Разпоредбата на чл. 161 от Кодекса на труда (КТ) регламентира служебните и творческите отпуски, които могат да бъдат платени или неплатени. Изрично е предвидено, че разрешаването на отпуска става по условия и по ред, установени в колективен трудов договор или по споразумение между страните по трудовото правоотношение. Когато е подписано споразумение между страните по индивидуалното трудово правоотношение, то в него се определят видът на отпуска (платен или неплатен) и условията и редът за ползването му. Няма пречка такъв отпуск да се предоставя и за повишаване на квалификацията на работника или служителя.

Съгласно чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование „Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност".

От запитването е видно, че между работодателя и служителя е сключен „договор за организиране и провеждане на специализация". С оглед на посочените клаузи на договора ясно е изразена волята на страните за разрешаване на отпуск на служителя съгласно чл. 161 КТ. Между тях е сключено споразумение по смисъла на чл. 161 КТ, в което изрично са посочени предназначението на отпуска („за присъствие на учебни занятия и за явяване на изпити"), начинът на поискването му (писмена молба), както и удостоверителните документи, които трябва да бъдат приложени.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че е налице споразумение между страните по трудовото правоотношение по чл. 161 КТ и това е правното основание за разрешаване и съответно ползване на отпуска от страна на служителя. Разпоредбата на чл. 169, ал. 1 КТ в случая е неприложима, тъй като платеният отпуск за обучение се разрешава и ползва на различно правно основание, и то с цел придобиване на по-висока образователна степен или нова специалност.

Не намира приложение и разпоредбата на чл. 230 КТ. Тази разпоредба регламентира договора за ученичество, който има съвсем различно предназначение. Той се сключва с цел обучение в процеса на работата, като задължението за предоставяне на работната сила, включено в съдържанието на договора за ученичество, го характеризира като трудов договор, който има специфичен характер.

Предвид горното, за отношенията между страните във връзка с реда и условията за ползване на отпуска намира приложение само сключеният между тях договор (споразумение) съгласно чл. 161 КТ.

Министър: (п)
(не се чете)