Законът за интеграция на хората с увреждания отменя Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и е в сила от 1.01.2005 г. Във връзка с прилагането на този закон имайте предвид следното:

1.На основание чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, от републиканския бюджет се осигуряват средствата за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

На основание посочената разпоредба от 1 януари 2005 г. специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания следва да внасят пълния размер на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване по сметките на ТП на НОИ. За доходи, отнасящи се за периода след 1 януари 2005 г. да не се прилагат указанията, дадени в т. 1 от писмо № 91-01-96 от 11 април 2003 г. на ГД “ОВКО”.

Не са спецализирани предприятия по смисъла на чл. 28 от Закона за интеграция на хората с увреждания – Съюзът на слепите, Съюзът на глухите, Съюзът на инвалидите и Агенцията на хората с увреждания, независимо че в тях и териториалните им структури могат да работят хора с увреждания.

2.Съгласно чл. 25 от Закона за интеграция на хората с увреждания, работодателите могат да кандидатстват с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1.осигуряване на достъп до работното място за лице с увреждане;

2.приспособяване на работното място за лице с увреждане;

3.оборудване на работното място за лице с увреждане.

Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

Съгласно чл. 26 от закона, работодател, сключил договор с Агенцията за хората с увреждания, ползва средства от републиканския бюджет в размер 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания, ако не ползва преференции по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Следва да имате предвид, че всеки работодател, който има право да ползва средства от републиканския бюджет, внася ежемесечно в Националния осигурителен институт по реда и в сроковете по Кодекса за социално осигуряване пълния размер на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване на наетите хора с увреждания /чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания/. Тридесет на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски се възстановяват по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

3.В Закона за интеграция на хората с увреждания не е възпроизведен текстът на чл. 23, ал. 2 от ЗЗРСИИ. На основание тази разпоредба паричните обезщетения за временна неработоспособност на лица, трудоустроени по повод временно намалена и трайно намалена трудоспособност, до края на 2004 г. са за сметка на фонд “Общо заболяване и майчинство” или фонд “Трудова злополука и професионална болест” за целия период на неработоспособността. От 1 януари 2005 г. паричното обезщетение за първия работен ден от временната неработоспособност е за сметка на осигурителите, които са специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

За изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност или раждане, отнасящи се за време след 1 януари 2005 г., указанията дадени с писмо № 91-01-127 от 16 май 2003 г. не следва да се прилагат.