Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и целта му е да уеднакви практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство.

Връчването на съобщения по реда на ДОПК е от изключителна важност за законосъобразното протичане на всички административни производства, осъществявани от органите по приходите. Това е така, доколкото връчването на съобщения не е самостоятелно производство, а е действие, осъществявано в хода на конкретното административно производство. По тази причина порокът при връчване на съобщение би могъл да доведе до допускане в производството на съществени процесуални нарушения, в зависимост от това кое действие е засегнато от порочното връчване. С оглед законосъобразното протичане на производствата, в настоящото указание детайлно са разгледани правилата относно връчването на съобщения, съгласно ДОПК.

I. Адрес за кореспонденция

Адресът за кореспонденция определя физически мястото, на което органите по приходите осъществяват контакт със задълженото лице и връчват всички книжа по повод осъществяваното производство. Хипотезите са различни в зависимост от задълженото лице, спрямо което се осъществява връчването.

1. Адрес за кореспонденция на физическите лица

За физическите лица съгласно сега действащия текст на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК това е постоянният адрес - ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция. Налага се изводът, че органът по приходите следва да определи алтернативно един от адресите, на които да се осъществи връчването. Това ще бъде постоянният адрес, ако лицето не е посочило писмено друг адрес. Ако лицето е посочило друг адрес, различен от постоянния, органът по приходите ще връчва всички книжа единствено на посочения адрес, тъй като това ще е адресът му за кореспонденция.

Посочването на адрес за кореспонденция може да бъде направено във всички подавани от физическото лице документи в НАП - декларации, искания за възстановяване и прихващане, молби, жалби и други документи. В хода на извършваните производства по ДОПК органът по приходите следва да установи последния посочен в подадени от лицето документи адрес, различен от постоянния и посочен изрично като адрес за кореспонденция, на който следва да се извършват действията по връчване.

Спрямо регистрираните в БУЛСТАТ физически лица връчването ще се осъществява също на постоянния им адрес, като и те имат възможност да посочат друг адрес за кореспонденция, но това може да стане само чрез вписване на адреса за кореспонденция в регистър БУЛСТАТ. Следва да се има предвид, че в регистър БУЛСТАТ може да има повече от един адрес за кореспонденция. В тези случаи лицата следва да бъдат търсени на всички посочени от тях в регистър БУЛСТАТ адреси, налични в регистъра на НАП.

След влизането в сила на Закона за търговския регистър, считано от 1.01.2008 г., нормата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК ще има нова редакция. Според нея адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. За едноличните търговци адресът за кореспонденция е адресът на управление, вписан в търговския регистър. За разлика от сега действащата разпоредба, адресът за кореспонденция за регистрираните в регистър БУЛСТАТ физически лица е винаги адресът за кореспонденция, посочен в БУЛСТАТ. За физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, адресът за кореспонденция ще е адресът на управление, вписан в търговския регистър.

Нормата се отнася и за български граждани и за чужденци, които подлежат на гражданска регистрация в България и са длъжни да имат постоянен адрес. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданската регистрация, това са чужденците, които са:

а) получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

б) без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България;

в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

2. Адрес за кореспонденция на юридическите лица

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, адресът за кореспонденция е адресът на управление за местните юридически лица и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Адресът за кореспонденция на регистрираните търговски представителства е адресът на управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, тъй като чл. 7, ал. 1, т. 8 от Закона за регистър БУЛСТАТ дава възможност в регистъра да се впише и адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции. В случай, че лицето има такъв адрес за кореспонденция в регистър БУЛСТАТ, то това е адресът му за кореспонденция по смисъла на ДОПК и съобщения ще му се връчват на този адрес.

За местните юридически лица и клоновете на чуждестранни лица адресът за кореспонденция е винаги последният адрес на управление, вписан в търговския регистър. В тези случаи съобщенията на лицето се връчват на последния вписан адрес за управление.

3. Адрес за кореспонденция на чуждестранни лица, когато адресът не може да се определи по предходните точки

Адресът за кореспонденция, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 3 от ДОПК, е адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по предходната точка - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база. Мястото на извършване на дейността е налице, когато съществува трайна установеност на лицето на определен адрес, от който се извършва дейността, независимо от нейния характер. Тази дейност следва да бъде определена като самостоятелна стопанска дейност, извършвана от лицето, независимо от факта, че е възможно да се изпълнява за точно определен възложител.

Когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната, адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база (чл. 28, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДОПК).

Ако не може да се определи адрес за кореспонденция по реда на чл. 28, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от ДОПК, адресът за кореспонденция на чуждестранното лице е адресът на първия придобит недвижим имот.

4. Адрес за кореспонденция на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси

По отношение адреса за кореспонденция на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси чл. 28, ал. 1, т. 5 от ДОПК урежда три хипотези.

А. Адресът на кореспонденция е адресът на управление, посочен в договора, с който са създадени неперсонифицираните дружества и осигурителните каси.

Б. Когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно - адресът на управление на първия посочен в договора съдружник.

В. Когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно - адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.

5. Електронен адрес за кореспонденция

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Това по смисъла на ДОПК също представлява адрес за кореспонденция, но същия няма физическа определеност и на него могат да се изпращат само електронни съобщения.

6. Адрес за кореспонденция при особените случай на връчване

В чл. 31 от ДОПК са уредени особени хипотези на връчване. При наличието на тези хипотези, задълженото лице не се издирва на адреса за кореспонденция, а всички книжа по производството се връчват по особения ред. Това са следните случаи:

А. Връчване на лишено от свобода и на задържано под стража лице

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ДОПК, на лишено от свобода и на задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.

Задълженото лице е лишено от свобода, когато спрямо него е постановена осъдителна присъда, влязла в сила, въз основа на която подсъдимият е въдворен в затвор или поправителен дом, когато не е пълнолетен. В този случай съобщенията се връчват чрез администрацията на затвора или поправителния дом, в които изтърпява присъдата си задълженото лице. Всички документи следва да се изпращат на съответната администрация и съответно - служители на администрацията ги връчват на задълженото лице. В случай, че лицето откаже да подпише документите, това се удостоверява с подпис на длъжностното лице от администрацията на затвора или поправителния дом, предявило документите на лишеното от свобода задължено лице, като в този случай не се прилагат правилата на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, доколкото този член касае връчването от страна на органите по приходите.

Задържано под стража е лицето, на което е наложена мярка за неотклонение по реда на НПК - чл. 63 и сл. Тези лица се настаняват в съответния следствен арест, където се води досъдебното производство, съгласно чл. 129 от Закона за изпълнение на наказанията. Съобщенията се връчват чрез администрацията на ареста.

Б. Член 31, ал. 1 от ДОПК предвижда, че на военнослужещ на наборна военна служба съобщението се връчва чрез командира на съответното поделение. Следва да се има предвид, че от 1.01.2008 г. наборната военна служба се отменя. Що се отнася до кадровите военнослужещи, спрямо тях връчването на съобщения се осъществява по общия ред.

В. На пребиваващ в страната чужденец, съгласно чл. 31, ал. 3 от ДОПК, съобщението се връчва на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Този ред се прилага само, когато адресът за кореспонденция не може да се определи по общия ред на чл. 28 от ДОПК. Информация за заявения адрес се получава от Министерството на вътрешните работи, към което се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за дългосрочно пребиваващи чужденци, като в обхвата на регистъра по силата на чл. 2 от Закона за чужденците в Република България се вписват и гражданите на страни-членки на Европейския съюз. Информация за адресната регистрация на краткосрочно пребиваващите чужденци може да се получи от Дирекция "Миграция" към Генерална дирекция "Полиция", доколкото съобразно чл. 54, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на Дирекция "Миграция" при Генерална дирекция "Полиция" данни относно адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци.

II. Връчване на съобщения

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, т.е. на адресите, съгласно раздел I от настоящото указание.

Нормата на чл. 28, ал. 3 от ДОПК определя, че в случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени. За да се приложи тази разпоредба, следва на първо място за започналото производство лицето да е редовно уведомено, т.е. да му е връчена заповед за възлагане на ревизия или искане за представяне на документи, или друг документ, от който е видно, че е започнало производство спрямо него. На второ място, следва лицето да е предприело стъпки за промяна (например подадена е молба до съответния компетентен орган) или вече да е променило адреса си за кореспонденция и да не е уведомило за това обстоятелство, т.е. органите по приходите трябва да са установили, че лицето вече не е на този адрес. Неоткриването на адреса може да се удостовери чрез съставен протокол в присъствието на собственик на имота, ползвател или лице, което държи имота на друго основание, от обясненията, на които е видно, че лицето е променило адреса си за кореспонденция или по друг начин чрез безспорни доказателства за това обстоятелство. Считано от деня, следващ деня на установяване на липса на лицето на декларирания адрес за кореспонденция, всички книжа се прилагат към преписката, без да се прилага редът на чл. 32 от ДОПК.

Уведомяването на водещия производството орган по приходите - за настъпилата промяна в адреса за кореспонденция - следва да стане чрез изрично писмено посочване от страна на лицето в тридневен срок от предприемане на действията за промяна. Ако такова уведомяване е извършено макар и след срока, книжа следва да се връчват на новия адрес, посочен от лицето. Следва да се има предвид, че за вече връчените по реда на чл. 28 книжа правните последици от връчването са настъпили и не е необходимо те да се връчват отново. При поискване на лицето му се предоставят екземпляри от вече връчените книжа. Тук следва да се обърне внимание на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ДОПК, които задължават органите по приходите да съберат и обсъдят всички представени по преписката доказателства, независимо от факта, че представянето може да стане след изтичане на срока, даден от органа по приходите.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от ДОПК, при отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Подобна разпоредба спрямо физическите лица е създадена и в ал. 5 на чл. 28 от ДОПК. Съгласно тази норма, физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Тези разпоредби нямат пряко отношение към връчването, а създават едно задължение за лицата. При неизпълнението на това задължение е налице административно нарушение съгласно чл. 278 от ДОПК и може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицата.

Следва да отбележим, че съгласно чл. 33 от ДОПК по реда и в сроковете на Глава шеста се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

1. Лица, компетентни да извършват връчването

А. Органи по приходите: На първо място, съгласно чл. 29, ал. 2 от ДОПК, това са органите по приходите по смисъла на чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходите. По отношение на издаваните от публичните изпълнители актове компетентен да извърши връчване е и публичният изпълнител.

Б. Връчители: Лица, компетентни да извършат връчването, могат да бъдат и служители на НАП, които не са органи по приходите, но следва тези служители изрично да са определени за компетентни да извършват връчване - или чрез нарочна заповед на териториалния директор или по силата на служебното си положение, определено от длъжностната им характеристика.

В. Служител на лицензиран пощенски оператор, по силата на чл. 29, ал. 3 от ДОПК. Лицензираните пощенски оператори са пощенските оператори, които извършват универсални пощенски услуги, по смисъла на Закона за пощенските услуги, доколкото само тези лица се лицензират при Комисията по регулиране на съобщенията, както и основният пощенски оператор по смисъла на чл. 24 от Закона за пощенските услуги - "Български пощи" ЕАД. Регистърът на лицензираните пощенски оператори е публикуван на Интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията. Лицата, които извършват неуниверсални пощенски услуги, само се регистрират при Комисията по регулиране на съобщенията. Връчването на съобщение чрез такъв оператор е съществено процесуално нарушение, доколкото не изпълнява изискването на чл. 29, ал. 3 от ДОПК, връчването да се извършва чрез пощенски оператор на универсална пощенска услуга.

Г. Служители на общинската администрация или кметството, когато връчването се осъществява посредством тях. Към този способ за връчване може да се прибегне единствено, когато в съответното населено място няма орган по приходите, съответно връчител, съгласно чл. 29, ал. 5 от ДОПК, т. е. в населеното място няма териториално поделение на НАП или изнесено работно място за служители на НАП.

Д. Длъжностни лица от администрацията на затвора или поправителния дом, респективно следствения арест, когато лицето изтърпява присъда лишаване от свобода или спрямо него е наложена мярка за неотклонение задържане под стража по реда на НПК.

Е. Командира на съответното поделение на Министерство на отбраната, когато лицето, спрямо което се осъществява производството, е на наборна военна служба по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

2. Лица, на които може да се връчи съобщението:

А. Задълженото лице: лицето, спрямо което се осъществява производството, когато се касае за физическо лице.

Б. Представител на лицето: В случая се има предвид законния представител на лицето по смисъла на чл. 10 от ДОПК.

Това са родителите и настойниците или попечители на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение.

Законен е и особеният представител, назначен по реда на чл. 11 от ДОПК.

Законни представители на безизвестно изчезналите и обявените за отсъстващи са в първия случай - от назначените от съда техни представители, когато има такива, назначени по реда на чл. 8 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), а във втория - от въведените във владение наследници, съгласно чл. 29, ал. 1 от ГПК. След обявяването на смърт по реда на ЗЛС производството се прекратява по реда на чл. 36 от ДОПК и съответно книжата в новото производство се връчват по общия ред.

Законен представител е и акредитираният представител на чуждестранно лице по смисъла на чл. 135 от ЗДДС, когато се връчват книжа и документи, касаещи правоотношения, възникнали по ЗДДС.

Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила и учредителни нормативни актове.

В случай, че юридическото лице има двама и повече представители, които съвместно управляват и представляват дружеството, за да е налице редовно връчване, е достатъчно съобщението да се връчи на който и да е от тях. Това е така, т.к. в случая се приема волеизявление, за което не е необходимо да се формира обща воля на представляващите.

В. Член на орган на управление - съобщения могат да се връчват също на член на орган на управление. При дружествата и юридическите лица с нестопанска цел връчването на орган на управление в най-честия случай се покрива с връчването на представител по закон, доколкото представителят по закон в повечето случаи е член на органа на управление. Възможно е в някои случаи членът на орган на управление да не е и представител на юридическото лице. Например: при събирателното дружество, когато един от съдружниците е определен за негов представител, останалите съдружници не губят качеството си на органи на управление. За по-голяма яснота в тази точка са разгледани, както представителите по закон, така и органите на управление на дружествата и юридическите лица с нестопанска цел.

Представителите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел и органите на управление са определени съответно в Търговския закон (ТЗ) и в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

В.а. Юридическите лица с нестопанска цел - Съгласно чл. 10 от ЗЮЛНЦ, юридическото лице с нестопанска цел се представлява от управителния си орган.

Съгласно чл. 23 от същия закон, управителен орган на сдружението е управителният съвет. Книжата могат да се връчват, на който и да е от членовете на управителния съвет.

Управителният орган на фондацията не е изрично определен. В чл. 35 от ЗЮЛНЦ е записано единствено, че той може да бъде едноличен или колективен и че се определя от учредителния акт на фондацията. Когато в учредителния акт не са посочени органи на управление на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, т.е. - при искане на заинтересуваните лица.

Що се отнася до юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, то горните правила са прилагат съответно и за тях.

В.б. Събирателно дружество - съгласно чл. 84 от ТЗ, всеки съдружник в събирателното дружество има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице. В случай, че не е определено кой управлява дружеството, книжата се връчват, на който и да е от съдружниците. Когато с дружествения договор управлението е възложено на определено трето лице или на някои от съдружниците, съобщенията се връчват само на така определените лица в дружествения договор. Ако обаче на трето лице или на някои от съдружниците е възложено само представителството на дружеството по реда на чл. 89 от ТЗ, това не лишава останалите съдружници от качеството им на органи на управление и на тях могат да се връчват съобщения по реда на ДОПК.

В.в. Командитно дружество - Нормата на чл. 105 от ТЗ гласи, че управлението и представителството на командитното дружество се извършват от неограничено отговорните съдружници. Тази норма следва да се прилага във връзка с чл. 99, ал. 2 от ТЗ, съгласно която за командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото не е предвидено друго. С оглед на това, по отношение на командитното дружество важи указанието в раздела му за събирателното дружество.

В.г. Дружество с ограничена отговорност - Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ, управителят организира, ръководи и представлява дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. С оглед на това, той е органът на управление на дружеството и съобщенията се връчват на него. Възможно е едно дружество да има няколко управители - тогава всеки от тях е орган на управление. Общото събрание не е орган на управление по смисъла на ДОПК във връзка с ТЗ и по тази причина на членовете на общото събрание не могат да се връчват съобщения по реда на ДОПК.

В.д. Акционерно дружество - Чл. 241 от ТЗ предвижда, че акционерното дружество се управлява и представлява от управителен съвет - при двустепенна система или съвет на директорите - при едностепенна система.

Съветът на директорите - при едностепенната система възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове. Следва да отбележим обаче, че съветът на директорите е постоянно действащ изпълнителен орган. И след избора на изпълнителен директор остава в сила колективното управление от страна на съвета на директорите. С оглед на това, съобщения по реда на ДОПК могат да се връчват, както на изпълнителния директор, така и на всеки от съвета на директорите, респективно - от управителния съвет.

Що се отнася до акционерното дружество с двустепенна система на управление, съобщения също могат да се връчват на всеки член на управителния съвет.

В.е. Командитно дружество с акции - съгласно чл. 256 от ТЗ, органите за управление на командитното дружество с акции са определените в този закон органи за управление на акционерното дружество по едностепенната система. С оглед на това следва да се има предвид горната точка по отношение на акционерното дружество по едностепенната система.

В.ж. Дружество по ЗЗД - с чл. 9, ал. 2 от ДОПК дружеството по ЗЗД е приравнено на юридическо лице. Управлението на дружеството по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е регламентирано в чл. 360, ал. 2 от ЗЗД. В общия случай всеки съдружник може да управлява работите на дружеството и следователно е орган на управление, освен ако в договора за дружество не е предвидено друго. Ако в договора е предвидено друго, съобщенията ще се връчват на лицето, което управлява и представлява дружеството съгласно договора.

В.з. Кооперация - органите на управление на кооперацията, съгласно чл. 21 и чл. 26 от Закона за кооперациите, са председателят на кооперацията и управителният съвет. С оглед на това, съобщения могат да се връчват на председателя на кооперацията и на членовете на управителния съвет.

В.и. Читалища - в случая е налице особеност. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), те са юридически лица с нестопанска цел. Относно органите на управление обаче, ЗНЧ не препраща към ЗЮЛНЦ, а ги урежда самостоятелно. Съгласно чл. 17 и чл. 16 от ЗНЧ, органи на управление на читалищата са председателят на читалището и читалищното настоятелство. Документите следва да се връчват на председателя на читалището или на член на читалищното настоятелство.

В.й. Осигурителна каса - съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата за осигурителните каси, касата се представлява от лицето, което е определено в учредителния договор за създаването й. В Наредбата други органи на управление не са предвидени, с оглед на което всички съобщения следва да се връчват само на лицето, определено да представлява касата.

Г. Пълномощник - в случай, че съобщението се връчва на пълномощници на лицето, те се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Органът по приходите изисква представяне на заверено от пълномощника копие на пълномощното.

Д. Служител, определен да получава книжа и съобщения - в общия случай определянето на служителя да получава книжа и съобщения става чрез упълномощаване и тогава се прилага предходната точка. Другият начин за определяне на служител да получава книжа и съобщения би могъл да е чрез нарочна вътрешна заповед на работодателя или чрез длъжностната характеристика на служителя, но в тези случаи органът по приходите следва да анализира дали съобразно тези вътрешни документи връчването, осъществено спрямо това лице, не би било процесуално нарушение и съответно - да се снабди със заверено копие на документа, определящ служителя като лице, което получава книжа и съобщения.

Е. Пълнолетен член на домакинството на лицето, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес - съгласно чл. 29, ал. 7 от ДОПК, освен на посочените по-горе лица, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. В този случай лицето прави изрична отметка в разписката за получаване, че ще предаде съобщението. Необходимо е, обаче, изрично съгласието на лицето да приеме и предаде съобщението. Това означава, че ако лицето откаже да приеме съобщението, не се прилага редът на чл. 30, ал. 4 от ДОПК за връчване чрез отказ. В ДОПК няма легално определение на законовото понятие "домакинство". Такова определение в законодателството на Република България има единствено в Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Съгласно § 4, т. 1 от допълнителните разпоредби на този закон, "домакинство" са две и повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет; хранят се заедно, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Понятието отговаря на смисъла, вложен в разпоредбите на ДОПК и следва да се прилага аналогично. Следва да се обърне внимание, че лицето - член на домакинството не е необходимо да бъде със същия постоянен адрес, съответно лицето със същия постоянен адрес може да не бъде член на домакинството.

Ж. Лице, определено да приема съобщенията на работодателя, когато се извършва връчване по месторабота - съгласно чл. 29, ал. 8 от ДОПК, съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. Също така органът по приходите трябва да се увери дали са налице предпоставките по раздел II, точка 2, подточка Д от настоящото указание по отношение връчването на служител, определен да получава книжа и съобщения.

III. Способи за връчване

Способите за връчване са уредени в чл. 29 от ДОПК. Съгласно общата разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването се осъществява на адреса за кореспонденция, определен по реда на чл. 28 от ДОПК. Законът урежда и други възможности - за връчване на друго място, без да въвежда задължение, ако лицето не бъде намерено на адреса за кореспонденция, органът по приходите да извърши връчване чрез използване на някоя от тях. Обръща се внимание на обстоятелството, че органът по приходите в рамките на оперативна самостоятелност и с оглед особеностите на конкретния случай може да използва и друг способ. Неупражняването на това право, обаче, не води до отрицателни правни последици, каквито биха възникнали, ако ДОПК вменяваше задължение за връчване на всяка цена при използване на един или няколко, очевидно алтернативно дадени способи. Основният метод за връчване на книжа по ДОПК е чрез издирване на лицето на неговия адрес за кореспонденция.

Все пак следва да се обърне внимание, че прилагането на оперативната самостоятелност, включително в този случай, подлежи на последващ контрол при евентуално административно или съдебно обжалване на издаваните индивидуални административни актове относно нейното законосъобразно упражняване. В този смисъл във всеки конкретен случай следва внимателно да се извършва преценка, особено по отношение прилагането на принципа на съразмерност (чл. 6 от АПК). Нормата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК освен всичко друго представлява гаранция за задължените лица, че те ще бъдат потърсени от администрацията на точно определено място.

При връчване на заповед за извършване на ревизия, предвид възможните последици по чл. 122, ал. 1, т. 6, ревизираното лице следва да бъде потърсено и на други известни на администрацията актуални към момента на връчването адреси, освен адреса за кореспонденция. Например на адреса на управление, на адрес, известен от регистъра на трудовите договори или на адрес на търговски обект, в който се използва регистриран от лицето касов апарат например. Това се отнася и до лицата - управители, представители или членове на органи на управление на юридическите лица. Особено внимание следва да обърне на ревизиите на физически лица, за които са налице данни или може да се направи основателно предположение поради характера на дейността или професията им, че се намират в чужбина и са налице данни относно предстоящо завръщане на лицето. В тези случаи органите по приходите следва незабавно да предприемат действия за установяване на тези обстоятелства и съответно да изчакат завръщането на лицето в страната, като не е допустимо връчването на заповедта за възлагане на ревизия да се извършва по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ДОПК регламентира задължение само за юридическите лица и едноличните търговци, които отсъстват повече от 30 дни от адреса за кореспонденция, да упълномощят лице, на което да се връчват съобщения и други актове, и същият е неприложим за другите физически лица. Незабавно след настъпване на деня на очакваното завръщане на физическото лице органите по приходите предприемат действия за връчване на заповедта за ревизия.

Същият принцип се прилага и в другите производства по ДОПК, които започват по инициатива на органите по приходите по отношение на първото процесуално действие, което налага съдействие или предоставяне на информация от лицето - страна в производството.

След връчване на заповедта за ревизия, (съответно друго съобщение, когато не се провежда ревизионно производство) и предвид факта, че лицето е редовно уведомено за висящото производство, се прилага нормата на чл. 28, ал. 3 от ДОПК. За връчването на следващи съобщения в хода на същото производство органът по приходите не е длъжен да търси лицето на адрес, различен от адреса за кореспонденция, тъй като правото на защита е гарантирано от първоначалното връчване, като това се съобщава на лицето при първоначалното връчване.

Що се отнася до другите производства по ДОПК, следва да се обърне внимание, че когато производството започва по инициатива на лицето, същото следва във всички случаи, освен на адреса за кореспонденция да бъде потърсено и на адреса, посочен в искането за започване на производството, ако е налице такова посочване.

При искане на информация от трети лица (насрещни проверки) следва да се има предвид, че ако третото лице не е намерено на адреса за кореспонденция и органът по приходите прецени, че не е необходимо по-нататъшно търсене на лицето на други известни на администрацията адреси, връчването на искания за представяне на документи по реда на чл. 32 от ДОПК и тяхното неизпълнение в дадения срок са безпредметни и сами по себе си не могат да водят до изводи във вреда на ревизираното лице. Всъщност насрещна проверка въобще не е извършена. В тези случаи органите по приходите следва внимателно да преценяват доколко е изпълнен принципът на обективност (чл. 3 от ДОПК) и дали по преписката са събрани достатъчно доказателства, които да позволят законосъобразното установяване на задълженията на ревизираното лице. В подобни случаи ревизираното лице следва да бъде уведомено за невъзможността да се получи информация и от него да бъде поискано съдействие за установяване на контакт с лицето, от което се иска предоставяне на информацията.

С оглед доказване на осъществен контакт с лицата в издаваните актове следва да се отбелязват евентуално проведени телефонни разговори с техния ден, час, телефонен номер, като при необходимост се придружават с разпечатка за разговорите от съответния служебен телефон.

При всяко положение връчването по чл. 32 от ДОПК не може да води априори до вредни последици или изводи за задължените лица, освен ако това не е изрично предвидено в закона - например чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК и чл. 176, т. 1 от ЗДДС.

1. Връчване на съобщения чрез физическо посещение на адрес за кореспонденция - това ще е адресът на кореспонденция по реда на чл. 28 в общия случай. Също така са дадени и няколко други възможности, чието използване, както бе изтъкнато по-горе, зависи от преценката на органа по приходите.

2. Връчване на съобщения чрез посещение на постоянен адрес на физическото лице по реда на чл. 29, ал. 7 от ДОПК - тази разпоредба има своето значение, когато физическото лице е регистрирано в регистър БУЛСТАТ и там е посочило друг адрес за кореспонденция, който е и съответно адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Възможно е също физическото лице да не е регистрирано в регистър БУЛСТАТ, но да е посочило друг адрес по реда на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

3. Връчване на съобщения по месторабота, когато се връчва съобщение на физическо лице.

4. Връчване на съобщения на всяко друго място, когато съобщението се получава лично от лицето или от негов представител. В случая термина представител следва да се тълкува разширително - това не е само законния представител на лицето, но и представител по пълномощие.

5. Връчване на съобщения чрез изпращане на писмо с обратна разписка - съгласно чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват и чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Съобщение по този начин може да се изпрати на адреса за кореспонденция или на някои от адресите по чл. 29, ал. 6, ал. 7 или ал. 8 от ДОПК.

6. Връчване на съобщения чрез телефакс или електронно съобщение Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.

7. Връчване на съобщения чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител.

8. Връчване на съобщения чрез администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест - на лишено от свобода и на задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест.

9. Връчване на съобщения чрез командира на съответното поделение на Министерство на отбраната - на военнослужещ на наборна военна служба съобщението се връчва чрез командира на съответното поделение на Министерство на отбраната.

IV. УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ВРЪЧВАНЕТО

1. Удостоверяване на връчването при физическо посещение на определен адрес - съгласно чл. 30, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на някое от лицата, изброени в раздел II, точка 2 от настоящото указание, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.

Член 30, ал. 2 от ДОПК определя, че лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество. Тази разпоредба се отнася до всички лица, които са компетентни да извършат връчване и са изброени в т. II от настоящото указание.

Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ДОПК. Това означава, че съобщението следва да е действително връчено на лицето. Ако писмото се върне с отбелязване "непотърсен" или "преместен на друг адрес", не е налице връчване на съобщението.

2. Удостоверяване на връчването при отказ на лицето да получи съобщението - в случай, че лицето откаже да получи съобщението, съгласно чл. 30, ал. 4 от ДОПК, отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно - на органа по приходите и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адреса му и се прави бележка за това в разписката. Това не е "незаинтересован свидетел" по смисъла на чл. 50 от ДОПК. Единственото изискване към свидетеля е да не е служител на администрацията.

Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа и съответно не е необходим подпис на свидетел на отказа. По аналогия тази норма следва да се прилага и при особените случай на връчване, регламентирани в чл. 31 от ДОПК. Касае се за случаите, когато връчването се извършва от администрацията на затвор, поправителен дом, следствен арест или от командира на поделение на Министерство на отбраната.

Следва да се отбележи, че ако при извършено посещение на адрес от страна на орган по приходите или връчител бъде открито трето лице, което не е някое от лицата по чл. 29 от ДОПК, също се съставя протокол, че лицето не е открито на адреса. Протоколът следва да отговаря на изискванията на чл. 50 от ДОПК. Очевидно в случая протоколът не може да се подпише от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител. Причината е, че извършеното посещение на адрес не представлява проверка по смисъла на чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Посещението на адрес е извършване на определено действие, чиято цел е единствено и само връчване на съобщение, а не установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство, нито установяването на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Това е така и доколкото посещението на адрес за връчване на съобщения може да бъде извършено и от връчител, който няма компетентност въобще да извършва проверки по смисъла на ДОПК, тъй като няма правомощията на орган по приходите. Още повече, че практически е невъзможно да се изисква подпис на лицето, на което се връчва съобщението, когато то въобще не е намерено на адреса за кореспонденция. С оглед горното следва да се отбележи, че не е необходимо третото лице да подпише съставения протокол за посещение на адрес. ДОПК не изисква подписване на протокола от трети лица, присъствали при извършване на действията, като такова изискване няма нито в Глава шеста, нито в чл. 50 от ДОПК, където е уредено съдържанието на протокола. Екземпляр от съставения протокол не се предоставя на лицето, намерено на адреса, на който не може да се направи връчването. Член 50 от ДОПК изисква екземпляр от протокол да се предоставя само на проверяваното лице в хода на проверката, каквато в случая не е налице.

Също така не е необходим свидетел за извършеното посещение на адрес, когато на адреса за кореспонденция не е открит никой. И в двата случая - на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, предвиждащи присъствие на свидетел, който не е служител на администрацията и член 50, ал. 5 от ДОПК, който предвижда присъствие на незаинтересован свидетел, касаят отказ на лицето да получи съобщението или отказ на лицето да подпише протокола.

Следва да отбележим в тази връзка, че процесуалният ред на чл. 50 от ДОПК се отнася до предоставяне на протоколите, издавани от органите по приходите по реда на чл. 50 от ДОПК. Това не е ред за връчване. Протоколът се подписва от органа, който го е съставил и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва и му се предоставя екземпляр от него. Значението на това подписване е да се гарантира удостоверителната сила на протокола като официален документ, тъй като той се ползва с такава сила за извършените от органа по приходите и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. Тук също не намират приложение разпоредбите за връчване и протоколът се предоставя само на изброените в чл. 50, ал. 3 от ДОПК лица. Очевидно е, че тази разпоредба касае действия, извършвани при задълженото лице в присъствието на някое от лицата, визирани в нормата на чл. 50, ал. 3 от ДОПК.

По същата причина протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай, че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите. Няма значение по какъв начин са получени тези документи дали от досието на задълженото лице, дали от самото задължено лице по повод искане за предоставяне на документи и писмени обяснения или от трети лица. Важното е документите да са налични при органа по приходите.

Като още една гаранция за удостоверителната сила на протокола, съгласно чл. 50, ал. 5 от ДОПК в случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един "незаинтересован свидетел", присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му, като и в този случай екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице. ДОПК не дава определение на понятието "незаинтересован свидетел", поради което по пътя на тълкуването се стига до извода, че това може да е всяко лице, което не е заинтересувано от изхода на конкретното производство, като това може да бъде и орган по приходите, който не участва в проверката, нито участва в извършването на производство, по повод което се извършва проверката.

3. Удостоверяване на връчването чрез изпращането на съобщението по телефакс - съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване. Това означава, че изпращането на факса се удостоверява с протокол, съставен от органа по приходите или връчителя и като доказателство към протокола се приобщава писменото потвърждение от съответния апарат за успешното изпращане на съобщението.

4. Удостоверяване на връчването чрез изпращането на съобщението по електронен път - електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка (това означава, че органът, изпратил съобщението с електронна препратка, ще получи автоматично отговор с точна дата и час на отваряне на съобщението, ако получателят активира електронната препратка) или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В тези случаи не е необходимо съставянето на нарочен протокол за извършеното връчване. Моментът на връчването е различен в зависимост от начина, по които се удостоверява връчването:

- Само когато адресатът е изпратил потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение - моментът на връчването ще е моментът на изпращане на обратното съобщение.

- В случай, че адресатът е активирал електронна препратка, връчването ще се счита за извършено на датата на автоматичното обратно съобщение, изпратено до адреса на подателя.

- Когато адресатът е изтеглил съобщението от информационната система на НАП, моментът на връчване ще се определи от системната бележка за датата и часа на изтеглянето на съобщението от потребителя.

5. Съобщения в Интернет - Връчването на съобщение по електронен път не следва да се бърка с публикуването в Интернет на съобщения за лица, които не се открити на адреса за кореспонденция. Тези обявления по чл. 32 от ДОПК целят да дадат допълнителни гаранции за задължените лица, като обаче връчването на съобщението се извършва по реда на т. 1 - 4.

V. ВРЪЧВАНЕ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ КЪМ ДОСИЕТО

Това е един особен ред на връчване, целящ да преодолее препятствието за производството, което лицето създава, когато не може да бъде открито за връчване на книжа по конкретно производство.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Тази норма урежда предпоставките за прилагането на връчването чрез прилагане към досие.

- На първо място лицето следва да не е открито на адреса си за кореспонденция, определен по реда на чл. 28 от ДОПК при физическо посещение. Обстоятелството, че лицето не е било открито при посещенията на други адреси по смисъла на чл. 29 от ДОПК не е основание за прилагането на този ред.

- Трябва да са извършени най-малко две посещения най-малко през 7 дни на адреса за кореспонденция от органите по приходите или връчителите.

Обстоятелството, че лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Изискванията към протоколите са описани в предходната точка на указанието в частта му по отношение чл. 30, ал. 4 от ДОПК.

Съгласно чл. 32, ал. 3 от ДОПК, протоколи за посещение на адрес не се съставят, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК е несъществуващ. Такива доказателства могат да бъдат всякакви официални документи, включително и протоколи на органите по приходите. Те трябва да установяват, че адресът физически не съществува - напр. няма апартамент с такъв номер в жилищната сграда или няма съответен етаж на сградата или на адреса въобще няма сграда. В случай, че се касае за липса на улица или номер на улицата, общината или кметството следва да предоставят информация за обстоятелството дали има такава улица в населеното място и каква е нейната номерация съобразно градоустройствения план. Това изброяване е само примерно и органът по приходите във всеки конкретен случай следва да прецени доказателствата, които трябва да събере, за да установи по безспорен начин, обстоятелството, че адресът за кореспонденция е несъществуващ.

След второто посещение на адреса съобщението за връчването се поставя на определено за целта място (табло) в териториалната дирекция, като съгласно чл. 32, ал. 7 от ДОПК за целта не се съставя протокол, а датите на поставяне и сваляне на съобщението се удостоверяват от органа по приходите чрез отбелязване върху самото съобщение. Съобщението се публикува и в Интернет.

С оглед постигане най-голяма вероятност лицето да получи съобщението заедно с поставяне на съобщението на таблото, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение в случай, че лицето е посочило електронен адрес.

В случай, че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, като датата на връчване е датата на сваляне на съобщението от таблото. Ако лицето се яви по-рано и съобщението му се връчи, датата на връчване се определя по общите правила.

VI. ВРЪЧВАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 143и ОТ ДОПК

Съгласно чл. 143и, ал. 2 от ДОПК, Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да изпрати на компетентния орган на друга държава-членка молба за връчване на адресата на актове и решения, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143а. Това са данъците, изброени в т. 1 до т. 6 на чл. 143, ал. 1, а именно:

1. данък върху доходите на физическите лица;

2. окончателен годишен (патентен) данък;

3. корпоративен данък;

4. данъци, удържани при източника;

5. алтернативни данъци;

6. данъци върху имуществото.

Съгласно чл. 143и, ал. 3 от ДОПК в молбата се посочват предметът на акта или решението, което трябва да се връчи, името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата. Следователно на органа по приходите трябва да са му известни индивидуализиращи данни за лицето, както и точен адрес в другата страна-членка. Адресатът, за който се отправя молбата за връчване, може да бъде както чуждестранно, така и местно лице за страната- членка. Важно е само лицето да има адрес на територията на страната- членка. Молбата за запитване се отправя към Дирекция "СИДДО" в ЦУ на НАП, като в нея се описват данните по чл. 143и, ал. 3 от ДОПК и се прилага оригинал на акта, който следва да се връчи.

VII. ВРЪЧВАНЕ ПО РЕДА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1798/2003 НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

Отправянето на запитвания по реда на регламента касае актове, свързани с прилагането на ЗДДС. Съгласно чл. 14 от Регламента, запитаният орган по молба на запитващия орган и в съответствие с правилата за уведомяване, регламентиращи връчването на подобни съобщения в запитаната държавата-членка, уведомява адресата за всички актове и решения, които произтичат от административните органи на запитващата държава-членка и са свързани с прилагането на законодателството за данък добавена стойност на територията на запитващата държава-членка.

Чл. 15 от регламента определя изискванията към молбите за уведомяване. Съгласно тази норма, молбите за уведомяване, в които се упоменава актът или решението предмет на уведомлението, съдържа името, адреса и друга необходима информация за идентифициране на адресата. Както и по предходната точка, на органа по приходите трябва да са му известни индивидуализиращи данни за лицето, както и точен адрес в другата страна-членка. Адресатът, за който се отправя молбата за връчване, може да бъде както чуждестранно, така и местно лице за страната-членка. Важно е само лицето да има адрес на територията на страната-членка.

Процесът по отправяне на запитване е уреден в процедура ЦЗВ-4 за уведомяване по молба на орган по приходите на НАП към друга държава-членка на Европейския съюз, утвърдена от Изпълнителния директор на НАП със Заповед № 1003 от 29.12.2006 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: (п)
М. Мургина