За командировани съгласно чл. 121 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда мястото на работата се определя с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 към същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Когато характерът на работата на работника или служителя налага той да изпълнява трудовите си задължения в други населени места извън седалището на предприятието, няма нормативно основание той да се счита за командирован и да му се заплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната.

От запитването би могъл да се направи изводът, че характерът на работата е сбързан с изпълнение на трудовите задължения извън седалището на предприятието по смисъла на чл. 66, ал. 3 КТ. От това следва, че след като характерът на работата на конкретен работник или служител налага той да изпълнява служебните си задължения извън седалището на предприятието, то той не се счита за командирован.

Министър: (п)
(не се чете)