Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 24-00-36 от 23.01.2003 г. на МФ

21 Nov 2003 01:00ч, видяна 2452 пъти
реклама
Относно: Задължително ползване на ДДС-сметка
Във връзка с приложението на чл. 55а от ЗДДС, на основание чл. 238, ал. 1 от ДПК давам следното становище:

 

1. По отношение на задължението за плащане на ДДС чрез ДДС-сметка (ДДСС).

Чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС задължава получателят да „плати начисления му данък по ДДС-сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:

1.  получателят е регистрирано по този закон лице;

2.  начисленият данък е над 1000 лв.

Тази разпоредба налага задължително използване на ДДСС, когато данъкът по доставката е над 1000 лв., независимо че е възможно:

а) за една доставка да са издадени повече от една фактура, по всяка от които начисленият данък е под 1000 лв.;

б) по отношение на една доставка да се предвиждат няколко плащания - на стойност и данък, като всяко плащане по отношение на данъка е под 1000 лв.

По отношение на сроковете за плащане на данъка по доставките чрез ДДСС, когато използването й е задължително, следва да се отбележи, че чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС посочва, че доставчиксът получава сумата на начисления данък заедно с плащането по доставката. Поради това е налице необходимост заедно с плащането по доставката да се извършва и съответстващо плащане на данъка по ДДСС, когато чл. 55а, ал. 2 е приложима.

Когато е извършено плащане по доставката, без да е извършено допълнително плащане по ДДСС, въз основа на разпоредбата на чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС е налице плащане на данък, което плащане обаче не е извършено по ДДСС - доставчикът е получил данък, който не е платен по ДДСС. Това е в противоречие на раз­поредбата на чл. 55а, ал. 2 от закона и ще подлежи на санкциониране съгласно чл. 147 от ЗДДС.

2. По отношение на задължението за плащане на ДДС чрез ДДС-сметка (ДДСС) при плащания със стоки и услуги (бартери), прихващания, прехвърляне на вземания и встъпване в дълг.

Безспорно е, че в стопанския живот е възможно да съществуват различни уговорки по отношение на погасяване на задълженията между търговците, възникнали на основание доставка (сделка). Например възможно е да е уговорено погасяване чрез плащане в стоки (услуги) или чрез прихващане. Допустими са също прехвърляне на вземания или встъпвания в дълг.

Предвид императивната разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която плащането на данъка трябва да се извърши от получателя по ДДСС на доставчика, подобни уговорки са недопустими по отношение на данъка.

Например получателят е задължен да плати и на своя доставчик данъка по ДДСС дори и в случаите, когато при други обстоятелства е възможно да извърши прихващане на това задължение с други свои вземания към същия доставчик.

Нещо повече, предвид действащата разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, ако страните договарят начин на плащане на ДДС, различен от този по ДДСС, когато използването й е задължително, то на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите тази уговорка е нищожна, защото е в противоречие със закона. Това обаче няма да доведе до нищожност на сделката (доставката).

На същото основание нищожни са и уговорките, които предвиждат плащането на данъка да се извърши на друго лице, различ­но от доставчика, или плащането на данъка да се извърши от друго лице, различно от получателя. Ето защо не е възможно прех­върлянето от доставчика на трето лице на вземане, възникнало в резултат на доставка в частта ДДС, нито е възможно трето лице да встъпи в дълга на получателя по отношение на доставка в частта за данъка, когато по отношение на тази доставка използването на ДДСС е задължително.

Следва да се обърне внимание на факта, че в случаите на сделки, при които плащането е уговорено в стоки или услуги (бартер), предвид наличието на две насрещни доставки (както се вижда и от чл. 34 от ППЗДДС), при които доставчикът при едната е получателят по другата, то е налице задължение на всяко от лицата да плати данъка по ДДСС на другото.

3. По отношение на влизането в сила на чл. 55а от ЗДДС.

Съгласно § 41 от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 117 от 2002 г.) разпоредбата на чл. 55а от ЗДДС влиза в сила от 1 януари 2003 г. Доколкото тази разпоредба касае плащанията по доставките, тя има приложение за всички доставки, чието плащане е извършено след тази дата. Това означава, че независимо от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, нито от датата, на която е издадена данъчната фактура за нея, при положение че е налице плащане по доставката след 1 януари 2003 г. на основание чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС следва да е налице и съответстващото му плащане на данъка по ДДСС на доставчика.

От друга страна, дори и да са налице уговорки между лицата, извършени преди 1 януари 2003 г., касаещи плащането на данъка по доставки след тази дата, то тези уговорки не могат да противоречат на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС и съответно получателят по доставката следва да изпълни задълженията си така, както те са посочени в цитираната разпоредба.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР