Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Трудов договор на това основание се сключва за полагане на допълнителен труд при същия работодател, т.е. при този, с когото лицето има сключен основен трудов договор. Продължителността на работното време по трудов договор за допълнителен труд е регламентирана в чл. 113 КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18-годишна възраст, могат да работят и повече от 48 часа.

Работникът или служителят по чл. 110 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. В случай на дадено съгласие, продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година. От това следва, че част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следваща календарна година. Не се съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Следва да се има предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (12 часова) и седмична (48 часова) почивка, установена с КТ. Това означава, че когато един работник или служител работи по два трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа.

При полагането на допълнителен труд следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 112, т. 1 КТ. Полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, се забранява - за работа при същите или други специфични условия. Става въпрос за забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът или служителят работи по основния си трудов договор и за която работа той има право на намален работен ден съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време или на допълнителен платен годишен отпуск, съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

От гореизложеното следва, че работниците и служителите, за които е установено намалено работно време и/или имащи право на допълнителен платен годишен отпуск по съответния ред, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други условия на видове работи, определени в цитираните наредби.