Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ). При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата В предприятието налагат това.

С оглед на цитираните разпоредби в случаите, когато е въведено сумирано изчисляване на работното време и/или работният процес е организиран на смени, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила. Освен това законът не съдържа ограничение, свързано с еднократност при въвеждането на сумирано изчисляване на работното време в рамките на една календарна година.

Контролните правомощия за спазване на трудовото законодателство от страна на работодателите се осъществяват от инспекцията на труда. Съгласно чл. 403, ал. 1, т. 2 КТ контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. Освен това изрично е предвидено, че контрол за спазване на трудовото законодателство не може да упражнява лице, което има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти.

Министър: (п)
(не се чете)