Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването, когато работник или служител е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването и се връща на нея след като работоспособността му се възстанови. Паричното обезщетение при трудоустрояване е регламентирано в разпоредбата на чл. 47 КСО и се изплаща в случаите, когато здравният орган е определил до 50 на сто намалена работоспособност.

Лицата с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност имат право на пенсия за инвалидност.

Разпоредбата, която установява задължението на работодателя да определи работни места за заемане от трудоустроени лица, е чл. 315, ал. 1 Кодекса на труда (КТ). В нея е установено императивно задължението на работодателя, при когото работят 50 и повече работници и служители, ежегодно да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите.

В Наредба № 8 от 1987 г. за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, издадена на основание чл. 315 КТ, са предвидени минималните изисквания за предприятията от отделните отрасли, изразени в процент-от общия брой на работещите в предприятието.

Съгласно чл. 1,т. 10 от наредбата, в отрасъл „Образование" този процент не може да бъде по-малък от 5%.

Всеки работодател е длъжен да има места за трудоустроени работници и служители и ежегодно да изготвя списък на тези места, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояването (НТ).

По реда на чл. 317, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа, съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаване на предписанието.

При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 КТ.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя и се изплаща от деня, в който работодателят получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 КТ, когато работник или служител е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването и се връща на нея след като работоспособността му се възстанови. Цитираната разпоредба се прилага, когато работникът или служителят е бил преместен на друга подходяща работа, за определен от здравния орган срок.

Съгласно чл. 7 КТ, когато работник или служител, трудоустроен за определен срок, с трайно намалена работоспособност до 50 на сто, получава на новата си работа по-ниско трудово възнаграждение от трудовото възнаграждение за предишната си работа, той има право на парично обезщетение в размер, определен в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Паричното обезщетение при трудоустрояване е регламентирано в разпоредбата на чл. 47 КСО и се изплаща само когато здравният орган е определил до 50 на сто намалена работоспособност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 320, ал. 2 КТ.

Член 320, ал. 1 КТ предвижда, че работник или служител, който е трудоустроен по реда на раздел III на глава XV от КТ, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.Това е работата, на която е преместен работникът или служителят, или работата, която е изпълнявал преди предписанието за трудоустрояване, но при облекчени условия на труда. В тези случаи работникът или служителят получава възнаграждението, което се дължи за тази работа според нейното изпълнение. Лицата с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност имат право и на пенсия за инвалидност (чл. 72 КСО).

Министър: (п)
(не се чете)