І. По прилагането на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО (ДВ, бр. 111 от 2004 г.) в сила от 1.01.2005 г.:

1.За лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО:

а)здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Вноските се дължат от възложителя на работата и изпълнителя в съотношение 70:30;

б)когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнагражднения.

2.За осигурените на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, които получават едновременно с това и възнаграждение за работа без трудово правоотношение се дължат здравноосигурителни вноски, независимо от размера на възнаграждението, след намаляването му с нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход за съответния период. Частта от вноската, която е за сметка на наетото лице, се удържа при изплащане на възнаграждението за извършената работа.

3.За самоосигуряващите се лица (упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители) при получаване на възнаграждение за работа без трудово правоотношение здравноосигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се декларират тези доходи в годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ и внасят осигурителни вноски върху тях при определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

4.За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо че лицето се осигурява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.

Когато пенсионерите, работещи без трудово правоотношение, получат възнаграждение за месеца по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни вноски за тази дейност не се дължат. Вноски по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО в случая не се внасят, тъй като за получаващите пенсии осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет.

Пенсионерите, които работят по трудов договор или упражняват дейност като самоосигуряващи се лица и едновременно с това получават доходи за работа без трудови правоотношения, се осигуряват съответно по реда на т. 2 и т. 3.

5.За лицата, които се осигуряват за сметка на републиканския бюджет по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗЗО и получават доходи за работа без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Дължимата част от вноските за сметка на лицата се удържат при изплащане на възнаграждението.

Когато осигурени от републиканския бюджет лица, работещи без трудово правоотношение, получат възнаграждение за месеца по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни осигуровки за тази дейност не се дължат. Осигуряване по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО не се извършва, тъй като лицата са осигурени за сметка на републиканския бюджет.

ІІ. Здравно осигуряване на лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗЗО (ДВ, бр. 49 от 2004 г.) в сила от 1 януари 2005 г.

Вноската се определя в размер 6 на сто върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и се внася както следва:

1.За сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, а именно в случаите по чл. 160, ал. 1, 170, ал. 2 и чл. 171 от Кодекса на труда:

- Чл. 160 (1) – Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато са налице безспорни доказателства, че неплатеният отпуск е разрешен поради производствена необходимост или престой.

- Чл. 170 (1) – Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва:

1.при кандидатстване в средно училище – 6 работни дни;

2.при кандидатстване във висше училище или за докторантура – 12 работни дни.

(2) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж.

- Чл. 171 (1) – Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1.за подготовка и явяване на изпит – до 20 работни дни за учебна година;

2.за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни;

3.за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца;

4.за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца.

(2) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.

2.За сметка на осигурителя – когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост и престой, както и в случаите, когато лицето ползва отпуск по чл. 162, 163 и 164 от КТ за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и няма право на парично обезщетение. За сметка на осигурителя са и здравноосигурителните вноски, когато лицето ползва неплатен отпуск по чл. 165 и 167а от КТ.

За сметка на осигурителите са и вноските в случаите, в които осигурените лица ползват отпуск по чл. 161 от КТ.

- Чл. 161 (1) – На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.

(2) Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност.

В случаите, в които самоосигуряващите се лица, осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, нямат право да получават парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност, раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или ползват неплатен отпуск по реда на чл. 165 и 167а от КТ, внасят здравноосигурителни вноски в размер 6 на сто върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, определен със ЗБДОО.

3.От 1 януари 2005 г, когато осигурените на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са в неплатен отпуск по свое желание и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да се възползват от разпоредбите на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО.

ІІІ. Относно внесени суми по § 280217 от ЕБК на основание § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО, следва да имате предвид:

1.В случаите, в които лица с непрекъснати здравноосигурителни права, по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, са внесли суми по §280217 от ЕБК и поискат тяхното възстановяване, следва да се извърши проверка за наличие на задължения преди 15-месечния период по чл. 109, ал. 1. Когато се установят такива задължения се съставят ревизионни актове за начет и внесената сума се прехвърля по §280205 за погасяване на тези задължения.

2.Не се допуска прехвърляне на суми от §280217 в §280205 в случаите, в които лицата са с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

3.Когато в платежния документ, с който е внесена сумата по §280217, е допусната техническа грешка при попълването на ЕГН, сумата се прехвърля служебно на лицето, за което се отнася. За целта осигуреният подава молба, като посочва действителния си единен граждански номер.

4.При внесена сума по §280217 след законоустановения срок 31.01.2005 г., здравноосигурителните права на лицата не се възстановяват. Извършва се проверка за наличие на задължения и в случай, че такива се установят, на лицата се съставят ревизионни актове за начет. Внесената сума се прехвърля по §280205 за погасяване на тези задължения.

5.Когато лице, внесло сума по §280217, впоследствие докаже, че всичките му стари задължения са по вина на трето лице, внесената сума се възстановява.

6.При внесена сума по §280217 в по-малък размер от предвидения по ЗОО здравноосигурителните права не се възстановяват. В тези случаи се извършва проверка за наличие на задължения и ако се установят такива, на лицата се съставят ревизионни актове за начет. Внесената сума се прехвърля по §280205 за погасяване на тези задължения.

ГЛ. ДИРЕКТОР:
/Д. АСЕНОВА/

Съгласувано с:

ГД “ПРАВНА”:
/Й. МИЛОШЕВ/

ГЛ. МЕТОДОЛОГ:
/И. КАРАНОВСКИ/