Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. В чл. 9, ал. 1 от НКС са посочени реквизитите, които следва да съдържа заповедта. Видът транспорт, който командированото лице следва да използва, се определя от работодателя и се указва в заповедта за командировка. Нормативната уредба (раздел ІІІ от НКС) дава възможност за осъществяване на командировката да се използва както обществен, така и личен транспорт. Използването на лично превозно средство е само възможност, но не и право на работника, т.е. командироващият е този, който преценява и определя вида на транспорта. Според начина на пътуването до мястото на командироването и задачата, за която се командирова лицето, работодателят следва да прецени и определи времетраенето на командировката, като спазва чл. 2 от НКС.

От изнесените в запитването данни е видно, че при определяне времетраенето на командировката не са съобразени отдалечеността на мястото на командироването и начинът на пътуването (видът на транспорта) до него. С оглед на това обстоятелство съществува правната възможност за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НКС, съгласно който с нова писмена заповед могат да се извършват изменения на времетраенето на командировката или други промени.