Съгласно § 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

С оглед на цитираната разпоредба, ако едно търговско представителство има право самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение, то същото е работодател по смисъла на Кодекса на труда и спрямо него са приложими разпоредбите на трудовото законодателство, вкл. разпоредбите на раздел I на глава VII, отнасящи се до трудовата книжка и задълженията на работодателя да вписва в нея съответните данни. Следва да се има предвид, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. С нея се удостоверява и продължителността на трудовия стаж.

Спрямо осигурителните отношения, възникнали по повод полагането на труд по трудови правоотношения, намират приложимост разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и нормативните актове за неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 КСО съдържа определение на понятието осигурител. Съгласно тази разпоредба осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Правата и задълженията на осигурителите са регламентирани в КСО и 16 други поднормативни акта. Според чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж териториалните поделения на НОИ издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи на работници и служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица. В тези случаи осигурителните книжки се издават по искане на осигурителя (чл. 7, ал. 2). Осигурителите вписват 3 осигурителните книжки периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване (чл. 7, ал. 3). Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на НОИ при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година (чл. 7, ал. 4).

С оглед на гореизложеното трудовата книжка и осигурителната книжка са документи, чрез които се удостоверяват различни обстоятелства, а задължението за издаването им произтича от различни нормативни актове, които се прилагат независимо един от друг.

Министър: (п)
(не се чете)