По принцип разходите за ремонт се делят на две категории:

1. Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното си функциониране. Теоретично тези разходи са данъчно признати, когато са документално доказани и когато се отнасят за активи (собствени, наети или предоставени за ползване), които данъчнозадълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.

2. разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи. Данъчното третиране на тези разходи се определя в зависимост от това дали същи се извършват за собствени или за наети активи. Когато се правят подобрения на собствени активи, направените разходи представляват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (§ 1, т. 56 от ДР на ЗКПО) и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи. В случай че се правят подобрения на наети или предоставени за ползване дълготрайни материални активи, същите се третират като дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничение за периода на ползване на актива (§ 1, т. 69 от ДР на ЗКПО) и се амортизират за данъчни цели с амортизационна норма съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-висока от 25 на сто.

Следва да се има предвид, че разходите за ремонт или подобрения на активи, разгледани в т. 1 и 2, не биха били данъчно признати, когато е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава с разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи. В този смисъл, ако е налице хипотезата на цитираната разпоредба, с разходите за ремонт, разгледани в т. 1, и/или с разходите за данъчни амортизации по т. 2 следва да бъде увеличен финансовият резултат на данъчнозадълженото лице.