Съгласно разпоредбата на чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Този период се удостоверява посредством влязло в сила решение на съда, молба от работника за възстановяване, заповед за възстановяване и трудова книжка, която да удостовери периода, в който лицето е останало без работа. Разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс изрично регламентира, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно, работодателят е длъжен да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Следва да се има предвид, че когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351, като време на работа по трудово правоотношение.

Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа конкретното лице ще има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото то е възстановено. Този отпуск може да се ползва ефективно, като обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ се дължи само при последващо прекратяване на трудовото правоотношение.