В чл. 607а и чл. 609 от Търговския закон са изброени основанията за откриване на производство по несъстоятелност, а именно:

- неплатежоспособност на търговеца;

- свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции;

- за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Такава е налице, когато длъжникът е спрял плащанията, както и когато не е изпълнил публичноправно задължение, установено с влязъл в сила акт или парично задължение по търговска сделка, установено със сила на присъдено нещо.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка, както и когато е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само претенциите на отделни кредитори.

Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в "Държавен вестник" на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.

В случаите по чл. 630, ал. 2 от Търговския закон, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.

В случаите, когато има подадена жалба срещу решението на окръжния съд, обжалването не спира изпълнението на решението.

Съгласно чл. 632, ал. 1 от ТЗ, когато съдът установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството, освен ако заинтересовано лице предплати необходимата сума.

При нормалното развитие на производството по несъстоятелност, работниците и служителите реализират правата си – гарантираните вземания по Закона се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от лицата до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 6.

Ако обаче се намираме в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, разпоредбите на ЗГВРСНР не могат да бъдат приложени.

В този случай работниците и служителите на търговеца в несъстоятелност няма да могат да реализират правата си за получаване на гарантирано вземане. Този извод се налага, след тълкуване съдържанието на чл. 6 и чл. 28 от ЗГВРСНР и чл. 722 от ТЗ.

Предпоставките за възникване на гарантирано вземане са:

- да е обнародвано решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя и

- наличие на маса на несъстоятелността.

Това е така, тъй като без наличие на маса на несъстоятелността и без да са предявени вземанията, кредиторите не могат да реализират правата си.

Изплащането на гарантирано вземане в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ е недопустимо, тъй като изобщо няма маса на несъстоятелността Ако въпреки това бъдат изплатени гарантирани вземания и осигурителните вноски върху тях, те няма да могат да бъдат предявени по чл. 28 от ЗГВРСНР в производството по несъстоятелност, респективно – да бъдат погасени, което ще доведе до щета за фонд “ГВРС”.