І. Задължени лица по смисъла на чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя са всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по ред, предвиден в специален закон. За да възникне задължение за лицето за внасяне на вноски във фонд “ГВРС”, следва да са налице две кумулативни условия, а именно:

-да има качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и

-спрямо него да може да се открие производство по несъстоятелност.

Държавните и общински предприятия, образувани като търговски дружества, не са изключение от общото правило, тъй като независимо от обстоятелството, че собствеността е 100 % държавна или общинска, спрямо тях може да се открива производство по несъстоятелност.

Не са задължени лица по смисъла на чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя:

1.Публични предприятия, които упражняват държавен монопол, тъй като спрямо тях не може да се открие производство по несъстоятелност /чл. 612 от ТЗ/ – към настоящия момент примерно: Български пощи ЕАД, БДЖ, НЕК, Топлофикация АД.

2.Образуваните със закон държавни предприятия, които не са търговски дружества, нямат качества на търговец и срещу тях не може да се открие производство по несъстоятелност по Търговския закон или друг специален закон /чл. 62, ал. 3 от ТЗ/ – примерно: Български спортен тотализатор, Държавна парично-предметна лотария.

3.Неперсонифицираните дружества, образувани по чл. 357 и следващите от ЗЗД.

4.Търговските представителства, регистрирани в регистъра на Българската търговско-промишлена палата, съгласно чл. 6 от Закона за чуждестранните инвестиции /отм./ и чл. 6 от Закона за насърчаване на инвестициите – те нямат статут на самостоятелно търговско предприятие по смисъла на Търговския закон и спрямо тях също не може да бъде открито производство по несъстоятелност.

5.В Закона за народните читалища също не е предвидена възможност да се открие производство по несъстоятелност.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от ЗНЧ, народните читалища са юридически лица с нестопанска цел и могат да бъдат прекратени по решение на общото събрание, вписано в регистъра на окръжния съд, с ликвидация или по решение на окръжния съд само в случаите, изчерпателно изброени в закона. Несъстоятелността не е включена в това изброяване.

6.Всички съюзи на браншови, творчески и други организации, образувани по силата на нормативни актове или с актове на определено ведомство или организация, спрямо които не може да се открие производство по несъстоятелност.

7.Синдикалните органицзации, тъй като прекратяването им и имуществените отношения между членовете им се уреждат съобразно предвиденото в техните устави /чл. 49, ал. 3 от КТ/, а не чрез производство по несъстоятелност.

8.Нотариусите и адвокатите, които имат качество на работодател, тъй като не могат да бъдат обявени в несъстоятелност.

ІІ. Съгласно чл. 7 от ЗГВРСНР, гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:

1.са съдружници в търговското дружество;

2.са членове на органите за управление и контрол на търговеца;

3.са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

В обхвата на разпоредбата на чл. 7 от ЗГВРСНР попадат:

-членовете на съвета на директорите /при едностепенна система на управление/ или на надзорния и управителния съвет /при двустепенна система/ на акционерно дружество, както и едноличният собственик на капитала при едноличното АД;

-съдружниците и управителят в събирателното дружество и дружеството с ограничена отговорност;

-едноличният собственик на ЕООД;

-едноличният търговец;

-неограничено отговорните съдружници в командитното дружество;

-всички съдружници в командитното дружество с акции.

Осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се дължат за :

1.акционерите в търговски дружества, когато работят по трудови договори в същите дружества, щом не участват едновременно и в управителни или контролни органи.

Въпреки, че като членове на Общото събрание на АД те участват във вземането на решения по определени въпроси, те не са членове на управителните или контролни органи и нямат възможност за пряко участие в управлението и контрола на дружеството /още повече, ако притежават само акции без право на глас/.

Акционерите не са съдружници в търговско дружество. Потвърждение за това намираме в множество разпоредби на Търговския закон /примерно: чл. 72, ал. 1 от ТЗ, чл. 73а от ТЗ, чл. 73в от ТЗ , чл. 74, ал. 1, чл. 73, ал. 3 от ТЗ/.

Дружеството с ограничена отговорност е правна формула, съчетаваща оперативността на действие на едноличния търговец и ограничената отговорност до размера на капитала на дружеството.

И ООД, и АД са капиталови дружества, но дружеството с ограничена отговорност е свързано с личността на съдружника – притежател на дялове в него.

2.Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Търговския закон, търговци са и кооперациите, с изключение на жилищно-строителните кооперации.

За работещите по трудово правоотношение в районните потребителни кооперации и ТПК на инвалиди, които са и техни членове с дялово участие, следва да се внасят вноски по ЗГВРСНР.

Въпреки, че като членове на Общото събрание на кооперацията те участват във вземането на решения по определени въпроси, те не са членове на управителните или контролни органи.

Такива са само председателят на кооперацията, членовете на управителния и контролния съвет, които имат пряко участие в управлението и контрола на кооперацията и спрямо които се прилага чл. 7 от ЗГВРСНР. За тях не се дължат вноски за фонд “ГВРС”.

Аналогично е и при членовете на земеделските кооперации – ако са в трудови правоотношения с кооперацията и ако нямат управителни или контролни функции – за тях следва да се прави вноска във фонда.

3.Ако към датата на влизане на закона в сила за даден осигурител е открито производство по несъстоятелност и се изплащат възнаграждения за периода след 1.01.2005 г., също възниква задължение да се правят вноски във фонд “ГВРС”.

ІІІ. Особености при внасянето на вноски във фонд “ГВРС”

Вноските за фонда се внасят при окончателното внасяне на заплатите, освен ако за съответния месец се изплаща само аванс.

Когато осигурителните вноски са преведени по сметката на едно териториално поделение на НОИ, а осигурителят е регистриран в друго, внесените суми не следва да се прехвърлят от сметка в сметка.

Осигурителните вноски се изчисляват върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2005 г. е 1300 лева.

Ако за съответния месец работникът или служителят ползва платен отпуск, размерът на изплатеното възнаграждение се включва в брутното трудово възнаграждение и върху него се дължи осигурителна вноска в размер на 0,5 на сто.

Когато лицето работи едновременно по два или повече трудови договора, всеки от работодателите дължи осигурителна вноска 0,5 на сто, като брутното трудово възнаграждение при всеки от тях се ограничава до 1300 лева.

Когато на едно лице се изплаща възнаграждение от един и същ работодател по основен договор и такова по допълнително споразумение, както и по два или повече договора, осигурителната вноска ще се дължи върху общата сума, но не повече от 1300 лева.