Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда (КТ), когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.

Следователно по смисъла на чл. 259 КТ, вътрешно заместване се осъществява, когато работникът или служителят изпълнява длъжността или работата на друг работник или служител от същото предприятие, който отсъства за по-дълъг период от време от работното място, без значение причината за отсъствие. От това може да се направи извод, че вътрешно заместване е допустимо единствено в случаите, когато, както заместникът, така и заместваното лице, притежават качеството работник или служител. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, управлението на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се възлага с договори за управление, сключени между всеки член на управителния орган на дружеството и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала.

Договорът за възлагане управлението на търговско дружество с държавно участие в капитала е договор, по силата на който довереникът - мениджър се задължава да извърши от името и за сметка на доверителя възложените му действия по управлението и представителството на дружеството срещу възнаграждение.

Изхождайки от нормативната уредба, определяща статута на трудовия договор, отношенията между дружеството и неговия управител, не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения. Това е така, тъй като работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя, докато управителят на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Следователно отношенията между дружеството и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението, който не е трудов, а граждански. Правата и задълженията на страните по този вид граждански договор не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

От гореизложеното може да се направи изводът, че след като договорът за възлагане на управлението не е трудов договор и за него не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство, в случай на заместване на управител на ЕООД от служител в същото дружество, разпоредбата на чл. 259 КТ не намира приложение. Това не означава, че по взаимно съгласие на управителя в качеството му на работодател и съответния служител, определен да го замества, не може да се уговори допълнително възнаграждение или премия за времето, през което лицето замества управителя и едновременно със своята длъжност изпълнява и допълнителни функции.

Министър: (n)
(не се чете)