по-малко от една минимална работна заплата, след приспадане на нормативно признатите разходи, осигурителни вноски не се дължат, ако сборът от получените възнаграждения през месеца е по-малък от една минимална работна заплата. При положение, че по един от договорите е получено възнаграждение, по-голямо от минималната работна заплата, тези лица подлежат на осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт върху всички доходи, получени през месеца за работата без трудово правоотношение. Размерът на доходите следва да бъде обявен пред всеки от възложителите в декларация, приложена към документа, с който е изплатено възнаграждението.

В случаите, когато лицата през календарния месец работят по трудово правоотношение и без трудово правоотношение с възнаграждение до една минимална работна заплата, установена за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността, осигурителни вноски за работата без трудово правоотношение не се внасят.

Лицата, на които са отпуснати пенсии, когато работят по договори за работа без трудово правоотношение, се осигуряват само по свое желание.

За периода след 1.01.2002 г.

След 1 януари 2002 г. осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и новосъздадената от 2003 г. т. 6 от ал. 3, на чл. 4 от КЗОО и чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

Когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с нормативно признатите разходи е равно или над една минимална работна заплата, подлежат на задължително осгуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /4, ал. 3, т. 5 от КЗОО/.

Когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията, след намаляване с нормативно признатите разходи, е по-малък от минималната месечна работна заплата за страната, осигурителни вноски не се дължат.

Когато лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание, върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи, независимо от размера му, се дължат осигурителни вноски /чл. 11, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и чл. 4, ал. 3, т. 6 от КЗОО/.

Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. е 29 на сто, а за родените след 31 декември 1959 г. – 27 на сто. За родените след 31 декември 1959 г. се дължи и 2 на сто осигурителна вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Вноските се разпределят между възложителя и изпълнителя в съотношение 75 : 25.

Възнаграждението на тези лица се изплаща чрез Сметка за изплатени суми и Служебна бележка /обн. ДВ, бр. 5 от 17 януари 2003 г./, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

От 1 януари 2002 г., на основание чл. 11 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КЗОО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход.

От 1 януари 2000 г. до края на 2001 г., когато самоосигуряващите се лица получават доходи по гражданско правоотношение за работа, която не е свързана с дейността им като самоосигуряващи се, осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КЗОО.

РАЗДЕЛ III. ПОПЪЛВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНА КНИЖКА

Възложителят или упълномощеното от него лице задължително попълват данните на стр. 4 и 5 от осигурителната книжка, с изключение на колони 11 и 12 като:

- в колона 2 се попълва наименованието на осигурителя;

- в колона 3 се попълва кодът на осигурителя по регистър БУЛСТАТ;

- в колона 4 и 5 се попълват населеното място и адресът на осигурителя;

- в колона 6 се вписва извършваната работа без трудово правоотношение;

- в колони 7 и 9 възложителят удостоверява периода, през който фактически е извършвана работата без трудово правоотношение;

- в колона 8 и 10 възложителят се подписва и полага печат.

В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания на отделни редове на стр. 4 и 5 в осигурителната книжка.

Колона 11 и 12 се попълват от финансовия ревизор, който заверява осигурителната книжка.

При изчерпване на редовете от страници 4 и 5, те могат да бъдат продължени с допълнителни листове, в които се попълват същите данни.

1.ПОПЪЛВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА КНИЖКА ПРИ ЗАВЕРЯВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

Лицата, полагащи труд без трудови правоотношения, попълват на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

- в колона 5 “Брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход” се попълва размерът на осигурителния доход или сборът от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, когато лицата работят при повече от един възложител за всеки месец, през който са упражнявали дейността;

- в колони 9 и 10 лицето задължително попълва размера на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурения. Ако осигуреният е работил при няколко възложители, сумира размера на осигурителните вноски и ги попълва за съответния месец.

Финансовият ревизор попълва на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

-в колона 2 – изчисления осигурителен стаж в работни дни, съобразно срока на договора;

-в колона 7 и 8 – размера на осигурителните вноски за сметка на възложителя.

Колони 3, 4, 6, 11, 12, 13 и 14 не се попълват.

2. ПОПЪЛВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА КНИЖКА ПРИ ЗАВЕРЯВАНЕ САМО НА ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

Когато е необходимо в осигурителната книжка да бъде заверен само осигурителен доход поради това, че осигурителният стаж на осигуреното лице е зачетен на друго основание, лицата, полагащи труд без трудови правоотношения, попълват на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

-в колона 5 “Брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход” се попълва размерът на осигурителния доход или сборът от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, когато лицата работят при повече от един възложител за всеки месец, през който са упражнявали дейността;

-в колони 9 и 10 лицето задължително попълва размера на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурения. Ако осигуреният е работил при няколко възложители, сумира размера на осигурителните вноски и ги попълва за съответния месец.

Финансовият ревизор попълва на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

-в колона 7 и 8 – размера на осигурителните вноски за сметка на възложителя.

Колони 2, 3, 4, 6, 11, 12, 13 и 14 не се попълват.

2.ПОПЪЛВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА КНИЖКА ПРИ ЗАВЕРЯВАНЕ САМО НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

Заверка само на осигурителен стаж, без внесени осигурителни вноски, може да се наложи тогава, когато осигуреното лице е работило при непълно работно време, но осигурителните вноски са внесени върху максималния осигурителен доход и едновременно с това лицето извършва работа и без трудово правоотношение.

Лицата, полагащи труд без трудови правоотношения, попълват на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

-в колона 5 “Брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход” се попълва размерът на дохода или сборът от доходите, получени от лицето, в зависимост от срока на договора.

Финансовият ревизор попълва на лист 1 и 2 от осигурителната книжка следната информация:

-в колона 2 – изчисления осигурителен стаж в работни дни, съобразно срока на договора;

Колони 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 не се попълват.

*****************************************************

На лист 1 и 2 от осигурителната книжка не се изисква подпис и печат от възложителя.

В случаите, в които осигурените за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест са ползвали осигурителни права до 8.08.2000 г. – възложителите задължително попълват раздела за парични обезщетения, месечни добавки и помощи, получени от осигурените лица.

Ако самоосигуряващо се лице полага труд без трудово правоотношение за дейност извън тази, за която е регистрирано като самоосигуряващо се, осигурителният стаж и доход се вписват на отделни страници от осигурителната книжка.

Ако изпълнител по договор за управление и контрол едновременно полага и труд без трудово правоотношение и получава възнаграждение, осигурителният стаж и доход се вписват на отделни страници. Сумите, изплатени за сметка на социалните разходи на предприятието на изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества, се отразяват в някоя от колоните на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

В раздела за парични обезщетения се отразяват изплатените парични обезщетения и помощи от средствата на държавното обществено осигуряване на управителите на търговски дружества и на членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперациите.

РАЗДЕЛ IV. ЗАВЕРЯВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми, служебни бележки, издадени на основание чл. 39 от ЗОДФЛ, договори за работа без трудово правоотношение /когато са сключени такива/, други служебни бележки, издадени от осигурителите, удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.

При извършването на финансови ревизии по ДОО и заверяването на осигурителен стаж, контролните органи на НОИ да имат предвид следното:

1.При заверяване на трудов стаж до 31.12.1999 г. – за един месец трудов стаж се зачита времето, за което е внесена осигурителна вноска върху сума, не по-малка от минималната работна заплата за страната. Времето, зачетено за трудов стаж, не може да бъде по-дълго от срока на изпълнение на договора, по който е осигурено лицето. Когато осигурителната вноска за отделен календарен месец е направена върху сума, по-голяма от 25 на сто от минималната работна заплата за страната, но по-малка от нея, трудовият стаж за месеца се изчислява от началото му (съответно от датата на започване изпълнението на задълженията по договора) в дни, пропорционално на съотношението между сумата, върху която е внесена осигурителната вноска, и минималната работна заплата. Трудовият стаж се изчислява в работни дни, но не повече от срока на договора.

2.Осигурителната книжка на лицата, на които е необходим осигурителен стаж и осигурителен доход, се заверява след проверка на вписванията в осигурителната книжка и представените документи и след изчисляване на стажа. В този случай задължително трябва да бъдат попълнени стр. 4 и 5 от осигурителната книжка.

Когато възложителят не е попълнил данни за срока на договора в осигурителната книжка е необходимо да бъде представен договор, сключен в писмена форма, в който да е определен срокът за извършване на работата. В тези случаи вписванията на стр. 4 и 5 от осигурителната книжка за начало и край на договора на осигуреното лице се извършват от длъжностното лице, извършващо проверката.

В случай, че лицето, работещо по граждански договор, е работило и по трудово правоотношение, с оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход, е необходимо да представи документ за дохода, върху който е било осигурявано.

3.Когато в служебната бележка няма данни за удържани лични вноски, сумите в осигурителната книжка не се заверяват.

4.Когато длъжностното лице установи, че договорът, който представя лицето, е за извършена работа, която не отговаря на изискванията за упражняване на дейност без трудови правоотношения, осигурителната книжка се заверява. В тези случаи се прави копие от договора и се планира извършване на съвместна проверка със съответните дирекции ”Областна инспекция по труда” или договорите се изпращат за становище на дирекциите ”Областна инспекция по труда”.

6.Когато за периода от 1.01.2000 до 31.12.2001 г. има внесени осигурителни вноски за лица, осигурени на друго основание и работещи без трудови правоотношения, получили възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата, след намаляването й с нормативно признатите разходи, осигурителният доход за работа без трудово правоотношение, получен през съответните месеци, следва да се впише в осигурителната книжка и да се вземе предвид при изчисляване на пенсиите. При положение, че за тези лица осигурителите не са превеждали осигурителни вноски до обнародване на изменението на Наредбата, приета с ПМС № 30 от 2000 г., не следва да се съставят ревизионни актове за начет.

7.За лица, осигурявани на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, за които след съставен ревизионен акт са внесени осигурителни вноски до размерите, определени за осигурените на основание чл. 4, ал. 1 от КСО, осигурителят следва да издаде удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 и удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2. Последното се издава при необходимост. На осигурителите да се дават задължителни предписания за издаване на необходимите документи на осигурените лица, след внасянето на дължимите вноски, установени с ревизионния акт.

Минимални месечни работни заплати за периода 1991-2004г.

1 юли 1991 г.

620 лв

Постановление №121на МС от 25 юни 1991 г. за компенсиране доходите на населението /ДВ, бр. 51/1991 г./

1 юли 1992 г.

850 лв.

Постановление №135 на МС от 17 юли 1992 г. за определяне на нова минимална работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 59/1992 г./

1 януари 1993 г.

890 лв.

ПМС №262 от 28 декември 1992 г. за изменение и допълнение на Постановление №64 на МС от 1992 г. за определяне и контрол върху цените на някои стоки / ДВ, бр. 35 от 1992 г./, / ДВ, бр. 1/1993/

1 март 1993 г.

1 200 лв.

Постановление №65 на МС от 26 март 1993г. за определяне на минимална работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението. / ДВ, бр. 26/1993 г./

1 юли 1993 г.

1 343 лв.

Постановление №149 на МС от 3 август 1993 г. за определяне на минимална работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 68/1993 г./

1 октомври 1993 г.

1 414 лв.

Постановление №214 на МС от 12 ноември 1993 г. за определяне на минимална работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 98/1993 г./

1 януари 1994 г.

1 565 лв.

Постановление №27 на МС от 7 февруари 1994 г. за определяне на минимална работна заплата за страната, нов размер на социалната пенсия и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 14/1994/

1 юли 1994 г.

1 814 лв.

Постановление №146 на МС от 1 август от 1994 г. за определяне на минималната работна заплата за страната, нов размер на социалната пенсия и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 63/1994/

1 октомври 1994 г.

2 143 лв.

Постановление №268 на МС от 16 ноември 1994 г. за определяне на минимална работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението през четвъртото тримесечие на 1994 г. /ДВ.бр.96/1994/

1 април 1995 г.

2 450 лв.

Постановление №98 на МС от 15 май 1995 г.за определяне на минималната работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението през 1995 г. / ДВ, бр. 46/1995 г./

1 юли 1995 г.

2 555 лв.

Постановление №166 на МС от 15 август 1995 г.за определяне на минималната работна заплата за страната и за компенсиране на някои доходи на населението през 1995 г. / ДВ , бр. 75/1995 г./

1 октомври 1995 г.

2 760 лв.

Постановление №222 на МС от 23 ноември 1995 г.за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 105/1995 г./

1 април 1996 г.

3 040 лвл

Постановление №56 на МС от 20 март 1996 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 27/1996 г./

1 юли 1996 г.

4 000 лв.

Постановление №172 на МС от 18 юли 1996 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 62/1996 г./

1 октомври 1996 г.

5 500 лв.

Постановление №245 на МС от 26 септември 1996 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 84/1996 г./

1 февруари 1997 г.

11 000 лв.

Постановление №34 на МС от 6 февруари 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 13/1997 г./

1 март 1997 г.

17 600 лв.

Постановление №64 на МС от 24 февруари 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 18/1997 г./

1 април 1997 г.

29 920 лв.

Постановление №123 на МС от 27 март 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 28/1997 г./

1 май 1997 г.

41 290 лв.

Постановление №181 на МС от 2 май 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 36/1997 г./

1 октомври 1997 г.

45 500 лв.

Постановление №415 на МС от 5 ноември 1997 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 103/1997 г./

1 януари 1998 г.

48 700 лв.

Постановление №12 на МС от 22 януари 1998 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението / ДВ, бр. 10/1998 г./

1 април 1998 г.

50 940 лв.

Постановление №92 на МС от 17 април 1998 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и на базовия минимален доход / ДВ, бр. 47/1998 г./

1 септември 1998 г.

53 500 лв.

Постановление №197 на МС от 21 август 1998 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и на базовия минимален доход / ДВ, бр. 101/1998 г./

1 януари 1999 г.

61 000 лв.

Постановление №7 на МС от 19 януари 1999 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и на гарантирания минимален доход / ДВ, бр. 7/1999 г./

1 юли 1999 г.

67 000 лв.

Постановление №132 на МС от 25 юни 1999 г. за определяне на минималната работна заплата / ДВ, бр.60/1999 г./

1 февруари 2000 г.

75 лв.

Постановление №12 на МС от 14 февруари 2000 г. за определяне на минималната работна заплата /ДВ, бр. 15/2000 г./

1 октомври 2000 г.

79 лв.

Постановление №213 на МС от 9 октомври 2000 г. за определяне на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 85/2000 г./

1 април 2001 г.

85 лв.

Постановление №64 на МС от 16 март 2001 г. за определяне на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 28/2001 г./

1 октомври 2001 г.

100 лв.

Постановление №209 на МС от 21 септември 2001 г. за определяне на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 82/2001 г./

1 януари 2003 г.

110 лв.

Постановление №1 на МС от 3 януари 2003 г. за определяне на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 4/2003 г./

1 януари 2004 г.

120 лв.

Постановление №7 на МС от 16 януари 2004 г. за определяне на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 6/2004 г./

1 януари 2005 г.

150 лв.

Постановление №12 на МС от 21 януари 2005 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната / ДВ, бр. 10/2005 г./

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР