В чл. З, ал. 2, т. 1 и 3 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения (НДДТВ) е предвидено, че за продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда, както и времето, през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи, включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване.

Съгласно чл. З, ал. З НДДТВ минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не може да бъде по-малко от 0,6 на сто за всяка година трудов стаж от времето, зачитано по предходната алинея.

Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Увеличаването на размера впоследствие се извършва служебно при навършване на съответния трудов стаж и се урежда с допълнително трудово споразумение - ал. 5 на чл. З НДДТВ.

От горната разпоредба следва, че работодателят има задължение да заплаща допълнителното месечно възнаграждение за продължителна работа след представяне на необходимите документи от работника или служителя. Ако не е изплащал възнаграждението по своя вина, работодателят следва да го изплати на лицето от момента, когато същото е дължимо.

Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа (клас) се изплаща по силата на нормативния акт, поради което е без значение дали е уговорено в индивидуален или в колективен трудов договор.

Министър: (п)
(не се чете)