Кодексът на труда (КТ) регламентира случаите, при които се признава трудов стаж. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ бремето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа.

С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на работника или служителя е признато за незаконосъобразно и е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано. Това означава, че работникът или служителят може да заеме работата, на която е възстановен, ако спази срока по чл. 345, ал. 1 КТ - двуседмичен от получаване на съобщението за възстановяване, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съобщението за възстановяването на работа се изпраща от съда след влизане в сила на съдебното решение. При неспазване на посочения срок по неуважителни причини отпада правната възможност работникът или служителят да заеме предишната си работа. В тази хипотеза се прилага разпоредбата на чл. 325, т. 2 КТ, като всяка от страните има право да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Горните права на работника/служителя и съответно задълженията на работодателя произтичат от влязлото в сила съдебно решение и от разпоредбите на трудовото законодателство и за изпълнението им е без значение фактът, че работникът/служителят се е пенсионирал. Датата, от която е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, няма отношение към датата, от която би се прекратило възстановеното трудово правоотношение.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Цитираната разпоредба не предвижда отпадане на задължението на осигурителя,в случай че лицето се е пенсионирало.

Предвид гореизложеното, обстоятелството, че на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма значение с оглед на задължението за внасяне на осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии".

Министър: (п)
(не се чете)