Във връзка с наше писмо № 04-08-21 от 15.11.2004 г., отправено до Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, в което изложихме проблемите, които срещаме при преценяване правото на добавка по чл. 9 от закона, получихме официален отговор, който Ви изпращаме.

Предвид изводите, които е направила Централната комисия в писмото си и отчитайки факта, че няма да се произнася по всички преписки, които са изпратени до нея, Ви даваме следните допълнителни указания:

1. Лицата, които са получили еднократното обезщетение по ЗПГРРЛ и представят документ от ТДД за изплащане на обезщетението имат право на добавка по чл. 9 от закона, като приемаме, че изплащането на това обезщетение доказва наличието на репресия по политически причини.

2. Лицата, които са били осъдени по Закона за защита на народната власт, имат право на добавка, тъй като законът е посочен в чл. 2, т. 1 от ЗПГРРЛ като основание за получаване на еднократното обезщетение и поради обстоятелството, че самото осъждане по този закон има характер на политическа репресия. Считаме обаче, че ако осъждането е по чл. 9 от ЗЗНВ, следва да се изиска и присъдата, за да се установи политическият мотив за извършване на престъплението.

3. По исканията на лицата, които са съдени от Народния съд 1944 –1945 г. и не са представили акт за съдебна реабилитация, следва да се постанови отказ за отпускане на добавка. Когато лицето е било съдебно реабилитирано, трябва да се представи и осъдителната присъда на Народния съд, за да се направи преценка за политическите причини за извършване на престъплението и съответно последвалата политическа репресия.

4. По заявления от лица, осъдени по различни текстове на наказателните закони (извън престъпленията против Народната Република), за които не може да се направи категоричен извод, че са били незаконно репресирани заради техния произход, политически или религиозни убеждения, следва да изискате от лицата да представят осъдителните присъди, от мотивите на които да може да се направи извод, че лицето е било репресирано по политически причини и от доказателствата по делото да е видно, че престъплението е извършено по политически причини и мотиви. Това са случаи, за които има основателно съмнение, че лицето може да е репресирано по политически причини, въпреки, че извършеното престъпление, за което е осъдено не попада в глава І (и ІІ за НК до 1951 г.) от Наказателните кодекси. Такива са случаите при извършване на престъплението “бягство през граница” – причините за извършване на това престъпление могат да бъдат и криминални, без да е налице политически мотив.Затова е необходимо лицата да представят присъ-дата,от мотивите на която да се направи извод, че лицето действително е претърпяло репресия заради произход, религиозни или политически убеждения.

Когато лицата не успеят да представят убедителни доказателства, че са били репресирани, следва да се постанови разпореждане за отказ да се отпусне добавката по чл. 9 от ЗПГРРЛ.

Предвид гореизложеното, прекратете изпращането на запитвания към Централната комисия относно установяването политическия характер на репресията, тъй като преценката за това трябва да се извършва от Териториалното поделение на НОИ. Изпратените вече запитвания ще Ви бъдат върнати от комисията.

Имайки предвид и становището на Централната комисия, уведомяваме Ви, че лицата които са представили решение на Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация, с което е признато качеството на репресиран по политически причини имат право на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Актовете на Регионалните комисии са мотивирани решения по образец (не удостоверения), издадени на основание Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (приета с ПМС № 249/1992 г., ДВ бр. 102 от 1992 г. и отменена ДВ, бр. 59 от 12.07.1996 г.), и следва да са издадени до края на 1996 г, тъй като от 01.01.1997 г. наредбата е отменена.