Въпрос:

След отмяна на чл. 15, ал. 2 от Закона за счетоводството остана в сила аналогичен текст в СС 4 Отчитане на амортизациите. В същото време ЗКПО третира друг ред за включване на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план с чл. 23, ал. 7. Какви дати следва да се прилагат по двата амортизационни плана?

Отговор: На първо място следва да се отбележи, че с § 33, т.2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2006 г. (обн. ДВ, бр.102 от 20.12.2005 г.), беше отменен чл.15, ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч), като промяната влезе в сила от деня на обнародване на ЗИД на ЗКПО в Държавен вестник, а именно 20 декември 2005 г. Тази промяна беше продиктува от факта, че съдържанието на анализираната правна норма влиза в противоречие с изискванията на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и по конкретно МСС 16 "Имоти, машини и съоръжения". Обръщам внимание, че на настоящият етап съществува сериозна разлика между концепциите за амортизацията по националните и международните счетоводни стандарти.

Доколкото ЗСч регламентира най - важните и фундаментални изисквания към счетоводните системи на всички предприятия в страната и изготвянето и представянето на финансовите им отчети, то той е задължителен и приложим както от предприятията които изготвят и представят финансовите си отчети на база на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), така и от тези прилагащи МСФО. Читателят е абсолютно прав, че отменената законова разпоредба е възпроизведена в идентичен смисъл в нормата на т.6.1 от СС 4 "Отчитане на амортизациите".

Отделно от отказаното следва да се напомни, че след извършената законова реформа в областта на корпоративното данъчно законодателство в периода 2003 и 2004 г., беше установена и наложена оптимална независимост и самостоятелност между националната счетоводната и данъчната системи в редица аспекти, сред които най важният и ясно изразен е в областта на амортизируемите активи и амортизационната политика на предприятията. Посочената реформа беше следствие от осъзнатия факт, че двете системи имат различни същност, цели, задачи и потребители.

И така конкретния отговор на поставения от читателя въпрос е, че на настоящия етап са налице три различни начални момента от които предприятието следва да начислява или му е позволено да начислява разходи за амортизации в счетоводен и данъчен аспект:

I.Счетоводен аспект на казуса (Счетоводен амортизационен план):

1.1Предприятие прилагащо НСФОМСП като официална счетоводна база за изготвяне и представяне на финансовите си отчети - начисляването на амортизация започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба (чл.15, ал.1 от ЗСч и т.6.1 от СС 4 "Отчитане на амортизациите");

1.2Предприятие прилагащо МСФО като официална счетоводна база за изготвяне и представяне на финансовите си отчети - амортизацията на актива започва, когато той е налице за употреба, т. е когато е на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството (чл.15, ал.1 от ЗСч и т.55 от МСС 16 "Имоти, машини и съоръжения", приет с ПМС 207 от 7.08.2006 г., в сила от 1.01.2006г.);

II.Данъчен аспект на казуса (Данъчен амортизационен план):

За данъчни цели данъчно задълженото лице има право да започне да начислява данъчни разходи за амортизации на най -късната от следните три дати по отношение на данъчния амортизируем актив (чл.22, ал.7, т.2 от приложимия ЗКПО).

>датата на придобиване;

>датата на въвеждане в експлоатация;

>датата на признаване на актива като дълготраен.