Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 91-01-217 от 09.08.2005 г. на НОИ

01 Jan 2006 12:45ч, видяна 1771 пъти
реклама
Допълнителни указания по прилагането на чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ).

Във връзка с прилагането на чл. 9 от ЗПГРРЛ даваме следните указания:

1.Когато лице представя официален документ, че е било изселено, заселено или интернирано по политически причини (чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ), а същевременно през този период (или за част от него) е отбивало наборна военна служба, периодът на службата следва да се изключи при определяне размера на добавката по чл. 9 от ЗПГРРЛ, тъй като през това време лицето не е изтърпявало ефективно наложеното му наказание.

2.За случаите, когато съществуват данни за положен трудов стаж през периода на принудителното изселване (заселване или интерниране), извън района на населеното място, определено с административния акт, производството следва да се спре на основание чл. 13, ал. 5 от ЗАП и да се извърши проверка от контролните органи на ТП на НОИ относно достоверността на документите за осигурителен/трудов стаж. Ако от проверката се установи, че лицето действително е работило извън района на населеното място, определено с административния акт, следва този период да бъде изключен при определяне размера на добавката по чл. 9 от ЗПГРРЛ, тъй като лицето се е отклонило от наложеното му наказание – полагало е труд на място различно от мястото на принудителното изселване.

3.Относно правото на добавка на лица, които са били малолетни или непълнолетни и са посочени като член на семейството на изселеното (заселено или интернирано) лице, сме отправили официално запитване до Централната комисия по чл. 4 от закона, от която очакваме отговор. До получаване на отговора, административното производство следва да бъде спряно на основание чл. 13, ал. 5 от ЗАП.

На лицата, които са били изселени с административен акт по политически причини като малолетни и непълнолетни и са представили в ТП на НОИ решение на Регионалната или Централната комисия по политическа и гражданска реабилитация, с което са признати за репресирани следва да се отпусне добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, тъй като решенията са влезли в сила и са задължителни за всички държавни органи, включително НОИ.

4.За лицата, които са били принудително трудово мобилизирани, правото на добавка по чл. 9 от закона се поражда с влизането в сила на последното му изменение – 09.04.2005 г. Добавката се отпуска съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането.

Когато лицето е подало заявление преди промяната на закона, следва и за тази категория лица да се съобразите с указанията, дадени с писмо № 91-01-133 от 26.05.2005 г. относно правопораждащата дата за отпускане на добавката и постановените откази.

5.Във връзка с възможността за зачитане на трудов стаж по чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ на лицата, които са били принудително трудово мобилизирани, очакваме становището на Централната комисия. В тази връзка в разпореждането следва да се произнесете само относно правото на добавка.

6.Относно поставен въпрос дали е допустимо пред ТП на НОИ да се представят като доказателства за характера на претърпяната репресия свидетелски показания в писмена форма с нотариално заверен подпис, считаме, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, това е допуснато само за исканията предявени пред Централната комисия. В нормативните актове, уреждащи дейността по социалното осигуряване, не е предвидена възможност лицата да доказват права със свидетелски показания. Изрично в чл. 12 от наредбата е посочено кои органи издават документите за доказване характера на репресията и нейното времетраене.

7.По повод представени в ТП на НОИ писма, издадени от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, в които същата приема, че са налице достатъчно данни за осъществена спрямо лицето репресия от политически характер, но липсват други писмени доказателства по чл. 4, ал. 2 от закона за характера на репресията, считаме, че тези писма на Централната комисия нямат задължителен характер относно правата на лицата по ЗПГРРЛ. В противоречие с изискванията на чл. 12, ал. 2 от наредбата, Централната комисия не се е произнесла с решение по реда на чл. 10, което да е окончателно и задължително за изпълнение.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР