В отговор на Ваше запитване относно данъчното третиране на дейността и издаваните счетоводни документи от гражданските на основание чл. 237, ал. 1, т. 10 от данъчния процесуален кодекс (ДПК) изразявам следното становище:

Безспорно е, че гражданското дружество, регистрирано по реда на Закона за задълженията и договори (ЗЗД), е неперсонифицирано лице, но за данъчни цели разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ДПК го приравнява на юридическо лице по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административнонаказателната отговорност.

Оттук се налага изводът, че гражданските дружества имат двойна природа:

- от гледна точка на ЗКПО, ДПК и ЗСч те са приравнени на юридическите лица и като такива са данъчни субекти;

- от гледна точка на гражданското право те не са самостоятелни правни субекти.

От описаната в писмото фактическа обстановка е видно, че гражданското дружество е регистрирано по реда на ДПК. С оглед на това при сключване на сделки, страна по които е гражданското дружество, в счетоводните документи (каквито са фактурите) следва да се отрази данъчният номер на гражданското дружество и неговият БУЛСТАТ. Основанията за това се извеждат от чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството, съгласно който гражданското дружество се третира като предприятие и следва да има отделно счетоводство. То съставя самостоятелен счетоводен отчет, има отделна банкова сметка и самостоятелна статистическа регистрация (БУЛСТАТ). Ето защо е допустимо да издава фактура от свое име, посочвайки своя данъчен номер и БУЛСАТ, въпреки че от гледна точка на гражданското и търговското право не може да бъде самостоятелен правен субект.

Относно втория поставен въпрос считам, че е недопустимо издаването на фактура от името на ЕТ, а с данъчния номер и БУЛСТАТ на гражданското дружество по следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията (гражданско дружество по реда на ЗЗД) осъществяват счетоводството на основата на документалната обособеност на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Изискванията към документирането на стопанските операции чрез съдържащ задължително изискуемите реквизити първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия, са обект на регламентация в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 7, от ЗСч води до извода, че наименованието на издателя на документа кореспондира с посочването на данъчния номер и БУЛСТАТ на същото лице. Ето защо при сключване на сделки, страна по които е гражданско дружество, в първичните счетоводни документи следва да се отразят наименованието, номер по националния данъчен регистър (данъчният номер) на гражданското дружество и неговият БУЛСТАТ в качеството му на издател (чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч).