Съгласно действащото счетоводно законодателство историческата цена, по която се оценяват активите (дълготрайни материални активи и материални запаси) към момента на тяхното придобиване, включва и невъзстановимите данъци. Счетоводното законодателство не предвижда възможност за корекция на първоначално определената историческа цена. Поради което, към момента на възникване на право на данъчен кредит за наличните активи при регистрация по закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), предприятието няма възможност да извърши корекция на първоначално определената историческа цена.

С възникване на правото на данъчен кредит за наличните активи към момента на регистрация по ЗДДС за предприятието възниква приход в размера на данъчния кредит за възстановяване за тях, тъй като е налице нарастване на икономическата изгода през отчетения период под формата на увеличаване на активите или намаляване на пасивите на предприятието (в зависимост от това дали данъчния кредит се прихваща, приспада или възстановява). Предвид гореизложеното, данъчно задълженото лице не следва да подава декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси предвид обстоятелството, че не настъпва промяна в отчетната стойност на съответните активи, налични към датата на регистрация по ЗДДС, за които е ползвано правото на данъчен кредит.

Лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31.12.2003 г. на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане следва да включат в него амортизируемите си активи по амортизируема стойност и данъчно призната до момента амортизация, в съответствие с разпоредбите на § 1, т. 56, т. 57 и т. 58 от допълнителните разпоредби на същия закон.